Р Е Ш Е Н И Е
№
............
София, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-А въззивен
състав, в публично съдебно заседание на десети април две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
ГЕОРГИ ЧЕХЛАРОВ
при секретаря Цветелина
Добрева - Кочовски, като разгледа докладваното от съдия Чехларов в.гр.д. № 2453 по описа за 2018 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение
№ 196108 от 17.08.2017 г., постановено по гр.д. № 27445/2017 г. на СРС, 158
състав, исковете на А.П.Б., ЕГН **********
срещу „С.е.“ ЕАД, ЕИК********по чл.344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на уволнението
извършено със Акт № 10/27.03.2017 г., на основание чл. 71, ал. 1 КТ, иск по
чл.344, ал.1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност
„шофьор, съчленен тролейбус“ в отдел „Експлоатация“ и иск с правно основание
чл. 344 КТ, ал. 1, т. 3, вр. чл.225, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение в
размер на 5684,25 лв. за периода 30.03.2017 г. – 30.09.2017 г.
Срещу
решението е подадена въззивна жалба от
ищеца А.П.Б., в което са изложени подробни доводи за неправилност на
постановеното първоинстанционно решение. В жалбата се поддържа, че следва да се
вземе предвид уговореното в договора за обучение от 30.05.2016 г. и в трудовия
договор № 24/26.09.2016 г., а именно, че ищецът се е задължил да работи като
водач на тролейбус за три години. Въззивникът твърди, че са налице нарушения на
равнопоставеността на страните в съдебния процес, тъй като съдът е разделил
производството по иска по чл.128, т.3 КТ от производството по исковете по чл.344,ал.1, т.1-3 КТ. Сочи, че не му била
предложена друга свободна длъжност с
оглед квалификацията му, а отделно били
нарушени чл.12,т.2 и т.3 колективния трудов договор. Моли се отмяна на
обжалваното решение и уважаване на предявените искове.
В срока по
чл.263,ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника „С.е.“ ЕАД,
в който се поддържа, че постановеното решение е правилно, а подадената жалба
неоснователна. Сочи, че с ответника бил сключен договор за обучение за
придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „D/103/“ на 30.05.2016г., съгласно
който е поел разходите за обучение на ищеца, а същият се е задължил след приключване на обучението да постъпи на работа при него като водач на тролейбус.
Въззивникът поддържа, че след успешното завършване на курса, сключил трудов
договор с ищеца на 29.09.2016 г. за длъжност „шофьор, съчленен тролейбус“ с
уговорен срок за изпитване от 6 месеца, в рамките на който прекратил трудовото
правоотношение. Сочи, че сключеният КТД не урежда специална закрила в случаите
на прекратяване на трудовия договор на основание чл.71,ал.1 КТ.
С определение № 283232/30.11.2017 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК,
е оставено без уважение искането на ищеца за изменение на решението в частта за
разноските чрез отмяна на решението в частта, в която в полза на ответника са
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лв.
Срещу определението е постъпила частна жалба от 18.01.2018 г. от ищеца А.П.Б.,
в която са изложени доводи за неговата неправилност. Поддържа се,
че при липса на представен списък по
чл.80 ГПК до приключване на устните
състезания не са били налице предпоставките за присъждане на разноски на
ответника.
Не е постъпил отговор на частната жалба от страна на ответника „С.е.“ ЕАД
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания
съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на
императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен
да следи служебно, нито първоинстанционният съд е допуснал сочените във
въззивната жалба процесуални нарушения. По доводите за неправилност на
решението въззивният съд намира следното:
По
делото не е спорно, че на 11.04.2016 г. С.Н.П.и
„С.Е.“ ЕАД са сключили договор за обучение за придобиване на правоспособност за
управление на МПС от категория Д (03), по силата на който С.П. се е задължил да
завърши курс на обучение за придобиване на правоспособност за управление на МПС
от категория „Д“, след което да работи като водач на тролейбус, при поето
задължение от страна на работодателя да организира обучението, подсигури
необходимите условия и материално-техническа база. В т. 8 е посочено, че след
придобиване на правоспособност обучаващият се задължава да работи като водач на
тролейбус при работодателя за срок не по-малък от 3 години. Видно от Удостоверение
изх. № 64-00-00-391/28.04.2017 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна
дирекция „Автомобилна администрация“ А.Б. е положил практически изпит за
придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „Д“, проведен
с протокол № 2492/02.08.2016 г.
Съдът
намира, че в сключеният договор по правната
си природа представлява
договор за придобиване на квалификация
по смисъла на чл.229 КТ. Договорите,
касаещи професионалната квалификация - чл. 229, чл. 234 - 235 КТ имат за
предмет придобиване на знания и умения по дадена професия или специалност. С
договорите за професионална квалификация и преквалификация не се уговаря
престирането на работна сила и извършването на определена работа при
работодателя, те не са трудови договори, макар и да са уредени от трудовото
право. По своята правна природа това са облигационни договори, уредени и
използвани за целите на трудовото право /в този смисъл решение № 227 от
19.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1861/2010 г., IV г. о., ГК, определение № 66
от 18.02.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6277/2015 г., III г. о., ГК и др./. Ето
защо и съдът намира, че между страните не е възникнало трудово правоотношение със сключването на договора от 11.04.2016 г.
На
26.09.2016 г. страните са сключили безсрочен трудов договор № 24/26.09.2016 г.
при постигнато съгласие А.Б. да изпълнява длъжността „Шофьор, съчленен
тролейбус сл. № 26118“ срещу заплащане на основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 804,50 лв. В т. 3.1. е отразено, че договорът се
сключва за изпитателен срок от 6 месеца, уговорен в полза на работодателя. От
приложен е Акт за встъпване в длъжност се установява, че ищецът е постъпил на
работа на 29.09.2016 г.
С Акт №
10/27.03.2017 г., издаден от изпълнителния директор на ответното дружество Е. Ганчев, считано от 28.03.2017 г. е прекратено
трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 71, ал. 1 КТ. Документът е
връчен на ищеца на 30.03.2017 г., който
е отбелязал върху него „не съм съгласен“. Не е спорно между страните, че А.Б. е
член на ФТР „Подкрепа“, както и че след
постъпването си на работа е ползвал платен годишен отпуск от 17 дни и е
отсъствал поради временна неработоспособност 10 дни.
Трудовият
договор със срок за изпитване има една специфична допълнителна цел –
“изпитване”, т.е проверка на професионалните качества на работника или
служителя. В случая срокът е не само време, през което работникът или
служителят изпълнява трудовите си задължения, но и време, през което
работодателят наблюдава и оценява неговите професионални качества, за да реши
дали да се сключи окончателен трудов договор, а работникът/служителят решава
дали работата отговаря на неговите изисквания. Трудовият договор със срок за
изпитване може да се прекрати във всеки момент, докато трае продължителността
на договора без предизвестие с нарочен писмен акт на страната, в чиято полза е
уговорен срокът /чл.71, ал.1 КТ/ - Решение № 534/20.06.2002г. по гр.д. №
998/2001г, Решение № 1740/2002г. по гр.д. № 2093/2001г. ІІІ г.о. С изтичането
на срока за изпитване отпада възможността за прекратяване на договора и той се
смята за окончателно сключен – чл.71, ал.2 КТ. Максималната продължителност на
изпитването е установена на 6 месеца, т.е. страните могат да определят по-малка
продължителност на срока – месец, два три, но не повече от 6 месеца – арг. от
чл.70, ал.1, изр.1 КТ.. Ако не е посочена продължителността на срока за
изпитване, следва да се приеме, че срокът е 6 месеца – Решение № 887/2001г. по
гр.д. № 1898/2000г. ІІІ г.о. Уговореното за изпитване време трябва да бъде реално
използвано за проверка от работодателя на годността на работника или служителя
да изпълнява съответната работа, съответно работникът ли служителят дали
работата е подходяща за него. Поради това в уговореното време за изпитване не
се включва времето, през което работникът или служителят е бил в
законоустановен отпуск или по каквито и да е било други уважителни причини не е
изпълнявал работата, за която е сключен договорът. В случай, че е ползван
отпуск или е налице отсъствие по уважителни причини, с този период се удължава
срокът на договора - чл. 70, ал. 4 КТ.
В
конкретния случай срокът за изпитване е
уговорен само в полза на
работодателя за максимално допустимия
срок от 6 месец. Същият се е удължил с 27 дни поради отсъствието на ищеца и е
изтекъл на 25.04.2017 г., т.е. в рамките на срока на изпитване работодателят е упражнил
своето потестативно право да прекрати трудовото правоотношение на основание чл.
71, ал. 1 КТ. Без значение е предвиденото в договора за обучение от 30.05.2016
г., че работникът следва да работи три
години след завършване на обучението,
доколкото, както вече беше посочено, този договор не е трудов и не може да има
за последици възникване, изменянето или прекратяването на трудово
правоотношение. Задължението на работодателя да приеме на работа работника след придобиване на съответната квалификация
за определен срок не го лишава от възможността
да прекрати трудовото правоотношение на някое от предвидените в закона основания. Евентуалното неизпълнение на задължения от страна на
работодателя по договора за обучение от 30.05.2016 г. би могло да има
единствено облигационно – правни последици, но не е и да рефлектира по
отношение действието на сключения
впоследствие трудов договор.
Неоснователно
е позоваването на въззивника на защитата по чл.333 КТ, доколкото същата урежда
закрила при уволнение на лимитивно предвидени основания,
между които не попада прекратяване на трудовото правоотношение в срока за
изпитване. Сключеният колективен трудов договор също не урежда специална
закрила при прекратяване на трудовия
договор по реда на чл. 71, ал. 1 КТ.
С оглед
изложеното и съдът намира, че трудовият договор на ищеца е прекратен
законосъобразно от ответника, поради което и предявеният иск с правно основание
чл.344,ал.1, т.1 КТ се явява неоснователен.
Неоснователни се явяват и исковете по чл.344,ал.1, т.1 и т.2 КТ, доколкото
тяхното уважаване е обуславено от отмяната и признаването за незаконно на
извършеното уволнение.
Поради
съвпадение на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, постановеното решение следва да бъде потвърдено.
По частна
жалба срещу определение № 283232/30.11.2017 г.
Съдът
намира частната жалба за неоснователна. С оглед изхода на спора, право на
разноски пред първоинстанционния съд има
ответникът, който е бил представляван от юрисконсулт. Своевременно, в
проведеното о.с.з. от 09.08.2017 г.
ответникът е направил искане за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като е без значение
липсата на представен списък по чл. 80 ГПК, доколкото липсата на представен списък не е основание да не се присъждат
разноски на страната, а пречка за развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските /арг.
от т.2 от ТР 6/2012 г. по т.д. 6/2012 г.
на ОСГТК на ВКС/. По изложените съображения и обжалваното определение
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
За въззивното
производство разноски се следват на въззиваемата страна в размер от 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 196108 от 17.08.2017 г., постановено по гр.д. № 27445/2017 г.
на СРС, ГО, 158 състав.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 283232/30.11.2017 г., постановено
по гр.д. № 27445/2017 г. на СРС, ГО, 158 състав.
ОСЪЖДА А.П.Б.,
ЕГН **********, да заплати на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „С.е.“
ЕАД, ЕИК********, разноски в размер от 100 лв.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред Върховен касационен съд при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.