Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 10.06.2019г.
Софийският
окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на 10.06.2019 г., в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ: Ивайло Георгиев
Димитър Цончев
разгледа
докладваното от съдия Георгиев гр.д. № 386/2019 г. по описа на съда и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано на 31.05.2019г. по жалба
на С.Б.И. - К., подадена на основание чл. 435, ал. 2 от ГПК срещу действия на
ДСИ при РС- Ботевград по изп.д. № 20181810400160,
изразяващи се неуважаване на исканията на жалбоподателката.
Последната твърди, че на 11.12.2018г. получила покана за доброволно изпълнение
с приложен към нея изпълнителен лист за заплащане на издръжка. Установила, че
върху банковата й сметка в П. и.б. има наложен запор, но този факт не бил
отразен в поканата, което жалбоподателката счита за
нарушение на чл. 428, ал. 2, предл. 2 от ГПК.
Поддържа, че на 21.12.2018г. поискала от съдебния изпълнител да вдигне
наложения запор, уведомила го, че в изпълнителния лист са посочени
несъществуващи лица, а също и че няма основание да се превежда издръжка на взискателя, тъй като към настоящия момент той не упражнява
родителските права, т.е. с получаване на издръжката той би се обогатил
неоснователно. Твърди, че изпълнителният лист бил издаден въз основа на нищожно
съдебно решение. Изтъква, че поискала от съдебния изпълнител да спре изпълнителното
производство на основание чл. 432, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като пред СГС имало
висящо дело за поставяне на взискателя под
запрещение. Независимо от това, на 06.03.2019г. жалбоподателката
получила писмо от съдебния изпълнител, от което ставало ясно, че вече събраната
парична сума няма да бъде възстановена, а ще се разпредели по реда на ГПК. Жалбоподателката моли съда да отмени незаконосъобразно
извършените изпълнителни действия. Отправя и искане по чл. 438 от ГПК за
спирането им до произнасяне на съда по жалбата. В подкрепа на това искане
изтъква, че не била надлежно уведомена за наложения запор върху банковата й
сметка, както и че към настоящия момент взискателят К.К. не упражнява родителски права спрямо детето М.Ф., а също
и поради наличие на висящото производство пред СГС за поставяне под запрещение
на взискателя К.К..
Жалбата е постъпила на 12.03.2019г. непосредствено в
Софийския окръжен съд, който е разпоредил изпращането й на съдебния изпълнител
за надлежно администриране.
На 13.03.2019г. също непосредствено в съда е постъпило
допълнение към жалбата вх. № 2060/13.03.2019г., с което жалбоподателката
представя заверено копие от изпълнителния лист, получен от нея с поканата за
доброволно изпълнение, като твърди, че същият се отнасял до други лица.
На 30.04.2019г. е подадено ново допълнение към жалбата
с вх. № 3450/22.04.2019г. в ОС- София, с което жалбоподателката
настоява за спиране на изпълнението поради това, че изпълнителният лист се
отнася за други лица.
Препис от
жалбата е бил връчен на взискателя по изпълнителното
дело на 17.05.2019г., но в срока по чл. 346, ал. 3 от ГПК не са постъпили
писмени възражения.
Жалбата, ведно с копие от изпълнителното дело, е
изпратена на ОС- София със съпроводително писмо, което съдържа мотивите на
съдебния изпълнител по обжалваното действие.
От фактическа страна съдът констатира, че на
05.09.2018г. е бил издаден изпълнителен лист въз основа на решение №
438360/02.07.2018г. по гр.д. № 72547/2017г. на СРС, с който С.Б.И. – К. с ЕГН **********
е била осъдена да заплаща на сина си М.- Ф. К.К.,
чрез баща му К.М.К. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 200 лв.,
считано от 02.07.2018г., ведно със законната лихва за забава.
Въз основа на този изпълнителен лист, по молба на К.К. от 28.09.2018г., ДСИ при РС- Ботевград е образувал
изпълнително дело № 160 по описа за 2018г.
На същата дата е изпратено запорно
съобщение до „П. и.б.“ АД за налагане на запор върху сметките на длъжницата С.Б.И.
– К., както и е изпратена покана за доброволно изпълнение до нея, в която
изрично се съдържа уведомление за наложения запор върху банковите й сметки в „П.
и.б.“ АД.
Изискани са справки за работодателя на длъжницата К.,
както и за публичните й задължения.
Поканата за доброволно изпълнение е била връчена на
адресата на 11.12.2018г., видно от отбелязването на л. 32 от изпълнителното
дело.
На 28.12.2018г. при съдебния изпълнител е било
заведено писмо от длъжницата, в което се съдържа молба за отмяна на
незаконосъобразно извършените изпълнителни действия ведно със законните
последици, както и за спиране на изпълнителното производство.
Молбата е била оставена без движение с указания за
отстраняване на нередовностите й.
С писмо от 07.02.2019г. част от тях са отстранени
(представено е адвокатско пълномощно) и е отправено искане за издаване на
съдебно удостоверение. Такова е издадено на същата дата, но няма данни за
произнасяне на съдебния изпълнител по молбата.
На 20.02.2019г. съдебният изпълнител е бил сезиран с
ново писмо от длъжницата, в което същата твърди, че събирането на парични суми
от банковата й сметка е неправомерно, тъй като изпълнителният лист касае лица с
различни имена, и моли за възстановяване на събраните суми, както и за вдигане
на запора от тази сметка.
В отговор на писмото, съдебният изпълнител е изпратил
писмо изх. № 438/22.02.2019г., с което е уведомил длъжницата, че исканата от
нея проверка и последващи действия във връзка с нея,
надхвърля неговите правомощия, както и че е предприел действия въз основа на
представения изпълнителен лист, като преценката за негова истинност,
неистинност ли грешки в имената не е от компетентността на съдебния изпълнител.
Със същото писмо съдебният изпълнител е заявил, че няма основание за вдигане на
наложения запор, както и че няма да възстанови събраната сума, а последната ще
бъде разпределена съгласно разпоредбите на ГПК.
Видно от отбелязването върху това писмо (л. 64 от
изпълнителното дело) длъжницата го е получила на 06.03.2019г.
Жалбата срещу него, по която е образувано настоящото
производство, е подадена на 12.03.2019г. (макар и пред ненадлежен орган),
поради което съдът приема, че е спазен срокът по чл. 436, ал. 1 от ГПК. Същата
изхожда от процесуално легитимирано лице и е внесена дължимата държавна такса
за разглеждането й.
Независимо от това, съдът намира, че жалбата е
частично недопустима и следва да се остави без разглеждане в съответните й
части поради следните съображения:
Разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК изрично и
лимитативно изброява действията на съдебния изпълнител, които могат да се
обжалват от длъжника по изпълнителното дело. Тъй като нормата е процесуална, тя
следва да се тълкува стриктно, и е недопустимо стесняване или разширяване на
приложното й поле. В това поле не попада обжалване на отказа на съдебния
изпълнител, обективиран в писмо изх. №
438/22.02.2019г., да извърши желано от длъжника действие (в случая – вдигане на
запор и възстановяване на принудително събрани суми, каквото искане е направено
с писмо вх. № 327/20.02.2019г.). Право на жалба срещу отказа на съдебния
изпълнител да извърши поискано изпълнително действие е предоставено единствено
на взискателя – арг. от чл.
435, ал. 1, т. 1 от ГПК. Поради това, в тази част жалбата на длъжницата е
недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
В частта, насочена срещу непроизнасянето на съдебния
изпълнител по искането на длъжницата за спиране на изпълнението на основание
чл. 432, ал. 1, т. 3 от ГПК, жалбата е допустима. Възможността за обжалване на
отказа на съдебния изпълнител за спиране на изпълнителното производство е
изрично предвидена в разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК. В случая,
непроизнасянето на съдебния изпълнител следва да се приравни на отказ, тъй като
правните му последици са еквивалентни на изричен такъв. Тъй като
непроизнасянето по молба не е обвързано с конкретна дата на постановяване,
респ. уведомяване на молителя, следва да се приеме, че жалбата срещу него е
подадена в срок.
Разгледана по
същество в тази си част, същата е неоснователна, тъй като по делото не се
установява наличие на някоя от предпоставките за спиране на изпълнението,
изчерпателно изброени в чл. 432, ал. 1 от ГПК. В случая жалбоподателката
е изтъкнала основание по чл. 432, ал. 1, т. 3 от ГПК, а именно – необходимост
от учредяване на настойничество или попечителство по отношение на взискателя, за което имало висящо производство пред СРС. Следва
да се има предвид, обаче, че по делото няма никакви
данни, взискателят да не може да извършва лично
процесуални действия поради влошено умствено състояние, нито е назначена
експертиза за преценка на способността му да участва в делото. Не са
представени доказателства и за наличието на висящо дело с предмет – поставяне
на К.К. под запрещение. Поради това твърдението на
длъжницата е останало недоказано. След като не е била налице сочената от нея
предпоставка за спиране на делото по чл. 432, ал. 1, т. 3 от ГПК, вр.
чл. 229, ал. 1, т. 3 от ГПК, искането й е неоснователно и е следвало да бъде
оставено без уважение от съдебния изпълнител – какъвто резултат е постигнат
практически с непроизнасянето му по това искане.
Освен това, съдът намира, че, дори да беше доказана сочената от длъжницата
предпоставка, искането не съответства на целта на закона и поради това също би
било неоснователно. Спирането на производството на това основание не е самоцел,
а е способ за осигуряване защита на страната, която се нуждае от учредяване на
настойничество или попечителство, макар формално все още да не е лишена от
дееспособност. Смисълът на поставянето на едно лице под запрещение и назначаване
на негов настойник или попечител, е охраняване на интересите на това лице и
предоставяне на възможност за негово пълноценно участие в съдебното
производство - ако не лично, то чрез другиго. В отклонение от тези принципни
положения, жалбоподателката цели не защита на взискателя, а собствената си защита чрез спиране на
насоченото срещу нея принудително изпълнение. Поради това и в този случай
искането й е следвало да бъде оставено без уважение.
На последно място, изтъкнатите от молителката други
основания за спиране на производството (напр. нищожност на съдебното решение,
въз основа на което е издаден изпълнителният лист; посочване на несъществуващи
лица в изпълнителния лист; подадена молба по ЗЗДН за системен психически
тормоз) не са предвидени в процесуалния закон като годни основания за постигане
на такъв ефект. Поради това същите са ирелевантни по
смисъла на закона и не следва да се обсъждат, тъй като, дори да се установи
тяхното наличие, те не биха обосновали основателност на жалбата.
С оглед гореизложеното, жалбата е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение в съответната й част.
Доколкото първото допълнение към жалбата с вх. №
2060/13.03.2019г. касае идентичен въпрос, а именно – твърдения за посочване на
други лица в изпълнителния лист, то не обуславя различни правни изводи по този
въпрос.
Второто допълнение към жалбата с вх. №
3450/22.04.2019г. е идентично с особеното искане, съдържащо се в самата жалба,
за спиране на действията по изпълнението по реда на чл. 438 от ГПК. Съгласно
тази разпоредба, подаването на жалба срещу действията на
съдебния изпълнител не ги спира, но съдът може да постанови спирането им, като
в такъв случай незабавно изпраща на съдебния изпълнител препис от определението
за спиране. Видно е, че законодателят не е регламентирал предпоставките за
уважаване на молбата по чл. 438 от ГПК. Поради това и с оглед обстоятелството,
че по същество
спирането представлява привременна
обезпечителна мярка докато съдът се произнесе по жалбата срещу
действията на съдебния изпълнител,
следва да се прилагат по аналогия правилата за допускане на обезпечение по чл.
391, ал. 1 от ГПК. Това означава, че обезпечение чрез спиране на изпълнението
следва да се допуска, когато без него за жалбоподателя ще бъде невъзможно или
ще се затрудни осъществяването на възникнали за него права от съдебното
решение, т.е. смисълът
на спирането
е да се обезпечи евентуално бъдещо
постановяване на положителен за жалбоподателя акт по съществото на жалбата му. След като, обаче, в случая съдът се
произнася непосредствено по съществото на правния спор, и то – формирайки извод
за частична недопустимост и частична неоснователност на жалбата, възможността за
постановяване на положителен за жалбоподателката
съдебен акт в това производство е изключена. Този факт обуславя липса на обезпечителна нужда, а с това – и
неоснователност на искането по чл. 438 от ГПК. Поради това същото следва да
бъде оставено без уважение.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. №
2006/12.03.2019г. в Софийския окръжен съд, подадена от С.Б.И. – К., В ЧАСТТА Й срещу отказа на съдебния
изпълнител, обективиран в писмо изх. №
438/22.02.2019г., да вдигане наложения запор и да възстанови принудително
събраните суми.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалба вх. №
2006/12.03.2019г. в Софийския окръжен съд, подадена от С.Б.И. – К., В ЧАСТТА Й срещу непроизнасяне на
съдебния изпълнител по искането й за спиране на производството на основание чл.
432, ал. 1, т. 3 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ особеното
искане, съдържащо се в жалба вх. № 2006/12.03.2019г. в Софийския окръжен съд, и
искането, съдържащо се във второто допълнение към нея с вх. № 3450/22.04.2019г.
в Софийския окръжен съд, и двете – с правна квалификация чл. 438 от ГПК, за
спиране на действията по изпълнението по изп.д. №
20181810400160 на ДСИ при РС- Ботевград.
В частта, с която части от жалбата се оставят без
разглеждане, решението има характер на определение и може да се обжалва с
частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването
му.
В останалата част решението не подлежи
на обжалване.
Председател: Членове:
1.
2.