Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. София, ….02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА И.
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл. съдия МАРИЯ
МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Екатерина Калоянова, като
разгледа докладваното от младши съдия Мария Малоселска
въззивно гражданско дело № 11925 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С
Решение от 30.05.2013 г., постановено по гр. д. № 32020
по описа за 2012 г. на СРС, I Гражданско отделение, 118 състав, са отхвърлени предявените
от Х.П.К. против П.Г.Д. и М.Г.Х. искове с правно основание чл. 124, ал. 4, изр.
1 ГПК за установяване на неистинността на Нотариален акт № 134, т. VI, д. №
1432/1986 г. и с правно основание чл. 108 ЗС за осъждане на ответниците да предадат притежаван от ищеца на основание
наследствено правоприемство недвижим имот, а именно: апартамент
№ 94, находящ се в жилищна сграда – блок *******, на
шести етаж, построен върху държавна земя – местност Центъра Зона Б5, ул. "*******в
гр. София, състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, със
застроена площ 65,27 кв. м., заедно с принадлежащото му избено помещение № 14 и
заедно с 0,677 % идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху държавна земя, при съседи на жилището – стълбище, Р.К., ул.
"Любо Карталев", двор и съседи на избеното
помещение – коридор, П.П., А.П..
Недоволен
от постановеното решение останал ищецът в първоинстанционното
производство Х.П.К., предвид което и в срока чл. 259, ал. 1 ГПК депозирал въззивна жалба срещу съдебния акт. В жалбата се излагат
оплаквания за неправилност, допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните
правила. Жалбоподателят поддържа, че неправилно първостепенният съд приел, че искът
с правно основание чл. 108 ЗС е неоснователен. Ищецът се легитимирал като
собственик на имота с нотариален акт № 182, рег. № 3097, дело № 198 от 2011 г.,
а ответниците не установили в производството свое
право на собственост или друго противопоставимо на ищеца основание, на което владеят
имота. Обръща внимание, че от представените доказателства се установява, че
имотът се владее от ответниците, което обстоятелство и
не се оспорва от тях. Заявява искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и
уважаване на предявените искове.
Подаден
е отговор на въззивната жалба от ответника П.Г.Д., с
който жалбата се оспорва с доводи за неоснователност. Въззиваемият
поддържа, че като наследници на своя баща, той и сестра му М.Х. са собственици
на процесния имот, като владеят същия от момента на смъртта
на Б.М.С., който имал пожизнено вещно право на ползване върху имота. Оспорва
правото на собственост на ищеца и моли за потвърждаване на обжалваното решение.
С
определение на състава на въззивния съд, постановено
в откритото съдебно заседание, проведено на 06.11.2014 г., производството по
настоящото дело е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с
влязло в сила съдебно решение на производството по гр.д. № 24518/2014 г. по
описа на СРС, 46 състав.
По
делото е постъпило писмо, вх. № 60691/09.05.2019 г., от СРС, служба
„Деловодство“, съгласно което по разпореждане на съда по гр.д. № 24518/2014 г.
по описа на СРС, 46 състав, делото е изпратено по подсъдност на СГС.
Служебно
извършена справка в центразилираната деловодна
система на СГС е установила, че делото е образувано под № 2815/2019 г. по описа
на СГС, ГО, 1-19 състав.
С
писмо, вх. № 73479/22.07.2020 г. по делото е представен препис от решение №
5081/08.07.2019 г., постановено по гр.д. № 2815/2019 г. по описа на СГС, ГО, 19
състав, видно от което същото е влязло в сила на 15.06.2020 г.
С
определение № 13314/18.08.2020 г. производството по настоящото делото е
възобновено.
В
съдебното заседание пред въззивния съд, проведено на
21.01.2021 г., въззивникът-ищец, чрез процесуалния си
представител, заявява, че с оглед влязлото в сила решение № 5081/08.07.2019 г.
по гр. д № 2815/2019 г. по описа на СГС, ГО, 19 състав, няма правен интерес от
произнасяне на съда с решение по иска с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК, с
оглед което оттегля същия.
Софийски градски съд, като взе предвид доводите на
страните, съдържащи се във въззивната жалба и в
отговора, и след собствен анализ на събраните по делото доказателства намира за
установено следното:
В
хода на първоинстанционното производство като писмено
доказателство по делото е приет нотариален акт за собственост на недвижим имот
по наследство № 182, том ВI,
рег. № 3097, дело 168/2011 г. на Нотариус № 045 – С.П., с район на действие –
СРС, от който се установява, че Х.П.К. е признат за собственик на основание
наследство на следния недвижим имот: апартамент № 94, находящ
се в жилищна сграда бл. 15-23, вход Д, на VI етаж, Зона – Б-5, ул. „*******,
състоящ се от една стая, дневна, кухня и
сервизни помещения, със застроена площ 65,27 кв. м., заедно с принадлежащото му
избено помещение № 14 и заедно с 0,677 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседи на жилището –
стълбище, Р.К., ул. "Любо Карталев", двор и
съседи на избеното помещение – коридор, П.П., А.П..
Установява
се от съдържанието на нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като
обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 73, том VIII, нот.дело
№ 1473/1981 г., че Б.М.С. е признат за собственик на апартамент № 94, находящ се в жилищната сграда на блок 15-23, вход Д, на VI етаж, на ул. „*******, със
застроена площ от 65,27 кв.м., заедно с прилежащото избено помещение № 14 и
0,677 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от
правото на строеж върху мястото.
По
делото е представен и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот със
запазено право на ползване № 134, том VІ, дело 1432/86 г. на Нотариус при СРС –
П.П., съгласно който на 03.07.1986 г. Б.М.С. е продал
на Г.П.Д. апартамент № 94, находящ се в жилищна
сграда бл. 15-23, вход Д, ет. VI,
ул.
„*******в гр. София, със застроена площ от 65,27 кв.м., заедно с избено
помещение № 14, заедно с 0, 677% идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото.
Представено
по делото е удостоверение за наследници № 000523/10.02.2012 г., издадено от СО
– район "Възраждане", от което се установява, че Б.М.С. е починал на
26.07.1996 г. като е оставил за свой наследник по закон А.М.М., негова сестра, починала впоследствие на
16.12.2006 г.
От съдържанието
на представеното по делото удостоверение за наследници № 081/07.03.2007 г.,
издадено от СО – район "Възраждане", се установява, че А.М.М.е починала на 16.12.2006 г. и за свой наследник по закон
е оставила Х.П.К., неин първи братовчед /син на сестра на баща й/.
По
делото не е спорно обстоятелството, а и се установява от представеното
удостоверение за наследници № 11/14.02.2013 г., че Г.П.Д. е починал и негови наследници по закон са съпругата му Л.С.Д.,
починала на 18.06.1994 г., и ответниците низходящи от
първи ред – М.Г.Х. и П.Г.Д..
С
решение от 10.06.2011 г. на СРС, 62 състав, по гр.д. № 4790/2007 г. по
исковете, предявени от Х.П.К., е прогласена нищожността на завещателното
разпореждане на А.М.М.в полза на Р.М.Ц., с което е
завещан процесния апартамент № 94. Със същото решение
е уважен и предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 108 ЗС и ответницата
по този иск Р.М.Ц. е осъдена да предаде владението върху имота. Решението е
влязло в законна сила на 24.06.2011 г.
Видно
е от съдържанието на протокол за въвод въз владение
от 29.05.2012 г., че ЧСИ М.П.,*** действие СГС, е извършил въвод
във владение в процесния недвижим имот, с който във
владение на същия е въведен ответникът П.Г.Д..
От
страна на ответниците в производството не са оспорени
тъврденията на ищеца, че процесният
недвижим имот се владее освен от ответника Д., а също и от неговата сетсра и ответник в производството – М.Х., чрез нейния брат
П.Д., с оглед което съдът приема за установен и този факт.
Представено
по делото е писмо, изх. № 15871/29.12.2012 г. на Служба по вписванията, АВп, от което е видно, че в Стара архива на СРС нотариален
акт с посочено дело № 1432/1986 г. няма подреден по реда.
С
влязло в законна сила на 15.06.2020 г. съдебно решение № 5091/08.07.2019 г. по
гр. д. № 2815/2019 г. по описа на СГС, 19 състав, е признато за установено по
предявените от Х.П.К. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 2 пр. 2 и пр. 3 ЗЗД срещу П.Г.Д. и М.Г.Х.,
че сключеният на 03.07.1986 г. договор за покупко-продажба на недвижим имот
между Б.М.С., като продавач, и Г.П.Д., като купувач, с предмет апартамент 94, находящ се в жилищна сграда бл. *******, ет. 6, „Зона Б-5“,
ул. „*******, заедно с избено помещение № 14, заедно с 0,677% идеални част и от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, обективиран в нотариален акт № 134, том VІ, дело 1432/86 г.
на Нотариус при СРС – П.П., е нищожен като сключен
при липса на съгласие и липса на изискуемата от закона форма.
При така установеното от фактическа страна въззивният съд достигна до следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение
е валидно. В частта, с която първоинстатнционният съд
е разгледал и се е произнесъл по иска с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК,
същото е недопустимо, като съображенията за това са следните:
В
настоящото производство всяка от страните се легитимира със съответния титул за
собственост – ищецът с издадения през 2011 г. констативен нотариален акт,
установяващ правата му върху процесния апартамент по
силата на наследствено правоприемство, а ответниците – с нотариален акт за покупко-продажба от 1986
г., купувач по която сделка е техният баща, както и с качеството си на
универсални правоприемници по закон на последния.
В
случая в исковата си молба въззивникът-ищец
обосновава правния си интерес от предявения по делото по реда на чл. 124, ал. 4 ГПК иск за установяване неистинност на процесния
нотариален акт, като излага тъврдения, че същият е
съставен от лице, което не е имало нотариални функции към момента на
съставянето му, както и че не е подписан от сочените като страни по същия –
продавач и купувач. Същевременно в настоящото производство е предявен и иск с
правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на
недвижимия имот. Освен това от изложението в исковата молба и уточнителната молба, настоящият състав на въззивния съд приема, че оспорването на нотариалния акт, с
който като собственици на имота се легитимират ответниците,
не е на истинността на процесния нотариален акт акт, а е именно на легитимиращото му действие относно
правото на собственост на ответниците и на придобивното основание, на което същите се позовават. В
тази връзка процесуалният представител на въззивника-ищец
е заявил в съдебното заседание, проведено на 21.01.2021 г. пред въззивния съд, че доверителят й няма правен интерес от
разглеждане на иска и произнасяне с решение по същество на същия, доколкото целеният
с оспорването ефект е постигнат с решението по гр.д. № 2815/2019 г. на СГС.
Искът за установяване неистинността на документ не се обосновава с наличието на
друго правоотношение, за което това установяване бил имало значение, а
доколкото правният интерес следва да е винаги конкретен, то и въззивният състав на съда приема, че такъв лиспва в случая.
Съгласно
изложеното, така предявеният по реда на
чл. 124, ал. 4 ГПК иск за установяване неистинност на процесния
нотариален акт, е недопустим на основание чл. 130 ГПК. Поради това, частично
недопустимо е и обжалваното първоинстанционно решение
– в частта, с която СРС е отхвърлил този иск. В тази негова недопустима част решението
следва да се обезсили, като производството по делото следва да се прекрати в частта
по предявения по делото недопустим иск.
Що
се отнася до другата част от решението, с която СРС е отхвърлил иска с правно
основание чл. 108 ЗС, решението е неправилно, като в тази връзка въззивният съд следва да изложи свои мотиви защо приема
предявения ревандикационен иск за основателен.
С
цитираното по-горе и влязло в законна
сила съдебно решение по гр.д. № 2815/2019 г. на СГС е отречена легитимацията на
ответниците в производството, доколкото сделката, въз
основа на която извеждат противопоставяното на ищеца свое право на собственост,
е прогласена за нищожна поради лиспа на изискуемата
от закона нотариална форма и поради липса на съгласие на продавача за сключването
на договора.
В
тази връзка следва да се посочи, че ответниците в
производството не противопоставят на ищеца друго годно правно основание за
осъществяваното владение на процесния апартамент – в
хода на първоинстанционното производство не са
подадени отговори на исковата молба, а в първото /и единствено/ по делото открито
съдебно заседание пред СРС ответниците не са заявили
възражения, че притежават правото на собственост върху имота на друго придобивно основание. Ето защо на изследване трябва да се
постави въпросът установява ли ищецът в производството своето право на
собственост, за да бъде уважен искът с правно основание чл. 108 ЗС.
Предявеният
иск с правно основание чл. 108 ЗС съставлява претенция на невладеещия
собственик срещу лицето, които неоснователно владее вещта му, съответно за
предаване на владението върху вещта въз основа на правото на собственост на
ищеца. В тежест на ищеца по този иск е да докаже, че е собственик на вещта на
заявеното придобивно основание, а именно наследствено
правоприемство от Б.М.С., като наследник на А.М.М., и в която връзка е съставен представения като писмено
доказателство по делото констативен нотариален акт.
Правото
на собственост е абсолютно гражданско субективно право, тъй като титулярят му
(собственикът) има призната от закона възможност да иска от всяко трето лице да
не пречи на упражняването на правото, както и да иска връщането на имота от
лице, което неоснователно упражнява фактическа власт върху вещта. Последното
право има относителен характер, тъй като задължено лице е това, което упражнява
фактическата власт. Искът по чл. 108 ЗС съдържа две искания за защита –
установяване, че ищецът е собственик на процесната
вещ, и осъждане на ответника да му предаде владението, като съдът дължи
произнасяне по всяко от двете искания с отделен диспозитив
– установителен относно правото на собственост на
ищеца и осъдителен по претенцията за предаване владението на вещта.
С
тълкувателно решение № 11/21.03.2013 г. на ВКС, ОСГК, се възприе становището,
че като резултат на специално уредено от закона производство за проверка и
признаване съществуването на правото на собственост, констативният нотариален
акт по чл. 587 ГПК /както и нотариалният акт за сделка/ притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги
задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. В това
се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на
правото на собственост. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право
се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение. За да
отпадне легитимиращото действие на акта, е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик.
Предвид
посоченото по-горе обвързващо и легитимиращо действие на нотариалното
удостоверяване на правото на собственост, то оспорващата страна, която не
разполага с документ за собственост, носи тежестта да докаже несъществуването
на признатото от нотариуса право. Когато и двете страни в правния спор легитимират
с нотариални актове правото си на собственост върху имота /било констативни или
такива за правна сделка/, то разпределението на доказателствената
тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК
като всяка страна следва да докаже своето право, т.е. фактическия състав на
съответното удостоверено от нотариуса придобивно
основание.
В
настоящия случай, както се посочи и по-горе, с влязлото в сила между същите
страни решение по гр.д. № 2815/2019 г. на СГС, което съдът следва да съобрази в
настоящото производство, е прогласена нищожността на сделката, въз основа на
която ответниците се легитимират като собственици на
недвижимия имот, в съчетание с качеството си на наследници на своя баща Г.Д..
Същевременно от представените по делото писмени доказателства, обсъдени в
настоящото решение, се установява, че правото на собственост върху апартамент №
94 е принадлежало на Б.М.С. /което и не се оспорва от ответниците/,
като след смъртта на последния, негов наследник по закон е А.М.М., негова сестра. След смъртта й на 16.12.2006 г. А.М.М.е оставила за свой наследник ищеца Х.П.К., който по
силата на наследяването е придобил правото на собственост върху апартамент №
94.
Ето
защо предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС неправилно е отхърлен от първия съд. В тази част обжалваното решение
следва да бъде отменено, а искът – уважен, като бъде признато правото на
собственост на ищеца, а ответниците бъдат осъдени да
му предадат владението върху имота.
По разноските:
С
оглед изхода от спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените
във връзка с производството по иска с правно основание чл. 108 ЗС пред СРС разноски.
Дължимата за първоинстанционното производство по този
иск държавна такса е в размер на 498,73 лв. с оглед разпоредбата на чл. 71, ал.
2 ГПК и удостоверението за данъчна оценка, намиращо се на л. 18 от първоинстанционното дело /49 872,50 лв. х ¼ х 4 %/.
Внесени са такси и за издаването на 2 бр. съдебни удостоверения в размер на 10
лв. Установява се, че ищецът е направил разходи за вписване на възбрана и за
снабдяване с удостоверение за наследници в размер на общо 20 лв. Разноските за
заплатено адвокатско възнаграждение са в размер на 4000 лв., видно от представения
договор за правна защита и съдействие от 01.08.2012 г. Ето защо в тежест на ответниците следва да се възложи сумата от 4528,73 лв. или 2264,37 лв. за всеки от тях.
Таксата
за иска по чл. 124, ал. 4 ГПК за производството пред СРС в размер на 50 лв., не
следва да се присъжда на ищеца, предвид изхода от производството по този иск.
За
въззивното производство разноските, следващи се на въззивника, са в размер 249,37 лв. – държавна такса за иска
по чл. 108 ЗС или всеки от въззиваемите следва да
бъде осъден да заплати сума в размер на 124,69 лв. Таксата за въззивното обжалване на решението по иска с правно
основание чл. 124, ал. 4 ГПК в размер на 25 лв. не следва да се възлага в
тежест на въззиваемите с оглед прекратяването на
производството по този иск. Внесеният от въззивника
депозит за съдебно-почеркова експертиза в размер на
250 лв. не е реализиран, с оглед което тази сума не се дължи от въззиваемите.
Мотивиран
от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение от 30.05.2013
г., постановено по гр. д. № 32020 по описа за 2012 г. на СРС, I Гражданско
отделение, 118 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Х.П.К., ЕГН
**********, против П.Г.Д.,
ЕГН **********, и М.Г.Х., ЕГН **********, иск с правно основание чл.
124, ал. 4, изр. 1 ГПК за установяване неистинността на Нотариален акт № 134,
т. VI, нот. д. № 1432/1986 г. и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази част.
ОТМЕНЯ решение от 30.05.2013
г., постановено по гр. д. № 32020 по описа за 2012 г. на СРС, I Гражданско
отделение, 118 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Х.П.К., ЕГН **********, против П.Г.Д., ЕГН **********,
и М.Г.Х., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 108 ЗС за осъждане на ответниците да предадат притежаван от ищеца на основание
наследствено правоприемство недвижим имот, а именно:
апартамент № 94, находящ се в жилищна сграда – блок *******,
на шести етаж, построен върху държавна земя – местност Центъра Зона Б5, ул.
"*******в гр. София, състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни
помещения, със застроена площ 65,27 кв. м., заедно с принадлежащото му избено
помещение № 14 и заедно с 0,677 % идеални части от общите части на сградата и
от правото на строеж върху държавна земя, при съседи на жилището – стълбище, Р.К.,
ул. "Любо Карталев", двор и съседи на
избеното помещение – коридор, П.П., А.П. и вместо
това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с
правно основание чл. 108 ЗС по отношение на П.Г.Д., ЕГН **********,
и М.Г.Х., ЕГН **********, че Х.П.К., ЕГН **********,
е собственик на недвижим имот, представляващ апартамент № 94, находящ се в жилищна сграда – блок № *******, на шести
етаж, кв. Зона Б-5, ул. "*******в гр. София, състоящ се от една стая,
дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 65,27 кв. м., при
съседи – стълбище, Р.К., ул. "Любо Карталев"
и двор, заедно с избено помещение № 14, без посочена площ в документа за
собственост, при съседи на избеното помещение – коридор, П.П.,
А.П., заедно с 0,677 % идеални части от общите части на сградата и идеални
части от правото на строеж върху мястото, като
ОСЪЖДА П.Г.Д.,
ЕГН **********, и М.Г.Х., ЕГН **********, да предадат на основание чл. 108 ЗС
на Х.П.К., ЕГН **********, владението върху гореописания недвижим имот.
ОСЪЖДА П.Г.Д.,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на Х.П.К., ЕГН **********,
сумата от 2264,37 лв. – разноски за производството пред СРС, както и сумата от
124,69 лв. – разноски за производството пред СГС.
ОСЪЖДА М.Г.Х., ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на Х.П.К., ЕГН **********, сумата от
2264,37 лв. – разноски за производството пред СРС, както и сумата от 124,69 лв.
– разноски за производството пред СГС
Решението
подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2.