№ 1511
гр. София, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Даниела Х.а
при участието на секретаря Павлина Ив. Х.а
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20221000501787 по описа за 2022 година
С решение № 261201 от 05.04.2022 г. по гр. д. № 5158/2020 г.., СГС, І-
18, ОСЪЖДА на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД Столична община да заплати
на К. Х. Б. сума в размер на 3 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 7.03.2017 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над
уважения размер до 50 000 лв., както и иска за обезщетяване на имуществени
вреди.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от К. Х. Б. (49 г.), в която
подробно е пресъздадена фактологията на случая, при който при управление
на мотоциклет ищецът е попаднала на разбит, невъзстановен и необезопасен
участък от улица в гр. София. Като подчертава, че от инцидента получил
телени увреждания, които му причинили нетърпими болки, силен психически
стрес, а отделно от това трайно смущение на походката, недъг и травма за цял
живот, претендира да му се присъди целия размер на иска, както и да се
уважи този за имуществени вреди в размер на 1602,03 лв. (при размер в
исковата молба от 1588 лв.), уточнен по пера в молба в от 9.08.2022 г.
Ответникът Столична община оспорва жалбата, като сочи, че
1
присъденият размер е подходящ, а искът за обезщетяване на имуществени
вреди изцяло неоснователен.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД.
Ищецът К. Х. Б. твърди, че на 07.03.2017 г. в гр. София около 19, 30 ч.
при движение с мотоциклет в ж.к. Студентски град, по ул. Баку, след десен
завой неочаквано попаднал в дупка, която не била обозначена и обезопасена,
а на място липсвало улично осветление. При падане на платното ищецът
получил контузия на дясната подбедрица и дясното бедро, гърба, дясната
предмишница, дясната ръка и китката, десния глезен и дясното стъпало,
кръста. За търпените неимуществени вреди претендира обезщетение от
Столична община в размер на 50 000 лева, а за понесените имуществени
вреди – обезщетение от 1588 лв.
Ответникът Столична община оспорва исковете по основание и размер.
Сочи, че към датата на инцидента ремонт на посочената улица още не бил
започнал. Оспорва вида на вредите и размера на иска.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Няма спор, че на 7.03.2017 г. ищецът Б. е претърпял инцидент в гр.
София. Няма спор и от представен протокол за ПТП е видно, че
произшествието е настъпило при пропадане на управлявания от Б.
мотоциклет в дупка – правоъгълна, необезопасена и необозначена.
Св. Й. Т. Д. разказва, че в деня на инцидента пътувала заедно с ищеца.
Сочи, че нямало осветление и при завой попаднали в дупка, което довело до
поднасяне на мотора и падане на дясно. На място нямало обозначения, ленти,
конуси или други знаци, които да сочат, че се извършва ремонт. Свидетелката
сочи, че от падането ищецът получил травми, охлузвания, протривания до
кост. Служителите на КАТ, които дошли осветявали с фенерчета, като се
установило, че на място имало дупки в асфалта, както и че пропадането било
в най-голямата от тях – 5 м на метър и половина, с остри ръбове и вътре с
2
изронен чакъл. Единият от полицаите казал, че били дълбоки около 4 пръста.
Макар, че били с кожени облекла и каски раните били сериозни и още имало
белези от тях.
Св. М. С. Х. сочи, че видяла К. в деня след инцидента и той бил много
зле, умирал от болки, имал много охлузвания и хематоми по цялата му дясна
страна – рамо, лакът, китка, тазобедрена част, коляно, глезен, пръсти. Едва се
движел, а свидетелката му занесла патерици и бастун, за да може да става и
да ходи до тоалетната. Около месец ги ползвал, а сега когато го свиел кръста -
пак. Той вече не бил същия човек, имал още белези, бил в шок, сънувал
кошмари, страхувал се да кара мотор. Многократно ходил на рехабилитации в
Рудозем, Девин.
От СМЕ се установява, че Б. е получил контузия и подкожен хематом
на дясно бедро, дясно коляно, дясна подбедрица и дясно ходило, причинени
от продължителното въртеливо движение и триене на тялото и крайниците
след изпадане на водача върху твърдата пътна настилка. Посочено е, че от по-
дълбоките охлузвания остават трайни кожни белези. Травмите са отзвучали за
около 3-4 седмици. През посочения период са търпени болки и страдания, по-
интензивни през първите 2 седмици. Понастоящем състоянието му е
възстановено, няма остатъчни кожни белези.
Представен е касов бон и фактура от 25.03.2017 г. за сума от 40,60 лв.,
съставляваща потребителска такса, както и допълнителен бон от 40 лв. от
8.03.2017 г. издаден от „Съд Мед Ексепрт“ ЕООД за приложено съдебно
удостоверение. (л. 15).
Депозирана е калкулация на части за мотоциклет със собственик К. Б.
от „Автосервиз Рали“ ООД за сумата от 1468 лв. с ДДС (л. 16).
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Ищецът-жалбоподател има претенци относно размера на обезщетението
за неимуществени вреди и дължимостта на това за имуществени.
Въззиваемата страна Столична община – ответник пред СГС, в настоящото
производство не оспорва предпоставките на деликта, а възразява само срещу
размера на обезщетението за търпени неимуществени вреди, както и за
недължимостта изцяло на такова за имуществени вреди.
Настоящият състав приема, че всички налични доказателства
3
категорично установяват, че при инцидента ищецът е получил множество
леки телесни повреди, разпръснати по тялото, които са били мекотъканни, не
са увредили костно-ставния апарат, лекувани са консервативно. Безспорно от
кръвонасяданията и охлузванията в областта предимно на дясната част на
тяло (ръка, крак, торс) потърпевшият е търпял болки и страдания, понасяни за
около месец. Показанията установяват, че ищецът е имал трудности в
ежедневието в процеса на възстановяване, но съдът не кредитира същите в
частта, в която Б. се придвижвал с патерици, тъй като няма потвърждение от
СМЕ, че той е имал затруднение в движението на някой от долните
крайниците, нито че двигателните функции са били нарушени. Следва да се
отчетат и данните, че ищецът е изпитвал страх след процесния инцидент,
отказвал е да управлява превозно средство, имал е психически дискомфорт.
За този очертан обем на неимуществени щети, предвид наличието само на
леки телесни повреди, отшумели като болков ефект до 3-4 седмици, липсата
на трайни белези, липсата на продължаваща поддържаща терапия, липсата на
засягане на двигателните функции или такива на някой орган, съдът приема,
че в съответствие с възрастта на ищеца, момента на инцидента (2017 г.) и
съдебната практиката, подходяща сума за обезщетяване е стойността от
10 000 лв. До този размер следва да се уважи иска, като съответно се отмени
решението в отхвърлителната част над 3000 лв. до сумата от 10 000 лв., а в
останалата част до 50 000 лв. отхвърлянето следва да се потвърди.
Що се касае до претенцията за имуществени вреди доказана се явява
само част от нея, а именно за сумата от 40,60 лв., удостоверена като разход с
касов бон и фактура от 25.03.2017 г. за потребителска такса, и сумата от 40
лв. по касова бележка, свързана с издадено съдебномедицинско
удостоверение от 8.03.2017 г. Сумата от 1468 лв., претендирана като вреди по
мотоциклета не може да бъде възстановена. За посочената т.нар. калкулация
няма документ, удостоверяващ плащане от ищеца. Лихвата върху уважените
суми се дължи от датата на понесената вреда, а именно – от датата на
плащането.
При този изход на спора на адвоката на жалбоподателя се следва
хонорар за въззивното производство в размер на 684,03 лв. за оказаната
адвокатска защита по чл. 38 ЗА. Допълнително за първата инстанция следва
да се доплати хонорар от 704,71 лв. Разноските, възложени в тежест на
4
ищеца-жалбоподател следва да се редуцират до 31,34 лв. СО следва да
заплати държавна такса и разноски за СМЕ допълнително в полза на бюджета
в размер на 460 лв.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261201 от 05.04.2022 г. по гр. д. № 5158/2020 г.,
СГС, І-18, в частта, в която се отхвърлят исковете, с правно основание чл.
49 вр. чл. 45 ЗЗД, предявени от К. Х. Б. срещу Столична община за
разликата над 3000 лв. до 10 000 лв. за неимуществени вреди и за сумата от
80,60 лв. за имуществени вреди, както и в частта, в която К. Х. Богове е
осъден да заплати на Столична община разноски в размер на 31,34 лв., като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД Столична община да
заплати на К. Х. Б., ЕГН **********, допълнително сумата от 7 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 7.03.2017 г. до окончателното изплащане, както и сумата от
40,60 лв. като обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 25.03.2017 г. до окончателното изплащане, и сумата от 40 лв. като
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
8.03.2017 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която искът на К. Б. срещу
Столична община е отхвърлен за сумите над 10 000 лв. за обезщетяване на
неимуществени вреди и над 80,60 лв. за обезщетяване на имуществени вреди,
ведно със законната лихва.
В останалата част, в която искът е уважен за сумата от 3000 лв.
решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на адв. Х. Г. Ч. възнаграждение
по чл. 38 ЗА в размер на допълнително 1388,74 лв. общо за двете инстанции
ОСЪЖДА Столична община да заплати държавни такси по сметка на
бюджета на съда в размер на 460 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен срок от
съобщението до страните.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6