Решение по дело №142/2020 на Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

 

№

 

гр. Русе, 15.05.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Русе, VI състав, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди и двадесета година, в състав:

   

    СЪДИЯ: EЛИЦА ДИМИТРОВА

 

при секретаря     БИСЕРКА ВАСИЛЕВА    като разгледа докладваното от съдия          ДИМИТРОВА           административно дело № 142 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.144 вр.чл. 156 и следващите от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл.107 ал.3 ДОПК ,вр чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).

Делото е образувано по жалба на Д.З.М. против Акт за установяване на общински публични вземания № СУД 001542/16.07.2019 г. за данък върху превозни средства /ДПС/, издаден от главен инспектор в отдел "КСМДТ" към отдел Д "МДТ" при Община Русе на основание чл. 107, ал. 3 вр.чл.109 ал.1 ДОПК, във връзка с чл. 4 и чл. 9б ЗМДТ въз основа на несъответствие между декларирани данни и данни получени от КАТ,изразяващи се в неподаване на декларация, с която на жалбоподателката са установени задължения за данък върху 2 бр.ПС  за период от 01.01.2014 г. до 01.03.2019 г., както и лихви за просрочие към тях, изчислени до 16.07.2019 г. в общ размер на 10 39,78лв-главница и 300,22лв. лихва, относно описаните в констатациите на обжалвания акт МПС, потвърден мълчаливо в условията на  чл. 156, ал. 4 ДОПК от директора на Дирекция "МДТ" при Община Русе.

В жалбата се навеждат твърдения за недължимост на установените публични общински вземания. Жалбоподателката възразява, че не е подавала въобще декларация, въз основа на която са определени задълженията, както и че към датата на издаване на АУОПЗ двата автомобила са бракувани. Не оспорва размера на ДПС и начислената лихва. Оспорва процедурата по връчване на АУОПЗ в условията на чл.32 ДОПК и отбелязването, че АУОПВ е влязъл в сила на 06.11.2019г. Твърди, че оспорения акт й е връчен ведно с призовка за доброволно изпълнени на 02.12.2019г. от ЧСИ. Твърди, че  не е уведомявана за започналото производство. Претендира разноски. 

Ответникът по жалбата, директорът на Дирекция МДТ при Община Русе, чрез процесуалния си представител, поддържа становище за недопустимост и неоснователност на жалбата, досежно недължимостта на установените задължения. Твърди, че процедурата по чл.32 ДОПК е спазена и АУОПВ е влязъл в сила. Претендира присъждане на разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

За да прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, събраните доказателства по делото и взе предвид доводите на страните съобразно разпоредбата на чл. 160 от ДОПК, съдът приема за установено следното:

По фактите:

Не се спори по делото, че жалбоподателката не е подавала декларации по реда на чл.54 ЗМДТ за регистрирани в сектор ПП –Русе/ КАТ/ 2 бр. МПС , съответно :

Л.а. „ Фолксваген пасат” с рег № Р 9500РВ, регистриран за движение в страната на името на жалбоподателката на 10.10.2007г., чиято регистрация е прекратена на 11.10.2018г., с дата на първа регистрация 16.05.1997г.

Л.а. Опел Корса с рег № Р 8441РВ ,  регистриран за движение в страната на името на жалбоподателката на 24.04.2007г., чиято регистрация е прекратена на 01.03.2019г., с дата на първа регистрация 20.07.2000г.

Тази информация е получена служебно по искане на гл.инспектор Дървеняшка след подадени данни от сектор ПП-Русе, получени на 16.05.2019г. Същото се установява и от приложените към жалбата свидетелства за регистрация на МПС.

Междувременно всички дължими ДНИ и ТБО по декларирани имоти били заплатени на 08.07.2019г. на база справка за задълженията / л.11 от делото/ за периода 2014-2019г.

С АУОПВ № СУД 001542/16.07.2019 г. на жалбоподателката са определени задължения за ДПС за период от 2014, 2015, 2016, 2017 и 2018 г. за притежаваните от нея 2 бр. МПС и за 2019г. само за л.а с рег № 8441РВ за съответната част до прекратяване на регистрацията.

Определените в акта задължения са в общ размер на 1340 лв. – от които 1039,78лв. за главница и 300, 22 лв. лихва към 16.07.2019г. г. за местен данък , поотделно изчислени за всяка година от периода - (таблица на л. 2 от преписката).

Жалбоподателката има деклариран настоящ адрес ***, считано от 28.02.2013г., който лично е посочила / л.49/ и който адрес е заявен и от собственика на жилището / л.50 и 51/, с когото живее на семейни начала и постоянен такъв в с.Сандрово от 17.06.2010г.

По отношение на АУОПВ са правени опити за връчване по чл.29 ал.3 ДОПК чрез пощенски оператор - M & BM Express - лицензиран пощенски оператор за извършване на универсална пощенска услуга, по настоящ адрес, както следва : на 19.07.2019г.,31.07.2019г. , на 19.08.2019г, 23.08.2019г.,като пратките са върнати като” непотърсени”/ л.31-33 от делото/.

По отношение на АУОПВ са правени два опита за връчване по чл.29 ал.2 ДОПК от служители при ответника / л.7 -8 от преписката/, като са съставени съответните протоколи от 24.09.2019г и 02.10.2019г., в които е отразено, че ЗЛ не е открито на адреса за кореспонденция –гр.Русе ,ул.*** вх.1 т.5, който е различен от постоянния адрес –с.Сандрово, ул. Ал.Стамболийски № 40.

Съставено и поставено е съобщение  № 94 Д- 1824-1/ 04.10.2019г. по чл.32 ДОПК , смъкнато на 22.10.2019г.От ответника е представено и доказателство за обявяване в Интернет Страницата на Община Русе- Дирекция МДТ/ л.52-53 от делото/. На основания чл.32 ал.5 ДОПК е изпратено и съобщението с обратна разписка чрез  M & BM Express - лицензиран пощенски оператор за извършване на универсална пощенска услуга с поставени съобщения на 14.10. и 22.10.2019г., върнато като непотърсена пратка.

С изх.№ ПР 001496/26.11.2019г. е отправено искане за образуване на изп.производство до ЧСИ рег. № 833, в което е посочено че АУОПВ е влязъл в сила на 06.11.2019г.

До жалбоподателката е изпратена покана за доброволно изпълнение, видно от удостоверението от ЧСИ получена лично, с която й е връчен и АУОПВ на 02.12.2019г.

На 02.12.2019г. оспорващата е изплатила дължимото задължение за ДПС ведно с лихвите при Община Русе, за което и ЧСИ е уведомен/ л.10/.

На 16.12.2019г. жалбоподателката е обжалвала АУОПВ пред директора на Дирекция МДТ при Община Русе, който същия ден е разпределил преписката по компетентност.

На 24.02.2020г. жалбоподателката е входирала при ответната страна жалба срещу  мълчаливото потвърждение на АУОПВ  № СУД 001542/16.07.2019 г.      

По допустимостта на жалбата:

За да породи правно действие за своя адресат всеки индивидуален административен акт, какъвто е и актът за установяване на задължения , трябва да достигне до адресата по установения в закона начин - съобщен, по реда на чл. 61 АПК или връчен, по реда на чл. 29 - 32 във вр. с чл. 33 във вр. с чл. 107, ал. 4 ДОПК. Следователно, връчването на акта за установяване на задължения -АУОПВ е действие, което органът по приходите е длъжен да извърши пряко по силата на закона - чл. 29, ал. 2 ДОПК. Това фактическо действие законодателят е определил точно кой може да го извърши - орган по приходите или друг служител или служител на лицензиран пощенски оператор - чл. 29, ал. 2 и 3 ДОПК.

Очевидно между жалбоподателя и данъчния орган е налице спор досежно валидността на осъщественото от органа фактическо действие – връчване и относно приложимостта в случая на чл.32 ДОПК Спора за валидността на извършеното фактическо действие - връчването на актовете за установяване на задължения по декларация или в хипотезата на чл.107 ал.3 ДОПК,е и въпроса за допустимостта на жалбата  в производството по оспорване на акта за установяване на задължения

От доказателствата по делото е безспорно, че органът по приходите е извършил връчване при условията на чл. 32 ДОПК/ връчване чрез прилагане към досието/, като преди това е правил опити за връчване по реда на чл.29 ал.3  ДОПК .

Разпоредбата на  чл. 29, ал. 3 ДОПК допуска връчване на съобщенията чрез пощенски оператор, но съобщението в случая не е връчено. Вярно е, че съобщението е изпратено на посочения и деклариран от жалбоподателката  пред Община Русе настоящ адрес, но е върнато с отбелязване, че не е потърсено. Това не съответства на законовото изискване за надлежно връчване. За да бъде надлежно връчено съобщението чрез пощенски оператор е необходимо връчването да е извършено и удостоверено в съответствие с нормативно установените изисквания. За пощенския оператор, по смисъла на чл. 19, т. 1 и 2 от Закона за пощенските услуги (ЗПУ), условията за доставяне на пощенските пратки са определени с Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети (Общите правила), издадени на основание чл. 36, ал. 2 ЗПУ от Комисията за регулиране на съобщенията. В случая връчването е извършено чрез M & BM Express - лицензиран пощенски оператор за извършване на универсална пощенска услуга , но пратката не е връчена лично на получателя или на пълнолетен член на домакинството. Съгласно чл. 5, ал. 3, когато при посещение на адреса поради отсъствие на получателя или на лицето по алинея 2 пощенската пратка не може да бъде доставена, в пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба в срок, определен от пощенския оператор не по-кратък от 20 дни, но не надхвърлящ 30 дни от датата на получаване в пощенската служба за доставяне. Броят на служебните известия и времевия интервал на уведомяване на получателите се определят от пощенските оператори в общите условия на договора с потребителите, като броят на служебните известия е не по-малък от две. Независимо от поставените известия пратката не е доставена и връчена, а върната като непотърсена.

Законът обаче не урежда фингираното връчване по пощата на съобщението, ако пратката не бъде потърсена от получателя в срока по чл. 5, ал. 3 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, приети от Комисията за регулиране на съобщенията на основание чл. 36, ал. 2 от ЗПУ. Напротив, според чл. 30, ал. 3 от ДОПК съобщението, изпратено по пощата с обратна разписка, се смята за връчено на датата, на която обратната разписка е подписана от някое от лицата по чл. 29, ал. 6, 7 и 8, т. е. законът държи на реалното връчване на пощенската пратка, с което съобщението е изпратено, било на адресата, било на негов представител или пълномощник, пълнолетен член на домакинството му, както и на пълнолетно лице, което има същия постоянен адрес, ако се съгласи да го приеме със задължението да го предаде, или пък по месторабота – лично или чрез лицето, определено да приема съобщенията на работодателя, ако се съгласи да го приеме със задължение да го предаде.

При така установените факти извършеното от пощенския служител не обективира връчване на съобщението чрез пощенски служител по смисъла на  чл. 29, ал. 3 ДОПК

При осъщественото неуспешно връчване, служители на общинската данъчна служба, чрез служба КООРС е повторил опитите за връчване, респективно за да премине към установените в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс други способи за връчване и в частност този по чл. 32 ДОПК. Доказателства по делото за извършено ново надлежно връчване чрез пощенски оператор или връчване при условията на чл.29 ал.2 ДОПК и чл. 32 ДОПК няма. От данните по преписката е видно, че не е правен опит за връчване по постоянен адрес или по месторабота. Действително съставените протоколи по чл.32 ал.2 ДОПК сочат, че настоящият адрес е посещаван два пъти в сутрешните часове на 24.09. и 02.10.2019г. 

Съгласно чл. 28, ал. 1, т. 1 от ДОПК адресът за кореспонденция е постоянният адрес за физическите лица, ако не е посочен писмено друг адрес. Постоянният адрес на гражданите е адрес за кореспонденция с органите на държавната власт и органите на местното самоуправление/чл.93 ЗГР и чл.8 ДОПК/,а настоящия адрес е адреса, на който лицето живее. В случая жалбоподателката не е била уведомявана за започнало производство по аргумент на чл.28 ал.3 ДОПК и същата не е заявявала пред дирекция МДТ адрес за кореспонденция в гр.Русе.В тази връзка липсват представени доказателства за деклариран адрес за кореспонденция в гр.Русе на база декларации по ЗМДТ

С нормата на чл. 32 от ДОПК, озаглавена "Връчване чрез прилагане към досието", са регламентирани особени правила за връчване на съобщения, касаещи актове, документи и книжа в производството по ДОПК. Касае се за извънреден способ, който се прилага в случаите, когато не е възможно да бъде извършено връчване по някой от редовните способи за връчване, и в частност – по реда на чл. 29, ал. 1 от ДОПК на адреса за кореспонденция на субекта, като в случая това е чл. 28, ал. 1, т. 1 от ДОПК – постоянния адрес на ФЛ

Съобразно предвиждането на чл. 32, ал. 1 от ДОПК връчване чрез прилагане към досието се извършва в случаите, когато лицето, неговият представител или пълномощник, не е намерен на адреса за кореспонденция след най-малко две посещения през 7 дни.

В случая от данните по делото се установява, че указаните процедурни правила на ДОПК не са спазени.

Оспореният АУОПВ  е редовно връчено лично на М. на 02.12.2019г., което е атакувано в 14 дневния срок пред Директор на Дирекция МДТ –Русе на 16.12.2019г. , 14-дневният срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК не е изтекъл, като подадената жалба срещу мълчаливото потвърждаване е при спазване на сроковете по чл.156 ал.5 ДОПК.

Предвид липсата на надлежно връчване на оспорения акт от издателя на адресата му, депозирането на жалбата против него на 16.12.2019г. пред по-горестоящия в йерархията административен орган – директора на Д "МДТ" при община Русе, като ръководител на звеното за местни приходи в общината, упражняващ правомощията на териториален директор на НАП по смисъла на чл. 4, ал. 5 и чл. 107, ал. 4 от ДОПК.Актът за установяване на публични задължения е обжалван в предвидения за това срок по адм.ред пред директора на Д „МДТ“-Русе, който не се е произнесъл в срока по чл. 155, ал. 1 ДОПК. Този срок е изтекъл на 23.02.2020 г., поради което подадената на 24.02.2020 г. жалба, изходяща от адресата на оспорения акт, налага извод за нейната процесуална допустимост

Разгледана по същество обаче, тя е неоснователна.

Оспореният акт е издаден от териториално и материално компетентен орган, определен като орган по приходите на основание  чл. 4, ал. 4 ЗМДТ, по т. 18 от нарочна заповед на кмета на Община Русе №РД-01-1733/11.07.2017 г., л. 6 от преписката. Актът е в предписаната от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити. При издаването му са спазени процесуалните правила и материалният закон.

Задълженията за данък върху превозните средства, придобити възмездно, представляват публични общински вземания, което е изрично регламентирано в чл. 162, ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК. Съгласно чл. 166, ал.1 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон.

На първо място съгл.чл. 9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните такси се извършва по реда на чл. 4, ал.1-5 от ЗМДТ от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. В този смисъл издаденият от М.Дървеняшка - главен специалист в отдел "МДТ" при Община Русе, конкретно оправомощена със Заповед № РД -01-2654/10.10.2018 г. на Кмета на Община Русе, АУЗ е издаден от компетентен орган и не е нищожен.

На второ място оспореният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма, и съдържа минимално изискуемите за редовността му реквизити от формална страна - мотиви и разпоредителна част, основания за издаването му, както и необходимите индивидуализиращи белези на издателя и данъчния субект, подпис на издателя и указание за обжалването му. В акта са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му. В мотивационната му част са индивидуализирани превозните средства, за които оспорващата дължи заплащане на данък, отразен е размерът на данъка поотделно за всяко превозно средство и за всеки данъчен период, липсата на внесени суми за всички периоди, както и окончателния размер на дължимия данък. Поотделно за всяко превозно средство и за всеки отделен данъчен период е отразен и размерът на начислената лихва, изчислена към датата на издаването на акта.

Фактите по делото не са спорни, като не е спорен и размера на задължението и лихвата. Спорът между страните е правен и се свежда до отговора на въпроса дължим ли е данъкът за пътното превозно средство, ако за него въобще не е подавана декларация.

Съгласно чл. 107, ал.1 от ДОПК, когато органът по приходите установява размера на дължимия данък или осигурителната вноска въз основа на подадена от задълженото лице декларация, задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния закон. Според предвиждането на чл. 107, ал.3 от ДОПК акт може да се издаде и служебно в няколко хипотези - при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103; както и когато не е подадена декларация, или задължението не е платено в срок и не е извършвана ревизия. Оспореният понастоящем АУОПВ е издаден в хипотезата именно на чл. 107, ал.3 от ДОПК - служебно, по инициатива на компетентния орган, поради неплащане на задълженията в срок, и въз основа на данни от сектор ПП-Русе за регистрирани МПС на името на жалбоподателката,   притежавани от нея пътни превозни средства, но за които същата не е подала декларация в изискуемия по чл.54 ЗМДТ  срок. Неплащането на задължението за двата л.а. Фолксваген и Опел  не се оспорва от жалбоподателката, която същевременно тя представя доказателства в подкрепа на твърдението си, че е заплатила дължимия по АУОПВ данък ,ведно с лихвите едва на 02.12.2019г.

Неоснователна е защитната теза на жалбоподателката, че след като не е налице подадена декларация по чл.54 ЗМДТ в редакцията до 2014г. ,т.е не е налице регистрация на автомобилите в Община Русе на нейно име, не дължи данък

Съдът приема, че в случая са налице две от хипотезите по чл. 107, ал.3, изр.3 ДОПК, т.е. налице е нормативно скрепено правомощие да бъде издаден акт с правно основание в чл. 107, ал.3 ДОПК т.е. в случая са налице всички кумулативно изискуеми с чл. 107, ал.3 от ДОПК предпоставки за служебно издаване на АУЗ. С оглед изложеното съдът приема, че при издаването на оспорения акт не са допуснати и съществени процесуални нарушения (такива, чието избягване би резултирано в различно по същество произнасяне на административния орган) като самостоятелни отменителни основания.

Данъчното задължение за данък върху превозните средства се дължи от собственика на превозно средство, регистрирано за движение по пътищата на Р България съгласно разпоредбите на чл.чл. 52, т.1 и 53 ЗМДТ. При издаването на оспорения акт са определени данъчни задължения за този вид местен данък за периода 2014-2019 г., които не са покрити с давност. Съгласно чл. 52, ал. 1 ЗМДТ с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България, като задължен за заплащането му е собственикът на превозното средство – арг. чл. 53 ЗМДТ. Основанието за освобождаване от задължението за заплащане на данъка се съдържа в разпоредбата на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ и същият е недължим за превозни средства, на които е прекратена регистрацията, считано от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение. В случая регистрацията на автомобилите е била прекратена, съответно на 11.10.2018г. / л.а рег № Р 9500РВ/ и на 01.03.2019г. / л.а. рег № Р 8441РВ/, обстоятелство, което не се оспорва от страните и това е релевантният момент, от който следва да се приложи нормата на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ, поради което поддържаните възражения за неправилно приложение на материалния закон са неоснователни.

Анализът на посочена разпоредба обосновава извод, че освобождаването от данък върху превозните средства е обусловено само от прекратяване регистрацията на МПС, като определя и началния момент за това - месецът, следващ месеца на прекратяване на регистрацията, като без значение е основанието за прекратяването – по искане на собственика или служебно по реда на чл. 18 от Наредба № І-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях и предоставяне на данни. Следователно, правото на собственост върху превозното средство, попадащо в обхвата на чл. 52 ЗМДТ, е правопораждащият юридически факт за дължимостта на данъка, поради което легитимирайки се като негов собственик до прекратяване на регистрацията, за жалбоподателката в качеството й на данъчно задължено лице по смисъла на чл. 53 ЗМДТ е възникнало задължението за заплащане в законоустновения срок по чл. 60 ЗМДТ на данъка за превозното средство за процесните данъчни периоди.

Законът не допуска освобождаването от заплащане на данък поради виновно поведение на собственика поради недеклариране в срок.

Размерът на данъка се определя от служител на общинската администрация въз основа на данни от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи, и се съобщава на данъчно задълженото лице/чл.54 ЗМДТ/

 Относно размера на данъка АО е изчислил задължението като е взел предвид чл. 41, ал. 1 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на община Русе  и мощността на двигателя 110 kW,/ за л.а. Фолксваген пасат/ датата на производство на автомобила 2000г. и  коефициент по чл. 55, ал. 1 от ЗМДТ.-1,0, без коригиращ такъв, като е съобразил и датата на прекратяване на регистрацията 11.10.2018г. и дължимостта на данъка до м..12.2018г.По същият начин е подходил и по отношение л.а. Опел Корса с рег № Р 8441 РВ с оглед на данните получени от сектор ПП –Русе , които са идентични с тези посочени в свидетелството за регистрация- мощност 78 квата, дата на първа регистрация 1997г., кор.коеф.по чл.55 ал.1 и по т.2 ЗМДТ за 2019г., съобразно до 01.04.2019г.    

Ответникът се позовава на липсата на подадена декларация по чл. 54, ал.6 ДОПК, което настоящият състав причислява към липса на редовно упражнено право на искане за ползване на данъчно облекчение.

С оглед изразеното в мотивите на оспорения акт  за служебно предоставена информация от ОД на МВР, сектор "Пътна полиция", съдът приема, че в регистъра на полицейските органи липсват данни за екологична категория на МПС. Ето защо случаят следва да се отнесе към ползване на данъчната преференция по чл. 59, ал.1 ЗМДТ. При тази хипотеза правото на облекчение не настъпва автоматично, а законодателят предвижда подаването на декларация – цитирания чл. 54, ал.6 ЗМДТ. , а липсата на такава декларация се признава от оспорващата

Правилно е определена и дължимата за забава лихва, съобразно падежа на всяка една от дължимите вноски, при отсъствие на спор досежно определения размер, която като акцесорно задължение следва главното задължение, което не е изпълнено.

Акта е издаден в съответствие с материалния закон, при отсъствие на нарушения на административнопроизводствените правила и е съобразен с целта на закона, поради което поддържаните възражения за обратното са неоснователни.

По изложените съображения жалбата на Д.З.М. е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, основателна е претенцията на пълномощника на ответника за заплащане на направените в производството разноски, поради което жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати по сметка на община Русе сумата 200, 00 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено по правилото на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, своевременно заявено и с представен списък на разноските по чл. 80 ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно, във вр. с ал. 1 и чл. 161, ал. 1 ДОПК, Административен съд – Русе

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.З.М. против Акт за установяване на общински публични вземания № СУД 001542/16.07.2019 г. за данък върху превозни средства /ДПС/, издаден от главен инспектор в отдел "КСМДТ" към отдел Д "МДТ" при Община Русе на основание чл. 107, ал. 3 вр.чл.109 ал.1 ДОПК, във връзка с чл. 4 и чл. 9б ЗМДТ ,потвърден мълчаливо в условията на  чл. 156, ал. 4 ДОПК от директора на Дирекция "МДТ" при Община Русе

ОСЪЖДА Д.З.М.  ЕГН ********** *** сумата 200, 00 лв. разноски по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Р. България в 14 дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

 

                             СЪДИЯ: