№ 246
гр. Благоевград , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело
№ 20211200500291 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435 и сл ГПК.
Образувано е по жалба от адв.Б.Б., в качеството й на представляващ Н.
АТ. П. – длъжник по изпълнителното дело №130/2020г. по описа на ЧСИ
Ш.Д. против разпореждане за разноски от 03.11.2020г. по същото дело.
Изложени са възражения против определените от ЧСИ разноски, както и
такива, обосноваващи незаконосъоразност на отказа му да намали
адвокатския хонорар, приет като разноски, направени от кредитора.
Въз основа на оплакванията в ажалбата е направено искане да се
намалят начислените такси по делото, съобразно действително възложените,
извършени и необходими действия по изпълнението, изцяло да се отмени
постановлението за разноски, относно включването на адвокатски хонорар от
1 000 лв. или да се намали до минимума по Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Претендират се разноски от жалбоподателя за настоящото
производството по обжалване на действията на ЧСИ.
Постъпил е отговор на жалбата от адв. К., в качеството й на
1
пълномощник на кредитора В.Я., в който се оспорва жалбата и се излагат
доводи за неоснователност на искането относно намаляване на адвокатското
възнаграждение.
Мотиви по чл. 436, ал.3 от ГПК е представил ЧСИ Д., в които сочи,че
разноските са изчислени съгласно ТТРЗЧСИ, поради което жалбата срещу
постановения от него акт е неоснователна.
Съдът констатира, че жалбата на процесуалния представител на
длъжника е допустима, тъй като е подадена в срок и от страна, легитимирана
да обжалва акта на ЧСИ. Заедно с изложеното, тя е насочена срещу акт, който
подлежи на обжалване, съгласно чл.435, ал.2, т.7 ГПК.
При преценката за неината основателност, решаващият състав прие
следното :
Изпълнителното производство е образувано на 28.02.2020г. по искане
на адв.К., в качеството й на пълномощник на В.Я. срещу Н.П. за сумата от 5
583 лв. , за която е издаден ИЛ от 18.10.2018г. по решение №4460 от
03.10.2018г. по гр.д. №290/2018г. по описа на БлОС. В молбата е поискано да
се пристъпи към изпълнение, като се извършат 4 броя справки, и да се
наложат запори и възбрани на съществуващо имущество.
Представителната власт на адв. К. е възнакнала от писмено
пълномощно, дадено й от В.Я. с права да изготви, подпише и депозира молба
за образуване на изп.д. по горепосочения ИЛ, както и да осъществи цялостно
процесуално представителство по делото.
Успоредно с това с бланково пълномощно, издадено от кредитора Я. в
полза на адв. К., последната е упълномощена да води и изпълнителни дела,
като в договора за правна защита и съдействие, сключен с този адвокат е
отразено, че Я. е платила 1 000 лв. в брой за адвокатско възнаграждение.
Видно е от материалите в изп.д., че на 31.08.2020г. е връчена покана за
доброволно изпълнение на длъжника П. чрез неговата майката, която е поела
задължение да го предаде, поради което връчването е редовно. Последната е
погасила задължението по настоящото, както и по още едно изп. дело на
08.09.2020г.
2
Установява се от преводно нареждане за кредитен превод от
26.02.2020г., че кредиторът – взискател е внесъл авансово такса от 90 лв. за
образуване на изп.дело.
В хода на делото ЧСИ е извършил справки в системата Икар относно
имущественото състояние на длъжника, в ТР, в ДФ „Земеделие“, справка за
банкови сметки, справка по НБД, до НАП, които са били необходими с оглед
установяване имущественото състояние на длъжника.
Във връзка с горното съдебният изпълнител е имал пощенска
кореспонденция и е реализирал връчване на книжа по делото чрез
длъжностно лице, работещо при него.
Установи се от материалите в ИД, че длъжникът е внесъл авансовата
такса, поради което тя се дължи от длъжника П.. Размерът на същата е
определена от ЧСИ по т.1, т.3, т.4 и т.5 от ТТРЗЧСИ. Съдът констатира, че са
направени 4 бр. справки, поради което са таксувани по – малко от 20лв. Съдът
констатира,че има 4 бр. връчвания на книжа/жалби и съобщения/ лично от
служител на ЧСИ , което действие по т.5 е в размер на по 20 лв.
Жалбата обаче е основателна за таксата по т.12 /за изготвяне на сметка
за размера на дълга/в размер на 30 лв., защото ЧСИ не е извършвал такова
действие.
На следващо място не се дължат и сумите по т.31 от ТТРЗЧСИ за
допълнителни разноски, защото не е обосновано за какви разходите се
отнасят от изброени от б. "а" до б. "к", а именно: получаване на информация и
документи, свързани с длъжника и/или неговото имущество; банкови такси и
комисиони; осигуряване на достъп, отваряне и затваряне на помещения;
транспорт, пренасяне и охрана на иззети вещи; вещи лица; пазачи; преводачи
и тълковници; премахване, унищожаване и запечатване на вещи; придвижване
на частния съдебен изпълнител извън населеното място, където е неговата
кантора, заплащане на пощенски и/или куриерски услуги. Заедно с това не е
издаден документ по Закона за счетоводството, съгласно забележка към
цитираната т. 31. Ето защо сума в размер на 50 лв. не се дължи.
Основателна е жалбата и в частта, с която се обжалва приетото в
постановлението на ЧСИ от 03.11.2020г., че не следва да намали адвокатското
3
възнаграждение за услугите, платено от кредитора. Според действащите
разпоредби на Наредба №1/2004г. за минималните адвокатски
възнаграждения към момента на сключване на договора за правна защита и
съдействие от 01.12.2019г., за образуване на изпълнително производство
възнаграждението е 200лв., а за процесуално представителство с оглед
размера на дълга, е 510, 50лв. В настоящото изпълнително производство е
подадена само молба за образуването му. Задължението е било платено
доброволно и не са извършени действия по принудително събиране.С оглед
на това решаващият състав приема, че възнаграждение се дължи в рамките на
чл.10, т.1 за образуване на изпълнително производство - 200 лв. и
адвокатският хонорар следва да се редуцира до тази сума.
Жалбоподателят във въззивното производство претендира заплащане на
разноските по списък. Поради това следва да се уважи искането и да се
присъдят разноски за адвокатски хонорар от 300 лв., платената д.т. от 25 лв.,
както и таксата по т.8 и т.5 от ТТРЗЧСИ в размер на 48 лв., като за
последните е представен счетоводен документ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА разпореждане от 03.11.2020г. по изп.д. № 130/2020г. по
описа на ЧСИ Ш.Д. в частта, с която е определил разноски за изпълнението,
платими от длъжника Н. АТ. П. по отношение на таксата по т.12 /за изготвяне
на сметка за размера на дълга/в размер на 30 лв. и по т.31 от ТТРЗЧСИ в
размер на 50 лв.
ИЗМЕНЯ разпореждане от 03.11.2020г. по изп.д.№ 130/2020г. по описа
на ЧСИ Ш.Д. в частта, с която е отказано да се намали адвокатско
възнаграждение на пълномощника на взискателя, като НАМАЛЯВА на
основание чл.78, ал.5 ГПК приетите разноски по изп.д. №130/2020г. за
адвокатско възнаграждение от 1 000 лв. до 200 лв.
ОСЪЖДА В. Б. ЯН. да заплати на Н. АТ. П. разноски за настоящото
обжалване в размер общо на 373лв.
Решението не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5