РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Русе, 26.02.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Русе, в публично
заседание на двадесет и седми януари, през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ГАЛЕНА ДЯКОВА ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
|
|
|
при
секретаря НАТАЛИЯ
ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора ГЕОРГИ
МАНОЛОВ като разгледа докладваното от
съдия
АГУШ КАН дело № 421 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от М.Г.Н.
***, депозирана чрез адвокат-пълномощник Л.Н. ***, против решение № 260089 от 25.09.2020
г., постановено по АНД № 1258/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е
потвърден Електронен фиш Серия К № 2240191, издаден от ОД на МВР – Русе, с
който на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на
100 лева, на основание чл.189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 3 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1
от същия закон. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на
решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира се
да се отмени решението и да се постанови друго, с което да се отмени
електронният фиш.
Ответната страна в производството, чрез
процесуален представител, в депозирано писмено възражение на касационната жалба,
вх. № 269593 от 09.11.2020 г. по описа на РС – Русе, оспорва основателността на
жалбата.
Претендира присъждането на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ОП – Русе дава
становище, че жалбата е неоснователна.
Съдът, като съобрази
изложените в жалбата касационни основания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба,
като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща
на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
За да постанови обжалваното пред
настоящата инстанция съдебно решение, районният съд е приел, че оспореният пред
него електронен фиш съдържа всички необходими реквизити, съгласно изискванията
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Съдът е приел още, че административното нарушение,
за което е санкциониран жалбоподателят, е безспорно установено и се потвърждава
от събраните по делото доказателства, при което правилно е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност чрез издаване на електронен фиш за
налагане на административно наказание, определено в предвидения по чл. 182, ал.
1, т. 3 от ЗДвП размер.
Административният съд напълно споделя
изводите на районния съд като намира въззивното съдебно решение за постановено
при правилно прилагане на закона. Наведените касационни оплаквания са неоснователни.
Фактическата обстановка, нарушението и авторството
на деянието са правилно установени в хода на протеклото
административнонаказателно производство пред наказващия орган и в
производството пред първата съдебна инстанция.
Всички съществени, необходими, релевантни
за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства,
които обуславят административнонаказателната отговорност, са установени и
удостоверени.
При установяване на нарушението няма
допуснати съществени процесуални нарушения.
Правилно и напълно обосновано
районният съд е счел, че процесният електронен фиш съдържа всички необходими
реквизити, съгласно изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, за
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, за нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 21, ал. 1
от ЗДвП. Издаването на електронния фиш е една последваща дейност, която се
извършва от териториалните структури на МВР въз основа на показанията на
одобрените технически средства, които могат да бъдат както мобилни, така и
стационарни.
Единственото задължение при издаване
на фиша е същият да съдържа точно тези данни, които са посочени в правната
норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й
заплащане.
От текста на цитираната разпоредба
следва извода, че няма законово изискване ЕФ да съдържа дата на издаването му,
а само дата на извършване на нарушението, каквато има посочена в процесния.
Фактическата обстановка, описана в ЕФ, изцяло се подкрепя от събраните
по делото доказателства. Към момента на заснемането на нарушението, за което
впоследствие е съставен електронния фиш, е използвана дигитална, стационарна,
радарна установка Sitraffic ERS 400, фиксираща дата, час и скорост на движение, което техническо
средство е от одобрен тип за измерване, като е преминало съответните проверки,
видно от събраните доказателства по делото.
В случая нарушението се установява по несъмнен начин от изготвения с това
автоматизирано техническо средство снимков материал, разпечатка от паметта на
техническото средство, като съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес.
По делото безспорно са установени мястото, датата, часът на нарушението;
скоростта и посоката на движение на ППС-то; мястото на нарушението, респективно
и обстоятелството, че допустимата максимална скорост на движение за този пътен
участък е 50 км/ч.
Не са ангажирани доказателства, които да опровергават или да поставят
под съмнение, изложените факти и обстоятелства.
Непрецизността
на разпоредба на чл. 189, ал. 4 ЗДвП,
в частта й, съдържаща изискване да бъде посочен номер на моторно превозно
средство, а не на пътно превозно средство, както е в нормата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП не представлява съществено процесуално нарушение и не е основание за
отмяна на издадения електронен фиш на процесуално основание, тъй като съгласно
разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 335, ал. 2, вр.
чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните правила е съществено, когато е довело
до ограничаване на процесуалните права на страните.
Не
съставлява нарушение на процесуалните правила, а още повече съществено такова,
което да е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя да бъде
запознат с приетите за осъществили се факти от обективната действителност,
включени в състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, непосочването в електронния фиш на регистрационния номер на
моторното превозно средство – влекач, тъй като нарушението на чл. 21, ал. 1 ЗДвП е извършено с пътно превозно средство, което е индивидуализирано, както
като вид, така и като модел и регистрационен номер.
Съгласно легалната дефиниция в
закона, в § 6, т. 18 от ДР на ЗДвП, "Полуремарке" е пътно превозно
средство, което се прикачва към моторно превозно средство така, че част от него
лежи върху моторното превозно средство и значителна част от неговата маса и от
масата на неговия товар се носи от моторното превозно средство. Както беше
посочено по-горе в мотивите нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП може да бъде
извършено с пътно превозно средство, а полуремаркето е именно такова, поради
което неоснователни са доводите в жалбата, че нарушението може да бъде
извършено само с моторно превозно средство, както и че непосочването на номер
на моторно превозно средство съществено е ограничило правота на защита на
жалбоподателя и е основание за отмяна на издадения електронен фиш.
Правилно са приложени относимите
законови разпоредби към установеното административно нарушение. Правилно е индивидуализирано и наложеното наказание, съобразно предвиденото
от приложимата санкционна норма към датата на нарушението.
Поради гореизложеното
касационният съд счита, че Районен съд - Русе е постановил правилно съдебно
решение, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед на
разпоредбите на чл. 63, ал. 5, във вр. с ал. 3 от ЗАНН своевременно е искането
от процесуалния представител на ответната страна – ОД на МВР - Русе за присъждане
на разноски за юрисконсулт на основание чл.37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, направено в депозираното възражение
/л.10 от делото/. С оглед приложимата норма на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с
чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
във вр. с чл.143 от АПК, възнаграждението за юрисконсулт се определя от съда,
като не може да надхвърля размерите по чл. 27е от НЗПП /в случая от 80 до 120 лв./.
По преценка на фактическата и правна сложност на казуса и при резултата от
делото на ответната страна ОД на МВР - Русе следва да бъдат присъдени деловодно
разноски за процесуално представителство в размер на 80 лв.
Затова и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение №
260089 от 25.09.2020 г., постановено по АНД № 1258/2020 г. по описа на Районен
съд – Русе.
ОСЪЖДА М.Г.Н. ***, с ЕГН **********, да
заплати на Областна дирекция на МВР - Русе сумата от 80 (осемдесет) лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.