Р
Е Ш Е Н И Е
№
260590
гр.
Пловдив 23.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивският
окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V-ти състав, в публично заседание на
седми декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
СИЛВИЯ АЛЕКСОВА
с участието на
секретаря Петя Цонкова, като разгледа докладваното от младши съдия С. Алексова
въззивно гр.д. № 2588/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и следващите от ГПК, вр. чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН.
Образувано е по въззивна жалба от А.В.А.,
депозирана чрез адв. Г.М., в качеството му на особен представител, против
Решение № 260242 от 02.09.2020 г., постановено по гр.дело № 4466/2019 г. по
описа на Районен съд – гр. Пловдив, І-ви бр. състав, с което е задължен А.В.А.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо Н.К.К., с ЕГН ********** и Г.А.А., с ЕГН **********. С Решението е
осъден А. да заплати глоба в размер на 200.00 лв., в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Пловдив, сума в размер на 25,00
лв., представляваща дължима държавна такса и сума в размер на 400.00 лв. на Н.К.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
В жалбата се твърди, че постановеното Решение
е неправилно и несъобразено с действително осъществилите се обстоятелства. Иска
се същото да бъде отменено и да бъде постановено ново решение, с което да се
отхвърли молбата на Н.К.К. и Г.А.А. за налагане на мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1-5
от ЗЗДН.
Постъпило е допълнение към въззивната
жалба, с което се излагат подробни съображения, отново за незаконосъобразност
на атакуваното решение.
В срока за отговор е постъпил такъв от
въззиваемата страна Н.К.К. – лично и като майка и законен представител на Г.А.А.,
с който се твърди, че въззивната жалба е допустима, но неоснователна. Иска се
от съда същата да бъде оставена без уважение и първоинстанционното Решение да
бъде потвърдено изцяло, като валидно допустимо и правилно.
Пловдивският
окръжен съд, V-ти
въззивен граждански състав, след преценка на процесуалните предпоставки за
допустимост на жалбата и като взе предвид доводите на страните, приема за
установено следното:
Производството пред Районен съд – гр.
Пловдив е образувано по молба от Н.К. против А.А., с искане за налагане на
мерки за защита по ЗЗДН. В молбата се твърди, че ответникът продължава да
осъществява противоправни действия спрямо ищцата. На 10.05.2018 г., около 12:30
часа, молителката отишла да вземе дъщеря си Г.А. от училище. След като си
тръгнали от училището, към тях се присъединила и майката на Н.К. – свидетелката
Г. К.. А., който вървял по насрещния тротоар, се приближил към тях, като
посегнал към молителката, за да вземе раницата на дъщеря им. След това стиснал
и извил ръката на Н.К.. Взел раницата на детето и грубо му казал да се качва в
буса му. К. отворила вратата на превозното средство, за да слезе момичето, но
ответникът я избутал и заключил вратата. Молителката сочи, че действията на А.
стават все по-груби и агресивни спрямо нея и детето, както и че чрез тях, той
нанася тежки травми върху психиката на дъщеря им.
Ответникът твърди, че молбата е
неоснователна, а фактите в нея –неверни. Сочи, че майката е дърпала раницата от
детето, за да я принуди да отиде с нея. Той взел раницата, за да я върне на
момичето. Между бившите съпрузи нямало физическо съприкосновение. К. пречела на
детето да тръгне с баща си. Счита, че насилие не е извършено.
По делото пред районния съд са приети
представените с молбата писмени доказателства, както и представените от
ответника в съдебно заседание на 01.11.2019 г. копия на три броя билети за
пътуване. Разпитана е свидетелката Г. К. – майка на молителката. Приложено е по
делото гр.д. № 7494/2018 г. на Районен съд – гр. Пловдив, I-ви брачен състав.
За да постанови съдебния си акт, предмет
на настоящото производство, Районен съд – гр. Пловдив, е приел за установено,
че молителката и ответникът са бивши съпрузи, като през месец май 2018 г.,
дъщерята на страните – Г.А., която е живяла при майка си, е заживяла с баща си
след края на режима на лични отношения. Съдът е посочил, че относно поведението
на ответника във връзка с тази промяна на местоживеенето на Г., съдът вече се е
произнесъл по реда на ЗЗДН с влязло в сила решение по гр.д. № 7494/2018 г. На
11.05.2018 г. е постановил заповед за незабавна защита въз основа на
първоначално подадената молба за защита от 09.05.2018 г. По молбата, предмет на
първоинстанционното производство, съдът отново се е произнесъл със заповед за
незабавна защита от 24.06.2019 г. Относно посочените в молбата неправомерни
актове и действия, съдът е приел, че те са осъществени и е извършено домашно
насилие спрямо молителката на посочените дата и място и в присъствието на
дъщеря им. Аргументирал е, че доколкото Г.А. е станала свидетел на случващото
се, то на основание чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН, спрямо нея също е било упражнено
домашно насилие. Съдът се е позовал на Декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, както и на
обстоятелствата, изложени в нея. Анализирал е показанията на свидетелката К.,
като е кредитирал същите – приел ги е за достоверни и логични. При определяне
на мерките за защита, съдът е отчел изминалия значителен период от време от
датата на акта на домашно насилие, както и осъществените предходни неправомерни
действия от страна на ответника. На основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, е
задължил ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо двете
молителки. На основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, първостепенният съд е наложил
глоба на А. в размер на 200.00 лв.
Пловдивският окръжен съд, V-ти граждански състав, въззивна
инстанция, на основание чл. 269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси,
той е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и
допустимо.
Първото основно възражение на
жалбоподателя се отнася до това, че първостепенният съд неправилно е кредитирал
като доказателство Декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, както и показанията на
свидетелката К., въпреки разпоредбата на чл. 172 от ГПК. Твърди се още, че доказателствата
не са обсъдени в цялост, за да се определи тежестта им в процеса. Сочи се, че
представеното от ищцата съдебно-медицинско удостоверение не може да послужи
като годно доказателство по делото, тъй като К. е отишла да се освидетелства
след инцидента, т.е. на следващия ден.
Въззивният съд намира така релевираните
възражения за неоснователни по следните съображения:
С изричната разпоредба на чл. 13, ал. 3
от ЗЗДН на Декларацията по чл. 9, ал. 3 от същия закон, е придадена
доказателствена стойност, включително и правна възможност при липса на други
доказателства, заповед за защита да може се издаде само въз основа на
приложената декларация. Независимо от това, в производството по гр.д. №
7494/2018 г. по описа на Пловдивския районен съд, е представено и писмено
доказателство от молителката – съдебно-медицинско удостоверение, което подкрепя
изложеното в декларацията, предвид характера и локацията на установените
наранявания. Фактът, че молителката е отишла на преглед и се освидетелствала в деня
след инцидента, по никакъв начин не влияе върху годността на медицинското
удостоверение като писмено доказателство.
Относно показанията на свидетелката К.,
настоящият състав намира, че същите правилно са кредитирани от първостепенния
съд. Макар и ценени при условията на разпоредбата на чл. 172 от ГПК,
показанията на свидетелката са непротиворечиви, последователни и кореспондиращи
с останалия доказателствен материал по делото и въпреки близката родствена
връзка между молителката и свидетелката, правилно районният съд не е изключил
показанията на последната от доказателствената съвкупност по делото.
Въззивната инстанция не констатира
твърдените в жалбата пропуски при анализа на доказателствата, събрани в хода на
първоинстанционното производство, въз основа на които съдът е направил правните
си изводи относно осъществения акт на домашно насилие спрямо Н.К. и Г.А.. В
съответствие с процесуалните стандарти и доказателствената тежест на страните в
производството, съдът е приел, че ангажираните от ответника доказателства не
опровергават факта на осъществено домашно насилие. В този аспект, обосновано е
прието, че на 10.05.2018 г. е осъществен акт на домашно насилие спрямо двете
молителки.
Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН дефинира
домашното насилие като всеки акт на психическо, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личната свобода и на личните права, извършено спрямо лице, което се намира в
родствена връзка. Отчитайки формите, интензитета и продължителността на
упражнената неправомерна агресия в присъствието на детето, законосъобразно
съдът е приел, че в конкретния казус е достатъчно да бъде определена единствено
предвидената в разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН мярка.
Според настоящия съдебен състав,
първоинстанционното Решение като обосновано и законосъобразно следва да бъде
потвърдено, доколкото и размерът на наложената на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН глоба, напълно съответства на тежестта на извършеното от жалбоподателя.
По
разноските: С оглед направеното от въззиваемата
страна искане и предвид неоснователността на въззивната жалба, на Н.К. следва
да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски. Представен е
списък на разноските по чл. 80 от ГПК, и Договор за правна защита и съдействие
№ 28047/09.11.2020 г., от който е видно, че К. е заплатила адвокатско
възнаграждение на адв. П. в размер на 400.00 лв. Предвид това, жалбоподателят
ще бъде осъден да заплати сумата от 400.00 лв. на въззиваемата страна.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260242 от
02.09.2020 г., постановено по гр.дело № 4466/2019 г. по описа на Районен съд –
гр. Пловдив, І-ви бр. състав
ОСЪЖДА А.В.А., с ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на Н.К.К., с ЕГН **********, сумата от 400.00
/четиристотин/ лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение,
направени по възз. гр. д. № 2588/2020 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, V-ти граждански състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: