Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Град
Тетевен, 18.02.2020
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в публично
заседание
На двадесети януари,
През две хиляди и двадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО
СТОЯНОВ
При секретаря: КАТЯ
ХРИСТОВА
Като разгледа докладваното от Председателя Н.Ах.Дело №
341 по описа на Районен съд-Тетевен за 2019 година и за да се произнесе,взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.59 от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 1134/26.08.2019г.,издадено от Директор на Областна Дирекция по безопасност
на храните-град Ловеч.
Излага се
от жалбодателя,че наказателното постановление е незаконосъобразно,тъй като при
издаването и връчването му са допуснати съществени процесуални нарушения и моли
същото да бъде отменено.Твърди,че на 10.05.2019г бил поканен в сградата на
ветеринарна лечебница-Тетевен,като му бил съставен и връчен АУАН №1/2019г за
извършени нарушения по закона за храните и закона за ветеринарномедицинската
дейност.Повод за съставения акт е извършена проверка на 15.02.2019г.Въпросният
ден никой не го е търсил по никакъв повод,след известно време бил посетен от
служителка на жалбодателя Н.М.,която му връчила срещу подпис протокол за
подлежащи на унищожаване суровини и храни от животински произход.Ни била
отбелязана датата на връчване,като това категорично не е датата
15.02.2019г.Заедно с този документ били връчени и други такива.След като се
запознал с документите разбрал,че се касае за намерени във фризер и описани
продукти с изтекъл срок на годност.Бил учуден от този факт,тъй като изрично е
предупредил двете продавачки да не допускат в обекта по никакъв начин наличие на стоки с изтекъл срок на годност.При
назначаване на работа те са подписали длъжностни характеристики,които ги
задължават да следят за срока на годност на стоките.Разчитал е на добросъвестно
изпълнение на служебните задължения,няма физическа възможност да осъществява
контрол,тъй като работи целодневно в друг обект.
Въпросният
акт неправилно е съставен на
жалбодателя,като представител на юридическото лице,а е следвало да бъде
съставен на продавач-консултантите,които имат непосредствена вина и са
допуснали наличие на описаните стоки.
Наказателното
постановление не е връчено по установения в ЗАНН ред.В чл.58 ЗАНН императивно е
установен начина,по който е следвало да бъде връчено наказателното
постановление.Същото е доставено в запечатан пощенски плик на адрес на дъщеря
му Нора М. ***,същата се е подписала
само и единствено ,че е получила пощенска пратка,без да знае какво
съдържа тя.Дъщеря му по никакъв начин не е свързана с търговско дружество
„Рефреш-Н“-ЕООД-Тетевен и не е упълномощавана да получава каквито и да е
книжа,свързани с фирмата.
Моли да
бъде отменено обжалваното наказателно постановление.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа от пълномощника на жалбодателя адв.Ц.,който
доразвива съображенията си по съществото на делото в писмена защита.
Ответникът по жалбата,чрез процесуалния си представител-
адв.С.,оспорва жалбата изцяло и моли да бъде потвърдено обжалваното наказателно
постановление.Също представя писмена защита.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства-поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид становището на жалбоподателят и разпоредбите на закона,
намира за установено следното:
От
приложените по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите Ц.В.,Н.М.,К.Т.,Нора
М.,Марияна Христова,се установява,че на 15.02.2019г била извършена проверка от
свидетелите В. и М./***/в обект-смесен магазин,намиращ се в село
Гложене,Лов.обл. и стопанисван от жалбодателя „Рефреш-Н“-ЕООД-град Тетевен.
При
проверката било установено,в т.ч. в присъствие на работнички на
жалбодателя,една от които свидетелката Христова,че в „хладилни съоръжения“ са
поставени открити храни от животински произход,предназначени за пускане на
пазара с изтекъл срок на трайност,негодни за човешка консумация,както и че в същите
съоръжения са открити храни от животински произход без поставена
идентификационна маркировка за обозначение на техния произход,предназначени за
пускане на пазара.Съставен бил опис на откритите храни,изготвен бил доклад с
вписване в същия на констатираните нарушения,който бил подписан и от
св.Христова,също така протоколи за унищожаване на суровини и храни от
животински произход,разпореждане за насочване за преработване или унищожаване
на храни от животински произход,протокол за отговорно пазене,акт за възбрана.
Цитираните документи били връчени няколко дни след проверката на
представляващия и управляващ търговското дружество-жалбодател.
След
отправена показан до жалбодателя,на 10.05.2019г в град Тетевен-сграда на
ветеринарна лечебница,на същият бил съставен акт за установяване на
административно нарушение,който бил подписан от същия,че има възражения,които
ще направи допълнително.Такива са представени пред наказващия орган на дата
14.05.2019г,като на 26.08.2019г наказващият орган издал наказателно постановление,с
което за нарушение на чл.20,ал.1,т.3 от закона за храните и на основание
чл.48,ал.2,в-ка с ал.1 и чл.49,ал.2 от закона за храните на жалбодателя била
наложена имуществена санкция в размер на 1100.00 лева,а за нарушениена
чл.58,ал.1 от закона за ветеринарномедицинската дейност и на основание
чл.437,ал.2,в-ка с ал.1 и чл.472 от същия,на жалбодателябила наложена
имуществена санкция в размер на 550.00 лева.Наказателното постановление било
връчена на св.М.-дъщеря на представляващия жалбодателя,живуща на адрес,различен
от този по седалището на дружеството-жалбодател.
При така
изложената фактология се налагат следните правни изводи:
Жалбата
е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 59 ал.2 ЗАНН/в предвид данните
за връчване на атакуваното наказателно постановление и датата на пощенското
клеймо,с което жалбата е изпратена на наказващия орган/, в този смисъл се явява
допустима и следва да бъде разгледана.
По основателността
на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление/НП/ е издадено от компетентен
по степен, място и материя орган, видно от заповед от 08.05.2015г на
изпълнителния директор на БАБХ и нормата на чл.49,ал.2 от Закона за храните и
на чл. 472,ал.2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.Наказателното
постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно
нарушение/АУАН/, съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповед № ОСДП-552/30.07.2012г на изпълнителния директор
на БАБХ.
При цялостната проверка за законосъобразност,съдът констатира,че АУАН и наказателното постановление съдържат предвидените в чл.42 и съответно чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити и не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на наказателното постановление на формално основание. В тази връзка не може да бъде споделено наведеното в жалбата възражение за нарушена разпоредбата на чл.58, ал.1 от ЗАНН при връчване на наказателното постановление на жалбоподателя.Жалбоподателят твърди, че НП е било получено от негова дъщеря, а не лично от негои на адрес,различен от вписаното в търговския регистър седалище на дружеството-жалбодател.Следва обаче да се има предвид, че разпоредбата на чл.58, ал.1 от ЗАНН само задължава наказващият орган да връчи на нарушителя издаденото НП, но правилата за връчване са уредени в чл.178 – 182 от НПК, към които препраща нормата на чл.84 от ЗАНН. За да бъде връчването редовно, то следва да се осъществи от лице сред изброените в чл.178, ал.1-8 от НПК и по реда, посочен в нормата на чл.180 от НПК, т.е. връчителят трябва да осъществи личен контакт или с нарушителя, или с някое от лицата изброени в чл.180, ал.2 от НПК. В този смисъл е и Решение № 567 от 11.03.2014 г. на ВКС по н.д.№ 2083/2013 г., ІІІ н.о., НК. В разглеждания случай наказателното постановление е било връчено на пълнолетен член от семейството на представляващия жалбоподателя,който е юридическо лице или както твърди управителят на негова дъщеря-свидетелката Нора Николаева М..Последната твърди,че е връчила пощенската пратка,съдържаща и атакуваното наказателно постановление,на представляващия жалбодателя 2-3 дни след нейното получаване.
В конкретния случай съдът приема, че обжалваното наказателно постановление е било редовно връчено и нормата на чл.58, ал.1 от ЗАНН не е била нарушена. За пълнота следва да се посочи, че дори и да се приеме, че е налице нарушение на процедурата по връчване на наказателното постановление, то в обсъждания случай това нарушение не би било съществено, при положение, че жалбоподателя е обжалвал постановлението в 7-дневния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. За да е съществено едно процесуално нарушение в административнонаказателната процедура, то следва да е от такова естество, че да е довело до пропускане или преклудиране на права, които привлеченото към отговорност лице има в производството и което необратимо да е накърнили правото му на защита. Не такъв обаче е настоящия случай. Редовно връченото НП е предпоставка и дава право на наказаното лице възможността да го обжалва по съдебен ред в указания от закона срок. Жалбоподателят го е обжалвал в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което правото му на защита не е било нарушено и възможността да пренесе случая за разглеждане от съд е било надлежно упражнено.
Съдът намира, че констатациите в АУАН и НП досежно нарушението по чл.20,ал.1,н.3 от закона за храните съответстват на фактическата обстановка. От показанията на актосъставителят и свидетелите по акта и от събраните по делото писмени доказателства/доклад за извършена инспекция в обект за производство и търговия с храни,списък,протокол за подлежащи на унищожаване суровини и храни от животински произход,разпореждане за насочване за преработване или унищожаване на суровини и храни от животинки произход,протокол за отговорно пазене,акт за забрана/ се установява, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 3 от Закон за храните във връзка с § 1, т. 34 от ДР на Закон за храните /Обн., ДВ, бр. 90 от 15.10.1999 г./. Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите на наказващият орган, които са очевидци на нарушението. Няма данни по делото, които да създават съмнения относно тяхната обективност и безпристрастност или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателят в нарушение, което не е извършил. Дадените в хода на съдебното следствие показания от посочените свидетели са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с осъщественото от жалбоподателят нарушение и са годни да обосноват описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. Съдът не кредитира показанията на свидетелката Марияна Христова,чиито показания не звучат логично,в колизия са с показанията на актосъставителя и свидетеля по акта Н.М.,които са извършили проверката в стопанисвания от жалбодателя магазин и са възприели непосредствено нарушението,свидетелката Христова е служител на жалбодателя и съдът приема,че депозираните от същата в хода на съдебното следствие показания са с оглед оневиняване на жалбодателя.Тази свидетелка е присъствала при проверката,подписала е съставените на 15.02.2019г документи,като не е направила възражение,идентично с това в дадените и показания в хода на съдебното следствие,нито се установява от показанията на актосъставителя В. или на свидетелката М.,че устно е депозирала подобни възражения в деня на проверката.
Съдът намира, че в хода на съдебното следствие по безспорен начин се установи, че с деянието си жалбоподателят е осъществил състава на административно нарушение, визиран в чл. 20, ал. 1, т. 3 от Закон за храните във връзка с § 1, т. 34 от ДР на Закон за храните (Обн., ДВ, бр. 90 от 15.10.1999 г.), поради факта, че на 15.02.2019г г. при извършената проверка е било установено, че последния е пуснал на пазара стоки с изтекъл срок на годност, подробно описани в акта и в НП, които в хода на проверката са били открити в магазина,стопанисван от жалбодателя. Изброените в АУАН и НП храни с изтекъл срок на годност са били изложени в магазина и са се предлагали за продажба наред с такива, които не са били с изтекъл срок.
Посочената за нарушена норма на чл.20 от Закона за храните се намира в глава четвърта от същия, озаглавена "Производство и търговия с храни". Видно от легалното определение на понятието търговия съдържащо се в &1, т.60 от ДР на ЗХ, това е процес на внос, износ, съхранение, транспорт, продажба и представяне за продажба на храни, предлагане на храни в места за обществено хранене, както и предоставяне на потребителите на безплатни мостри от храни. Понятието "търговец на храни" е дефинирано в &1, т.61 от Закона за храните, като това е всяко физическо и юридическо лице, което се занимава с търговия с храни по смисъла на &1, т.61 от Закона за храните. В случая безспорно се доказа, че търговията с храни в обекта се е извършвала от дружеството жалбоподател, предвид на което е определен правилно субектът на нарушението, като направените в тази връзка възражения в жалбата се явяват неоснователни. С излагането в магазина на описаните в АУАН и НП храни с изтекъл срок на годност дружеството извършва на практика "пускане на пазара" и предлагане за продажба, като се има предвид, че това понятие има своята легална дефиниция в разпоредбата на &1, т.53 от ДР на закона за храните и включва и "притежание с цел продажба", каквото е било установено на мястото на проверката. Доколкото негодните за консумация храни са били намерени в магазина на открито място, безспорен се явява изводът, че се касае за търговия с негодни за консумация храни /такива с изтекъл срок на годност / по смисъла на понятието "търговия" посочен в &1, т.61 от Закона за храните. Видно от описаното в АУАН и НП, нарушителят е извършвал търговия, изразяваща се в пускане на пазара на храни с изтекъл срок на годност, предназначени за директна консумация от краен потребител, поради което съдът намира, че нарушението се явява безспорно доказано от обективна страна, като правилно административно наказващият орган е приложил материалния закон, след като е констатирал нарушение по чл.20, ал.1, т.3 от Закона за храните и е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма.
В случая отговорността на „Рефреш-Н“-ЕООД-град Тетевен за нарушението по чл.20, ал.1, т.3 от Закона за храните е безвиновна и при преценката дали е извършено нарушение наказващия орган не следва да взема предвид наличието или липса на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма, единствено и достатъчно за ангажиране на административно наказателната отговорност е установяване на поведение, което представлява нарушение на законови задължения, поради което съдът, счита, че наказващия орган е действал законосъобразно, квалифицирайки извършеното от жалбодателя като административно нарушение, предвид на което е и невъзможно да се вземе предвид текста на чл.11 от ЗАНН във вр. с чл.9 от НК. Съгласно ЗИДКТ ДВ бр.48 от 13.06.2006 год., в сила от 01.07.2006 год. е предвидено наказание “Имуществена санкция” за работодатели ЮЛ и ЕТ, което съответства с принципа въведен с чл.83, ал.1 от ЗАНН за т. нар. без виновна, обективна отговорност на търговците, регистрирани по ТЗ. С оглед на това не следва да се изследва нарушението от субективна страна. Дори да се приемат за достоверни твърденията на жалбодателя,че работещите в магазина са били инструктирани да следят за стоки с изтекъл срок на годност от управляващия дружеството и да отстраняват последните, то същите сами по себе си не могат да доведат до отпадане на отговорността на жалбоподателят за визираното в акта и НП нарушение, тъй като последния явно не е проконтролирал в достатъчна степен така вменено им задължение, като в този случай са налице предпоставки и възможности за налагане на дисциплинарни наказания на провинилите се работници на дружеството.
Съдът счита, че в случая не са налице и основанията за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Със Закона за храните се цели гарантиране спазването на нормативните изисквания за производство и търговия с храни, с оглед защитата на здравето и интересите на потребителите. Едно от условията е предлаганите храни да са в срок на годност. По този начин се гарантира за потребителя, че липсват обстоятелства, които да се предпоставка за застрашаване на неговото здраве. Това води до извод, че извършеното от жалбоподателя нарушение не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите нарушения от този вид, поради което и доводите в тази насока са неоснователни.
За
констатираното нарушение, административно наказващият орган е наложил
имуществена санкция по чл.48, ал.2 във вр. с ал.1 от Закона за храните.
Съгласно посочената норма „За нарушение по ал.1, извършено от юридическо лице
или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 2000
лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 4000 лв.”. Административно -
наказващият орган правилно е приложил санкцията по чл.48, ал.2, във вр. с ал.1
от Закона за храните, но не се е съобразил с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, и
не е отчел обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път, поради
което неправилно е индивидуализирал наказанието, налагайки имуществена санкция
в размер на 1100.00 лева. Съдът намира, че при определяне размера на санкцията
от 1100.00 лева, са нарушени изискванията на чл.27 от ЗАНН. С оглед на
гореизложеното и предвид факта, че липсват доказателства дружеството-жалбодател
да е допускало нарушения на закона за храните, както и липсата в случая на
посочени от АНО отегчаващи обстоятелства, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да
бъде изменено, като наложената имуществена санкция в размер на 1100.00 лева се
намали до минимума определен в закона, а именно 1000.00 лева.
Съдът намира, че така определеното административно наказание съответства на тежестта на извършеното нарушение и е съобразено с разпоредбите на чл.27, ал.2 и ал.5 от ЗАНН.
По отношение на второто вменено на жалбодателя нарушение:
Нарушението,описано в АУАН и НП е ясно, конкретно и изчерпателно, поради което позволява безспорната индивидуализация на вмененото деяние, извършилият го субект, както и неговата квалификация като административнонаказателен състав по чл. 437,ал.2,вр. ал.1 закона за ветеринарномедицинската дейност/ЗВМД/. Съдържими в обстоятелствената част на АУАН и на НП са фактически твърдения, съответстващи на предвидените съвкупни обективни признаци от състава на нарушението, които са приети за установени от контролния орган и наказващия такъв, изведена надлежно е и нарушената законна разпоредба-чл.58,ал.1 ЗВМД, както и всички останалите фактически обстоятелства, съпътстващи деятелността на посочения извършител-юридическо лице/търговско дружество/. Отнесени и съпоставени помежду си, както досежно твърдяното нарушение, така и административнонаказателно отговорния субект,привлечен към отговорност и санкциониран, обосновано се налага преценка че е налице пълно фактическо и правно единствено между АУАН и НП, тъй като описаните фактически обстоятелства в тях съвпадат изцяло, досежно основните съществени признаци от обективната страна на деянието, при идентичност и пълно съответствие на правната квалификация – чл.58,ал.1 ЗВМД, визираната за нарушена материална норма. А упражнявайки своето правомощие и санкционна власт административно-наказващият орган е квалифицирал деянието, подвеждайки го под хипотезата на конкретна административно-санкционна норма- чл.437,ал.1 ЗВМД. Също така не възниква каквото и да е противоречие или съмнение относно субекта извършител, който видно от обстоятелствената част и реквизитите на НП и АУАН се сочи „Рефреш-Н“ЕООД-град Тетевен. Иначе казано, при конкретното им съдържание, включая и описанието на нарушението, абсолютно недвусмислено и ясно определен като автор-извършител на нарушението е дружеството с горепосоченото наименование, стопанисващо търговски обект и при упражняване на чиято търговска дейност, свързана с продажба на храни, не е спазено изискване по ЗВМД. От тук изключено е каквото и да е съмнение в тази насока, следователно липсва и неяснота, в правен аспект, относно административнонаказателно отговорния субект, който е привлечен към административнонаказателна отговорност със съставянето на АУАН и санкциониран с обжалваното НП. Изложени в съдържанието на всеки от актовете са и изрични фактически твърдения, касателно датата и мястото на нарушението – открито от контролните органи при проверка на 15.02.2019г., която дата съвпада с тази и на извършването му, както следва да се приеме в случая.
В съответствие с изложените правни съображения, съдът приема, че НП е издадено при спазване предписанията по чл.57,ал.1,т.4 и т.5 ЗАНН и е удовлетворено законодателното изискване относно индивидуализацията на нарушителя и описанието на нарушението, липсват допуснати съществени процесуални нарушения в проведеното производство-административната му фаза развила се пред АНО, поради което обжалваното НП се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна акт.
Преценено по същество, с оглед приложението на материалния закон, според съда издаденото НП е правилно и обосновано от материалноправна страна. В съответствие с установените факти, потвърдени в хода на съдебното следствие по настоящото дело, АНО е извел вярната правна квалификация на деянието, подвеждайки под действието на административнонаказателния състав на чл.437,ал.2,вр.ал.1 ЗВМД и във вр. чл. 58,ал.1 ЗМВД – нарушената материална норма. Така вмененото нарушение е доказано – безспорно и несъмнено от събраните доказателства/цитираните по-горе писмени и гласни такива/ в съдебната фаза на производството. Въз основа на кредитираните с доверие показания на свидетелите В. и М., както и от писмените доказателствени източници – доклад за извършена инспекция в обект за производство и търговия с храни,списък,протокол за подлежащи на унищожаване суровини и храни от животински произход,разпореждане за насочване за преработване или унищожаване на суровини и храни от животинки произход,протокол за отговорно пазене,акт за забрана, се установяват обективните факти, че търговското дружество „Рефреш-Н“-ЕООД-гр.Тетевен стопанисва търговски обект – магазин,находящ се в село Гложене, където търгува с храни и същият е функционирал – в работен режим и на 15.02.2019г. там/в съоръжения на магазина/ се съхраняват предназначени за пускане на пазара продукти от животински произход, които не са маркирани с идентификационна маркировка за обозначаване на техния произход. Също така доказан е и техния вид – свинско месо-за готвене,ребра и разфасовка,пакетирани,които актосъставителя и свидетеляпри установяване на нарушението напълно безпротиворечиво потвърждават и факт – отрицателен, за отсъствието на изискуемата маркировка върху тях. По този начин е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 58, ал.1 от ЗВМД, която въвежда нормативното изискване животинските продукти предназначени за пускане на пазара да се маркират със здравна и идентификационна маркировка, за обозначаване на произхода им. Неизпълнението на това задължение, т.е.правило за поведение, се санкционира от закона, въздигнато в административнонаказателен състав с разпоредбата на чл. 437 ЗВМД, в отделните две алинеи,на която разграничени са наказания, според правосубектността на извършителя. Като това за ЮЛ е имуществена санкция, предвидено в ал.2 на нормата, докато ал.1 касае физическите лица и установява наказание глоба. В конкретиката на установените факти по делото, безспорно дружеството е осъществило действието „пускане на пазара”, по смисъла на легалната дефиниция на това понятие, въведена в ЗМВД с § 1,т.90б, чрез съхраняването –т.е.притежание с цел продажба и предлагане за продажба на продукт – свинско месо,без изискуемата идентификационна маркировка. Този правен извод се налагат предвид местонахождението им в търговския обект и тяхното съхранение, впрочем и по начин, със средства и при условия- надлежните според вида на продукта, обсъдено наред с предназначението на обекта, където се развива търговска дейност свързана с продажби и обичайно се предлагат за продажба хранителни стоки, което несъмнено сочи притежаване с тази цел от страна на дружеството и предлагането на потребителите клиенти за закупуване. Всяко от тези действия, попада в кръга на дефинираните за понятието, съгласно §1,т.90б от ДР на ЗВМД – пускане на пазара е: притежаване с цел продажба, предлагане за продажба, самата продажба, разпространението, както и всяка друга форма на възмездно или безвъзмездно прехвърляне на собствеността върху обекта или продукти, подлежащи на ветеринарномедицински контрол. Съобразявайки това определение от закона и при изяснената фактология на конкретния казус предмет на делото, съдът приема за безспорно доказано в случая осъществяването на тази точно дейност.Дружеството е осъществило деятелност, която се явява в пряк разрез с правилото -задължение, произтичащо от чл. 58,ал.1 ЗВМД. От тук, безспорно и от негова страна е консумиран административнонаказателния състав в хипотезата на чл. 437,ал.2,вр.ал.1 ЗВМД, като извършеното от ЮЛ – търговското дружество-жалбодател изпълнително деяние е обективно съставомерно и покрива признаците на основния състав на ал.1. Поради това, напълно правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на правния субект – търговец, която е обективна и безвиновна. И по отношение на това нарушение и на изложените по-горе в мотивите основания,съдът не кредитира показанията на свидетелката Марияна Христова-служител на жалбодателя.
Предвид изложеното, съдът намери за доказано осъществяването на вмененото административно нарушение от санкционираното дружество-жалбодател и тъй като в случая се касае за формално нарушение, осъществено и от правен субект- търговец, съобразявайки и обектът на засегнатите обществени отношения от конкретното нарушение, свързани с контрола за спазване ветеринарномедицинските изисквания в измерението на безопасността на храните, то не са налице основания, респ. и установени фактически данни по делото, обуславящи маловажност на случая, респ.приложението на чл. 28 ЗАНН. Законодателят е преценил този род и вид нарушения с висока степен на обществена опасност, доколкото рефлектират и са свързани с човешкото здраве, чието опазване е обект на засилена защита, следваща от тук и абсолютна превенция на закона,включително и конкретната забрана, установена в ЗВМД,за пускане на пазара на храни от животински произход без идентификационна маркировка за първоначалния им произход, чийто предназначение е да се гарантира, че суровините и храните са произведени при спазване на нормативните изисквания(т.41 § 1 ДР ЗВМД). В този смисъл правилно и АНО е приел отсъствието на предпоставки по чл.28 ЗАНН и е квалифицирал случаят за немаловажен, съобразявайки завишената обществена опасност, доколкото процесното нарушение е извършено в обект – магазин за пакетирани хранителни стоки, който е и такъв подлежащ на задължителна регистрация по закона за храните, чиято цел е да гарантира спазването на нормативните изисквания за производство и търговия с храни с оглед защита на здравето и интересите на потребителите, именно в съответствие с разяснената превенция и засилена законодателна защита на обществените отношения свързани с опазване здравето на хората.
Относно
наказанието: Наложената с обжалваното НП имуществена санкция на жалбодателя
е съобразена с приложимият административнонаказателен състав,но и по
отношение на тази санкция съдът намира, че при определяне размера на санкцията
от 550.00 лева, са нарушени изискванията на чл.27 от ЗАНН. Впредвид факта, че
липсват доказателства дружеството-жалбодател да е допускало други нарушения на
ЗВМД, както и липсата в случая на посочени от АНО отегчаващи обстоятелства,
съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено, като наложената имуществена санкция в размер на
550.00 лева се намали до минимума определен в закона, а именно 500.00 лева.
Мотивиран от горните съображения и на
основание чл.63,ал.1 от ЗАНН,съдът,
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №1134/26.08.2019г. на Д-р Росен Стефанов Федерчев, Директор
на Областна Дирекция по безопасност на храните гр. Ловеч,В ЧАСТТА,в която на
основание чл.48, ал.2 във връзка с ал.1 от Закона за храните и чл.49,
ал.2 от Закон за храните,е наложено
на „РЕФРЕШ-Н“,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град
Тетевен,Лов.обл.,ул.“Иван Вазов“ №10,ет.1,ап.1,представляван от Н.М.Н.,
административно наказание - Имуществена санкция в размер на 1100.00 (хиляда и
сто) лева, за нарушение на чл.20, ал.1, т.3 от Закон за храните, като НАМАЛЯВА размера на имуществената
санкция от 1100.00 лева на 1000.00 /хиляда/ лева.
ИЗМЕНЯ
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №1134/26.08.2019г. на Д-р Росен Стефанов Федерчев, Директор
на Областна Дирекция по безопасност на храните гр. Ловеч, В ЧАСТТА,в която на
основание чл.437,ал.2,във в-ка с ал.1,във в-ка с чл.472 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност,е
наложено на „РЕФРЕШ-Н“,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на
управление в град Тетевен,Лов.обл.,ул.“Иван Вазов“ №10,ет.1,ап.1,представляван
от Н.М.Н., административно наказание - Имуществена санкция в размер на 550.00
(петстотин и петдесет) лева, за нарушение на чл.58,ал.1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност, като
НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 550.00 лева на 500.00/петстотин/
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд, по реда на глава дванадесета от АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
След влизане в
сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка да се върне
на наказващия орган, по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :