№ 208
гр. Пловдив, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Весела Ив. Евстатиева
Членове:Миглена Р. Маркова
Иванка П. Гоцева
при участието на секретаря Христина В. Христова
в присъствието на прокурора Марин Н. Пелтеков
като разгледа докладваното от Миглена Р. Маркова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20255300600897 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава XХІ от НПК.
Образувано е по въззивна жалба от защитника на подс.М. Н.– адв. С.П.
срещу Присъда № 3/23.01.2025г. постановена по НОХД № 482/2023г. по описа
на КРС, І-ви н.с.
С присъда № 3/23.01.2025г. постановена по НОХД № 482/2023г. по
описа на Районен съд – Карлово, І–ви н.с, е признал подсъдимият: М. П. Н. за
виновен в извършване на престъпление по чл.325б ал.1 от НК, вр. чл.54 ал.1,
вр. чл.2 ал.2 вр. ал.1 от НК и го е осъдил на лишаване от свобода за срок от 3
/три/ месеца, както и глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Със същата присъда подс.Н. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.339 ал.1 от НК, вр. чл.54 ал.1 от НК и го е осъдил на 2
/две/ години лишаване от свобода.
На осн. чл.23 ал.1 от НК е определено едно общо най- тежко наказание
лишаване от свобода за срок от 2/две/ години, изпълнението на което на
осн.чл.66 ал.1 от НК е отложено за срок от 3 /три/ години, считано от влизане
на присъдата в сила. На осн. чл.23 ал.3 от НК е присъединено към
1
определеното общо най- тежко наказание лишаване от свобода за срок от две
години и наказанието глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Веществените доказателства- преработена пневматична пушка без
обозначения за марка, модел и сериен номер, преработена за стрелба със
стандартни бойни патрони кал. 22 LR; оръжие самоделно, еднозарядно,
пригодено за стрелба с ловни патрони калибър 16; гилза, част от ловен патрон
кал. 16х70- експериментално изстреляна; гилза, част от малокалибрен патрон
кал.22 LR –експериментално изстреляна; бойни, малокалибрени патрони
кал.22 LR- 48 броя; ловни патрони кал. 16х70- 9 броя оставени на съхранение
в служба „КОС“ при РУ- Карлово, на основание чл.53 ал.2 б.“б“ от НК е
постановено да бъдат отнети в полза на Държавата.
Веществените доказателства- един брой полиетиленова чаша,
съдържаща черно на цвят прахообразно вещество, остатък след химическо
изследване с Протокол № 1106 от 17.05.2023г. на БНТЛ; хартиен плик със
завити остатъци от кости, животински, с размери 2-4 см., остатък след
химическо изследване с Протокол № 1078 от 17.05.2023г. на БНТЛ-ОДМВР
Пловдив; метална кутия, съдържаща бежово на цвят вещество на прах и на по
едри частици, остатък след химическо изследване с Протокол № 1078 от
17.05.2023г. на БНТЛ-ОД на МВР Пловдив, оставени на съхранение при
домакин на РУ- Карлово е постановено да се унищожат като вещи без
стойност.
На основание чл.189 ал.3 от НПК, подсъдимия М. П. Н., е осъден да
заплати по сметка на ОДМВР- Пловдив направените в досъдебното
производство по делото разноски в размер на 848,10 лева за експертизи, както
и да заплати по бюджетна сметка на РС- Карлово сумата от 362 лева.
Срещу постановената присъда е постъпила жалба от защитника на подс.
М. Н.– адв. С.П., с която се иска присъдата да се отмени като неправилна и
незаконосъобразна, постановена в противоречие с материалния закон и да се
постанови нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен по
предявените му обвинения.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция адв.П. и подсъдимия Н.
поддържат жалбата си. Защитникът на подсъдимия пледира, че предмета на
престъплението по чл.339 от НК са „стари пушки“, поради което и моли да
бъде приложена разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК и подсъдимият да бъде
признат за невиновен по това обвинение. По отношение на другото му
2
обвинение по чл.325б ал. 1 от НК пледира, че същото не е доказано по
категоричен и безспорен начин. Сочи се, че показанията на свид.Т. са
противоречиви и с оглед обстоятелството, че тя се явява и заинтересувано от
изхода на делото лице същите следва да бъдат обстойно анализирани. Излагат
се съображения, че полицейските служители са извършвали процесуално-
следствени действия- претърсване и изземване, поради което и показанията
им не следва да се ценят, както и обясненията на подсъдимия дадени в хода на
досъдебното производство пред разследващия орган и съда с оглед оказания
му натиск. Аргументира се и алтернативна теза, че наказанието е
изключително завишено предвид възрастта му, трудовата му ангажираност и
семейно положение.
Подсъдимият Н. редовно призован в съдебното заседание се явява лично
и моли да бъде оправдан.
Представителят на Пловдивската окръжна прокуратура пледира, че
присъдата е правилна и законосъобразна и като такава следва да се потвърди,
а наложените наказания на подс.Н. са явно справедливи и съответни на
събраните по делото доказателства.
Частният обвинител Т. Т. редовно призована не се явява в съдебно
заседание. Повереникът й – адв.С.Ш. пледира, че първоинстанционният съд е
обсъдил всички факти по делото и така е постановил един правилен и
законосъобразен съдебен акт, който моли да бъде потвърден изцяло. Прави се
искане да им бъдат присъдени направените разноски пред въззивната
инстанция.
Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото,
изразеното от страните в жалбата и пред настоящия съдебен състав и
съобразно правомощията си по чл. 313 и чл.314 от НПК, като провери изцяло
правилността на присъдата по посочените от страните основания и извън тях,
намира и приема за установено следното: Жалбата e процесуално
ДОПУСТИМА, подадена в срок, от процесуално легитимирано лице и е
насочена срещу подлежащ на обжалване по реда на глава ХХІ от НПК съдебен
акт. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови присъдата си, Карловският районен съд е възприел за
установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият М. П. Н. е роден на ******г. в **********, б., български
3
гражданин, с основно образование, женен, работещ като ****** в „********“
ЕООД, неосъждан, с ЕГН **********.
Подс. Н. и свид. Т. се познавали и били в близки отношения помежду си.
На 08.05.2023г. вечерта, подс.Н. видял, че свид.Т. е седнала с няколко мъже в
кафе-аператив в с. Каравелово, което го подразнило, понеже тя му заявявала,
че нямала пари да му върне дадения от него заем, а си позволявала да ходи по
кафенетата.
Подс. Н. също седнал на маса в това заведение, пил кафе и изчакал свид.
Т. да си тръгне, след което се прибрал в дома си в ********** и взел решение
същата вечер да отрови кучето, което тя отглеждала в двора на къщата, в която
живеела на семейни начала, находяща се в **********. За целта взел от дома
си кости и пилешко месо, които поставил в хартиена опаковка от захар
„Захира“ 1 кг. и ги поръсил с отрова за мишки, която притежавал отдавна.
След като смесил отровата и месото в плика, подсъдимит тръгнал към
дома на свид. Т., управлявайки автомобил марка „Кия“, тип „Джип“. Около
22,30 часа, спрял на ул. ******** в селото, където се намирал дома на свид.Т.
и хвърлил пакета от захар през дворната врата, който паднал в двора й. По
това време свид. Т. отглеждала в дома си две кучета, едното от които на име Б.,
било голямо, лично нейно, от мъжки пол, безпородно, черно на цвят със
светло-кафяви петна по крайниците и белезникави петна по шията. То се
разхождало свободно в двора на къщата, а другото куче било малко и стояло
вързано.
Кучето се разлаяло и свид. Т. погледнала през прозореца, за да разбере
какво се случва, но не посмяла да излезе от къщата. Видяла, че на улицата
имало автомобил, който потеглял в посока към с. Климент. Тя разпознала
автомобила като джипа, управляван от подс. Н. по отличителни тъмни ленти
/ивици/, разположени по дължина на вратите и калниците му.
На 09.05.2023г., сутринта, свид. Т. установила, че голямото й куче на
име Б. лежало мъртво под навеса, а на около 10 метра от него на земята до
метална ограда /мрежа/, която разделяла двора, имало хартиен плик от захар
„Захира“, в който установила остатъци от месо. Още същият ден тя съобщила
в полицията за убитото куче.
Пред отзовалите се на сигнала полицейски служители свид. Т. посочила
подс.Н., като евентуален извършител на деянието, съобщавайки им данни за
отношенията им, възприятията й от вечерта и заплахи, които получавала от
4
него през годините, включително за използване на оръжие. В дома на свид. Т.,
за времето от 12,10 ч. до 14,00ч. бил извършен оглед на местопроизшествие,
при който били установени трупа на кучето и хартиения пакет с останки от
храна.
На 09.05.2023г., следобед, подс. Н. бил установен в двор в с. ********,
където отглеждал животни. Пред полицейските служители, подс.Н. признал за
отравянето на кучето и мотивите за това, а именно, че свид. Т. отказвала да му
върне заема, както и че в двата си имота в с. Каравелово държи по една
незаконна пушка и боеприпаси за тях.
Това наложило с цел събиране и запазване на доказателства да се
извърши в условията на неотложност претърсване и изземване в недвижимите
имоти, обитавани и ползвани от подс. М. П. Н., находящи се в с. Каравелово,
обл. Пловдив, тъй като съществувала опасност отровните вещества и
огнестрелни оръжия да бъдат лесно укрити, отчуждени или унищожени.
Така на 09.05.2023 г., за времето от 16,00 ч. до 17,00 ч., било извършено
в присъствието на подсъдимия Н. претърсване в масивна едноетажна
постройка с дворно място и прилежащи постройки с вход от запад, находящи
се в с. Каравелово, обл. Пловдив, ул. ********, при което били намерени и
иззети - самоделно огнестрелно оръжие със самоделна цевна кутия и приклад
с поставен в цевта патрон калибър 16, чиято търговска марка не могла да бъде
разчетена, като на дъното на гилзата на патрона имало надпис „СНЕDDITE“
16, а на цевта имало монтиран прожектор/фенер, прикрепен за нея с тиксо
/черно/; три броя боеприпаси калибър 16, чиято марка не могла да се прочете,
с надпис на гилзата „СНЕDDITE“ 16, с ненамерени фабрични номера и
метална кутия с надпис „ЕLАВО“ с диаметър осем сантиметра, съдържаща
гранулиста субстанция с бял и бледо кафяв цвят на гранулите.
На 09.05.2023 г., за времето от 17,15 ч. до 18,20 ч. било извършено
претърсване и в масивна двуетажна постройка с дворно място и прилежащи
постройки и вход от юг, находящи се в с. Каравелово, обл. Пловдив, ул.
********, ползвани от подс. Н., при което били намерени и иззети- пушка с
дървен приклад и метална цевна кутия и метална цев, без сериен номер и
фабрична марка, със залепен стикер в задната част на приклада с надпис
„CAUTION“, с боеприпас в цевта калибър 22, без марка и модел; 8 броя
патрони калибър 16, без марка и 52 броя патрони калибър 22, без марка.
Протоколите удостоверяващи тези действия по разследване били одобрени в
5
законоустановения срок от съдия при КрлРС.
На 09.05.2023 г. подс. Н. бил задържан за срок до 24 часа по ЗМВР със
Заповед № 281зз-90/09.05.2023 г. и освободен на 10.05.2023 г. в 14,30 часа.
Видно от изготвената справка от Служба „КОС“ при РУ-МВР- Карлово,
към 10.05.2023г., на подс. М. П. Н. не било издавано разрешение по реда на
ЗОБВВПИ за дейности с взривни вещества, огнестрелни оръжия и
боеприпаси. На лицето не бил издаван удостоверителен документ по чл.54
ал.4 от ЗОБВВПИ за извършено уведомление за придобиване/притежание на
неогнестрелно оръжие.
Първостепенният съд приел заключението на изготвената в хода на
досъдебното производство съдебно- балистична експертиза, видно от която
иззетите веществени доказателства- самоделно оръжие, еднозарядно,
пригодено за стрелба с ловни патрони 16 калибър е годно да възпроизведе
изстрели и представлява огнестрелно оръжие. Пушка, без обозначения за
марка, модел и сериен номер, кал. 5,5 мм, пневматична, преработена за
стрелба със стандартни бойни патрони, кал. 22 LR е технически неизправна,
но годна да възпроизведе изстрел с бойни патрони, кал. 22 LR и представлява
огнестрелно оръжие; общо 65 бр. стандартни патрони, бойни, като 53 бр. били
малокалибрени, кал. 22 LR, а 12 бр. били ловни, кал. 16x70. Съгласно чл.7 ал.1
от ЗОБВВПИ, същите представлявали боеприпаси за огнестрелни оръжия и
били годни за ползване по предназначение.
Прието било заключението по изготвената в хода на досъдебното
производство на ветеринарно- медицинска експертиза съобразно което
смъртта на кучето на свид. Т. най- вероятно е настъпила вследствие на
отравяне. Установените нанесени телесни увреждания са вследствие на
отравяне. Каква е точно отровата, нейната дозировка, концентрация и т.н
вещото лице е посочило, че не може да се установи. Смъртта е настъпила
бързо, по особено мъчителен начин за животното.
Прието е и заключението на назначената съдебно химична експертиза,
видно от заключението й в Протокол №1106/2023г. се установява, че в
прахообразното вещество не се съдържат „отровни“ вещества за животински
и/или човешки организъм и не се установява сходство с веществата
съдържащи се в обектите изследвани с ХЕ №1078/2023г. Посочено е и че
голяма част от химическите вещества могат да бъдат разглеждани като
токсични за живите организми дори и безобидни по принцип вещества като
6
всичко зависи от количеството на веществото прието от организма.
Видно от приетото по делото заключението на химическата експертиза
№1078/2023г. по частиците кости, обект на изследването било установено
наличие на веществото S-метил-N-(метилкарбамоилокси) тиоацетимидат,
смес от (Z) и (Е) изомери, или т.н. метомил, което вещество било активния
компонент на пестициди с различни търговски наименования. Патентът бил
на ДюПон под търговско наименование- Ланат, което химическо вещество е
токсично за живите организми, ако е прието в голямо количество. По
веществото бежово на цвят, на прах и на по- едри частици намиращо се в
метална кутия не се съдържат отровни вещества. Посочено е, че леталната
доза за 50% от изследваните плъхове посочена при изследвания с Ланат е 30-
40 мг. Метомил/кг. Живо тегло.
Възприетата фактическа обстановка изцяло се подкрепя от събраните по
делото доказателства, които са детайлно и подробно разгледани от РС
Карлово, като съдът е дал аргументиран отговор, кои доказателства приема за
достоверни, кои не и защо. Правилно са кредитирани с доверие обясненията
на подсъдимия, показанията на свидетелите: Т. Т., М.Х., Д.С., И.Ч.; писмените
доказателства - протокола за оглед на местопроизшествието и фотоалбума към
него, протоколи за претърсване и изземване, справка от служба КОС при РУ
на МВР- Карлово, протокол за доброволно предаване, разписки, заповед за
задържане, справка за съдимост и характеристична справка, заключенията на
изготвените по делото ветеринарно- медицинска експертиза,
съдебнобалистична експертиза, две съдебно- химически експертизи; както и
веществените доказателства по делото. Същите са обективни, логични,
взаимодопълващи се, последователни описващи поведението на подсъдимия
на инкриминираните дати, мотивите за извършване на деянията, установените
в дома му забранени от закона огнестрелни оръжия и боеприпаси, за които
същия няма надлежно разрешение.
Неоснователно е възражението на защитата и твърдението на
подсъдимия, че спрямо него е бил оказан натиск, поради което и същият е
признал, че е извършил престъплението по чл.325б ал.1 от НК. Обясненията
на подсъдимия, в които обстойно е описал механизма на извършване на
престъпното деяние, използваните от него средства – отрова, пилешко месо и
кости, поставянето им в плик от захар, отиването с колата му до дома й и
хвърлянето на пакета с отровата в двора кореспондират напълно с показанията
7
на свид.Т., в които сочи, че е видяла колата му пред дома си и пакета захар с
кости в двора си. По отношение на механизма на извършване на
престъплението по чл.325б ал.1 от НК и сочените по- горе обстоятелства в
обясненията на подсъдимия е налице идентичност. Те са дадени както пред
разследващ орган, така и пред съдия от РС-Карлово, поради което и не може
да се приеме, че спрямо него е оказан натиск от служители на МВР, доколкото
пред съда който е независим и безпристрастен арбитър е можел да даде други,
различни обяснения, което той не е сторил. Следва да се отбележи, че тези
обяснения ги е депозирал именно в качеството си на обвиняемо лице, след
като са му разяснени правата по чл.55 от НК, разбрал е в какво е обвинен и са
депозирани няколко часа след като е освободен от Ареста. Едва в по- късен
етап подс.Н. променя линията си на защита и отрича първоначалните си
обяснения излагайки като причина именно оказан му натиск от служители на
МВР, което не може да се приеме като достоверно с оглед изложените и по-
горе обстоятелства, а да се цени именно като проявление на правото му на
защита.
Несподелима е тезата на адв.П., че в показанията на пострадалата са
налице съществени противоречия, поради което и не следва да се ценят с
доверие. Същите са обстойно анализирани от първостепенният съд като е
посочено в кои части се кредитират с доверие и причините за това, като
изложените съображения се споделят напълно от настоящия въззивен състав и
не следва да се преповтарят с оглед изчерпателно изложените мотиви.
Законосъобразно са ценени с доверие показанията на свид. М.Х. и свид.
Д.С., доколкото същите не са извършвали оперативни беседи с подсъдимия по
смисъла на ЗМВР, не са извършвали процесуално следствени действия, а
излагат твърдения относно непосредствено възприети от тях факти и
обстоятелства при посетените местопроизшествия, поради което и правилно
са ценени с доверие.
Обосновано са ценени с доверие заключенията на изготвените по делото
експертизи, като обективни и компетентно изготвени.
При правилно установената фактическа обстановка, съдът счита, че е
приложен и съответния на нея материален закон, като първоинстанционният
съд е приел, че подсъдимият М. П. Н. е осъществил от обективна и субективна
страна престъпния състав на чл.325б ал.1 от НК, като на 08.05.2023 г. в с.
Каравелово, обл. Пловдив е проявил жестокост към гръбначно животно- куче
8
от мъжки пол, безпородно, черно на цвят със светло-кафяви петна по
крайниците и белезникави петна по шията, му е причинил противозаконно
смърт.
Правилно е прието, че от обективна страна изпълнителното деяние се
осъществява чрез проява на жестокост към гръбначното животно, чиито
резултат е причиняването на смърт, тежко или трайно увреждане. По делото е
безспорно установено, че смъртта на процесното гръбначно животно- куче от
мъжки пол е причинена вследствие на отравяне, от установените по делото
действия на подс. Н., който е посипал с отрова пилешко месо и кости, и ги е
хвърлил в двора на св. Т., като по този начин ги е направил достъпни за
кучето, което е обитавало това място.
Законосъобразно е прието, че от субективна страна деянието е
осъществено при пряк умисъл.
При правилно установената фактическа обстановка, съдът счита, че е
приложен и съответния на нея материален закон, като първоинстанционният
съд е приел, че подсъдимият М. П. Н. е осъществил от обективна и субективна
страна престъпния състав на чл.339 ал.1 от НК като на 09.05.2023 г. в с.
Каравелово, обл. Пловдив, е държал огнестрелни оръжия по смисъла на чл.4
ал.2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия- “Огнестрелно оръжие е преносимо цевно оръжие,
което произвежда, проектирано е да произведе или може да бъде
видоизменено така, че да произведе изстрел с куршум или снаряд чрез
действието на взривно вещество”, и чл.4 ал.3 от Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия - „Всеки
предмет с външен вид на огнестрелно оръжие, който има конструкция и е
изработен от материал, позволяващ този предмет да бъде така преработен, че
да произведе изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно
вещество, се смята за огнестрелно оръжие“, а именно: 1 /един/ брой самоделно
оръжие, еднозарядно, пригодено за стрелба с ловни патрони 16 калибър и 1
/един/ брой пушка с неустановена марка, модел и сериен номер, кал.5,5 мм,
пневматична, преработена за стрелба със стандартни бойни патрони кал.22 LR
и боеприпаси за огнестрелно оръжие по смисъла на чл.7 ал.1 от Закона за
оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия-
„Боеприпаси за огнестрелни оръжия са патрони или изстрели или техни
компоненти- снарядени гилзи, капсули или снаряди, които се използват в
9
огнестрелното оръжие”, а именно- 53 броя патрони калибър 22 LR и 12 броя
ловни патрони калибър 16x70, без да има за това надлежно разрешение,
съгласно чл.50 ал.3 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества
и пиротехническите изделия, издадено от Началника на РУ на МВР по
местонахождение на обекта за съхранение или по постоянния адрес на
физическото лице.
Законосъобразно е прието, че подсъдимият е осъществил
изпълнителното деяние, а именно държане, доколкото е осъществил
фактическа власт върху предмета на престъплението- огнестрелни оръжия- 1
/един/ брой самоделно оръжие, еднозарядно, пригодено за стрелба с ловни
патрони 16 калибър, 1 /един/ брой пушка с неустановена марка, модел и
сериен номер, кал.5,5 мм, пневматична, преработена за стрелба със
стандартни бойни патрони кал.22 LR, както и боеприпаси за огнестрелно
оръжие- 53 броя патрони калибър 22 LR и 12 броя ловни патрони калибър
16x70. Правилно е посочено и че е налице и другия елемент от обективната
страна на деянието - липса на надлежно разрешение с оглед предоставената
информация от служба КОС при РУ на МВР-Карлово, че не му е издавано
разрешително за държане, съхранение на огнестрелни оръжия.
Правилно е прието, че деянието е извършено умишлено, при форма на
вина пряк умисъл.
Неоснователно е възражението на защитата, че предмета на
престъплението са „стари пушки“, поради което и следва да се приложи
разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК. Законодателят е криминализирал държането
на огнестрелни оръжия без надлежно разрешение с оглед високата степен на
обществена опасност на деянието, което се явява общоопасно престъпление,
предмет на което са средства опасни за живота и здравето на множество хора.
Голямото количество държани без разрешение боеприпаси и две огнестрели
оръжия в двата имота на подсъдимия сочи, че същият е държал на
разположение във всеки един от тях общоопасни средства, което го обуславя
като лице с висока степен на обществена опасност, поради което и предвид
извършеното и друго престъпление от общ характер – по чл.325б ал.1 от НК
от подсъдимия нормата на чл.9 ал.2 от НК е неприложима.
Пловдивският окръжен съд намира, че първоинстанционният съд
правилно е отчел индивидуализиращите отговорността на подсъдимия М. Н.
обстоятелства относно престъплението по чл.325б ал.1 от НК, съобразявайки
10
и предвиденото в закона наказание към момента на извършване на деянието.
Като смекчаващите вината обстоятелства правилно са отчетени: чистото му
съдебно минало опасност, добрите характеристични данни, семейната и
трудова заетост, които обстоятелства съдът отчита като смекчаващи вината му
обстоятелства, а като отегчаващи – механизма на извършване на деянието
отличаващо го като лице с висока степен на обществена опасност на дееца.
Изложените обстоятелства правилно са обосновали налагане на наказание в
размер на 3 месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 1000 /хиляда/
лева.
По отношение на деянието по чл.339 ал. 1 от НК въззивният състав
намира, че правилно са отчетени индивидуализиращите отговорността му
обстоятелства и е определено наказание в размер на 2 години лишаване от
свобода. Като смекчаващи вината обстоятелства обосновано са отчетени-
чистото му съдебно минало и добрите характеристични данни, семейната и
трудова заетост, а като отегчаващи големия брой държани без разрешение
оръжия и боеприпаси.
Законосъобразно е определено едно общо най- тежко наказание на осн.
чл.23 ал.1 от НК в размер на 2 години лишаване от свобода, към което на осн.
Чл.23 ал.3 от НК е присъединено наказанието глоба в размер на 1000 лева.
Така наложените наказания са правилно определени, справедливи, съответни
на степента на обществена опасност на деянието и дееца, поради което и
алтернативното искане на адв.П. за намаляването им е неоснователно и
удовлетворяването на това искане би било ненужно поощрение на
подсъдимия.
Обосновано предвид чистото му съдебно минало е преценено, че
определеното едно общо най- тежко наказание в размер на 2 години лишаване
от свобода следва да бъде отложено за изтърпяване за срок от 3 години, на
осн. чл.66 ал.1 от НК като така ще се постигнат целите визирани в чл.36 от НК
и дееца ще се поправи и превъзпита.
Първостепенният съд се е произнесъл правилно относно приложените
по делото веществени доказателства и направените разноски по делото
съобразно разпоредбата на чл.189 от НПК и в унисон с ТР № 4/ 11.02.2014г.
ОСНК. Следва на осн. чл.189 ал.3 от НПК подс.Н. да бъде осъден да заплати
направените от частния обвинител Т. Т. разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 600 лева.
11
С оглед на изложеното Пловдивският окръжен съд намира атакуваната
присъда за обоснована и съответна на събраните по делото доказателства. Не
са налице основания за нейната отмяна и изменение, поради което трябва да
се потвърди. Жалбата срещу нея като неоснователна следва да се остави без
уважение.
С оглед на изложеното и на основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК
Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №3/23.01.2025г., постановена по НОХД №
482/2023г. по описа на КРС, І- ви н.с.
Осъжда на осн. чл.189 ал.3 от НПК, М. П. Н. да заплати на Т. Т. Т.
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 /шестстотин/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на протест и обжалване.
Да се уведомят страните, че решението е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12