№ 93
гр. ХАСКОВО , 08.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ в закрито заседание на
осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-
ГЕОРГИЕВА
Членове:ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-ГЕОРГИЕВА
Въззивно частно наказателно дело № 20215600600400 по описа за 2021
година
Производството е по чл.341 и сл. от НПК във вр. с 249 ал.3 от
НПК.
Образувано е по протест на прокурора от Районна прокуратура-
Хасково, ТО-Харманли, против Определение от 08.06.2021 г., постановено по
НОХД № 106/2021 г. по описа на Районен съд-Харманли, с което в
проведеното разпоредително заседание съденото производство по същото
дело е прекратено и то е върнато на прокурора зо ново разглеждане.
Твърденията в протеста са за неправилност на атакувания
съдебен акт, в който според прокурора бил проявен ненужен формализъм при
преценката за редовност на обвинителния документ. Макар действително в
диспозитивната част на обвинителния акт, касаеща обвинението, повдигнато
против А.Д.С. да било записано, че той е извършил деянието сам със себе си,
вместо с останалите двама обвиняеми, то това не можело да се счита за
пропуск, сериозно накърняващ правото на защита. Допуснатата неточност в
диспозитива следвало да се приеме от съда като очевидна фактическа грешка,
тъй като в обстоятелствената част фактите относно съучастието в неговите
форми и персонален състав били ясни и недвусмислени, а наред с това още в
хода на досъдебното производство тримата обвиняеми били запознати с
всички фактически и правни елементи на обвинението. В този смисъл
допусната некоректност в диспозитива не представлявала нарушение от
категорията на съществените. Подкрепяйки това виждане с постановени в
коментираната насока съдебни решения по други дела, които се цитират в
протеста, прокурорът прави искане за отмяна на атакуваното определение и
отправяне на задължителни указания към съда да продължи разглеждането на
делото в съдебно заседание.
Писмени възражения против протеста не са постъпили.
1
Подсъдимите и техните защитници не вземат становище по
протеста.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и във
връзка с изложените в жалбата доводи, намира за установено следното:
Съдебното производство по НОХД № 106/2021 година по описа на
Районен съд-Харманли е образувано по обвинителен акт на прокурора от РП-
Хасково, с който против подсъдимите А.Д.С., А.С.А. и А.И.П. е повдигнато
обвинение за престъпление по чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр.
чл.63 ал.1 т.3 от НК. В проведеното на 08.06.2021 г. разпоредително
заседание, за което са били призовани всички лица, посочени в разпоредбата
на чл.247б ал.2 от НПК, както и родителите на **** подсъдими /инспектор от
ДПС не е бил призован, съответно не е участвал в заседанието/, както
прокурорът, така и защитниците на А. и П. не са възразили срещу редовността
на обвинителния акт, нито са направили искания, свързани с взетите спрямо
доверителите им мерки за процесуална принуда. Искане за прекратяване на
съдебното производство, поради допуснати в обвинителния акт нарушения,
ограничаващи правото на защита, е направил защитникът на подсъдимия
А.С., който позовавайки се на описаното в заключителната /диспозитивна/
част на акта фактическо обвинение, е формулирал становище за неяснота,
изводима от очевидно невъзможната правно-логическа конструкция С. да е
извършил деянието в съучастие със самия него – така, както съдържанието на
записаните от прокурора фактически елементи сочели. Съдът възприел
поддържания от този защитник довод и след като сам констатирал
допуснатата от прокурора противоречивост и непълнота, приел, че тя като
съществено ограничаваща правото на защита на подсъдимия С., налага
съдебното производство да бъде прекратено, а делото върнато на прокурора.
Точно тези изводи са предмет на критика в депозирания от прокурора
протест, където, както вече се посочи, се заявява – първо, че нарушението не е
съществено, защото то по никакъв начин не препятствало упражняването на
защитата от подсъдимия С., надлежно уведомен за всички факти, рамкиращи
обвинението още в досъдебната фаза на процеса, и второ – защото
некоректното изписване на съучаствалия със С. представлявало очевидна
фактическа грешка, която следвало да бъде отстранена по друг процесуалния
закон ред. Дори този прокурорски довод да беше основателен, което обаче
очевидно не е така, заради решаващото за фактическото и правно обвинение
значение на заключителната част на обвинителния акт и базиращата се на
това принципно положение несъстоятелност на виждането, че допуснатата
некоректност представлява очевидна фактическа грешка, то искането за
отмяна на постановения съдебен акт не може да бъде удовлетворено, защото
се констатират и други непреодолими в съдебната фаза нарушения, които
макар и незабелязани от районния съд, не могат да бъдат пренебрегнати, най-
малкото в съчетание с констатираната в съдебния акт неяснота. Нарушенията
касаят както обвиняемия А.С., така и обвиняемия А.И.П.. Допуснати са при
извършване и протоколиране на процесуалното действие „привличане на
обвиняемите и вземане на мярка за неотклонение“. Вижда се на
постановените на л.15 и л.20 от досъдебното досие Постановления от
09.10.2020 г., че тези две лица са обвинени в това да са извършили
2
инкриминираното деяние в съучастие с лице, носещо имената „А.С.И.“.
Такова лице обаче нито е обвиняем по делото, нито фактите от обвинителния
акт установяват да има принадлежност към образувания и воден наказателен
процес, а в материално-правен план – към инкриминираната изпълнителна
дейност. Вероятно и в тези два акта е налице „технически“ проблем, като
вместо коректно изписване на имената на обвиняемия „А.С.А.“ са посочени
имената „А.С.И.“, въпреки че на същата дата – 09.10.2020 г. в
Постановлението за привличане /л.11 от ДП/ собственото, бащино и фамилно
име на този обвиняем са правилно отразени. Тази първа по хронология
некоректност на обвинението не е била установена от прокурора при
изготвянето на обвинителния акт. Ако това беше сторено, то прокурорът е
следвало да я отстрани чрез указания за повторение на действията по
привличане към наказателна отговорност на обвиняемите П. и С., за да не
бъде предизвикан сега наличния процесуален резултат – несъответствие
между фактическото обвинение, по което обвиняемите са се защитавали в
хода на досъдебното производство и това, по което те са поставени да се
бранят в съдебната фаза на производството. Нарушението безспорно е
съществено и неотстранимо и затова макар и некоментирано, то обосновава
акт в постановения от първоинстанционния съд смисъл.
Не може да не бъде маркиран и друг пропуск в етапа, подготвящ
съдебния процес. Той отново е свързан с ***** обвиняем А.Д.С.. Поставено
на л.33 от досъдебното досие копие от съдебно решение № 139/10.10.2017 г.,
постановено по гр.д. 911/2017 г. по описа на Районен съд-Харманли,
установява, че по силата на този съдебен акт /без отбелязване, че е влязъл в
сила и в кой момент/ А.С. е бил настанен за отглеждане при свои близки –
неговите баба и дядо. От друга страна, разпитана като свидетел, биологичната
майка на ***** Д.С.И., е заявила, че тя не поддържа връзка със своето дете, за
което се грижат близките, при които е настанено. По тази причина майката не
е успяла да предостави по време на разпита каквато и да е информация за
условията, при които детето живее, за неговите образователни и социални
потребности и относно това, което е особено важно за процеса – за
причините, предизвикали инкриминираната проява. Така представените от
свидетелката Д.И. сведения в съпоставка с постановения акт за настаняване
на ***** в друга семейна среда, е следвало да бъде повод както за
разследващия и прокурора, така и за съда, да обмисли необходимостта от
призоваване и разпит на лицата, които действително полагат грижи за детето
и които по тази причина са в състояния да изложат съществените за
наказателния процес факти, свързани с условията на живот, образование и
социален бит на *****, средата, в която той общува и задоволява своите
потребности, обкръжението, което е генерирало противоправната дейност,
влиянието на други лица /извън семейното обкръжение/ върху възпитанието и
формирането на личността в етапа на съзряване. Вярно е, че съгласно нормата
в чл.392 ал.1 от НПК при разглеждането на дела срещу непълнолетни
задължително се призовават техните родители или попечители. Тази
разпоредба обаче, освен като приета преди Закона за закрила на детето, не
може да бъде прилагана изолирано от нормата в чл.387 от НПК, както и от
нейната цел – участието на родителя или попечителя да гарантира събирането
на пълния обем от данни за образователната, семейна и възпитателна среда на
3
*****. Ясно е, че когато детето не е отглеждано от своите биологични
родители, а съгласно нарочен съдебен акт е настанено в друго семейство, то
всички горепосочени факти могат да бъдат предоставени от лицата, които
фактически реализират родителската грижа и които реално биха
подпомогнали ***** при участието му в процеса чрез самостоятелното си
право на доказателствени искания и представяне на писмени и устни сведения
в горепосочения смисъл. Противното би довело до формално участие в
производството на лице, което практически не би допринесло за постигането
на заложената в закона цел. Именно този нежелан процесуален ефект в
случай е постигнат чрез участието в делото на родителя Д. С. И., която
въпреки коректното изложение на съществуващите между нея и детето й
отношения /или по-точно отсъствието на такива/, е призована за участие в
производството, а полагащите грижата лица не са приканени към това.
Пропускът не е малозначителен на фона на задължителните указания, дадени
в Постановление № 6/75 г. на Пленума на ВС, които не само че не са загубили
своята стойност, но се отличават с особена актуалност, както в аспекта на
националните ни норми, касаещи закрилата на децата, така и в аспекта на
всички европейски и международни актове, които Република България по
силата на принадлежността си към ЕС или приета ратификация е длъжна да
съблюдава.
Последните съображения следва да бъдат взети предвид от
прокурора при новото разглеждане на делото, което заради констатираните
по-горе процесуални нарушения е наложително. Впоследствие те следва да
бъдат отчетени и от съда в централната фаза на наказателния процес.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260149/08.06.2021 г., постановено по НОХД
№ 106/2021 г. по описа на Районен съд-Харманли, с което съдът е прекратил съдебното
производство по делото и е върнал делото на прокурора.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4