№ 63
гр. Варна, 25.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
като разгледа докладваното от Янко Д. Янков Въззивно частно наказателно
дело № 20223000600079 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.345 ал.1 вр.чл.248 ал.5 т.3 НПК.
Постъпил е частен протест от Варненска окръжна прокуратура срещу
протоколно определение №175/08.03.2022г. по нохд №100/22г. на Варненски
окръжен съд. С посоченият съдебен акт наказателното производство по
делото е било спряно на основание чл.248 ал.5 т.3 НПК и чл.25 ал.1 т.5 НПК,
като в съответствие с разпоредбата на чл.24 ал.4 НПК на прокурора е указан
едномесечен срок за изготвяне на предложение за възобновяване на
производствата по адм.д. №2918/2018г. на Административен съд-Варна, нахд
№4531/2018г. и нахд №4532/2018г. и двете на Варненски районен съд.
Протестът като подаден в срок е допустим, но разгледан по същество в
крайна сметка се явява неоснователен.
Постъпило е по повод протеста и възражение от защитата на подс.Х.С.,
в което се моли той да бъде оставен без уважение, тъй като атакуваният
съдебен акт е правилен и законосъобразен.
В мотивите на съда липсва конкретика, но цялостното съдържание на
съдебния акт сочи, че е прието наличие на дублиране на наказателни
процедури по смисъла на чл.4 §1 от Протокол №7 към ЕКПЧ, т.е. допуснато е
нарушение на принципа за невъзможност за повторно осъждане или
наказване /ne bis in idem/. И това е така, макар и само по отношение на две от
посочените три производства. Този извод налага и кратък преглед на
1
посочените административни дела /вкл. и на нахд №4530/2018г. по описа на
ВРС/:
-Адм.дело №2918/2018г. по описа на Административен съд-Варна –
производството по делото е с основание чл.405а ал.7 от КТ вр. чл.145 и сл. от
АПК и е образувано по жалба на ХР. К. С. против постановление от
22.12.2017г. на старши инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“-Варна,
с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между Атанас
Христов Атанасов и жалбоподателя ХР. К. С.. Постановено е по делото
решение №503/13.03.2019г., с което въпросното постановление е отменено.
Решението е влязло в сила на 09.10.2019г.
-Нахд №4530/2018г. по описа на Варненски районен съд – образувано е
по жалба на ХР. К. С. срещу НП №03-009034/28.12.2017г. на Дирекция
„Инспекция по труда“-Варна. С наказателното постановление е ангажирана
административнонаказателната отговорност на Х.С. като му е наложено
наказание глоба в размер на 10 000лв. за това, че в качеството си на
работодател нарушил чл.61 от Наредба №2 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР, което
довело до смъртта на Атанас Христов Атанасов. С протоколно определение
№1961/14.11.2018г. производството по делото е прекратено на основание
чл.33 ал.2 ЗАНН.
-Нахд №4531/2018г. по описа на Варненски районен съд – образувано е
по жалба на ХР. К. С. срещу НП №03-009-035/28.12.2017г. на Дирекция
„Инспекция по труда“-Варна, с което на жалбоподателя е наложена глоба в
размер на 10 000лв. за това, че в качеството си на работодател нарушил чл.11
ал.5 вр. чл.12 ал.1 от Наредба №РД-07-02/2009г. за условията и реда за
провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите. С решение №1941/23.11.2018г. наказателното постановление е
отменено, а самото решение е потвърдено с решение по канд №66/2019г. по
описа на Административен съд-Варна.
-Нахд №4532/2018г. по описа на Варненски районен съд – образувано е
по жалба на ХР. К. С. срещу НП №03-009-036/28.12.2017г. на Дирекция
„Инспекция по труда“-Варна, с което на жалбоподателя е наложена глоба в
размер на 10 000лв. за това, че в качеството си на работодател нарушил чл.62
ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал. от КТ. С решение №1459/17.07.2019г.
2
наказателното постановление е отменено, а самото решение е потвърдено с
решение по канд №2453/2019г. по описа на Административен съд-Варна.
От изложеното е видно, че производството по адм.дело №2918/2018г. по
описа на Административен съд-Варна не е санкционно по своя характер, не
представлява наказателна процедура по смисъла на чл.4 §1 от Протокол №7
към ЕКПЧ. Касае се за издаден в производство по чл.405а КТ индивидуален
административен акт, при което очевидно въобще не са налице т.нар.
критерии Енгел – нито е налице нарушение, нито предвидено за това
наказание. Поради това и искането в протеста по отношение на това
производство в крайна сметка е основателно. Иначе казано 1/3 част от
протеста е основателна.
Не би могло обаче същото да се твърди по отношение на останалите три
производства – и трите критерии Енгел по отношение на тях са налични, т.е.
те вън от всякакво съмнение се явяват наказателни процедури. А предвид
фактическата идентичност и същественото сходство от обективна и
субективна страна на конкретно осъщественото от дееца поведение, то
очевидно административнонаказателните производства и наказателното се
водят за „същото деяние“. В този смисъл и възраженията на прокурора са
неоснователни, не държат сметка на обвързващото становище на ВКС по
тълкувателни решения № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г.,
ОСНК и № 4 от 6.2.2018 г. на ВКС по т. д. № 4/2017 г., ОСНК.
Съображенията, изложени в тези актове в подкрепа на приетото становище,
са изключително детайлни, и тук няма защо да бъдат повтаряни /най-малкото
защото настоящият съд едва ли може да каже нещо повече по този въпрос/.
А след като се касае за „същото деяние“ и критериите Енгел са налице,
то за да се избегне противоречието с основополагащия принцип за
невъзможност за повторно осъждане или наказване /ne bis in idem/ следва да
се използват възможностите, указани от закона/ с ДВ бр.63/2017г. са
изменени редица норми в НПК, сред които и чл.24,25 НПК, именно с цел да
се разширят тези възможности/ и посочени и в тълкувателното решение. Т.е.
да се даде възможност на прокурора да направи предложение за
възобновяване на административнонаказателните производства по нахд
№4530/2018г. на ВРС, нахд №4531/2018г. на ВРС и нахд №4532/2018г. на
ВРС, и съответно отмяна на постановените в техните рамки актове.
3
С оглед изложеното следва да се приеме, че атакуваното определение
като цяло се явява правилно и законосъобразно.
Въпреки това следва в едната му част да бъде изменено - защото от своя
страна нито прокуратурата, нито съдът са се занимали с производството по
нахд №4530/2018г. по описа на Варненски районен съд. За сметка на това на
този факт е обърнала внимание защитата във възражението си по повод
частния протест, и изтъкнатите в тази насока съображения срещат пълно
разбиране у въззивния съд. Вярно е, че производството е било прекратено, но
издаденото наказателно постановление не е било отменено, поради което и е
останало висящо. В т.1.2.2 на тълкувателно решение №3/2015г. /което не е
изгубило актуалност въпреки последващите законови промени/, са посочени
възможностите за преодоляване на последиците от повторното наказателно
преследване на едно и също лице за същото деяние, за което спрямо него е
било проведено приключило с влязъл в сила акт административнонаказателно
производство с наказателен характер по смисъла на Конвенцията, и една от
тях е „възобновяване на окончателно приключилото
административнонаказателно производство с наказателен характер … отмяна
на постановените по него актове и прекратяването му“. Затова преди да
прекрати производството по делото районният съд е следвало да отмени
издаденото НП №03-009034/28.12.2017г. на Дирекция „Инспекция по труда“-
Варна. Тъй като това не е сторено тогава, то следва да се направи
понастоящем – чрез възобновяване и на това производство и последваща
отмяна на този акт.
Изложеното до момента предпоставя потвърждаването на
протестираното определение в частта му относно спирането на наказателното
производство по нохд №100/2022г. по описа на Варненски окръжен съд, и
изменението му в неговата втора част като на прокуратурата се укаже в
едномесечен срок да поиска възобновяване на нахд №4530/2018г. по описа на
Варненски районен съд, освен вече посочените от окръжния съд нахд
№4531/2018г. на ВРС и нахд №4532/2018г. на ВРС, отмяна на постановените
в техните рамки актове, и прекратяването им. При бездействие от страна на
държавното обвинение наказателното производство по делото следва да бъде
прекратено на основание чл.24 ал.4 НПК. Възобновяване на адм.дело
№2918/2018г. по описа на Административен съд-Варна не е необходимо.
4
Предвид изложеното и като намира, че атакуваният съдебен акт като
правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден , а частично и изменен,
Варненският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение №175/08.03.2022г. по
нохд №100/22г. на Варненски окръжен съд в частта по отношение спирането
на наказателното производство по нохд №100/2022г. по описа на Варненски
окръжен съд.
ИЗМЕНЯ същото определение в останалата му част като указва на
прокуратурата в едномесечен срок от влизането му в сила да поиска
възобновяване на производствата по нахд №4530/2018г. по описа на ВРС,
нахд №4531/2018г. по описа на ВРС и нахд №4532/2018г. по описа на ВРС.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5