гр. Плевен,12.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският
районен съд, ХІ граждански състав, в публичното заседание на тридесет и първи
март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ася Ширкова
при
секретаря Петя Иванова като разгледа докладваното от съдията Ширкова гр. д. № 2498
по описа за 2020 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано предявен от „Б.П.“ ***, със седалище и
адрес на управление гр.*** представлявано от Б.С.Ч. против ***“ ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** ***иск с правно основание чл.498
ал.3 вр. чл.496 ал.1 вр. чл.493 ал.1 т.2 и т.4 КЗ вр. чл.45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата 2659,12 лв (след допуснато изменение по реда на чл.214
от ГПК), представляваща
застрахователно обезщетение за щети по товарен автомобил „ДАФ“ модел „***“ с
рег.№ ***причинени при възникнало на 27.06.2017г. ПТП по пътя гр.***, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането до окончателното
й изплащане. Ищецът твърди, че около 13,15 ч. на 27.06.2017г. управлявал своя товарен
автомобил „ДАФ“ модел „***“ с рег.№ ***по пътя гр.***, като преди ***от лентата
за насрещно движение навлязъл в неговата лента л.а. „***“ модел „***“ с рег.№ ***,
при което реализира ПТП, изразяващо се в челен удар в предна лява част на
товарния автомобил, продължаващо охлузване в ляво от кабината до края на
ремаркето и последващо завъртане и спиране на л.а. в десния банкет на пътното
платно на камиона, респ. левия за колата по посока на движението им. Дошлите на
място полицаи съставили Протокол за ПТП № №18/27.06.2017г., регистриран в ***от
същата дата, в който изрично било вписано образуване на ДП №1430/2017г. на ***.
Ищецът твърди, че от връчения му протокол
установил, че водачът на л.а. *** има сключена застраховка ГО в ответното
дружество, поради което подал заявление в офис на дружеството, като със
заявлението представил протокола за ПТП. На 18.07.2017тг. получил от ответника
писмо, с което му изискал да представи протокол за оглед на местопроизшествие,
скица, фотоалбум, протоколи за разпит на свидетели, автотехническа експертиза,
постановление за привличане на обвиняем и протокол за разпит, както и акт за
приключване на наказателното производство. В началото на 2018г. от РП Бяла го
уведомили, че тъй като няма качеството на пострадало лице няма право да бъде
уведомяван за движението на производството, както и че няма право да се се
запознава с материалите в досъдебното производство. В същото писмо било
посочено, че на 30.01.2018г. на ответното застрахователно дружество са
изпратени исканите писмени доказателства. Ищецът твърди, че на 22.05.2020г.
изпратил до ответника покана за доброволно изпълнение, получена на 26.05.2020г.
Ответникът писмено отново отказал да изплати обезщетението. Ищецът твърди, че
на 15.06.2020 отново поискал да се запознае с материалите от досъдебното
производство, но достъп бил отказан, тъй като няма качеството на пострадало
лице. Твърди, че всички тези обстоятелства обуславят правния му интерес да
заведе настоящето дело и в заключение моли съда да постанови решение, с което
да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 3007,52 лева. Впоследствие
ищецът е направил изменение в размера на претенцията за сумата от 2659,12 лева
ведно със законната лихва от датата на увреждането. В съдебно заседание
поддържа претенциите си с направеното изменение. Претендира разноски.
Ответникът оспорва претенцията, като в писмения отговор навежда
доводи, че товарният автомобил е навлязъл в лентата на движение на лекия
автомобил и се е движил с несъобразена скорост. Твърди, че настъпилото ПТП е случайно дейние, поради
което не следва да носи отговорност. Представя писмени бележки, в които също
поддържа доводите си, че е налице случайно деяние, а от друга страна щетите по
автомобила не са доказани по размер. Навежда доводи за процесуални нарушения,
тъй като съдът е допуснал изменение на иска без да са налице установени нови
обстоятелства. Твърди, че изменението на иска чрез намаляване на претенцията
представлява частично оттегляне, което след първо заседание не може да се прави
без съгласие на другата страна.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Нормата на чл.498,
ал.3 от КЗ обвързва допустимостта
на прекия иск с наличието на започната процедура по доброволно уреждане на
отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност".
В случая не е спорно твърдението на ищеца, а и от приложената към
исковата молба неоспорена писмена кореспонденция между страните, се установява,
че ищецът е сезирал дружеството с искане за заплащане на обезщетение. Ищецът е
получил отговор от застрахователя, с който са му поискани да представи писмени
доказателства. С оглед на така установеното от фактическа страна, както и
направения отказ от страна на ответника да плати с твърденията, че е налице
случайно деяние в писмения отговор, съдът приема, че е доказано наличието на
предпоставките по чл.498 ал.3 КЗ и до предявяване на иска са изминали три
месеца, в които застрахователят не е платил пълния размер на претендираното от
ищеца обезщетение. Налице са кумулативно необходимите условия въведени с чл.380 вр. чл.498,
ал.3, предл. първо от КЗ
и предявената по съдебен ред претенция се явява допустима.
За успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя с
правно основание чл.432 ал.1 КЗ, в тежест на ищеца е да установи при условията
на пълно и главно доказване, 1) че е собственик на товарен автомобил „ДАФ“
модел „***“ с рег*** 2) че на посочената дата 27.06.2017г. е настъпило ПТП по
вина на водача на л.а. „***“ модел „***“ с рег.№ *** в резултат на което е
претърпял твърдените имуществени вреди по вид и размер; 3) наличието на
причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат; 4) че
автомобилът на виновния водач е застрахован по застраховка "Гражданска
отговорност" при ответното дружество, действаща към датата на настъпване
на ПТП; 5) че е уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото
застрахователно събитие.
Установява се, че л.а. „***“ модел „***“ с рег.№ ***, собственост на ***Г. е имал сключена застраховка ГО
при ответното дружество със срок на действие 20.12.2016г. – 20.12.2017г., за което има издадена застрахователна полица BG/30/116003239384, валидна към момента на събитието – 27.06.2017г.
Не се спори и се установява от представеното писмо на лист 13 от
делото, че ищецът е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно
събитие, както и че при ответника е образувана преписка по щета №
0801-004736/2017-01, по която на ищеца към настоящия момент не е изплатено
обезщетение.
По делото не е било спорно, че ищецът „Б.П.“ ***, със седалище и
адрес на управление гр.*** представлявано от Б.С.Ч. е собственик на товарен автомобил „ДАФ“
модел „***“ с рег.№ ***, което се установява и от представените на лист 24
Свидетелство за регистрация и на лист 26 фактура за бракуване на същия.
Не е спорно също и възникването на процесното ПТП от 27.06.2017г.
при което са възникнали щети на автомобила, собственост на ищцовото дружество.
На първо място спорен между страните е механизмът на настъпване на
ПТП. В тази връзка по делото е изслушано заключение на САТЕ, което съдът
кредитира като пълно, обективно и компетентно. Съгласно заключението,
произшествието между двете превозни МПС, е станало поради навлизане на лек
автомобил „***“ в насрещната пътна лента и е предизвикан удар с насрещно движещия се автомобил „ДАФ“
модел „***“ с рег.№ ***и закъснително движение на двата автомобила след удара
до установяване в покой. В заключението си вещото лице е установило, че до
сблъскването си, около 13,06 часа, автомобил „ДАФ“ модел „***“ с рег.№ ***се е
движил със скорост 79 км/ч. В същото време в противоположна посока на същия път
се е движил л.а. *** *** с рег.№ ***със скорост 100,26 км/ч. В процеса на
транслационно движение, водачът на л.а. ***
*** с рег.№ ***променил направлението на управляваното от него МПС към
насрещната пътна лента, като в този момент, двата автомобила били разстояние
един от друг не по-малко от 68,23 м., а челната част на ДАФ“ модел „***“ с
рег.№ ***се е намирала но 31,36 метра от мястото на удара. Челната част на л.а.
*** *** с рег.№ ***е била на 36,87 м. от мястото на удара. Установява се от
заключението, че в първата фаза на удара предната лява ъглова част на предна
броня на ДАФ е проникнала в облицовката
на предна броня и преден ляв калник на „***“ и контактуващите части са се деформирали пластично. С нарастване силата на
удара между тях, деформациите са се предали и на други части, а с намаляване на
енергията силата на удара е намаляла.
При изместване на автомобилите, предната ъглова част на ***
последователно е контактувала с предна джанта, кутията и левите ходови гуми на
влекача и полуремаркето, като в процеса на този контакт, купето на лекия
автомобил е получил допълнителна ротация в посока, обратна на часовниковата
стрелка. Вещото лице е установило, че във втората фаза на удара съдържаща
транслационно закъснително движение на двете МПС, придружено с ротация, върху
асфалтовата настилка са паднали части от деформираните елементи. След като е
преценил местата на двата автомобила след установяването им в покой,
използвайки изчисления, вещото лице е установил, че технически е възможно да се
направи извода, че водачът на товарния автомобил „ДАФ“ не е имал техническа
възможност да спре до мястото на удара към момента на изменение на посоката на
движение на л.а. *** към насрещната пътна лента. В т.7 от заключението се сочи,
че от техническа гледна точка, причината за настъпилото ПТП е свързана с
навлизане на автомобил *** в насрещната пътна лента, вследствие на което водача на това МПС е поставил себе
си и водача на насрещно движещия се товарен автомобил „ДАФ“ в безизходно
положение на неизбежен удар. Промяната на направлението на автомобил „***“ от
полагащата му се към насрещната пътна
лента е следствие действията от страна на водача на това МПС с органите за
управление в несъотносимост с промяната на направлението на пътното платно и
полагащата му се пътна лента. В този смисъл е и установеното по досъдебното
производство, където е прието, че водачът на л.а. *** В.И.Г., нарушавайки
разпоредбите на ЗДвП е навлязъл в лявата пътна лента за насрещно движение , когато е бил в
конфликтна зона и конфликтно време на
товарен автомобил ДАФ и поради това
водачът на товарния автомобил не е имал възможност да предотврати произшествието.
При така изложеното, съдът приема, че вина за настъпилото ПТП е имал водачът на
л.а. ***, а водачът на товарния автомобил ДАФ не е имал възможност да
предотврати удара между двата автомобила.
Съгласно представеното заключение, уврежданията на автомобила
„ДАФ“, собствеността на ищеца, констатирани в опис заключение по щетата кореспондират с механизма на
възникналото ПТП. Вещото лице е посочило стойността на щетите в два варианта.
В първи вариант, стойността на щетите е в общ размер на 2659,12
лева реална стойност на нанесената щета при възстановяване с нови части.
Стойността на частите е 1956,52 лева, труд на стойност 569,60 лева,
включващи: монтажни и демонтажни работи 182,40, възстановителни работи 179,20
лева, бояджийски работи 208 лева; боя и материали на стойност 147 лева,
камера на стойност 30 лева.
Във втори вариант вещото
лице е установило щети в общ размер 1871,36 лева, включващи стойност на частите
738,09 лева, стойността на предна гума 686,47 лева, труд на
стойност 284,80 лева, от които монтажни и демонтажни работи 91,20 лева,
възстановителни работи 89,60 лева, бояджийски работи 104 лева, боя и материали 132
лева, камера 30 лева.
Според практиката на ВКС (Решение №
209 от 30.01.2012г. по т.д. № 1069/2010г., II т.о., ТК, ВКС), при настъпване на покрито от договора
застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение, да заплати на
застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер, в който
обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване
на застрахователното събитие, като при частична увреда не може да надвишава
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, без
прилагане на обезценка. Съгласно чл.400 КЗ За действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу
която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и
качество. За възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане
на обезценка. Обезщетението трябва да бъде
равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Поради това
следва да бъде прието заключението в първи вариант, съгласно което калкулацията
за стойността на повреди по автомобила при възстановяване в сервиз с нови части
е на стойност 2659,12 лева. Методиката по Наредба №24/08.03.2006г. на КФН не
намира приложение, тъй като действителният размер на вредата, релевантен за
размера на дължимото застрахователно обезщетение, подлежи на определяне на база
представените от увредения разходни документи за извършен ремонт. Методиката по
тази наредба не е задължителна, а съставлява указание относно начина на
изчисляване на размера на щетата на МПС от застрахователя в случаите, когато на
същия не са представени надлежни доказателства /фактури/ за извършен
ремонт на МПС в сервиз.
По делото
не се събраха доказателства, които пряко или косвено да подкрепят твърденията
на ответника, че действията на водача на застрахования автомобил довели до възникване
на процесното ПТП съставляват случайно събитие. Понятието „случайно събитие“ съобразно
наказателно правна доктрина (чл.15
от НК), възприета и от гражданските
съдилища означава деецът да не е могъл или да не е бил длъжен да предвиди
настъпването на обществено-опасните последици на деянието и обективно, каквото
и да направи, да не е в състояние да ги предотврати. Напротив, от заключението
се установява, че лекият автомобил „***“, управляван от В.Г. се е движил със
скорост 100,26 км/ч, променил е направлението си на движение и е навлязъл в
насрещната пътна лента без причина.
По изложените съображения, съдът приема, че ищецът по делото е
доказал по несъмнен начин, че вината за реализирането на ПТП е на водача на
застрахования по "Гражданска отговорност" при ответника автомобил.
Същевременно релевираното основно правоизключващо възражение на застрахователя,
че причина за настъпване на застрахователното събитие не се явява поведението
на застрахованото при него лице, а случайно събитие, остана недоказано.
Респективно съдът намира, че искът се явява доказан по основание и размер.
Предвид основателността на главната
претенция, основателна се явява и претенцията за присъждане на законната лихва
върху главницата. Законодателят определя, че същата започва да тече от датата,
на която изтича срокът за представяне на всички необходими доказателства или с
изтичане на 3-месечния срок за произнасяне на застрахователя – по чл.497 ал.1
т.2 вр. чл.496 ал.1 КЗ. В случая съдът намира за неоснователно искането на
ищците законната лихва да бъде определена с начална дата 27.06.2017г. – дата на
увреждането. В писмения отговор ответникът е посочил, че ищецът е предявил
застрахователната си претенция на 28.06.2017г. Лихвата се дължи от
29.09.2017г., когато е изтекъл предвиденият в чл.496 ал.1 КЗ тримесечен
срок за произнасяне на застрахователя.
Разноските по делото следва да се изчислят съобразно размера на
претенцията към момента на предявяване на исковата молба, а не спрямо претенцията
след изменението и. Искът е бил предявен за сумата от 3007,52 лева, а е
основателен до 2659,12 лева. Съобразно уважената част, ответникът дължи на
ищеца разноски в размер на 645,68 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ***“ ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** ***ДА ЗАПЛАТИ на „Б.П.“
***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Б.С.Ч. сумата 2659,12лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за щети по товарен автомобил „ДАФ“
модел „***“ с рег.№ ***причинени при възникнало на 27.06.2017г. ПТП по пътя гр.***,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.09.2017г, до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ***“ ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** ***ДА ЗАПЛАТИ на „Б.П.“
***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Б.С.Ч. сумата от
645,68лв., представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Плевен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: