Решение по дело №6584/2018 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2057                                          19.08.2019 година                                       град Бургас

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Бургаският районен съд                                                          ХХ граждански състав

На осми юли                                                   две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в състав:

 

                                                                                     Председател: Иван Дечев

 

при секретаря Ани Стоянова

като разгледа докладваното от съдията Иван Дечев

гражданско дело № 6584 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

               Производството по делото е образувано по исковата молба на ”Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Оборище, ул.“Панайот Волов“ 29, ет.3, представлявано от И. Ц. К. против С.Г. К. /М./, ЕГН ********** *** за приемане за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от 465.91 лева главница, представляваща неизпълнено задължение по договор за кредит от 14.06.2016г., сумата от 34 лева договорна лихва за периода от 14.07.2016г. до 11.12.2016г., сумата от 80 лева административна такса за събиране на вземането, сумата от 183.09 лева такса за гаранция, сумата от 20.68 лева мораторна лихва за периода от 12.12.2016г. до 17.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на сумата.

               В исковата молба се твърди, че по силата на описания договор, сключен като електронен документ, ”Фератум България” ЕООД като кредитор е предоставило на ответника като кредитополучател кредит от 600 лева. От своя страна М. се е задължила да върне кредита в срок от 180 дни, като освен главницата заплати и лихва от 71.94 лева. На 14.06.2016г. е бил сключен между ответника и Фератум Банк ЕООД договор за гаранция, по силата на който гарантът се задължава в полза на кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на кредитополучателя, солидарно с последния. Кредитополучателят се е задължил да заплати на гаранта такса за предоставяне на гаранцията в размер на 354.06 лева. Ответницата не е изпълнила задълженията си да върне кредита, като вземането е станало изискуемо на 11.12.2016г. Ето защо кредиторът е поискал изпълнение от солидарно задълженото дружество-гарант “Фератум Банк“ ЕООД, което е погасило дължимата сума в пълен размер и така е встъпило в правата на кредитора. На основание сключен договор за цесия от 01.12.2017г. вземането било прехвърлено от “Фератум Банк“ ЕООД на ищеца. С тези мотиви ищецът счита, че вземането му, закупено с цесия се доказва, като същото е падежирало и моли исковете да се уважат.

               Исковете са с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, чл.143 ЗЗД, чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.99 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

               Ответницата чрез особения си представител е представила отговор в срока по чл.131 ГПК, в който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Прави възражение, че цесията е следвало да се съобщи на ответника преди заявлението по чл.410 ГПК, което не е сторено. Липсва данни уведомлението за цесия да е било редовно връчено на длъжника. Ето защо ищецът няма процесуална легитимация да предявява иск. Твърди, че пълномощното от цедента в полза на цесионера да се уведоми длъжника не може да произведе действие, тъй като няма нотариална заверка на подписите. Освен това след като ответникът се представлява от особен представител, без самият ответник да е получил исковата молба и приложенията, то цесията не може да породи действие по отношение на него и исковата молба няма характер на уведомление по чл.99 ЗЗД. Възразява се по претендираните суми за административна такса за събиране на вземането и такса гаранция, тъй като не са представени никакви доказателства, че са направени разходи и за размера им. Такса би се дължала само при извършена услуга. Въведената такса за предоставяне на гаранция е всъщност неустойка, което е недопустимо и в нарушение на ЗПК и ЗЗП. Таксата за предоставяне на поръчителство излиза извън присъщите й по закон функции, тъй като създава предпоставки за неоснователно обогатяване за сметка на заемателя. Ето защо договорът следва да се обяви за недействителен на основание чл.21 и чл.22 ЗПК. Ответницата се позовава и на чл.10а ЗПК, според който се забранява на кредитора да иска заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Възразява се и още, че не е представен самия договор за кредит, нито договора за гаранция, както и доказателства за заплащане на гаранцията. Следователно не може да се установи дали има валидно сключен договор с приети общи условия. Няма доказателства и за превеждане в полза на ответницата на сумата по договора за кредит. Моли исковете да се отхвърлят. Предявява се и възражение за прихващане с вече платените от длъжника суми в размер на 343 лева, получени без основание за погасяване на нищожни задължения за такса за гаранция, възнаградителна лихва и за административни разходи за събиране на вземането. С допълнителна молба се иска да се обяви нищожността на договора за кредит поради липса на форма и нарушение на добрите нрави. Претендира се обявяването на нищожността на чл.5 от ОУ.

               Подаденото възражение за прихващане е било уточнено, поради което съдът го е приел за разглеждане.

               С протоколно определение от 30.05.2019г. съдът е конституирал Агенция за събиране на вземания ЕАД като помагач на страната на ищеца, доколкото са събрани данни, че процесните вземания са прехвърлени в хода на процеса.

               Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата факти и обстоятелства, становището на насрещната страна по нея и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

               Исковете са неоснователни.

               Съгласно договор за предоставяне на потребителски кредит № 390967 от 14.06.2016г. “Фератум България“ ЕООД е предоставило на ответницата сумата от 600 лева, като е уговорено връщането, ведно с договорна лихва от 71.94 лева при лихвен процент от 40.57 %  на шест месечни вноски от по 111.99 лева. В договора изрично е посочено, че се обезпечава с поръчителство от „Фератум Банк“ ЕООД, като е представен и договорът за гаранция /поръчителство/, сключен между „Фератум Банк“ ЕООД и ответника, съгласно който се дължи такса за предоставяне на поръчителството в размер на 354.06 лева, платима на 6 вноски от по 59.01 лева, с падеж на 10-то число, като падежът на първата вноска е 10.07.2016г., а на последната - на 09.12.2016г. Като част от него са обявени и общите условия за гаранцията, които са представени по делото. Във всички представени книжа липсва изпълнен подпис, като вместо подпис на клиента е изпълнен текст със следното съдържание „Кредитополучател 6428“. При това съдът намира, че не установяват по какъвто и да било начин съществуващите облигационни връзки по горните договори, тъй като не се установи наличието на воля у ответника за тяхното сключване. Това само по себе си е достатъчно основание за отхвърлянето на исковете, без въобще да се обсъжда договорът за цесия, уведомяване на длъжника и т.н. Действително се твърди, че договорът е сключен от разстояние, поради което няма как да бъде подписан от страната, след като е в електронен вид, но ищецът трябва да докаже, че въобще е сключен такъв договор /доколкото сключването на договора и неговите параметри е оспорено от ответницата/. С оглед на твърденията за предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл.8 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, не се установява и доказва да е налице попълване на електронна форма за регистрация и искане–заявка за отпускане на кредит. Наистина от писмо на “Изи Пей“ АД се установява, че ответницата е получила сумата от 600 лева, което сочи на индиция за сключване на договор, но не е ясно точно при какви условия той е сключен. Не се установява от събраните по делото доказателства, че между ответницата и посоченото дружество е постигнато съгласие със съдържанието, изложено в исковата молба. Не се установява също така, че кредиторът е изпълнил задълженията си по Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние за предоставяне на информация на потребителя за параметрите на финансовата услуга и на договора; че е спазил сроковете по чл.12, ал.1 или ал.2; че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор, както и че електронните съобщения, разменени между страните, са отговаряли на изискванията на ЗЕДЕП.

При това положение настоящият състав приема, че от събраните по делото доказателства не се установява, че е сключен договорът за кредит, както и договорът за гаранция /поръчителство/ с посоченото в исковата молба съдържание. Посоченото доказателство – писмо от Изи Пей АД е косвено и не кореспондира с останалите събраните по делото доказателства, поради което от него не може да бъде направен извод за пълно и пряко доказване основанието на иска, предвид и спецификата на сключване на договора в конкретния случай.

               При това положение не следва да бъде преценявано наличието на другите кумулативни предпоставки за уважаване на иска сред които в конкретния случай са договорите за цесия и надлежното уведомяване на ответника за сключването им.

               С горните мотиви следва да бъде постановено решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен, включително и претенцията за разноски в заповедното дело.

               След като искът се отхвърля, не следва да се пристъпва към разглеждане на предявеното възражение за прихващане.

               Мотивиран от горното и на основание чл.422 ГПК, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

               ОТХВЪРЛЯ исковете на ”Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Оборище, ул.“Панайот Волов“ 29, ет.3, представлявано от И. Ц. К., против С.Г. К., ЕГН ********** ***, за приемане за установено, че ответницата дължи на ищеца сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1946/30.05.2018 г. по ч.гр.д. № 3877/2018 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно - сумата от 465.91 лева /четиристотин шестдесет и пет лева и деветдесет и една стотинки/ главница, представляваща неизпълнено задължение по договор за предоставяне на потребителски кредит № 390967 от 14.06.2016г., сключен по реда на ЗПФУР с “Фератум България“ ЕООД, сумата от 34 лева /тридесет и четири лева/ договорна лихва за периода от 14.07.2016г. до 11.12.2016г., сумата от 80 лева /осемдесет лева/ административна такса за събиране на вземането, сумата от 183.09 лева /сто осемдесет и три лева и девет стотинки/ такса за гаранция, дължима по договор за гаранция от 14.06.2016г., сключен с “Фератум Банк“ АД, сумата от 20.68 лева /двадесет лева и шестдесет и осем стотинки/ мораторна лихва за периода от 12.12.2016г. до 17.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на сумата, които вземания са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 01.12.2017г.

               ОТХВЪРЛЯ искането на ”Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК ********* за присъждане на разноските в заповедното дело.

               Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

               Решението е постановено при участието на “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* като трето лице-помагач на страната на ищеца.

 

                                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала:

СА