№ 141
гр. Шумен, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Йордан В. Димов
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно
гражданско дело № 20223600500141 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260138/13.12.2021г. по гр.д.№113/2021г. на НПРС е признато за
установено, че М. И.Д. дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, Париж, чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, представлявано от Д.Д., с пълномощник
по делото юрисконсулт Ц.С., сумата от 149.16лв.-главница по договор за кредит за покупка
на стоки и услуги №CREX-11308658 от 08.06.2015г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от 02.10.2020 г. до окончателното изплащане за което е издадена заповед
№260114/02.11.2020г. по ч.гр.д.№1118/2020г. на НПРС. Със същото решение е отхвърлен
искът с правно основание чл.422 във вр.чл.415 ал.1 от ГПК ,предявен от дружеството срещу
Д. за следните суми: главница –за разликата над 149.16лв. до претендирания размер от
312.18лв., 50.12лв. - възнаградителна лихва от 05.04.2016г. до 05.01.2017г., 137.30лв.--
мораторна лихва от 05.05.2016г.до 16.10.2020г., ведно със законната лихва върху разликата
по главницата, считано от 02.10.2020 г. до окончателното изплащане. Присъдени са и
следващите се разноски.
Решението е обжалвано от ищцовата страна в отхвърлителната част. Сочи, че същото
се явявало неправилно. На следвало да бъде споделен решаващия извод на съда, че т
договор за кредит е недействителен по смисъла на чл.22 от ЗПК поради несъответствие с
нормата на чл.10, ал.1 от ЗПК. Въпреки, че по делото било установено, че шрифтът на
договора не отговарял на изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК, то това се явявало формално
нарушение, което не водело до недействителност на конкретното облигационно
1
правоотношение на основание чл.22 от ЗПК. В конкретния случай правата на
кредитополучателя не били нарушени, тъй като документите, включително и договора, били
читаеми. Съществувала и яснота относно съществените елементи на договора, които били
ясни и недвусмислено формулирани. Налице било минимално отклонение от изискването за
размер на шрифта. Моли решението да бъде отменено в атакуваната част и вместо него
постановено друго, с което заявените претенции бъдат изцяло уважени. Претендират и
присъждане на юрисконсултско възнаграждения.
Въззиваемата страна, чрез назначения й особен представител, взема становище по
неоснователността на жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради
което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Въз основа на депозирано от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ Париж, чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, представлявано от зам.управител
Д.Д. , заявление по реда на чл.410 от ГПК, била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. №1118/2020г. на ШРС , по силата на която е разпоредено М.
И.Д. да заплати на ищцовото дружество сумата 312.18лв.-главница по договор за кредит за
покупка на стоки или услуги №CREX-11308658 от 08.06.2015г., 50.12лв.-възнаградителна
лихва от 05.04.2016г.-05.01.2017г., 137.30лв.-мораторна лихва за периода от 05.05.2016г.-
16.10.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.10.2020г. до
окончателното й изплащане, като са присъдени и разноски в общ размер на 75лв..
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на
заявителя е указана възможността да предяви иск. Последният в дадения срок е сторил това
и е предявил настоящите установителни искове.
На 08.06.2015г. между ищцовото дружество, в качеството на кредитор и Д., в качеството
на кредитополучател, бил сключен договор за потребителски паричен кредит №CREX-
11308658 от 08.06.2015г., по силата на който дружеството предоставило на ответницата
паричен кредит в размер на 439лв. за закупуване на стока. Въпреки, че стойността на
стоката е 439лв., посочен е размер на кредита 494.31лв., като в тази сума най-вероятно е
включена и застрахователна премия от 55.31лв. по застраховка „Сигурност на
плащанията“/доколкото чрез прибавянето на тази сума се достига точно сочения размер/.
Уговорено е погасяването му да се осъществи на 18 месечни вноски на стойност 36.23лв., с
падеж 5-то число на съответния месец. Посочени са лихвения процент-33.61%, ГПР –
39.31%, общ размер на плащанията 652.14лв.. Съгласно чл.3 от договора, при забава на една
или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава
в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена
погасителна вноска. При просрочване на две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно
2
изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този договор надбавки,
ведно с дължимото обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от
кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост.
Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза,
кредитът е бил усвоен от ответницата, като същата е финансирала закупена от нея стока за
сумата от 439лв. и е изплатена застрахователна премия в размер на 55.31лв.. В
счетоводството на банката били налице данни за направени осем погасителни вноски по
кредита общо в размер на 289.84лв., които били отнесени са погасяване на главница в
размер сна 182.13лв. и договорна лихва в размер на 107.71лв.. Общият размер на дължимата
от ответника и незаплатена от ответницата сума по кредита възлизала на 504.20лв., от които:
312.18лв.-главница, 50.12лв. възнаградителна лихва за периода 05.04.2016г.-05.01.2017г. и
141.90лв.-законна лихва, изчислена върху просрочената главница за периода
05.05.2016г./настъпила предсрочна изискуемонст/ до 26.10.2020г./датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК/.
Съгласно заключението на назначената СТЕ, в копието на процесния договор за кредит
между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.клон България и Д., създаден от системата, с
която операра БНП Париба лични финанси, бил използван шрифт с наименование
Garamond,размер 11.5.
При така установената по-горе фактическа обстановка съдът достигна до следните
изводи:
Заявени са претенции с правно основание чл.422 от ГПК за установяване
съществуването на вземане – неиздължена главница, възнаградителна лихва по договор за
потребителски кредит и лихва за забава.
Доколкото предмет на настоящото производство е депозирана въззивна жалба срещу
решението само в частта, с която са отхвърлени претенциите за заплащане на сумите:
главница –за разликата над 149.16лв. до претендирания размер от 312.18лв., 50.12лв. -
възнаградителна лихва от 05.04.2016г. до 05.01.2017г., 137.30лв.--мораторна лихва от
05.05.2016г.до 16.10.2020г.,ведно със законната лихва върху разликата по главницата,
считано от 02.10.2020 г. до окончателното изплащане, то само те следва да бъде разгледани
в настоящото въззивно производство.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от
ГПК/, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти, а именно: че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на облигационно правоотношение между
дружеството-кредитор и ответника, настъпване изискуемостта на паричното задължение на
последния, изпълнение на задължението на кредитора по конкретния договор за
предоставяне на кредит, и в частност предоставянето на заетата сума. Ответната страна
следва да установи факта на заплащане на дължимата главница и възнаградителна лихва.
Настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание
3
чл.272 от ГПК препраща към същите.
В настоящия случай се установи по безспорен начин, че „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“ Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, и М.
И.Д. са били в облигационни отношения, уредени от сключения между тях договор за
потребителски паричен кредит за закупуване на стока. Не е спорно/заключение на СТЕ/ и че
уговорената сума е предоставена на ответницата/същата е погасила и част от вноските по
кредита/. Ответната страна не е ангажирала доказателства досежно изгодния за нея факт, че
е погасила изцяло дължимите главница и лихви.
Съгласно разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по формат и размер шрифт-не
по-малък от 12, в два екземпляра, по един за всяка от страните по договора. В случая се
установи/заключение на СТЕ/, че шрифтът на договора е под 12 /11.5/. Предвид това и с
оглед разпоредбата на чл..22 от ЗПК, сочеща , че когато не са спазени изискванията по чл.10
ал.1 ,договорът е недействителен, то недействителен се явява и процесния договор.
Неоснователни се явяват изложените в жалбата възражения, че нарушението на чл.10, ал.1
от ЗПК, се явявало формално и не водело до недействителност на конкретното
облигационно провоотношение на основание чл.22 от ЗПК - не били нарушени правата на
кредитополучателя, тъй като документите, включително и договора били читаеми,
съществувала и яснота относно съществените елементи на договора, които били ясни и
недвусмислено формулирани и отклонение от изискването за шрифт било минимално.
Разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК се явява императивна и нарушението на което и
да е от съдържащите се в нея изисквания има за резултат недействителността на договора.
Предвид това и без значение е обстоятелството колко е отклонението от законоустановения
размер на шрифта.
Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита.
Дори да се приеме, че отклонението от шрифта на договора се явява
несъществено/което не се споделя от настоящата инстанция/, то договорът отново се явява
недействителен.
Потребителска закрила по чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, вр. чл. 24 от ЗПК предвижда, че
неравноправните клаузи в договори между потребители и търговци са нищожни, при
наличие на следните предпоставки: договорът да е сключен с потребител и да липсва
индивидуално договаряне, доколкото въведената като общо правило за всички държави от
ЕС система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба
страна спрямо доставчика (включително и при финансова услуга), от гледна точка както на
преговорните си възможности, така и на степента си на информираност.
В разглежданата хипотеза, начинът на договаряне категорично изключва
4
формиране воля на страните по всяка една от клаузите на договора, част от които са и във
вреда на потребителя, нарушават значително равновесието между правата и задълженията
на търговеца и клиента и не отговарят на изискването за добросъвестност /чл. 143 от ЗЗП/. В
договора не е разписана ясно от страна на кредитора методиката на формиране на ГПР и
ГЛП, поради което кредитополучателят не е бил в състояние да прецени икономическите
последици от сключването на договора, поставящ го в неравноправно положение спрямо
насрещната страна. Още повече, че в конкретния случай, безспорно се установява, че към
договора за кредит е сключена застраховка "сигурност на плащанията", дължимата
застрахователна премия по която възлиза на сума в размер на 55.31лв., а и същата
неминуемо представлява разход, който е следвало да бъде включен в посочения в договора
ГПР. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя
невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са
в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на
потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите,
които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. За да е спазена разпоредбата на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент
от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да
бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при
формиране на ГПР. Като това задължително съдържание съгласно чл. 11 от ЗПК следва да е
налице към момента на подписване на договора от страна на кредитополучателя. , тъй като
именно към този момент същия следва да изрази своето информирано съгласие по
отношение на неговите общи параметри.
В разглежданата хипотеза се установи, че в договорът е уговорен годишен
лихвен процент на 33.61%., т.е. надхвърлен е трикратният размер на законната лихва, а ГПР,
макар на пръв поглед да отговаря на изискването да не надвишава петкратния размер на
законната лихва /39.31%/, при добавяне към погасителната вноска и на сумата по
застраховката, нараства значително над този процент. Ето защо и настоящата инстанция
приема, че посочените клаузи са нищожни, като неравноправни.
Визираните по-горе клаузи, нарушаващи императивните законови изисквания, са
толкова съществени за процесния договор, че тяхната неравноправност води до нищожност
на целия договор, съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 5 ЗЗП. Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД
нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по
право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката
би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези
две хипотези. С оглед гореизложеното, съдът счита, че се дължи връщане единствено на
главница по сключения договор за потребителски кредит.
Ответницата е извършила погасяване по кредита в размер на 289.84лв. и след
приспадане на тази сума от чистата стойност по кредита в размер на 439лв., остава дължим
остатък в размер на 149.16лв.-главница. Предвид това и претенцията за заплащане на лихва
5
се явява основателна и доказана в този размер от 149.16лв., съответно за разликата над
149.16лв. до претендирания размер от 312.18лв., претенцията следва да се отхвърли като
неоснователна и недоказана. Предвид горепосоченото, неоснователни се явяват и
останалите претенции - за заплащане на сумата 50.12лв. - възнаградителна лихва от
05.04.2016г. до 05.01.2017г. и 137.30лв.--мораторна лихва от 05.05.2016г.до 16.10.2020г..
Първоинстанционното решение в обжалваната част се явява правилно и следва да
бъде потвърдено. В останалата, необжалвана част, решението е влязло в законна сила.
С оглед изхода на спора , на жалбоподателя не се следват разноски за въззивната
инстанция.
Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260138/13.12.2021г. по гр.д.№113/2021г. на НПРС в
частта, с която са отхвърлени предявените от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“,
Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.“Младост“4, Бизнес парк, сграда 14, ЕИК204915054
представлявано от Д.Д., с пълномощник по делото юрисконсулт Ц.С., срещу М. И.Д. с
ЕГН********** от с.М., община К., Ш. обл., ул.№, искове с правно основание чл.422 във
вр.чл.415 ал.1 от ГПК, че последната дължи на дружеството следните суми: главница по
договор за кредит за покупка на стоки и услуги №CREX-11308658 от 08.06.2015г. за
разликата над 149.16лв. до претендирания размер от 312.18лв., 50.12лв. - възнаградителна
лихва от 05.04.2016г. до 05.01.2017г., 137.30лв.--мораторна лихва от 05.05.2016г.до
16.10.2020г.,ведно със законната лихва върху разликата по главницата, считано от
02.10.2020 г. до окончателното изплащане, за които е издадена заповед
№260114/02.11.2020г. по ч.гр.д.№1118/2020г. на НПРС.
В останалата, необжалвана част, решението е влязло в законна сила.
На основание чл.280, ал.3 от ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6