РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. Троян, 30.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, IV-ТИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Ютерова
при участието на секретаря Мария Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Десислава Г. Ютерова Гражданско дело №
20244340100849 по описа за 2024 година
за да се произнесе - съобрази:
Производството е образувано по искова молба на М. А. М. от с. Д., общ.
Троян против В. З. Б. от гр. Б., с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК.
Твърди се, че страните нямат сключен граждански брак, живели са на
семейни начала, като от съвместното им съжителство имат родено едно
малолетно дете – А. М. М., роден на 10.10.2018 г. Ищецът излага, че известно
време след като се родило детето, ответницата напуснала съвместното им
жилище и взела детето със себе си. Преди една година Б. заминала да работи в
чужбина и оставила детето на ищеца и оттогава единствено той се грижи за
него. Ответницата не се интересува от сина си, изобщо не се обажда, нито пък
е идвала да го види.
В с. з. ищеца се явява лично и с пълномощника си адв. М. Д. от АК –
Ловеч, която моли съда да уважи изцяло исковата претенция, като предостави
родителските права на М., определи местожителството на детето при него,
както и да определи режим на контакти на майката с детето.
Ответницата В. Б., не е представила писмен отговор в срока по чл. 131
от ГПК. За с. з. е редовно призована при хипотезата на чл. 41, ал. 3 от ГПК, не
се явява, не изпраща представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства: Служебна
бележка изх. № 47-1 от 11.10.2024 г. от „Си ай експот импорт“ ЕООД гр.
Троян, Служебна бележка изх. № 849 от 15.10.2024 г. от ОУ „Иван
Хаджийски“ гр. Троян, копие от удостоверение за раждане на А. М. М. от
14.05.2021 г., изд. от Община гр. Б., Социален доклад с вх. № 249 от
15.01.2025 г., изготвен от ДСП гр. Б. и Социален доклад с вх. № 339 от
1
21.01.2025 г., изготвен от ДСП гр. Троян и от показанията свидетелката
К.Н.Й., намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от представените удостоверения за раждане на Община Б.,
страните В. Б. и М. М. са родители на малолетното дете А. М. М., роден на
10.10.2018 г.
При така установените факти съдът прие следните правни изводи:
Съгласно чл. 127, ал. 2 от СК, когато родителите не живеят заедно и не
постигнат споразумение относно местоживеенето на детето, упражняването
на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се
решава от районния съд по настоящ адрес на детето, който се произнася по
посочените въпроси.
В процесния случай родителите на малолетните дете са разделени. От
доказателствата по делото се установи, че двамата не поддържат контакти, и
по настоящия казус не могат да постигнат споразумение относно
отношенията си с малолетния си син. Затова по повод подаденото искане,
посочените в закона въпроси следва да се решат от съда.
При преценката на обстоятелствата, решаващо значение има най-добрия
интерес на детето, който е най-висшият критерий, наред с притежавания от
родителите капацитет. В конкретния казус ищеца е направил искане да
упражнява родителските права по отношение на малолетното дете, като бъде
определен съответния режим на контакти с другия родител и издръжката.
Съдът във всеки случай е длъжен да обсъди начина, по който
обстоятелствата се отразяват на положението на децата и на ефективността на
мерките.
Настоящето производство представлява спорна съдебна администрация.
Всеки път при смяната на обстоятелствата и при липса на споразумение на
двамата родители, сезирания съд е длъжен да се произнесе по тези основни
въпроси от изключително значение за правилното развитие и възпитание на
детето. За разлика от исковото производство, в настоящето не се решава със
сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на
едно материално право, а само се оказва съдействие относно начина на
упражняване на родителските права, признати и гарантирани от закона, така
че липсва типичната за исковото производство квалификация на страните като
ищец и ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото
за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или
непълнолетното им дете, ползва и двамата родители.
В § 1 т. 5 от Закона за закрила на детето е дадена дефиниция на
понятието „най-добър интерес на детето” – същата включва преценката на
желанията и чувствата на детето, физическите, психическите и
емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други
характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите
да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна
на обстоятелствата; други обстоятелства, които имат отношение към детето.
В процесния случай след преценка на събраните по делото
доказателства и при съобразяване най – добрия интерес на детето, съдът
намира, че следва родителските права да бъдат предоставени на бащата, както
и местоживеенето на детето да бъде на адреса на М.. Да се определи режим на
2
контакти между майката и детето.
Ищецът не е изразил претенция за заплащане на издръжка, но това е
задължителен въпрос, по който съда следва да се произнесе. Съгласно
разпоредбата на чл. 143 ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си. При определяне на размера на
издръжката съда следва да съобрази изискванията на чл. 142 ал. 1 от СК –
според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на
лицето, което я дължи. По делото не бяха представени доказателства за
доходите на родителите. Съда счита, че Б. дължи за детето си месечна
издръжка в размер на 250 лева, считано от 22.10.2024 г. Съответно другия
родител ще обезпечи останалата част от необходимите средства и ще полага
ежедневни грижи за детето.
Ще следва ответницата да бъде осъдена да заплати на Държавата по
сметка на съдебната власт сумата 360 лева, представляващи 4 % ДТ върху
размера на определената издръжка за три години.
Ищецът не е направил искане за присъждане на разноски.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение
на детето А. М. М. с ЕГН , роден на 10.10.2018 г. на бащата М. А. М., с ЕГН
**********, с адрес: с. Д., общ. Троян, ул. „О.“ № 9
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето А. М. М. с ЕГН , роден на
10.10.2018 г. при бащата М. А. М., с ЕГН **********, на адрес: с. Д., общ.
Троян, ул. „О.“ № 9
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката В. З. Б., ЕГН
**********, адрес: гр. Б., кв. „Р.“, ул. „Иглика“ № 26 с детето А. М. М. с ЕГН ,
роден на 10.10.2018 г., както следва: майката ще взема при себе си детето
всяка първа и трета седмица от месеца в събота от 10.00 часа до 14.00 часа на
неделният ден, както и за по две седмици през летния и две седмици през
зимния сезон, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата.
ОСЪЖДА В. З. Б., ЕГН **********, адрес: гр. Б., кв. „Р.“, ул.
„Иглика“ № 26 ДА ЗАПЛАЩА на М. А. М., с ЕГН **********, на адрес: с.
Д., общ. Троян, ул. „О.“ № 9, в качеството му на баща и законен представител
на малолетното дете А. М. М. с ЕГН , роден на 10.10.2018 г., месечна
издръжка в размер на 250,00 - двеста и петдесет лева, считано от 22.10.2024 г.,
ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска.
ОСЪЖДА В. З. Б., ЕГН **********, адрес: гр. Б., кв. „Р.“, ул.
„Иглика“ № 26 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ТРС сумата 360,00 – триста и шестдесет лева - държавна такса,
представляваща 4 % върху определената издръжката за три години.
На основание чл. 242 ал. 1 от ГПК ДОПУСКА предварително
изпълнение на решението.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщението.
3
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
4