РЕШЕНИЕ
№ 362
гр. Благоевград, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Атанас Иванов
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело № 20241210100328 по описа
за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Е. Т. В., ЕГН **********, против
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********.
Навежда се в молбата, че с изпълнителен лист, издаден на 11.04.2014г. по ч. гр. д. №
733/ 2014 г. по описа на PC - Благоевград, ищеца е осъдена да заплати в полза на
„РАЙФАЙЗЕНБАНК“ ЕАД, ЕИК *********, сумите: 1 761,84 лева главница; 443,84лв.
лихва за периода 15.08.2011 г. до 29.05.2013 г.; 556,64 лв. наказателна лихва за периода
15.08.2011г. -29.05.2013г. и 55,25лв. заплатена държавна такса. Твърди се, че с изпълнителен
лист, издаден на 11.04.2014г. по ч. гр. д. № 734/ 2014г. по описа на PC Благоевград, ищеца е
осъдена да заплати в полза на „РАЙФАЙЗЕНБАНК“ ЕАД, ЕИК ********* сумите в размер
на 874,79 лв. - главница; 228,10 лихва за периода 15.08.2011г.- 29.05.2013г., сумата в размер
на 285,28лв представляваща наказателна лихва за пероида 15.08.2011г. до 09.04.2014г. и
27,46 лв, разноски.
Навежда се, че на 29.05.2014г. на основание посочените по-горе изпълнителни листа,
кредитора „РАЙФАЙЗЕНБАНК“ ЕАД, ЕИК *********, е образувал изпълнително дело №
5454/2014г. по описа на ЧСИ В. Т.а, per. № 795.
Твърди се, че на 13.08.2014 г. по изпълнителното дело, ЧСИ Т. е наложила възбрана
върху жилище, находящо се в гр. Б..
Твърди се, че на 21.08.2017 г. по делото е постъпило уведомление за цедирано
вземане от „РАЙФАЙЗЕНБАНК“ ЕАД, ЕИК ********* в полза на КАПИТАЛ
ПРОИНВЕСТ. От приложените документи към договора за цесия нямало данни за
уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането съгласно чл. 99 от ЗЗД.
Твърди се, че на 03.05.2019 г. по изпълнителното дело е постъпила молба за
1
конституирана на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, като кредитор по
делото, като е представен договор за цесия от 23.08.2018 г. От приложените документи към
договора за цесия няма данни за уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането съгласно чл. 99 от ЗЗД.
Твърди се, че за прехвърлянето на вземанията между „РАЙФАЙЗЕНБАНК“ ЕАД,
ЕИК ********* и „КАПИТАЛ ПРОИНВЕСТ“ и след това от „КАПИТАЛ ПРОИНВЕСТ“ на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ищецът не е получавала уведомление
по реда на чл. 99 от ЗЗД, нито от цедента, нито от упълномощено от него лице, поради което
се прави довод, че цесията не е породила действия спрямо ищеца, като длъжник. Ето защо
към момента, с оглед липсата на такова уведомяване, няма задължение ищеца да плати на
ответника сумите по изпълнителния лист, които са предмет на изпълнителното
производство по дело № 554/ 2014 г. по описа на ЧСИ В. Т.а.
Навежда се, че договорът за цесия, който легитимира ответника носител на спорното
вземане, както и договорът за цесия между „РАЙФАЙЗЕНБАНК“ ЕАД, ЕИК ********* и
„КАПИТАЛ ПРОИНВЕСТ“ са недействителни. И при двата договора за цесия е налице
нищожност на сделките в хипотезата на чл. 26 от ЗЗД, тъй като заобикалят закона и
противоречат на добрите нрави, предвид явната нееквивалентност на престациите и
злоупотребата е представителна власт.
Твърди се, че по изпълнително дело № 554/ 2014 г. многократно е изходирана покана
за доброволно изпълнение, но същата не е връчвана на ищеца или на нейни близки с
уговорка да я предадат.
Твърди се, че от самото образуване на делото, до датата на депозиране на настоящата
искова молба е налице пълно бездействие, както от страна на взискателя, така и от страна на
съдебния изпълнител, който не е направил достатъчно усилия да връчи необходимите книжа
и съобщения на длъжника по делото, спазвайки процедурата на чл. 38 от ГПК при редовно
връчване, чрез спазване на разпоредбата на чл. 47 ГПК. Поради тази причина, поканата за
доброволно изпълнение по делото изобщо не е връчвана. През времето от образуване на
изпълнителното дело, единствено реално извършено изпълнително действие с конкретно
посочен способ, е това преди да бъде цедирано вземането на КАПИТАЛ ПРОИНВЕСТ, а
именно налагането на възбрана на 13.08.2014 г.
Твърди се, че по изп. д. № 554/ 2014 г. няма данни нито за упълномощаване на
цесионера, нито за надлежно уведомяване на длъжника от цедента и от страната на частния
съдебен изпълнител, като се прави довод, че всички действия, извършени след 21.11.2017 г.,
когато е депозирана молбата за конституиране на Цесионера „КАПИТАЛ ПРОИНВЕСТ”
ЕАД, са невалидни, като негодни да прекъснат погасителната давност. Твърди се, че друго
изпълнително действие срещу длъжника в хода на това принудително изпълнение, освен
наложената възбрана на 13.08.2014 г. няма валидно извършвано. Липсва и нарочно
постановление на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство
срещу посочения длъжник. Макар такъв акт да не е издаван, бездействието на взискателя в
двугодишния срок има за последица прекратяване на изпълнителното производство по
2
силата на закона, съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Ефектът на прекратяването е настъпил от
момента на изтичане на предвидения в цитираната разпоредба 2-годишен срок от
последното поискано валидно изпълнително действие, т. е. считано от - 13.08.2014 г..
Навежда се, че съгласно разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването
на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на
опис и оценка на вещ, насрочването и извършването на публична продан и т.н.). Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело и
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение. Така по делото не е
извършено никакви изпълнително действие.
При прекратено изпълнителното производство, на основание чл. 433. ал. 1, т. 8 ГПК.
постановление на съдебен изпълнител за прекратяване на изпълнението не е необходимо,
тъй като този акт се ползва само декларативно действие и констатира настъпилото
прекратяване по силата на закона. Поради липса на висящ изпълнителен процес,
извършените след настъпилата перемпция действия по изпълнението не пораждат правни
последици. Ето защо предприетите от съдебен изпълнител действия по изпълнението слез
14.08.2016 г. не прекъсват погасителната давност за вземането, тъй като липсва искане по
изп. дело на взискателя за прилагане на нов изпълнителен способ, респ. за образуване на нов
изпълнителен процес.
Прави се довод, че тези действия са насочени към удовлетворяването на погасено по
давност вземане, което не подлежи на принудително изпълнение. В тези случай чл. 439, ал.
1 от ГПК е предвидил ред за защита на длъжника по исков ред, като оспори чрез иск
изпълнението.
Твърди се, че 5-годишния давностен срок за вземанията, предмет на процесните
изпълнителни листа е изтекъл, тъй като по образуваното изпълнително дело няма
извършвани валидни изпълнителни действия. Началният момент, от който е започнала да
тече погасителната давност, е 11.04.2014 г. - датата на издаване на изпълнителните листа по
ч. гр. д. № 733/ 2014 г. на Районен съд - Благоевград и ч. гр. д. № 734/ 2014г. на Районен съд
Благоевград. Прави се довод, че погасителната давност за процесиите вземания е изтекла
към деня на образуване на настоящото дело, като изпълняемото право е отпаднало.
Навежда се, че образуваното изпълнително дело № 554/ 2014г. при ЧСИ В. Т.а е
прекратено, поради настъпила перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК към
14.08.2016 г.
В тази насока в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2 /
2013 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК, ВКС прие, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната
практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното
3
производство поради т. нар. „перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато
установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно значение е
дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство
става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на
последното по време валидно изпълнително действие. А по образуваното изпълнително
дело на ЧСИ Т., липсва каквото и да е валидно изпълнително действие след налагане на
възбраната на 13.08.2014г. по изп. д. 455/ 2014 г. Поради това, погасителната давност тече от
датата на налагане на възбраната, като 5 годишния давностен срок е изтекъл към датата
депозиране на исковата молба. По отношение на задължението за разноски, присъдени в
заповедното производство, поради самостоятелния му характер, същото не попада в обхвата
на произтичащите от главното вземане допълнителните вземания на взискателя по чл. 119
ЗЗД, поради което следва извода, че същото се погасява с изтичане на общия петгодишен
давностен срок по чл. 110 от ЗЗД.
Прави пред съда искане, да се признае по отношение на ответника „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, че Е. Т. В., ЕГН **********, не дължи по
отношение на ответника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, общо
сумата от 4233,20 лв./четири хиляди двеста тридесет и три лева и двадесет стотинки/,
представляващо вземане по изпълнителен лист от 11.04.2014г. издаден по ч. гр. д. № 733/
2014г. по описа на Районен съд Благоевград и изпълнителен лист от 11.04.2014г. издадена
по ч. гр. д. № 734/ 2014 г. по описа на Районен съд Благоевград, в полза на ответника, въз
основа на които е образувано изпълнително дело № 554/ 2016г. по описа на ЧСИ В. Т.,
поради изтекла погасителна давност. Претендират и сторените по делото разноски.
Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, с който
оспорва предявените искове. Поддържа се, че в рамките на заповедното производство
длъжникът разполага е изчерпателно посочени от закона способи за защита. Тези способи
са: възражение срещу заповедта за изпълнение, възражение по чл. 423 ГПК. както и иск по
чл. 424 ГПК. Това произтича от особения характер на заповедното производство, уредено в
Гражданско процесуалния кодекс. Касае се за специални процесуални норми, установяващи
специфични права /съответно задължения/, относими само към страните по вече инициирано
производство по издаване на заповед за изпълнение. Поради характера си тези разпоредби
изключват прилагането на общите разпоредби на ГПК. тъй като предвиденият специален
ред е по- благоприятен за длъжника и осигурява пълноценна защита на интересите му.
Длъжникът е улеснен, защото законът изисква само депозирането на възражение от негова
страна /дори без да е необходимо мотивиране на това възражение/, за да бъде заявителят
задължен да установява вземането си по исков ред в предвидения в чл. 415, ал. 1 ГПК срок.
Пропускането на горепосочените способи за защита води до неблагоприятни за длъжника
последици. Предвид, че в исковата молба са изложени твърдения, че ищцата- длъжник не е
надлежно уведомена и не са й връчени необходимите книжа и съобщения по делото от
4
съдебния изпълнител, то пътят й за защита е чрез възражение по посочените по-горе начини.
Навежда се, че правото на длъжника в изпълнителното производство да оспори
вземането по изпълнението е признато с разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК. Искът е
средство за защита на длъжника срещу материалната незаконосъобразност на
принудителното изпълнение, но при конкретно посочени от закона предпоставки.
Оспорването на изпълняемото право от длъжника може да се основава само на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Според разпоредбата на чл. 418. ал.5 от ГПК (Изм. и доп. - ДВ.
бр. 86 от 2017 г.) Заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист и
копие от документа, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение, се връчва от
съдебния изпълнител. След връчването на заповедта за изпълнение длъжникът разполага с
възможността да подаде възражение по реда на чл.414 от ГПК. като едва след това заповедта
за изпълнение ще се стабилизира и ще е налице приключило заповедно производство.
Ответникът оспорва исковата претенция и като неоснователна. Сочи се, че в в
изпълнение на изискванията на закона на ищеца са изпратени по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД
уведомления за извършената цесия, които не били получени. Ответникът сочи, че към
настоящият отговор на искова молба представя заверено копие от уведомленията за
извършената цесия от името на цедента и моли съда да връчи същите на насрещната страна,
ведно и с отговора на исковата молба и приложенията към нея. Позовава се ответника на
постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д.
М 1711/2013 г. на 1 т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о.,
съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера. е приложено уведомление на
цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с
връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията,
съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника,
на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда. като факт от
значение за спорното право. Получаването на уведомлението в рамките на съдебното
производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано, в
който смисъл са и разрешенията, дадени в Решение № 114/07.09.2016 г. по пг.д. № 362/2015
г. на BhC, II т.о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ВКС, II т.о.,
Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т.о., Решение № 78/09.07.2014
г. по т.д. № 2352/2013 г. на ВКС, I т.о. и Решение № 46/25.05.2017 г. по т.д. № 572/2016 г.
на ВКС, I т.о.
Навежда се, че е недопустимо ищеца да прави възражения по повод чужди права и
волеизявления, за които не е упълномощен да брани. В този смисъл е и постановеното
Решение № 872/14.12.2009 по дело № 2011/2008 на ВКС, ГК, IVГО. В тази насока са и
мотивите на отговора на в. 2 от ТР по дело № 5/14 г. на ОСГТК на ВКС. в което
върховните съдии отново се позовават на правилото, че възражение може да направи само
лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници.
В процесиият случай никой от търговците, сключили договорите за цесия, не оспорват
5
сключените между тях договори за цесия и цедирането на задълженията по тях, вкл. на
процесиите задължения.
Поддържа се, че надлежното връчване на издадена заповед за изпълнение е гаранция
за защита правата на длъжника в изпълнителното производство, поради което е и една от
предпоставките за влизане в сила на заповедта за изпълнение. Връчването следва да бъде
осъществено според общите правила на ГПК за връчване на съобщения и съдебни книжа.
Съобразно изричната разпоредба в чл. 418, ал.5 от ГПК заповедта за изпълнение по чл. 417
от ГПК с отбелязването за издаден изпълнителен лист се връчва от съдебния изпълнител.
Сочи се, че в настоящият случай поканата за доброволно изпълнение е връчена при
условията на чл. 47 от ГПК. Съгласно чл. 47, ал. 1 от ГПК в редакцията й към момента на
връчването "Когато ответникът не може да бъде намерен на съответния адрес и не се намери
лице, което да е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на
вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп, на входната врата
или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска
уведомление и в нея ". Когато в 2-седмичния срок от залепването длъжникът не се е явил за
получаване на книжата по правилото на чл. 47, ал. 3 от ГПК следва да се приеме, че са
надлежно връчени.
Поддържа се, че по ч. гр. д № 733/ 2014 г. и ч. гр. д. № 734/ 2014 г. и двете по описа
на PC Благоевград са налице издадени заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни
листове по реда на чл. 417 от ГПК срещу Е. Т. В. и Ст. Анг. В., като въз основа на тях е
образувано изпълнително дело № 554/ 2014 г. по описа на ЧСИ В. Й. Т., с рег.№ 795 при
КЧСИ.
Твърди се, че изпълнително дело № 554/ 2014 г, по описа на ЧСИ В. Й. Т.. с рег. №
795, район на действие ОС - Благоевград е образувано на 29.05.2014 г., като по него са
предприемани следните действия:
-26.06.2014 г. възбрана на недвижим имот; - 02.09.2016г. - молба за публична продан
на имот на Ст. Анг. В.; -21.11.2017 г. - молба за конституиране на взискател /Капитал
Проинвест/ с искане за справки за банкови сметки и запори; - 03.05.2019 г. - молба за
конституиране на АСВ с искане за справки за банкови сметки и запори и за двамата
длъжници; - 12.10.2019 г. - запор на банкови сметки в ОББ - за Е. Т. В. , Пиреос и Юробанк
- за Ст. Анг. В.; - 10.12.2019 г. - извършено плащане на 1 779,40 лв. от Ст. Анг. В.; -
18.12.2020 г. - молба за справки БНБ, НАП и при наличие налагане на запор и за двамата
длъжници; - 22.02.2022 - молба за справка БНБ и при наличие налагане на запор - за Е. Т. В.;
- 18.01.2024 г. - прекратяване на производството срещу Ст. Анг. В. поради смърт; -
02.02.2024 г. - искане за конституиране на наследници.
Навежда се, че в случай, че се приеме, че заповедта за незабавно изпълнение с
книжата към нея е връчена на ищеца, то с пропускането както на срока за възражение по чл.
414 ГПК. така и на този по чл. 423, ал. I ГПК се преклудира възможността за подаване на
възражения срещу заповедта за незабавно изпълнение, поради което тя е влязла в сила. От
момента, в който заповедта е влязла в сила. започва да тече нова давност, която всякога е пет
6
години (чл. 117, ал. 2 ЗЗД).
Навежда се, че изпълнително дело № 554/ 2014 г. по описа на ЧСИ В. Й. Т.. с рег.№
795. район на действие ОС - Благоевград, е образувано по време на действие на ППВС №
3/18.11.1980 г., съгласно което образуването на изпълнителното производство прекъсва
давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/
26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено
противоположно разрешение като е прието, че в изпълнителното производство давността се
прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва
да тече нова давност, но давността не се спира. С Тълкувателно решение № 3/2020 от
28.03.2023 г. по Тълкувателно dew № 3/2020 г. ОСГТК на ВКС. ВКС прие. че погасителната
давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни
дела. образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г.
по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК. ВКС. С оглед така даденото разрешение по процесният случай,
погасителна давност не е текла до 26.06.2015 г.
Предвид, че погасителната давност не е текла до 26.06.2015 г. и давностният срок е
започнал да тече оттогава, то същата е следвало да изтече 26.06.2020 г.. Тук обаче следва да
се съобрази императивната разпоредба на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, според което за периода 13.03.2020г. - 20.05.2020г.
давностни срокове не текат. Според параграф 13 от преходните и заключителните
разпоредби от на Закона за здравето сроковете, спрели да текат по силата на ЗМДВИП
продължават да текат след изтичането на седем дни от обнародването на закона в Държавен
вестник, което е станало на 13.05.20г. - бр. 44 на Д.В. Следователно от 21.05.2020г. отново
започват да текат давностните срокове. След като се приспадне 69 дневния период, през
който погасителна давност не е текла, петгодишния срок изтича на 28.07.2020 г. В този
смисъл е и Решение № 158/24.04.2023 г. по в.г.д № 20235300500343 Окръжен съд -
Пловдив.
Твърди се, че от 26.06.2015 г. до момента срещу ищеца са предприемани действия,
водещи до прекъсване на давностния срок.
Съгласно чл. 116. б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Позовавайки се на правните разрешения, дадени с
ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - т. 10, следва да се вземе
предвид, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18. ал. 1 ЗЧСИ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи. В смисъла на гореизложеното са Решение № 42 от 26.02.2016 г. по
гр.д. № 1812/2015 г. IV г.о, ГК на В КС, Определение № 388 от 10.05.2017 г. на ВКС по гр.
д. № 5113/2016 г., III г. о., ГК, Определение № 388 от 10.05.2017 г. на ВКС по гр. д. М
5113/2016 гIII г. о., ГК и Определение № 515 от 17.02.2020 г. на САС по е. гр. д. № 633/2020
7
г. Не е за пренебрегване и фактът, че законодателят не е поставил като условие за
прекъсване на давностния срок постигане на резултат от съответно изпълнително действие -
постъпване на суми по запорно съобщение, осребряване на описани вещи и т,н. Давността
представлява санкция за бездействие на кредитора в определен срок. Ето защо в
Тълкувателното решение е прието, че предприемането на изпълнителното действие прекъсва
давността, а не и достигане до знанието на третото задължено лице на запорното
съобщение, на връчване на призовката за принудително изпълнение и т.н. Кредиторът/
взискател в изпълнителното производство/ не може да бъде санкциониран за бездействие в
случаите, при които предприетите по негово искане или от съдебния изпълнител действия са
се оказали неуспешни. За нуждите на преценката дали погасителната давност е проявила
своите последици е без значение дали искането от взискателя за предприемане на определен
изпълнителен способ е последвано от извършването на успешните изпълнителни действия.
От значение е кредиторовата пасивност, респективно активност, а не ефективността на
поисканите изпълнителни действия. В подкрепа на изложено са Решение № 333 от
08.10.2019 г. по е.гр.д. № 535/2019 г,, Окръжен съд Русе, Решение № 32 от 9.01.2017 г. на
ОС - Пловдив по в. гр. д. № 24/2017г.,Решение № 1034 от 31.07.2017г. на ОС - Пловдив по
в. гр. д. № 1148/2017 г., Решение № 1565 от 7.12.2017 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. №
2461/2017 г., Решение № 514 от 16.04.2018 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 387/2018 г.,
Решение М 561 от 3.05.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 593/2019 г. Дори в
Тълкувателно решение № 2/2015 г. върховните съдии не са поставили като условие за
валидността на поисканото изпълнително действие успешният резултат на последното и
произтичащите от това правни последици — прекъсване на давността. Нещо повече, в т.5 от
Тълкувателно решение 3/2015 г., ОСГТК на ВКС. е посочено, че изпращането на запорно
съобщение до банка в хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил отговор, че
длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява действие по запор. В цитираното
горе тълкувателно решение върховните съдии са счели, че макар целеният резултат да не е
постигнат, то действието представлява такова по изпълнението и е валиден изпълнителен
способ.
Навежда се, че погасителната давност на задължението е прекъсната с подаване
на молба от взискателя за налагане на запор на банковите сметки на длъжника,
независимо от това. че няма данни такъв да е наложен от съдебния изпълнител. За да
се приеме, че давността е прекъсната и без да е необходимо извършеното действие от
съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е успешно, с
граматическото тълкуване на нормата на чл. 116, б. "в" от ГПК, в която е използвано
съществителното "предприемане" на изпълнителни действия, а не "извършване",
"реализиране", "завършване" или подобни синоними, като не е необходимо н
предприетите изпълнителни действия да са част от изпълнителния способ, който е
приключил с осребряване на имущество на длъжника. 11ротивното би означавало да
се отдаде приоритет на недобросъвестно поведение на длъжника, който за известен
период от време да скрие притежаваното от него движимо имущество и парични
средства с цел да попречи на удовлетворяване на кредитора си и обективната
8
невъзможност да се извърши принудително изпълнение да доведе до перемпция в
изпълнителното производство, независимо от това, че взискателят е бил активен. В
този смисъл е Решение №166 от 24.10.2022 г. на ПАС по в. гр. д. №371/2022 г.
Прави се довод, че юридическият факт. който прекъсва давността, е искането на
взискателя /с изключение на хипотезата, при която е налице възлагане по реда на чл. 18, ал.
1 от ЗЧСИ. когато такова искане за всяко конкретно действие не е необходимо/, което е
уважено от съдебния изпълнител и действието е предприето, независимо какъв е резултатът
от него. Твърди се, че след образуване на изпълнителното производство в релевантния по
1
спора период ..Агенция за събиране на вземания' ЕАД. в качеството си на взискател не е
бездействало, като в сравнително неголеми интервали от време е сме отправяли искания до
частния съдебен изпълнител за извършване на изпълнителни действия за събиране на
вземанията си. които са били уважавани от съдебния изпълнител, но не сме били
удовлетворени поради липса на активи у длъжника. С тези наши действия многократно са
прекъсвали давността.
Твърди се, че давността по процесното вземане, е прекъсната многократно, дори и с
входиране на молбите за конституиране по изпълнителното дело, доколкото с тези молби е
поискано да бъдат предприети изпълнителни действия.
Претендира сторените по делото разноски.
В съдебно заседание, ищецът не се явява лично, делегира представител, който
поддържа иска.
Ответникът не се явява, не делегира процесуален представител, оспорва иска.
Съдът в настоящия състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
По делото няма спор, че съгласно изпълнителен лист, издаден на 11.04.2014г. по ч.
гр. д. № 733/ 2014 г. по описа на PC - Благоевград, ищеца е осъдена да заплати в полза на
„РАЙФАЙЗЕНБАНК“ ЕАД, ЕИК *********, сумите: 1 761,84 лева главница; 443,84лв.
лихва за периода 15.08.2011 г. до 29.05.2013 г.; 556,64 лв. наказателна лихва за периода
15.08.2011г. -29.05.2013г. и 55,25лв. заплатена държавна такса, както и че с изпълнителен
лист, издаден на 11.04.2014г. по ч. гр. д. № 734/ 2014г. по описа на PC Благоевград, ищеца е
осъдена да заплати в полза на „РАЙФАЙЗЕНБАНК“ ЕАД, ЕИК ********* сумите в размер
на 874,79 лв. - главница; 228,10 лихва за периода 15.08.2011г.- 29.05.2013г., сумата в размер
на 285,28лв представляваща наказателна лихва за периода 15.08.2011г. до 09.04.2014 г. и
27,46 лв, разноски.
По делото не е спорно, че на 29.05.2014 г. на основание посочените по-горе
изпълнителни листа, кредитора „РАЙФАЙЗЕНБАНК“ ЕАД, ЕИК *********, е образувал
изпълнително дело № 554/ 2014г. по описа на ЧСИ В. Т.а, per. № 795.
Видно от съобщения на ЧСИ, на 13.08.2014 г. по изпълнителното дело, ЧСИ Т. е
наложила възбрана върху жилище, находящо се в гр. Б..
9
Установява се от писмените доказателства, че на 21.08.2017 г. по делото е постъпило
уведомление за цедирано вземане от „РАЙФАЙЗЕНБАНК“ ЕАД, ЕИК ********* в полза на
КАПИТАЛ ПРОИНВЕСТ.
Видно от приложеното изпълнително дело, на 03.05.2019 г. по изпълнителното дело е
постъпила молба за конституирана на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД,
като кредитор по делото, като е представен договор за цесия от 23.08.2018 г.
Със запорно съобщение на 12.10.2019 г е наложен запор на банкови сметки на
длъжника – настоящ ищец.
Установявава се, че на 21.08.2020 г. взискателя е входирал искане за опис на
недвижимо имущество, като молбата е била редовна.
Установява се, че на 02.03.2021 г. е направено искане за запор на банкова сметка.
Установява се от писмените доказателства, че на 21.06.2023 г. е допуснат опис на
движими вещи на длъжника Е. В..
Установява се от писмените доказателства, че на 09.04.2024 г. е направено искане от
взискателя за опис на недвижими вещи и публична продан на недвижими вещи на длъжника
Е. В..
Останалитте писмени доказателства не са относими и необходими към настоящия
спор, поради което съдът не обсъжда.
От правна страна, съдът намира предявения иск за процесуално допустим, а по
същество за основателен, по следните съображения:
С предявяването на иска по чл. 439 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като
съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Искът по своя предмет е отрицателен установителен и има за цел за отрече
съществуването на изпълняемо право. В това производство ищецът може да навежда всички
правопогасителни, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти,
непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията
на длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на
такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и удостоверено с
изпълнителното основание.
В производството по издаване на заповед за изпълнение, законодателят е предвидил
редица средства за защита на длъжника. Така, съгласно чл. 414, ал. 1 ГПК длъжникът може
да възрази срещу заповедта за изпълнение, от което следва правото на кредитора съгласно
чл. 415 ГПК да предяви иск за установяване на вземането си. Когато обаче възражение не е
подадено, респективно е уважен предявеният от кредитора иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, заповедта за изпълнение влиза в сила – аргумент от чл. 416 ГПК. Изпълнителният
лист се издава въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение и следователно
изпълнителното основание се ползва със стабилитет. Затова неподаването на възражение по
10
чл. 414, ал. 1 ГПК, оттеглянето му или влизане в сила на съдебното решение по иска с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК имат за последица създаване на стабилитет за заповедта
за изпълнение. В случая, издадената заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1886/ 2013 г. по
описа на Районен съд - Благоевград, се ползват с посочените по-горе правни последици.
Именно поради това искът по чл. 439 ГПК може да се основа само на факти, настъпили след
стабилизирането на изпълнителното основание, послужило за реализиране на
принудителното удовлетворяване на кредитора.
Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и
изискуемостта на вземането, които са били известни на ищците и които са могли да посочат
в срока за възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, се преклудира.
В тежест на ищците е да докажат, че след приключване на съдебното дирене, в
изпълнителното производство са настъпили факти (с оглед въведените в исковата молба
твърдения - изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на установеното
изпълняемо право от ответника.
Съгласно чл. 414, ал. 1 ГПК длъжниците могат да се защитят, като възразят срещу
заповедта за изпълнение, от което следва правото на кредитора съгласно чл. 415 ГПК да
предяви иск за установяване на вземането си. Изпълнителният лист се издава въз основа на
влязлата в сила заповед за изпълнение и следователно изпълнителното основание се ползва
със стабилитет. Затова неподаването на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, оттеглянето му
или влизане в сила на съдебното решение по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
имат за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение. С влизане в сила на
заповедта за изпълнение е прекъсната погасителната давност за вземането на заявителя, като
считано от тази дата започва да тече нова 5 годишна погасителна давност.
В случая, издадената заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и
издадения въз основа на нея изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1589/ 2011 г. по описа на
Районен съд - Благоевград, се ползват с правните последици на влязлата в сила заповед за
изпълнение и са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение - същата има
установително и преклудиращо действие в отношенията между страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за
изпълнение формира сила на присъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че
вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.
Целта на заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно,
което означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен спор.
На първо място, релевантен срок за определяне начало на давностния срок в
настоящия случай е дата 26.06.2015 г.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/ 28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/ 2020 г.,
,.Погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
11
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение № 2/6.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС“.
Приложимо това правило, изведено в тълкувателното решение, сочи на извод, че при
висящ изпълнителен процес, образуван преди 26.06.2015 г., погасителната давност за
вземането не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането. В случая е налице
по изпълнителен лист, издаден на 11.04.2014 г. по ч. гр. д. № 733/ 2014 г. по описа на PC –
Благоевград и по изпълнителен лист, издаден на 11.04.2014г. по ч. гр. д. № 734/ 2014г. по
описа на PC Благоевград, първоначалният кредитор е образувал на 29.05.2014 г. е
образувал изпълнително дело № 554/ 2014 г. по описа на ЧСИ В. Т.а , което е висящо
срещу длъжника Е. В..
С оглед правилото, изведено от тълкувателното решение, до датата на влизане в сила
на тълкувателното решение, независимо от предприетите изпълнителни способи, давност за
вземането не тече – такава започва да тече считано от 26.06.2015 г. - датата на влизане в
сила на тълкувателното решение.
В случая 26.06.2015 г. е релевантния момент, обуславящ начало на нова погасителна
давност.
По вземането, предмет на по изпълнителен лист, издаден на 11.04.2014 г. по ч. гр. д.
№ 733/ 2014 г. по описа на PC – Благоевград и по изпълнителен лист, издаден на
11.04.2014г. по ч. гр. д. № 734/ 2014г. по описа на PC Благоевград, първоначалният
кредитор е образувал на 29.05.2014 г. е образувал изпълнително дело № 554/ 2014 г. по
описа на ЧСИ В. Т.а . Следователно, от 26.06.2015 г. е релевантния момент, обуславящ
начало на нова погасителна давност, до 12.10.2019 г., когато е наложен запор на банкови
сметки на длъжника – настоящ ищец.
От този момент – 12.10.2019 г., поради реализиран от взискателя редовен способ
срещу длъжника Е. В., е започнала да тече нова давност, до 21.08.2020 г., когато взискателя
е входирал искане за опис на недвижимо имущество, като молбата е била редовна, с което
действие отново е прекъсната погасителната давност. От този момент е започнала да тече
нова давност, която е прекъсната на 02.03.2021 г., като е направено искане за запор на
банкова сметка от взискателя. Започналата да тече нова давност е прекъсната отново на
21.06.2023 г., като е допуснат опис на движими вещи на длъжника Е. В.. Тази нова давност,
започнала де тече от 22.06.2023 г., е прекъсната отново на 09.04.2024 г., като е направено
искане от взискателя за опис на недвижими вещи и публична продан на недвижими вещи на
длъжника Е. В..
При изложеното и при формално изчисление, от 26.06.2015 г. и от 12.10.2019, до
14.02.2024 г., не е изтекла предвидената в закона петгодишна погасителна давност, поради
което вземанията не са погасени.
Според т.10 от Тълкувателно решение № 2/ 2013г. от 26 юни 2015г., по т.д.№ 2/2013г.
на ОСГТК на ВКС прекъсването на давността с предявяването на иск и др. действия по чл.
116, б. „б” ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително
12
изпълнение по чл. 116, б. „в” ЗЗД са уредени по различен начин. В първия случай нова
давност не започва да тече докато трае производството, а ако съществуването на вземането
не бъде признато, давността не се счита прекъсната. Ако вземането бъде признато новата
давност започва да тече от влизането в сила на крайния акт, с който се установява, че
вземането съществува, тъй като докато трае производството, давност не тече. Не случайно
законодателят е уредил отделно хипотезата на чл. 116, б. „в” ЗЗД относно давността в
принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта
на прекъсването в исковия процес. Тези правила са неприложими при прекъсването на
давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. „в” ЗЗД
не защото ефектът на спирането в този случай настъпва безвъзвратно, а защото в този
случай няма спиране на давността нито отпадане на ефекта на прекъсването. Исковото
производство като динамичен фактически състав е уредено по различен начин от
изпълнителното производство. Исковото производство започва с предявяването на иска и
завършва със съдебно решение, като съдът е длъжен служебно да движи производството до
постановяването на решение независимо от това извършва ли ищецът други процесуални
действия или процесът се основава на негови процесуални пропущания. Всеки допустим
исков процес завършва с решение, което признава или отрича вземането. В исковия процес
давността е прекъсната в началото и ищецът не може да извърши никакво действие, с което
да я прекъсне отново в хода на исковото производство. Според ВКС в цитираното ТР при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
В случая, последното същинско изпълнително действие е извършено на 26.06.2015 г.
срещу длъжника, като към датата на следващото изпълнително действие – 12.10.2019 г.,
погасителната давност не е изтекла.
Ето защо, искът се явява неоснователен, поради което следва да се отхвърли.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника се следват
разноски за юрисконсулт по делото, в размер на 50 лв., съобразявайки фактическата и
правна сложност на делото и реализираните процесуални действия от пълномощника.
При гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Е. Т. В., ЕГН **********, против „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, да се признае по отношение на ответника „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, че Е. Т. В., ЕГН **********, не дължи по
отношение на ответника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, общо
13
сумата от 4233,20 лв./четири хиляди двеста тридесет и три лева и двадесет стотинки/,
представляващо вземане по изпълнителен лист от 11.04.2014г. издаден по ч. гр. д. № 733/
2014г. по описа на Районен съд Благоевград и изпълнителен лист от 11.04.2014г. издадена
по ч. гр. д. № 734/ 2014 г. по описа на Районен съд Благоевград, в полза на ответника, въз
основа на които е образувано изпълнително дело № 554/ 2016г. по описа на ЧСИ В. Т.,
поради изтекла погасителна давност, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Е. Т. В., ЕГН **********, да заплати на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, сумата в размер на 50.00 лв. (петдесет лева),
представляващи разноски за юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Благоевград в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
14