О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 266
гр. Перник, 10.11.2022 г.
Административен съд –
Перник, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Съдия: Мария Христова
Като разгледа
административно дело № 426/2022 по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона
за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба на Н.Р.П., в
качеството й на управител на „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, срещу Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ***. издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ С. в главна
дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
Жалбата е подадена чрез началник отдел
„Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП – гр. С.
до директор на дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП – гр. С..
Предмет на оспорване е Заповед за налагане
на принудителна административна мярка № ***. издадена от началник на отдел
„Оперативни дейности“ С. в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с
която на дружеството е наложена принудителна административна мярка –
запечатване на търговски обект – ***, стопанисвано от „***“ ООД с ЕИК *** и е
постановена забрана за достъп да него за срок от четиринадесет дни на основание
чл. 186, ал. 1 т. 1 б. „а“ и чл. 187, ал. от ЗДДС.
При така изложената фактическа обстановка
от правна страна, съдът намира, че спорът не му е подведомствен по следните
съображения:
Според чл. 126 от АПК съдебните
административни производства започват по искане на заинтересованите страни.
Цитираната разпоредба установява принципа на диспозитивното начало в
административния процес – защитата срещу административните актове е обусловена
от изрично изразена от лицето, легитимирано да я търси, воля да сезира съда. В
случая подателят на жалбата е упражнил право на оспорване по административен
ред, като изрично е направил искане за отмяната на заповедта, адресирано до
директора на дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП – гр. С., което по силата на чл. 93, ал. 1 АПК може да
се приеме, че е направено непосредствено до по-горестоящия административен
орган, на органа издател на акта. Обжалваният акт не е изключен от обхвата на
оспорването по административен ред, предвиден в чл. 82 АПК. С оглед на това
съдът намира, че след като заповедта подлежи на оспорване по административен
ред /чл. 81, ал. 1 АПК/ и жалбата е адресирана до административен орган, съдът
не е надлежно сезиран по указания в чл. 126 АПК ред, поради което спорът не му
е подведомствен. Нещо повече в самия акт, предмет на оспорването, е посочено,
че същият подлежи на обжалване по административен ред пред директора на дирекция
"Оперативни дейности" в главна дирекция "Фискален контрол"
в ЦУ на НАП или по съдебен ред пред Административен съд Перник.
Такава е и волята на жалбоподателя, видно от
подадената жалба с вх. № ***г., депозирана пред НАП – ЦУ гр. С., в която
изрично е посочено, че се подава до директора на дирекция "Оперативни
дейности" в главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, а не
до съда. Следва да се отбележи, че със Заповед № ***г. на изпълнителният
директор на НАП (лист 34 по делото), е вменено задължение именно на директора
на дирекция "Оперативни
дейности" в главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП да
разглежда жалбите, подадени срещу издадените заповеди за налагане на
принудителна административна мярка запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС,
какъвто е и настоящия случай.
Подведомствеността е процесуална предпоставка
от категорията на абсолютните, т. к. обуславя правото на оспорване. Съдът е
длъжен да следи за нея служебно, изхождайки от твърдените в жалбата белези на
спорното право и формулираното от страната искане. С оглед естеството на
обжалвания акт и правилото на чл. 81, ал. 1 АПК компетентен да се произнесе по
жалбата е горестоящият на издателя административен орган, комуто следва да се
изпрати преписката. Предметът на жалбата се определя от жалбоподателя и съдът е
обвързан от него, като е длъжен да се произнесе по искането за правна защита и
съдействие, с което е сезиран, без да тълкува и променя волята на страната,
като по този начин подменя предприетия от нея способ за правна защита. В този
смисъл е и практиката на ВАС - Определение № 7749 от 31.05.2012 г. на ВАС по
адм. д. № 6877/2012 г., VII отделение.
Поради
това, съдът счита, че образуваният пред него спор не му е подведомствен, а
следва да бъде разгледан и решен от директора на дирекция "Оперативни
дейности" в главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП. С
оглед на което и на основание чл. 130, ал. 4 от АПК, жалбата следва да бъде
оставена без разглеждане, производството по делото да се прекрати, а преписката
да се изпрати по компетентност на директора на дирекция "Оперативни
дейности" в главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП.
По
изложените съображения и на основание
чл. 130, ал. 4 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Н.Р.П. - управител на „***“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. *** срещу Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ***. издадена от началник на отдел
„Оперативни дейности“ С. в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
ПРЕКРАТЯВА
производството по административно дело № 426/2022г. по описа на Административен
съд – Перник.
ИЗПРАЩА
преписката на директора на дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, по компетентност.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в 7-дневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
/п/