№ 60
гр. Плевен, 28.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Радостина Т. Гергичанова
при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА
като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Административно
наказателно дело № 20244430200018 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. 1 от ЗАНН.
С Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1
от Закона за пътищата №********** на Агенция „***“ на „***“ ЕИК *** –
гр.Велико Търново, представлявано от С.П.К. на осн. чл. 187а, ал.2, т.3 във вр.
с чл. 179, ал.3б от Закона за дижението по пътищата (ЗДвП) е наложена
имуществена санкция в размер на 2500,00 (две хиляди и петстотин лева) лева
за това, че на 21.10.2020г. в 09:05 часа е установено нарушение
№В2F2769098EB0506E053031F160A787A с ППС ВЛЕКАЧ *** с рег. № *** с
технически допустима максимална маса 19000, брой оси 2, екологична
категория ЕВРО 6С в състав с ремарке с общ брой оси 5 с обща технически
допустима маса на състава 40000 в Община Долни Дъбник за движение по път
1-3, км. 100+471 с посока нарастващ километър, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, като за посоченото ППС няма валидна маршрутна
карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е
установено с устройство №40221, представляващо елемент от електронната
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път
1-3, км. 100+471.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал
жалбоподателят, който е подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли
съда да отмени по реда на чл. 63 от ЗАНН Електронен фиш за налагане на
1
имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата №**********
на Агенция „***“.
В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява. В
депозираната по делото молба, съдържаща писмено становище вх.
№1240/14.01.2025г. от пълномощника на жалбоподателя – адв. П. Х. от ВТАК
се твърди, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен и следва да
бъде отменен. Като основен аргумент в подкрепа на твърдението си посочва
разпоредбата на чл. 2 &7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на
Комисията от 28.11.2019 относно подробните задължения на доставчиците на
Европейската услуга m електронно пътно таксуване, минималното
съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно
пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните
елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО
и Решение на СЕС по дело С-61/23 година. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Ответната страна се представлява от юрк. Х.К., която ангажира
становище, според което жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение. Моли съда да присъди в полза на Агенция „***“
юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно прави възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като се запозна с образуваната административно-
наказателна преписка, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно
легитимирано лице с изявен правен интерес и депозирана в
законноустановения в чл. 59 от ЗАНН преклузивен срок, поради което следва
да бъде разгледвана по същество.
С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Административно-наказателното производство е започнало с издаване
на Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1
от Закона за пътищата №********** на Агенция „***“ против ЕТ „***“ ЕИК
*** – гр.Велико Търново, представлявано от С.П.К. за това, че на 21.10.2020г.
в 09:05 часа е установено нарушение
№В2F2769098EB0506E053031F160A787A с ППС ВЛЕКАЧ *** с рег. № *** с
технически допустима максимална маса 19000, брой оси 2, екологична
категория ЕВРО 6С в състав с ремарке с общ брой оси 5 с обща технически
допустима маса на състава 40000 в Община Долни Дъбник за движение по път
1-3, км. 100+471 с посока нарастващ километър, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, като за посоченото ППС няма валидна маршрутна
карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е
установено с устройство №40221, представляващо елемент от електронната
2
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път
1-3, км. 100+471. Горната фактическа обстановка е изложена в обжалвания
електронен фиш, в който като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 102,
ал.2 от ЗДвП и се подкрепа от приобщените към доказателствената
съвкупност по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, а
именно: Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от
Закона за пътищата №**********, Тристранен договор, Приложение към
тристранен договор, Фактура №**********, доклад от електронната система
за установени нарушения, справка собственост на автомобили, 2 броя
снимков материал, известие за доставяне.
Съдът намира, че жалбата е основателна, като съображенията за това са
следните:
Видно от установената по делото фактическа обстановка е че за
процесното ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса, а не че няма
никакво плащане, за да се съпостави неплатеният размер на дължимото с
размера на санкцията, като не е отразена информация за размера на
дължимата, но неплатена пътна такса. В същото време в санкционната норма
законодателят е предвидил само абсолютен размер на санкцията, което прави
невъзможна индивидуализацията й по смисъла на чл. 12 от ЗАНН и преценка
с оглед рамките на конкретните обстоятелства по нарушението, напр. размера
на неплатената такса, който е основен фактор при отмерване.
Принципът на пропорционалността е част от общите принципи на
съюзното право на ЕС, които държавите-членки трябва да спазват. По
аргумент на същия една мярка не може да надхвърля границите на
подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и
в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва
да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а
породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (в
този смисъл Решение от 17.04.2018 г., С-414/16, т. 68, С-537/16, т. 56).
Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на
нарушението. СЕС многократно е подчертавал, че административните или
репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за
преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на
нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора на ЕО
свободи. СЕС сочи, че за да се прецени дали определена санкция е в
съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат
предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция,
както и начина за определянето на нейния размер и това е задължение на
националния съдия.
Във връзка с направеното възражение от страна на жалбоподателя
относно противоречие на наложеното наказание с чл. 9а от Директива
1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година и
3
дело С-61/2023 г., образувано попреюдициално запитване, отправено с
определение № 113/31.01.2023 г. по КАНД№ 997/2022 г. на Административен
съд - Хасково, съдът е спрял производството по НАХД №18/2024г. до
произнасяне на СЕС. С Решение на съда от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г.
СЕС е приел, че чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в
смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система
от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с
фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за
предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура,
независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система
предвижда възможност за освобождаване от административнонаказателната
отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер.
В конкретния случай, приложената санкционна разпоредба на чл. 187а,
ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, предвиждаща административно
наказание "Имуществена санкция" във фиксиран размер от 2500,00 лева,
противоречи на принципа на пропорционалност/съразмерност. Съдът намира,
че налагането на процесната санкция в предвидения от законодателя фиксиран
размер се явява крайно непропорционална спрямо тежестта на нарушението и
дължимия размер на незаплатената пътна такса. Санкцията се явява и в явна
колизия с правото на Съюза, обективирано в чл. 9а от Директива
1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, доколкото се явява
несъразмерна спрямо извършеното нарушение и не е предвидена възможност
да бъдат взети всички обстоятелства относно характера и тежестта на
нарушението или обстоятелства, свързани с категорията на управляваното
ППС и изминатото разстояние, за което не е заплатена тол такса, които да
обосноват налагането на наказание в по-нисък размер, тъй като санкцията е
предвидена от законодателя в абсолютен такъв.
Следва да се посочи, че по силата на чл. 633 от ГПК във вр. с чл. 144 от
АПК, решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за
всички съдилища и учреждения в Република България. При съобразяване на
задължителното тълкуване на съюзното законодателство - Решение от
21.11.2024 г. по дело C-61/2023 г. на СЕС, се налага изводът, че оспореният
електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за съразмерност по чл.
9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
17.06.1999 г.относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за
използване на определени инфраструктури. Иначе казано, размерът на
наложената имуществена санкция е в противоречие с чл. 9а от Директивата,
поради липса на съразмерност спрямо преследваната от законодателя цел,
изразяваща се в липсата на възможност за индивидуализиране на санкцията за
всеки конкретен случай, при съобразяване на неговите особености, като
изминато разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо
естество.
С оглед гоеизложеното, обжалваният електронен фиш е
незаконосъобразен и следва да бъде отменен на осн. чл. 63, ал.2, т.1 от ЗАНН.
4
При този изход на делото и своевременно направено искане за
присъждане на разноски, следва на основание чл. 63д ал. 3 от ЗАНН в полза
на ЕТ „***“ ЕИК *** – гр.Велико Търново, представлявано от С.П.К. да бъдат
присъдени направените по делото разноски в размер на 550,00 лева, който
размер съдът намира за съответстващ на фактическата и правна сложност на
делото и поради това направеното възражение за прекомернтост на
заплатеното възнаграждение се явява неоснователно..
Водим от горното и на осн.чл. 63 ал. 2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН Електронен фиш за налагане
на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата пътищата
№********** на Агенция „***“, с който на „***“ ЕИК *** – гр.Велико
Търново, представлявано от С.П.К. на осн. чл. 187а, ал.2, т.3 във вр. с чл. 179,
ал.3б от Закона за дижението по пътищата (ЗДвП) е наложена имуществена
санкция в размер на 2500,00 (две хиляди и петстотин лева) лева извършено на
21.10.2020г. нарушение по чл. 102, ал.2 от ЗДвП, установено с устройство
№40221, представляващо елемент от електронната система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път 1-3, км. 100+471.
ОСЪЖДА на осн. чл. чл. 63д ал. 3 от ЗАНН Агенция „***“ при МРРБ да
заплати на „***“ ЕИК *** гр.Велико Търново, представлявано от С.П.К.
сумата от 550,00 лева, представляваща направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5