ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. Кюстендил, 20.11.2019 г.
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в
закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА
разгледа
докладваното от съдия Костадинова в.ч.гр.д. № 553 по описа на съда за 2019 г. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 577 ГПК във връзка с
чл. 32а, ал.4 от Правилника за вписванията /ПВ/.
Постъпила е частна жалба от С.К.С.-*** действие РС – Дупница, вписан в регистъра на
Нотариалната камара на РБългария под №293, със служебен адрес: гр. *** и В.С.М., ЕГН **********,***, действащ чрез
пълномощника си адв. З.В.от АК – Кюстендил, със служебен адрес: гр. ***. Обжалва се определение №33/2019 г., постановено от
Виктор Таушански – изпълняващ функциите /и.ф./ на съдия
по вписванията към Районен съд – гр. Дупница.
С оспорвания акт на И.ф. съдия по вписванията към ДнРС
е отказано вписване на Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот,
постъпил с молба за вписване с вх.№4118/2019 г. по описа на Служба по
вписванията при РС – Дупница. За да постанови обжалвания отказ И.ф. съдия по
вписванията към ДнРС е приел, че вписване на процесния нотариален акт не следва
да бъде извършено, доколкото в представеното към заявлението удостоверение за
данъчна оценка на недвижимия имот не фигурират всички прехвърлители, респ. за
същите не може да се установи дали имат или нямат непогасени данъчни задължения
за обектите, предмет на прехвърлителната сделка.
Недоволни от постановения отказ частните жалбоподатели
го обжалват с доводи за неговата неправилност. Сочи се, че към нотариалния акт,
чието вписване е отказано, са представени изискуемите декларации по чл.264,
ал.1 ДОПК за всеки от продавачите и същите са декларирали, че нямат непогасени
задължения, съгласно образеца на декларацията. За неправилно се приема
разбирането, че от удостоверението за данъчна оценка на имота се удостоверява
липсата на задължения на тези лица, твърдейки, че от същото се удостоверява
липсата на задължения на имота. Приема се, че посочването на всички лица –
прехвърлители в цитираното удостоверение
не е нормирано от законодателя, с оглед на което постановения на това основание
отказ се явява необоснован. Иска се отмяна на обжалвания отказ и връщане
преписката на И.ф. съдия по вписванията към ДнРС със задължителни указания за
вписване на процесния нотариален акт.
Частната жалба е процесуално допустима, доколкото е
депозирана от надлежна страна и в преклузивния срок по чл. 538, ал.1 ГПК.
Разгледана по същество, същата е основателна. Съображенията на съда в тази
насока са следните:
След като се запозна с жалбата и прецени събраните по
делото доказателства, съдът прима за установено от фактическа страна следното:
На 15.10.2019 г. с молба на Нотариус С.С. е поискано
вписване на нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №153, том IV,
рег.№4581, дело №596 от 15.10.2018 г. на Нотариус С.С., но вписването е
отказано с мотив, че в представеното към заявлението удостоверение за данъчна
оценка на недвижимия имот не фигурират всички прехвърлители, респ. за същите не
може да се установи дали имат или нямат непогасени данъчни задължения за обектите,
предмет на прехвърлителната сделка.
При така установеното от фактическа страна, КнОС прави
следните правни изводи:
Съгласно чл.4, б. „а“ ат Правилника
за вписванията подлежат на вписване всички актове, с които се прехвърля правото
на собственост (продажба, дарение, замяна, даване вместо изпълнение,
отчуждаване срещу задължение за гледане и хранене и др.) или с които се
учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право (право на
ползуване, собственост върху постройка и др.) върху недвижими имоти, както и
актове, с които се признават такива права (констативни нотариални актове,
актове, които имат силата на констативни нотариални актове, актовете за
държавна собственост, актовете за общинска собственост и други, изрично
предвидени в закон), т.е. безспорно приложеният нотариален акт е от категорията
актове, подлежащи на вписване.
Производството по вписване е
формално, едностранно и охранително, като основанията за отказ да бъде
извършено вписване са изрично изброени в разпоредбата на чл. 32а от Правилника
за вписвания, от който съдията по вписванията се ръководи при осъществяването
на своята дейност. Отказ за вписване е допустим, тогава когато записаният във
входящия регистър акт не отговоря на изискванията на закона и когато същият не
подлежи на вписване.
Съдията по вписванията може да осъществява контрол
върху подлежащия на вписване акт само в рамките, установени от Правилника за
вписванията, който нормативен акт определя рамките на неговите правомощия.
Според разпоредбата на чл. 32а от ПВ съдията по вписванията се произнася с
определение за отказ, когато представеният за вписване акт не отговаря на
изискванията на закона или не е акт, подлежащ на вписване. В този смисъл,
когато се представи акт за вписване в нотариалните книги, съдията по вписванията
може да откаже исканото вписване при наличието на следните предпоставки: 1/ ако
актът не подлежи на вписване - чл. 4 от ПВ/; 2/ ако актът не е съставен
съобразно изискванията за форма, предвидени в закона и ПВ - официален документ
или частен документ във формата на нотариален акт или с нотариална заверка на
подписите; 3/ ако актът няма необходимото съдържание - индивидуализация на
страните и на имота /ако се отнася до конкретен имот/ - чл. 6 от ПВ; 4/ ако не
е представена скица - копие от кадастралната карта, когато конкретният имот се
намира в район с одобрена кадастрална карта - чл. 6, ал.3 от ПВ; 5/ ако не е
внесена необходимата такса за вписването /когато такава се дължи/ и 6/ ако не
са представени доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 264 от ДОПК
/освен при вписването и отбелязването на съдебно решение/. На друго основание,
вписване в нотариалните книги не може да бъде отказано.
В разглеждания случай няма съмнение, че вписването на
нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот е изрично предвидено в
чл. 4, б."а" от ПВ, както и че същият е изготвен в предвидената от
закона форма. Спорният момент е дали с представеното по чл.264, ал.1 ГПК
удостоверение е изпълнено изискването за доказване липсата на данъчни
задължения на всички прехвърлители за имота.
Съгласно разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ДОПК
прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или
наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти
или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на
търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след
представяне на писмена декларация от прехвърлителя или учредителя, съответно
ипотекарния длъжник или залогодателя, че няма непогасени подлежащи на
принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни
вноски. Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се
удостоверява в данъчната оценка. "
Изискването на
чл. 264, ал. 1, изр. 1 ДОПК е императивно – прехвърляне на вещни права
върху недвижими имоти, се допуска след представяне на писмена декларация от
прехвърлителя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение
задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. За представяне
на декларацията по образец /ал. 3/ съдията по вписванията следи служебно, с
оглед и предвидената в чл. 265 ДОПК солидарна отговорност за задълженията на
прехвърлителя. Съдържанието на декларацията изисква изявление на прехвърлителя
за липса на задължения към годината, в която се осъществява разпореждането.
Съгласно разясненията, дадени в т. 6 на ТР № 7/2013 г. по т. д. № 7/2012 г. на
ОСГТК на ВКС, проверката на съдията по вписванията се ограничава до валидността
на заявения за вписване акт и отказът не може да бъде постановен на формално
основание.
В случая съдията по вписванията е приел, че издаденото
удостоверение за данъчна оценка по чл. 3, ал. 2 от Приложение № 2 към ЗМДТ
относно процесния недвижим имот не установява дали част от прехвърлителите има
непогасени данъчни задължения за имота, доколкото същите не са посочени в
удостоверението.
Удостоверението за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК е акт, свързан с изповядване на сделка пред нотариуса и отразява вече
определената данъчна оценка на деклариран недвижим имот и задължението за данък
върху недвижимия имот, ако същият не е платен към датата на издаване на
удостоверението. Това е удостоверителен акт, а не е акт установяващ размера на
данъчната оценка и данъчното задължение - данък недвижими имоти за съответната
година по реда на ЗМДТ. По арг. от чл. 264, ал. 1 от ДОПК и чл. 6, ал. 1, буква
"г" от Правилника за вписванията, представянето на удостоверение за
данъчна оценка от продавача е условие за изповядване на сделката – да
удостовери, че прехвърлителят няма непогасени задължения, и е изискване за
нейното вписване. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Приложение 2, данъчната оценка се
определя от служителите на общинската администрация по местонахождение на имота
в 2-седмичен срок от подаване на искане по образец. Удостоверение за данъчна
оценка се издава за целите на облагането с данък върху наследствата и данък при
придобиване на имущества, за определяне на държавните и нотариалните такси в
производствата по Гражданския процесуален кодекс и в други предвидени от закона
случаи.
Удостоверението за данъчна оценка по чл. 3, ал. 2 от
Приложение № 2 към ЗМДТ се издава от съответната община. Ако в същото липсва
отразяване на обстоятелството дали собственикът има непогасени данъчни задължения
за имота, тази липса не би следвало да се тълкува във вреда на прехвърлителя.
Удостоверяването, че прехвърлите нямат непогасени подлежащи на принудително
изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски става
с подадените от същите данъчни декларации по чл.264, ал.1, изр. 1 ГПК.
При тези доводи постановения отказ се приема за
незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а преписката върната на И.ф. съдия
по вписвания със задължителни указания за извършване вписване на посочения по-горе
нотариален акт.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 577, ал. 1 и чл.
278 от ГПК, Кюстендилският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №33/2019 г., постановено от Виктор
Таушански – изпълняващ функциите на Съдия по вписванията към Районен съд – гр.
Дупница.
ВРЪЩА преписката на И.ф. съдията по вписванията при Служба
по вписванията гр. Дупница с указания за извършване вписване на нотариален акт
за покупко – продажба на недвижим имот №153, том IV, рег.№4581, дело №596 от
15.10.2018 г. на Нотариус С.С.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: