№ 773
гр. Бургас, 19.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ВЛ. П.
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. П. Гражданско дело №
20232120102408 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, кв. „***”, ул. „Ген.
Владимир Вазов” № 3, представлявано от изпълнителния директор Ц. В. М. против Й. А. М.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Б. ***, с която се иска от съда да приеме за установено по
отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 701,43 лева /седемстотин и
един лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща неплатена цена за доставена,
отведена и пречистена вода до абонатен № *** и имот, находящ се на адрес: гр. Б. ***, за
отчетен период от 02.11.2019 година до 05.10.2022 година, за които задължения са съставени
фактури в периода от 25.08.2020 година до 25.10.2022 година, сумата от 79,19 лева
/седемдесет и девет лева и деветнадесет стотинки/, представляваща лихва за забава,
начислена за периода от 24.09.2020 година до 21.12.2022 година, с изключение за периода на
действие на извънредно положение от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата от 701,43 лева, считано от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - 04.01.2023г. до окончателното изплащане на задължението, за които
вземания са издадени Заповед № 124/17.01.2023г. и Заповед № 3730/08.12.2023г. по ч.гр.д.
№ 33/2023г. на БсРС. Претендира осъждане на ответника да заплати направените разноски
по делото и по ч.гр.д. № 33/2023г. на БсРС.
С исковата молба се твърди, че ответникът е клиент на ”Водоснабдяване и
канализация” ЕАД и страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с
предмет предоставяне на ВиК услуги по отношение на водоснабдяван обект с
административен адрес: гр. Б. *** с абонатен номер ***. Съгласно разпоредбата на чл. 8 от
Наредба № 4, предоставянето на услугите Вик се извършва по силата на публично известни
Общи условия. Ответникът е собственик на имота, придобит с нотариален акт, издаден на
17.06.2008 г. и вписан в СВ, Имотен регистър - гр. Бургас. В случая водоснабденият имот
съставлява полумасивна жилищна сграда без водомер. Водомер в имота не е монтиран и се
касае за водоснабден нетоплофициран имот, в който липсва монтиран измервателен уред.
Инкасаторът за района системно е посещавал същия, като изрично е наблюдавал
обитаването му през процесния период, видно от съставяните за процесния период
протоколи. Фактът, че имотът на ответника не разполага с водомер, съгласно действащата
нормативна уредба, сочи на приложението на чл.39, ал.5 от Наредбата, съгласно който „по
изключение се допуска за потребители, които нямат монтирани водомери на
водопроводните отклонения и индивидуални водомери, месечното количество изразходена,
отведена и пречистена вода да се заплаща по 5 куб.м. при нетоплофицирано жилище за
1
всеки обитател”. В процесния период в имота са живели 2-ма човека, поради което е
начислено по 10 кум. м месечно потребление. Липсва друга нормативна уредба за
определяне на изразходваното количество потребена вода, освен разпоредбата на чл.39,
ал.5, т.1 от Наредба № 4/14.09.2004г. Не се претендират суми от разпределение от ЦВ, тъй
като не се касае за имот в етажна собственост, а за отчитане на този конкретен абонат, който
е водоснабден с едно водопроводно отклонение. В законоустановения срок са издавани за
процесния период данъчни фактури, описани в исковата молба. За посочения период
ответникът е ползвал водоснабдителни услуги на обща стойност 701,43 лева, които са
останали незаплатени. В подкрепа на твърденията си ангажира доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения
особен представител на ответника. Оспорва иска като неоснователен и недоказан. Сочи, че
няма представени доказателства дали ответникът е заварен или нов потребител на услугите
на ВиК. Счита, че след като няма представени доказателства, от които да се установи, че
същият е ползвал тези услуги за процесния имот преди 11.10.2004г./датата, на която е влязла
в сила Наредба № 4/, то следва да се счита, че ответникът е нов потребител на тази услуга,
което приемане на общите условия е следвало да се осъществи с подписване на
предварителен писмен договор за присъединяване към водоснабдителната и канализационна
система. Счита, че това е условието за действителност на сделката. Твърди, че страните не са
били обвързани от облигационни правоотношения за доставка на питейна вода и отвеждане
на отпадъчни води. Не са представени доказателства, от които да е видно, че ответникът е
собственик на посочения по-горе имот и посочените количества вода да са действително
потребени от него. Ищецът не е изпълнил задължението си за редовно отчитане на
водомерите. Направените вписвания са неритмични, като в някои случаи има отчитане за 2
месеца, друг път за 1 месец, а в срока от 02.11.2019г. до 11.08.2020г. има отчитане за 9
месеца потребена вода. Оспорва размера на количеството употребена вода, тъй като титуляр
по партидата е Й. М. и съгласно чл.39, ал.5 от Наредбата се допуска месечно, изразходвана
отведена пречистена вода да се заплаща по 5 куб. при нетоплофицирано жилище за всеки
обитател, а не както е посочено в представената справка по 10 куб. месечно, поради което
отчетеното количество вода е завишено. Оспорва начисленото количество вода, което е
разпределено въз основа на отчета на централния водомер, поставен на водопроводното
отклонение. Освен това, ищцовото дружество основава вземанията си на представените по
делото фактури за консумирана вода по партидата на ответника, които обаче фактури
представляват едностранно изготвени частни документи, удостоверяващи изгодни за ищеца
обстоятелства. С тези мотиви моли за отхвърляне на иска.
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1
ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Съдът, като взе в предвид изложените от страните доводи и събраните по делото
доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Исковата претенция е допустима и своевременно предявена. Видно от представените
по делото доказателства, ищцовото дружество е депозирало заявление до БсРС за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК относно претендираните суми, ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане.
Заявлението е постъпило в съда на 04.01.2023г., като по него са издадени Заповед за
изпълнение № 124/17.01.2023г. и Заповед № 3730/08.12.2023г. На основание чл. 415, ал.1, т.
2 от ГПК, съдът е указал на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД възможността в
едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си по заповедта, с оглед на
което е възникнал и интересът на ищеца от образуване на настоящото производство.
От представения нотариален акт за продажба на недвижим имот № 34, том II, рег. №
0951, дело № 206 от 2008г. може да се направи извод, че ответникът е собственик на
водоснабдения обект. Съгласно представената справка за имот в гр. Б. *** с клиентски
номер *** по партида на Й. А. М. за процесния период количеството доставена вода за
абоната е начислявано служебно поради липса на водомер. По делото са представени
протоколи от 11.08.2020г., 07.10.2020г., 30.11.2020г., 01.02.2021г., 05.03.2021г., 08.04.2021г.,
11.05.2021г. 02.06.2021г., 11.08.2021г., 07.09.2021г., 04.11.2021г., 07.12.2021г., 07.02.2022г.,
10.03.2022г., 31.05.2022г., 05.07.2022г., 29.07.2022г., 31.08.2022г., 05.10.2022г., подписани
от инкасатор Р. и Ангелов, видно от които е установено, че в имота живеят две лица.
Същото се потвърждава от показанията на разпитания по делото свидетел В. Р. – отчетник
измервателни уреди при ищеца, която посочва, че е отчитала този абонат и имотът винаги е
2
бил обитаем от две лица, но няма водомер. Представлява едноетажна къща с малък двор.
Посещавала е адреса почти всеки месец, за да отчита, лично е виждала двама човека в имота
и е питала обитателите дали са все още двама. Начислявала е служебно по наредбата, защото
в имота няма водомер.
Съгласно експертното заключение, извършено чрез съдебно-техническа експертиза и
след посещение на място на обекта от вещото лице инж. Д., се установява, че процесният
обект представлява едноетажна сграда, построена в поземлен имот, намиращ се в кв.“***“ в
гр. Бургас, с административен адрес ***. В парцела има построена една жилищна сграда.
Няма идентификатор. Административният адрес и абонатният номер, заедно и поотделно
еднозначно индивидуализират водоснабдявания обект. Самият факт, че в имота има
подадена питейна вода, през процесния период доказва, че парцела е свързан с
водопроводната мрежа на квартала с водопроводно отклонение. Водопроводното
отклонение представлява връзка между водопроводната мрежа на квартала до
измервателното устройство в парцела, когато няма измервателно устройство, тази връзка е
до границите на парцела. Процесният имот е включен във водопроводната и канализационна
мрежа на квартала и ползва предоставените услуги в пълен обем от водния оператор, а
именно: доставяне на пречистена питейна вода; ползване на изградената канализация за
отвеждане на отпадните води от имота и пречистване на същите. Съществуващата
инфраструктура в квартала дава възможност за ползването от абоната на тези услуги. В
имота няма монтирано измервателно устройство. Общото начислено и изразходвано
количество питейна вода за посочения период е 235,00 куб метра. За неговото изчисление е
взето в предвид броя на живущите в имота, които са ползвали услугите, предоставени от
водния оператор лица, съгласно съставените протоколи от служителя на ВиК ЕАД Бургас,
отчитащ имота. Начислено е по 5 куб. питейна вода на всеки ползвател (живущ) в имота за
съответния отчетен период, съгласно чл.39, ал.5, т.1 от Наредба №4/14.09.2004г., т.е. спазени
са изискванията на Наредбата. Всички цени в издадените фактури, отговарят на одобрените
цени за съответния период с Решения на КЕВР.
Установява се по делото, че за водоснабдявания обект няма монтирано измервателно
устройство и в имота живеят две физически лица. Доколкото липсва водомер, няма реални
отчети, които да укажат консумацията на питейна вода от абоната. В случая няма
измервателно устройство и цялата схема на отчитане се извършва по Наредба № 4/2004г. на
МРРБ и се прилага чл. 39, ал.5, т.1. Количеството отразено в електронния карнет е служебно
начислено - месечно по 10 куб.м. питейна вода. Не е спорно, че отчетеното водно
количество за процесния период на абонатен № *** възлиза на стойност 701.43 лева. За
периода от 02.11.2019г. до 05.10.2022г. от страна на ищеца са издадени на ответника -
абонатен номер ***, фактури за вода, пречистване и канал на обща стойност 701,43 лева.
Законната лихва за забава върху неизплатените суми по фактурите в общ размер на 701,43
лева, изчислена от датата на падеж на всяка фактура до 21.12.2022г. възлиза на общо 79,19
лева.
Установи се по делото, че претендираните суми за доставка, пречистване и
отвеждане на вода, касаят обект в гр. Б. ***, като ответникът е собственик и лице, което е
ползвало и експлоатирало водоснабдения имот и на когото е била открита партида и е била
отчитана консумацията на вода. Няма данни относно друг собственик на имота, на когото да
е откривана партида. Поради това следва да се приеме, че единствения задължен е именно
ответникът. От представените копия на фактури се установява, че за процесния период
задълженията по партидата на ответника са начислявани служебно. За отчетените куб.м.
дължима е сумата от 701,43 лева, изчислена по действащите цени на дружеството за
предоставените услуги към датата на фактуриране.
Според задължителната съдебна практика правото на ответника да направи
възражение за погасяване по давност на вземането – предмет на иска, се преклудира с
изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК. В случая
възражението за погасяване на част от вземането по давност не е своевременно направено с
отговора. Поради настъпилата преклузия на възражението за изтекла погасителна давност
настоящият съдебен състав не дължи произнасяне по същото.
В заключение следва да се обобщи, че дължимата сума за вода, пречистване и канал
се равнява на 701,43 лева. Ето защо и исковата претенция, като основателна и доказана
следва да бъде уважена в претендирания размер.
Претенцията за мораторни лихви за периода от 24.09.2020г. до 21.12.2022г., като
основателна и доказана следва да бъде уважена в претендирания размер от 79,19 лева.
3
Предвид изхода на спора и направеното от ищеца искане за присъждане на разноски,
включително в хипотезата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати направените от ищеца разходи за внесена държавна такса, депозит за свидетел и
експертиза, депозит за особен представител, както и юрисконсултско възнаграждение, общо
в размер на 755 лева. Съгласно указанията, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, които възлизат на 75
лева. В заключение, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съдебно -
деловодни разноски в общ размер на 830 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено на основание чл. 422 от ГПК, че ответникът Й. А. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. Б. ***, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление в гр. Б. ***, представлявано от изпълнителния директор
Ц. В. М., сумата от общо 701,43 лева /седемстотин и един лева и четиридесет и три
стотинки/, представляваща незаплатена цена за доставена, отведена и пречистена вода до
абонатен № *** и имот, находящ се на адрес: гр. Б. ***, за отчетен период от 02.11.2019
година до 05.10.2022 година, за които задължения са съставени фактури в периода от
25.08.2020 година до 25.10.2022 година, сумата от 79,19 лева /седемдесет и девет лева и
деветнадесет стотинки/, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 24.09.2020
година до 21.12.2022 година, с изключение за периода на действие на извънредно положение
от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от 701,43 лева,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 04.01.2023г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми са издадени Заповед №
124/17.01.2023г. и Заповед № 3730/08.12.2023г. по ч.гр.д. № 33/2023г. по описа на Бургаския
районен съд.
ОСЪЖДА Й. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Б. ***, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в
гр.Бургас, кв. „***”, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, представлявано от изпълнителния
директор Ц. В. М., сумата от 830 лева (осемстотин и тридесет лева), представляваща
съдебно-деловодни разноски по гр. д. № 2408/2023г. и по частно гражданско дело №
33/2023г. по описа на Бургаския районен съд.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4