Р Е Ш Е Н И Е
900/6.3.2018 г., град Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, гражданско отделение, 14 – ти състав, в открито съдебно заседание на 30 януари 2018
година в състав:
Районен съдия: Д.
Павлова
при участието на
секретаря Кичка И. разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 8468 по
описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен отрицателен установителен
иск с пр.осн.чл.124 ГПК по молба на Е.П.П. с ЕГН ********** *** срещу К.С.Д. с ЕГН **********
и Д.Х.Д. с ЕГН **********,*** за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответниците не са собственици на реална част с площ 597 кв.м., очертана в
червен цвят на скица – приложение 1 на скица от СГКК Варна на лист 139 от
делото от ПИ с идентификатор 10135.5403.4720 по кадастралната карта на гр.Варна,
кв.Галата, местност „Боровец-юг“, целия с площ 1710 кв.м., стар идентификатор
10135.5403.65 и 10135.5403.66, при съседи на реалната част: 10135.5403.4055,
10135.5403.9602 и останалата част от 10135.5403.4720.
Ищецът обосновава правен интерес
от водене на иска от обстоятелствата, че е собственик на имота на основание
земеделска реституция с решение на ОСЗ Варна въз основа на съдебно решение по
чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ. В границите на
възстановения имот попадат имоти на ползватели и същите са записани в регистъра
към ПНИ като собственици. Това записване
е пречка за вписване на реституираните собственици в ПНИ. Ответниците
не са собственици на имота, тъй като праводателят им
не е бил собственик и не е трансформирал право на ползване по пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ в право на собственост. Моли за уважаване на иска и осъждане на ответниците
да им заплатят съдебно-деловодните
разноски за производството.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответниците,
които оспорват иска като неоснователен. Твърдят, че са собственици по силата на
договор за продажба на недвижим имот от 1997 г.
и договор за продажба от 2000 г. в режим на СИО. Към датата на подаване
на молбата собствения им имот е застроен и е изградена двуетажна жилищна сграда
със ЗП 40 кв.м. и сгради от допълващото застрояване. При закупуването на ПИ №
66 през 1997 г. и при закупуването на съседния ПИ № 65 през 2000 г. същият е бил застроен. Двата имота са били застроени
към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ и към датите на процедури свързани с
признаване на правото на собственост върху земеделските земи. Наследодателят на
ищеца не е възстановен собственик поради което иска е недопустим. В
евентуалност сочат че са собственици на основание изтекла давност от датата на
закупуване на имота след изтичане на 5-годишен срок. Молят за отхвърляне на
иска и осъждане на ищците да им платят разноски за производството.
Ищецът счита, че реституционната
процедура по представените от него с исковата молба решения на ПК Варна №510/
1998 год. и №1774/ 2011 год. не е завършена, поради което за него е налице правен интерес от водене на
отрицателен установителен иск против ответниците за отричане правата им с оглед вписването му в
ПНИ за процесния имот.
В о.с.з. уточнява, че семейството на наследодателя му Георги Петличков е преместено след първоначалното изселване по административен ред в гр. Шумен,
където е било установено до 1954 год., а не до 1958 г., както е посочено в
молбата. За част от признатия за възстановяване имот с площ 3.756 дка в м.“Карач баир“, обхващащ части от стари имоти №№202, 229 и 200
е новообразуван ПИ № 36, к.р.403 по ПТИ с площ 597 кв.м., съответстващ на ПИ с
идентификатор 10135.5403.30 по КККР, записан в регистъра без правно основани ена К.С.Д.. За част
от признатия за възстановяване имот с площ 3.756 дка в м.“Карач
баир“, обхващащ части от стари имоти №№202, 229 и 200 е новообразуван ПИ № 65,
к.р.403 по ПТИ с площ 597 кв.м., съответстващ на ПИ с идентификатор 10135.5403.65
по КККР, записан в регистъра без правно основание на К.С.Д.. Към момента същия имот се владее от ответниците К.Д. и Д.Д. без
основание. Същите се легитимират като собственици с КНА от 22.03.2010 г. с който са признати за
собственици на целия имот с идентификатор 10135.5403.4720 целия с площ 1710
кв.м. и изградената в имота сграда на основание договор за продажба по НА №
164, том LXXVI, дело № 20353/1997 г. и НА вписан в СВ Варна № 48, том XXХIII, дело № 7501/2006 г. и извършено обединяване на съседни имоти със стар
идентификатор 10135.5403.65, който е част от признатия за възстановяване имот
на наследниците на Георги Петличков и имот с
идентификатор 10135.5403.66, съгласно
уточняваща молба от 17.08.2016
год. Оспорва правата на праводателя на ответниците Васил
Стефанов Михов за придобиване на правото на собственост по давност с нот.акт
№ 13 от 1981 год. Не е възможно да се
придобие имота по давност, тъй като на основание чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ изтеклата
придобивна давност за имоти, собствеността върху
която се възстановява по този закон и ЗСПЗЗ не се зачита и започва да тече от
23.11.1997 год. Съответно такава давност не тече и за имоти, за които
фактическия състав за придобиване не е приключил със заповед на кмета по
Параграф №4, ал.8, т.1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗСПЗЗ.
Твърденията в исковата молба са,
че ищецът има правен интерес от водене на отрицателен установителен иск тъй като е налице неприключила реституционна процедура по
ЗСПЗЗ, като твърди, че по отношение на признатия
от ПК земеделски имот следва да бъде
издадена заповед на кмета на Общината по параграф 4к, ал.7 от ЗСПЗЗ, а правата
които установяват ответниците са пречка да му бъде
издадена такава, поради което е налице конкуренция в права.
Ответникът счита, че реституционната процедура за ищеца е завършила, тъй
като решение № 510 от 1998 год. има конститутивно
действие и реституционната процедура е еднофазова, а последващощо
решение за ОФГ допълва и изменя първоначално издаденото решение от ПК за
възстановяване правата на наследниците на Георги Петличков.
Не се оспорват от ответниците твърденията, че
наследодателят на ищеца е бил изселен и репресиран във връзка с политическата
обстановка в страната към посочения минал момент.
В съдебно
заседание страните, чрез процесуални представители поддържат становищата си.
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството доказателства,
поотделно и в съвкупност, взе предвид становищата на страните и и въз основа на
Закона, намира за установено от фактическа страна следното:
От представените с молбата удостоверения за наследници изх.№№ 9110 и
9112, двете от 07.10.2015г., издадени от Община Варна, район „Одесос“ и
удостоверения за наследници №№ 6266 и 6632, двете от 13.10.2015г., издадени от Община Варна, район
„Приморски“ се установява, че ищецът Е.П.П. е
единствен наследник по закон на Георги Илиев Петличков,
б.ж. на гр.Варна, починал на 30.12.1986г.
С договор за продажба по нотариален акт за
покупко-продажба № 35, том XI, рег.7106, д.№1992/30.12.1942г. на Варненски
нотариус Георги Илиев Петличков закупува от Евдокия /Лукия/
Панайотова Димова, земеделски имот по т.4, представляващ нива с площ от
3.6 дка, в местността ”Караач Баир”, в землището на
с.Галата, гр.Варна, при граници: гора, Кадир Мустафов и Елена Стефанова, а
според удостоверение № 39534 от 26.12.1942г. на Варненска градска община, при
съседи: от две страни Янко Вълчев Тенев и дере, а според крепостен акт № 881 от
21.10.1904г. имотът съставлява 1/3 от нива, с площ от 14.2 дка, а според последващия поделителен протокол -
нива, с площ от 10.8 дка.
От писмо № 27436 от 20.09.1994
г. на МВР се установява, че наследодателят на ищеца Георги Илиев Петличков и семейството му са били изселени по политически
причини на 14.06.1949 г. от гр.Варна в
с.Видно, Балчишко. Посочено е, че през 1954 г. изселническия режим е отменен. Съгласно удостоверение изх.№КИ-Ч-16-10103 от
14.09.2016г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на
принадлежност на българските граждани към държавна сигурност и Постановление от
17.12.1954г. за откриване на отчетно дело при МВР, Отдел ДС, Отделение I и удостоверение
изх.№АУ068781 ВН/03.08.2016г. на Архива при Община Варна се установява, че в
старите семейни регистри Георги Илиев Петличков е
вписан на адрес гр.Варна, ул.”27 юли” №14/12 и с последващо
постоянно местожителство с.Вранино, Балчишко, заедно със семейството си, като е
удостоверено служебно заличаване от регистъра на 25.12.1949г. В стар семеен
регистър том 36, адреса е гр.Варна, ул.”Ниш” №17/12, с отразяване, че Петличков, заедно със семейството си е с предишно постоянно
местожителство гр.Коларовград /Шумен/ с дата на
заявлението за напущане на 13.07.1954г. и датата на записване в община Варна на
19.07.1954г.
От удостоверение
изх.№94-00-925/16.09.2016г. на Архива при Община Шумен е видно, че според
регистрите на населението на гр.Шумен, Георги Петличков,
заедно със семейството си, е имал адрес в гр.Шумен, ул.”Г.Д.” №12, като същия
от 18.04.1951г. е преселен от постоянно местожителство в с.Вранино, Балчишко, а
от 20.07.1954г. е изселен в гр.Сталин /гр.Варна/. Видно от удостоверение изх.№190/ 06.01.2017г. от ДА
”Архиви”, отдел ”Държавен архив”-гр.Шумен не е открит документ за оземляване на
Георги Илиев Петличков.
В преписката се съдържат удостоверения
с изх.№№ АУ068766ВН-002ВН/10.08.2016г.,АУ068766ВН-004ВН/12.08.2016г.,АУ068766ВН-005ВН/19.08.2016г.
на архивите на Община Варна в които е посочено,
че в Архива на отдел ”Земеделие”, в Общински архив ”Емлячни
регистри” за 1949г. и Протоколи на ТПС комисии за периода от 1952г. до 1974г.
няма данни за деклариране, отнемане, оземляване или заменяне на земеделски земи
в землището на кв.”Галата”, собственост на Георги Петличков,
както и че в Архива на отдел ”Общинска собственост” няма данни за отчуждаване,
одържавяване и обезщетяване по реда на ЗСГ, и за съставени актове за държавна
собственост за земеделски земи в землището на с.Галата, общ.Варна, закупени от
Г.Петличков с НА №35/30.12.1942г.
Съгласно Удостоверение
изх.№С-8/15.03.2017г. от ДА ”Архиви”, отдел ”Държавен архив”-гр.Варна, относно
наличие на протоколи, декларации, писма, разпореждания, постановления и др.
документи, удостоверяващи обстоятелствата относно собствените земеделски земи
на Георги Петличков и извършеното с тях отнемане/заменяване или оземляване по реда на ЗТПС; деклариране на
земеделски земи; отчуждаване/ одържавяване и обезщетяване по реда на ЗСГ, в
Информационната система на държавните архиви не се установява архивна единица,
съдържаща в анотацията си името Георги Илиев Петличков,
както справката по съдържанието на делата за постоянно запазване на ГНС-Варна и
по документите за влизане в ОТКЗС ”Черно море-Варна”, не се установяват данни
за земеделски земи на лицето Георги Петличков.
От Протокол №41/25.11.1994г. от заседание на Регионалната комисия за
политическа и гражданска реабилитация-гр.Варна и Решения №№ М-1610-1, 2, 3 от
25.11.1994г., е видно, че Георги Илиев Петличков,
Светла Георгиева Петличкова и Лилия Станчева Петличкова са признати за репресирани по политически
причини съгласно чл.1, т.4 от ЗПГРРЛ и чл.2, ал.1, т.5 от Наредбата, като
репресията се изразява в изселване по политически причини в с.Видно за периода,
за който е упражнена репресията от 14.06.1949г. до 19.07.1954г., като им се
признава право на обезщетение.
С влязло в сила решение № 1501 от
11.04.2011 г. по гр.д.№ 16220/2011 г. по описа на РС Варна съд на осн.чл.14, ал.8
ЗСПЗЗ е уважена жалбата на наследниците
на Г.Петличков в т.ч. на ищеца Е.П. *** да допусне
поправка на ОФГ в решение № 510 от 27.05.1998 г. на ПК Варна по отношение номера на възстановения
по т.2 от решението имот. Със същото решение, издадено по заявление вх.№ 50608 от 21.11.1994 г. по т.2 на решението, на наследниците на Георги Илиев Петличков, б.ж. на град Варна е признато правото на
собственост в съществуващи възстановими
стари реални граници за нива от 3.756 дка, шеста категория, находяща
се в терен по параграф 4 на Галата, местност Карач
баир. Посочено е, че по плана на стари имотни граници имотът представлява пл.№
201, заявен с пореден № 4 от заявлението и установен с нотариален акт № 35/1942
г.
Въз основа на съдебното решение ОСЗ /бивша ПК/
Варна е издала решение № 1774 от 07.07.2011 гкато е посочено, че
същото изменя решение № 510 от 27.05.1998 г. само в т.2 по заявлението
за имот с площ от 3.756 дка, шеста
категория, находяща се в терен по параграф 4 на
Галата, местност Карач баир, заявен с пореден № 4 от
заявление и установен с нотариален акт № 35/1942 г. В същото е посочено,
че признатите имоти пл.№№ 30 и 65 по ПКП
на местност „Боровец-юг“ попадат върху части от стари имоти с пл.№№ 202, 229 и
200.
За установяване идентичност на възстановения и
процесния
имоти по искане на ищеца са приети административни преписки за възстановяване
право на собственост на наследници на Йовчо
Михайлов Филчев и на Евтим Н.С. относно
съседни имоти на имота на наследодателя на ищеца.
В подкрепа на възраженията си ответниците са представили писмени доказателства за правото
им на собственост.
От нотариален акт за продажба № 164, том LXXVI, дело № 20353
от 28.11.1997 г. на нотариус при ВРС се
установява, че К.Д. и Д.Д. са придобили по време на
брака им лозе с площ от 900 кв.м. в землището на гр.Варна, кв.Галата, м-ст „Боровец юг“, преди местност „Самодивска поляна“, съставляващо имот пл.№ 66 по КП на същата
местност, при граници: път, имоти с пл.№№ 67, 72, 73 и 65, заедно с изградената в имота
сезонна постройка със ЗП 30 кв.м.
Видно от нотариален акт за
продажба № 192, том II, дело № 364 от 07.11.2000 г. на нотариус при ВРС, ответникът К.Д. е придобил недвижим имот лозе-овощна
градина, находящо се в гр.Варна, местност „Боровец“ с
площ 620 кв.м. по документ за собственост, а по скица 594 кв.м., съставляващо
имот пл.№ 65 по плана на м-ст „Боровец-юг“, при
граници: път, Никола Попов и Василка Д.. Посочено е в нотариалният акт, че
продавачът Живко Василев Стефанов е собственик на имота на основание съдебно
решение по чл.288 ГПК. Представен е и НА
за собственост на недвижим имот, придобит на основание съдебно решение по
чл.288, ал.2 ГПК с № 110 от 1991 г. – лист 46 от делото в който имотът
продавания имот е описан като лозе-овощна градина в землището на гр.Варна,
местност „Боровец“ с пространство от 620 кв.м., при граници: Никола Попов и
Василка Д..
С НА за собственост на недвижим
имот по давност № 13 от 1981 г. – лист 48
от делото Васил Стефанов Михов е признат за собственик по давност на недвижим
имот лозе-овощна градина от 2 декара в землището на гр.Варна, местност „Кара
баир“, при граници: дере, Донка Кирякова
Гологачева, Никола Янев Н. и Христо Михайлов
Христов.
Съдебното решение от което праводателят Живко Стефанов черпи права за отчуждения с договор
за продажба имот, представляващ лозе-овощна градина, находящо
се в гр.Варна, местност „Боровец“ с площ 620 кв.м. по документ за собственост,
а по скица 594 кв.м., съставляващо имот пл.№ 65 по плана на м-ст
„Боровец-юг“, при граници: път, Никола Попов и Василка Д. е приложено по делото на лист 168. От същото се
установява, че на основание чл.288, ал.2 ГПК на същия се поставя в дял и собственост недвижим имот в местността
„Боровец“, зона за здравни и курортни нужди на Варна, с пространство 620 кв.м.,
при граници път, Никола Попов и Василка Д., представляващ дял I от заключението на вещото лице Й.Василев, обозначен с червен цвят на
скицата, неразделна част от него – лист 170. На същата скица са посочени съседи
на дял I – път, Никола Янев, Николай Попов и дял II на Василка Д. Михова.
От показанията на свидетелите Мичиков и Стайков, които съдът цени като основани на непосредствени
впечатления, логични, последователни и кореспондиращи с писмените доказателства
се установява, че Д. и К. първо са купили едно място – имот № 66, а по-късно
закупили и долния имот № 65. В имота имало постройка с площ около 15-20 кв.м.
От 1980 г. когато са купили имота същият е ограден с мрежа и тел. По-късно
двата имота били обединени от собствениците Д. и К.. Двамата си работят местата,
сеят си, в имота има бадем и овошки. По-големия
имот е около 1.5 дка с по-голяма къща, по-малкия имот е около 500 кв.м. с
постройка 15-20 кв.м. Никой не им е оспорвал правото на собственост.
От заключението на СТЕ от 16.03.2017 г., изготвено от вещото лице
Б.В., което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява,
че подлежащия на възстановяване имот нива от 3600 дка в м-ст
Караач баир, отразен в КП с № 30 и № 65, съгласно
окомерна скица, приложена към заключението на вещото лице към решение от
13.10.1994 г. по гр.д.№ 3355/1993 г. /делбата/ попада в имоти по ПКП/ПСИГ с
номера, както следва:
ПИ № 30 попада в имот № 201 по план на стари имотни граници с площ 22.52
кв.м. и същият попада в имот № 202 по план на стари имотни граници с площ 2015.45
кв.м.
ПИ № 65 попада в имот № 202 по план на стари имотни граници с площ 15.19
кв.м., в имот № 200 по план на стари
имотни граници с площ 329.21 кв.м. и в имот № 229 по план на стари имотни граници с
площ 848.73 кв.м. Към 1994 г. – годината на постановяване на решението от
13.10.1994 г. на ВРС по гр.д.№ 3355/1993 г. действащ е бил кадастрален план,
приет през 1991 г. Посочените номера на имоти по окомерната скица към решението
за делба съответстват на имотите по КП на местността пл.№№ 30 и 65 и
съответстват на имотите по ПКП на местността. ПИ с идентификатор 10135.5403.65
по КККР е иденетичен с ПИ № 65, к.р.403 по ПНИ на
м.“Боровец-юг“, който е бил с площ 597 кв.м. и е записан на К.Д.. Същият попада
с площ от 1 кв.м. в стар имот 202, в
стар имот 229 попадат 322 кв.м. и в стар имот 200 попадат 274 кв.м. Никаква
част от ПИ с идентификатор 10135.4503.65 не попада в стар имот 201. В
регистрите на собствениците в различните планове за местността - ПКП, ПСИГ, ПНИ, КК има следните записи: за
ПИ 65 по помощен кадастрален план е записан Васил Ст.Михов. По плана на стари
имотни граници за ПИ 200 – няма вписан собственик, за ПИ 201 – Георги Илиев Петличков, за ПИ 202 – няма вписан собственик, за ПИ 229 –
Йовчо Михайлов Филчев. По ПНИ ПИ 65 е записан на К.С.Д.. Имот пл.№ 29 по КПК
попада в стари имоти с №№ 200 и 201 по ПСИГ, както следва: имот пл.№ 29 по ПКП попада
в стар имот 200 - с площ 9.25 кв.м., в стар имот 201 - с площ 2014.88 кв.м. В
кадастрални ярегистър на ползвателите за ПИ № 29 няма
вписан собственик. Реалните граници на имота на Петличков
по н.а № 35 от 1942 г. не могат да бъдат
установени, тъй като липсва съвпадение по площ и граници по плана на старите
имотни граници за местност „Боровец-юг“.
От заключението на СТЕ от
20.03.2017 г., изготвено от вещото лице Вл.А., което
съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че по
КП „Теренът южно от Галата“ в М1:2000 от 1983 г. ПИ с идентификатор
10135.5403.65 /част от 10135.5403.4720/ по КК е част от ПИ 1536. В този
план е отразена постройка в ПИ 65 с
приблизителни размери 6/3.5 м. На комбинирана скица № 1 с виолетов цвят са
очертани границите на имота по кад.карта. По КП от 1991 г. процесния
ПИ също е записан с № 65 като в този план е отразена постройка с приблизителни
размери 6/2.2 м. - на комбинирана скица № 2 с черен цвят са посочени границите
на имота по кад.карта. на аерофотоснимките
от 1983 г. и 1991 г. се вижда постройка в процесния
имот с приблизителни размери 6/3.5 м., оградена в червен цвят.
Поради оспорване на заключението е допусната СТЕ с участие на три вещи лица.
Същите са изготвили заключение от 29.05.2017 г. и допълнително към него, ценено от
съда като пълно, ясно, обосновано
и компетентно дадено. От същото се установява, че подлежащият на възстановяване
имот - нива от 3600 дка в местност Карач баир, отразен в КП с № 30 и № 65, съгласно окомерна
скица, приложена към заключението на вещото лице към решение от 13.10.1994 г.
по гр.д.№ 3355/1993 г. /делбата/ попада в имоти по ПКП/ПСИГ с номера, както
следва:
ПИ № 30 попада в имот № 201 по
план на стари имотни граници с площ 63 кв.м. и същият попада в имот № 202 по
план на стари имотни граници с площ 2015 кв.м.; ПИ № 65 попада в имот № 202 по
план на стари имотни граници с площ 15 кв.м.,
в имот № 200 по план на стари имотни граници с площ 329 кв.м. и в имот № 229 по план на стари имотни граници с
площ 849 кв.м. Към 1994 г. – годината на постановяване на решението от
13.10.1994 г. на ВРС по гр.д.№ 3355/1993 г. действащ е бил кадастрален план,
приет през 1991 г. Посочените номера на имоти по окомерната скица към решението
за делба съответстват на имотите по КП на местността пл.№№ 30 и 65 и съответстват
на имотите по ПКП на местността. Първия план за местността е КП „Теренът южно
от Галата“ в мащаб 1:20001 приет през 1983 г. в Този план процесния
имот № 65 и с номер 1536 и в разписния лист
е записан в разписния лист на Васил Стефанов Михов. ПИ 30 е под № 1513 и
е записан в разписния лист на Донка Гологачева. През
1997 г. е изработен ПКП, съставен от КП на ползвателите и план на старите
имотни граници. Същият е одобрен с решение № 3 от 12.11.1997 г. на ОбПК. Със заповед от 04.12.2002 г. на Областен управител е
одобрен ПНИ на СО „Боровец юг“. С решение
по протокол № 21 от 24.03.2010 г. на ОбС Варна
е одобрен ПУР-ПУР за територията на СО
„Боровец юг“. Вещите лица дават
заключение, че ПИ с идентификатор
10135.5403.65 по КККР е идентичен с ПИ № 65, к.р.403 по ПНИ на м.“Боровец-юг“, тъй
като последният е интегриран в кадастралната карта. ПИ с идентификатор
10135.5403.65 в момента не съществува в КККР, тъй като е заличен /исторически/.
Той е бил с площ 597 кв.м. и е бил записан
на ответника К.С.Д. с н.а № 48 от 08.11.2006 г. Същият попада в стари имоти с
№№ 201, 202, 229 и 200, както следва: с площ от 1 кв.м. в стар имот 202, в стар имот 229 попадат 322 кв.м. и в стар
имот 200 попадат 274 кв.м. Същият не попада
в стар имот 201. В регистрите на собствениците в различните планове за
местността - ПКП, ПСИГ, ПНИ, КК има
следните записи: за ПИ 65 по помощен кадастрален план е записан Васил Ст.Михов.
По плана на стари имотни граници за ПИ 200 – няма вписан собственик, за ПИ 201
– Георги Илиев Петличков, за ПИ 202 – няма вписан
собственик, за ПИ 229 – Йовчо Михайлов Филчев. По ПНИ ПИ 65 е вписан К.С.Д.. Имот пл.№ 29 по КПК попада в стари
имоти с №№ 200 с площ 9 кв.м. и в 201 с площ 2015 кв.м. В кадастрални ярегистър на ползвателите за ПИ № 29 няма вписан собственик.
ПИ с идентификатор 10135.5403.65 /исторически/ по КККР, съответстващ на ПИ №
65, к.р. 403 по ПНИ на м.“Боровец-юг“ и имот пл.№ 65 по ПКП са идентични и
попадат в обединения ПИ с ид.№ 10135.5403.4720 по
КККР на гр.Варна с цялата си площ 597 кв.м. ПИ с идентификатор 10135.5403.65
/исторически/ попада изцяло в ПИ № 10135.5403.4720 по КККР.
От същото заключение се установява, че от ПИ с ид.№
10135.5403.65 в стар имот 202 попада 1 кв.м., в стар имот 229 – 322 кв.м. и в
стар имот 200-274 кв.м.на комбинирана скица – приложение № 2 вещите лица са
посочили със зелен цвят старите имотни граници, с черен цвят – границите по
ПНИ, със син цвят и син щрих ПИ с ид.№ 10135.5403.65
/исторически/ и със червен цвят и щриховка ПИ № 10135.4503.4720
по КККР на гр.Варна. По КП „Теренът южно от Галата“ в М1:2000 от 1983 г. ПИ с
идентификатор 10135.5403.65 /част от 10135.5403.4720/ по КК е част от ПИ 1536.
В този план е отразена постройка в ПИ 65
с приблизителни размери 6/3.5 м. На комбинирана скица № 1 с виолетов цвят са
очертани границите на имота по кад.карта. По КП от 1991 г. процесния
ПИ също е записан с № 65 като в този план е отразена постройка с приблизителни
размери 6/2.2 м. - на комбинирана скица № 2 с черен цвят са посочени границите
на имота по кад.карта. на аерофотоснимките
от 1983 г. и 1991 г. се вижда постройка в процесния
имот с приблизителни размери 6/3.5 м.. По КП на ползвателите към ПКП
постройката е отразена като в КК със сигнатура МЖ /масивна жилищна/. Заключението
е изготвено от вещите лица Вл.А., Р.П. и Й.В..
От допълнителното заключение се установява, че имот пл.№ 65 по плана от
1991 г. и от 1997 г. не попада в стар имот № 201, възстановен с решение № 510
от 1998 г. на ищеца или не неговия наследодател.
Поради оспорване на заключението е допусната повторна СТЕ с участие на три вещи лица – У., Д.
и Р. – Г.. Същите са изготвили заключение от 04.12.2017 г. с което са
достигнали до идентичини изводи като проследяват
промяната на собствеността на признатия за възстановяване имот и процесния имот. Дават заключение, че до 1983 г. за
територията в която се намира признатия за възстановяване имот на наследодателя
на ищеца няма изработени кадастрални
планове поради което не може да се установят точните граници на имота на Георги
Илиев Петличков, може да се установи само
приблизителното местонахождение на имота. В годините има промяна на имотните
граници на същия към различни периоди, както следва: през 1942 г. – няма
изработен план, през 1981г. – изработен КП на м-ст
„Боровец-юг“ за „служебно ползване“, през 1991 г. – КП на м-ст
„Боровец-юг“, към 1997 г. е приет комбиниран план, който представлява КП на
ползвателите с нанесени стари имотни граници. По тези планове имотът е разделен
на две части от прокаран път, като в западната си част е получил пл.№ 30, а в
източната част пл.№ 65. С решение на ПК от 2011 е признат имот – нива от 3.6
дка в м.Караач баир, съставляващ ПИ 30 и ПИ 65 хо ПКП на м-ст „Боровец юг“,
частично попадащи в стари имоти №№ 202, 200 и 229. Дават заключение, че ПКП
отразява най-точно границите и местоположението на нивата от 3.6 дка.
При така установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
С ТР №8 от 27.11.2013г. по
т.д.№ 8/2012г. на ОСГТК на ВКС е дадено
разрешение на въпроса за правния интерес при предявяване на отрицателен установителен иск от лица,
имащи или претендиращи право на собственост, включително и права по земеделска реституция, като същото решение е постановено с цел
уеднаквяване практиката на съдилищата. ОСГТК на ВКС приема, че е допустимо предявяване на отрицателен
установителен иск, когато ищецът твърди, че притежава
самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или
има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В конкретния случай твърденията в исковата молба са, че ищецът притежава право на собственост по
наследяване и земеделска реституция върху процесния
имот, като за вписването му в регистъра към ПНИ
е необходимо издаване на заповед на кмета на Община Варна по пар.4к, ал.7 ЗСПЗЗ. Процесният имот е записан на ответниците
и поради конкуренция на права за да бъде
вписан ищеца, следва със съдебно решение да бъдат отречени правата на ответниците за същия имот.
В настоящия случай ищецът Е.П. поддържа, че е собственик на процесния имот в качеството си на наследник на Георги Илиев
Петличков, който е придобил същия чрез договор
за продажба, обективиран
в нотариален акт за № 35, том XI, рег.7106, д.№1992/30.12.1942г. на Варненски
нотариус, с предмет нива, с площ от 3.6 дка, в местността ”Караач
Баир”, в землището на с.Галата, гр.Варна, при граници: гора, Кадир Мустафов и
Елена Стефанова. В последствие имота е бил отнет от Държавата при осъществена
политическа репресия върху Г.Петличков, а понастоящем
същия е признат за възстановяване на
наследниците на лицето с решение № 510 от 1998 г. на ПК Варна по т.2 на
решението. В същото е посочено, че имотът представлява пл.№ 201 по плана на
старите имотни граници. Решението е поправено с
последващо решение № 1774 от 2011 г., издадено
от ОСЗ /ПК/ Варна в което е посочено, че признатите имоти пл.№ 30 и 65 по ПКП
на местност „Боровец-юг“ попадат върху части от стари имоти с пл.№№ 202, 229 и
200. Посочено е също така, че възстановяването на правото на собственост върху
имоти, разположени в територия по пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ
ще се извърши при условията на чл.28 ППЗСПЗЗ като имотните граници ще се
определят с влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл.28, ал.9
ППЗСПЗЗ.
Ответниците
във връзка с възраженията срещу иска заявяват
правото си на собственост новообразуван имот по ПНИ, който е идентичен с
придобитите от тях чрез договор за продажба два имота, представляващи лозе с площ 900 кв.м., м-ст
„Боровец-юг“ с пл.№ 66 по КП ведно с изградената в имота сезонна постройка от 30 кв.м., същият е придобит на основание договор за продажба по нот.акт № 164 от 1997 г. и
лозе-овощна градина с площ 620, а
по скица 594 кв.м. в същата местност
съставляващ пл.№ 65 по КП ведно с изградената в имота сезонна
постройка от 30 кв.м. на основание
договор за продажба на основание договор за продажба № 192 от 2000 г. По КП на
местност „Боровец-юг“ двата имота, които са придобити от тях чрез възмездна сделка са съседни и в
последствие е предприета процедура по тяхното обединяване с изменение на КККР. От удостоверение, издадено от Община Варна се
установява, че към датата на двете възмездни сделки, Димитрови имат сключен гр.брак № 445В от
25.06.1978 г., следователно имотите са придобити от тях в режим на СИО, от
което се установява пасивната процесуална легитимация по иска.
През 2010 г. собствениците са се
снабдили с нотариален акт, издаден по реда на
чл.587, ал.1 ГПК на основание договор за продажба и обединение на имоти
за имот с идентификатор 10135.5403.4720 по КККР
на м-ст „Боровец-юг“, кв.Галата на гр.Варна,
целия с площ 1710 кв.м. От изложеното следва, че правата на ответниците
произтичат не от оригинерно, а от деривативно придобивно основание.
КНА от 2010 г. е издаден след проведена процедура по обединяване на
двата имота и образуване на един имот по кад.карта с
посочен идентификатор. Праводателят на ответниците е
придобил имота на основание съдебно
решение за извършване на делба от 12.02.1990 г., постановено по гр.д.№ 2729/89 г. на ВРС, 12 състав – листи
168 -170 от делото по силата на което решение на основание чл.288, ал.2
ГПК съдът „Поставя в дял и собственост на Живко Василев Стефанов дял първи от
заключението на вещото лице – място с площ 620 кв.м. в местност „Боровец“, обозначен с червен цвят на скицата
на лист 170, която е неразделна част от
решението. От събраните в хода на производството доказателства и
заключенията на вещите лица по проведените единични и тричленни СТЕ –
първоначални, повторни и нови такива се установи по категоричен начин правото
на собственост на ответниците за процесния
имот – реална част с площ 597 кв.м. от имот
с идентификатор 10135.5403.4720 по КККР на
м. „Боровец-юг“.
Съдът кредитира изцяло заключенията на единичните
СТЕ, изготвени от вещи лица Б.В. и Вл.А., както и заключенията на тричленната СТЕ – основно и
допълнително, изготвени от вещи лица Вл.А., Р.П. и Й.В.. Вещите лица по повторната СТЕ достигат до
същите изводи, базирайки се на събрания
и изготвен картен материал от първата експертиза.
От същите заключения, ценени от съда като обосновани и компетентно дадени се установява
по безспорен начин, че подлежащият на възстановяване имот по т.2
на решение № 510 от 1998 г. на ПК Варна попада
в имоти по ПКП/ПСИГ с номера, както следва: ПИ № 30 попада в имот № 201 по план
на стари имотни граници с площ 63 кв.м. и същият попада в имот № 202 по план на
стари имотни граници с площ 2015 кв.м., ПИ № 65 попада в имот № 202 по план на
стари имотни граници с площ 15 кв.м., в
имот № 200 по план на стари имотни граници с площ 329 кв.м. и в имот № 229 по
план на стари имотни граници с площ 849 кв.м. КП „Теренът южно от Галата“ в мащаб 1:20001
приет през 1983 г. е първия план за местността и в него имоти № 65 и № 1536 в разписния лист са записани
на Васил Стефанов Михов – наследодател
на праводателя на ответниците
– решението за делба. Със заповед от
04.12.2002 г. на Областен управител е одобрен ПНИ на СО „Боровец юг“. С
решение по протокол № 21 от 24.03.2010
г. на ОбС Варна е одобрен ПУР-ПУР за територията на СО „Боровец юг“ съгласно
който ПИ с идентификатор 10135.5403.65
по КККР е идентичен с ПИ № 65, к.р.403 по ПНИ на м.“Боровец-юг“. В момента този имот не съществува в КККР, тъй
като е заличен /исторически/, той е бил с площ 597 кв.м. и е бил записан на
ответника К.С.Д. с н.а № 48 от 08.11.2006 г. Всички вещи лица са категорични,
че ПИ с идентификатор 10135.5403.65
/исторически/ по КККР, съответстващ на ПИ № 65, к.р. 403 по ПНИ на м.“Боровец-юг“
и имот пл.№ 65 по ПКП са идентични и попадат в обединения ПИ с ид.№ 10135.5403.4720 по КККР на гр.Варна с цялата си площ
597 кв.м. ПИ с идентификатор 10135.5403.65 /исторически/ попада изцяло в ПИ №
10135.5403.4720 по КККР.
От доказателствата по делото не
се установиха твърденията в молбата, придобитият
от ответниците имот ПИ № 65, к.р. 403 по ПНИ на
м.“Боровец-юг“, идентичен с имот пл.№ 65 по ПКП, включен в
обединения ПИ с ид.№ 10135.5403.4720 по КККР
на гр.Варна да е имал статут на земеделска земя, същият да е бил отчуждаван и
да е бил включен в ТКЗС, ДЗС или друга стопанска организация. Такива доказателства не са налице по делото.
Самият ищец в исковата си молба
твърди и поддържа по време на процеса, че реституцията за признатия на
наследниците на Г.Петличков имот по решение № 510/1998
г., поправено с решение № 1774/2011 г. не
е завършила. Съгласно разпоредбата на чл. 28а ППЗСПЗЗ за възстановяването,
съответно за придобиването, на правото на собственост
върху всеки от новообразуваните имоти се издава
заповед от кмета на общината
с точно индивидуализиране на имота въз
основа на влязъл в сила план
по чл. 28, ал.
4 и документ
за заплатена сума по влязла
в сила оценка на земята или
сградата. В заповедта се описват
номера
на имота от плана на
новообразуваните имоти, местоположението, размерът, границите, съседите, наличието на сгради,
както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към заповедта се прилага скица на
имота. Заповедта се съобщава по реда на
Гражданския процесуален кодекс и подлежи на обжалване
по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Ал.2
сочи, че бившите собственици, чиито земи не могат
да бъдат възстановени поради проведени мероприятия по смисъла на
§ 1в от допълнителните разпоредби, имат право на обезщетение
по реда на
чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Обезщетението се извършва по реда на чл.19а ЗСПЗЗ.
Съдът намира за доказано по
безспорен начин правото на собственост на ответниците
за процесния недвижим имот, представляващ реална част
от новообразуван имот по ПНИ, а доколкото правото на ищеца е само признато, но същото
не е възстановено, то е налице пречка за
отреждане на имот по ПНИ. Както се посочи по-горе както ответниците
Димитрови, така и праводателят им
Живко Василев Стефанов не са заявили
права и не черпят такива от разпоредбата на пар. 4 ЗСПЗЗ за трансформация на право на ползване в право на
собственост. При така установеното от фактическа страна и формираните изводи за
наличието на права за ответниците, които изключват
правото на ищеца за процесния имот, съдът намира,
че предявеният иск следва да се отхвърли
като неоснователен.
При този извод, съдът не дължи
произнасяне по заявеното с отговора евентуално придобивно
основание за правото на собственост, но намира за необходимо да отбележи, че по отношение на процесния
имот не е приложима разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСВОНИ, съгласно която за
подлежащи на възстановяване земеделски имоти давността започва да тече от
21.11.1997 г. В конкретния случай следва да се приложи института на общата
давност по чл.79 ЗС. Съдът намира
за установено по категоричен начин
от доказателствата по делото
осъществяваната фактическа власт както от ответниците,
така и от техния праводател по отношение на процесния
имот, възложен с решението по допускане на делбата по гр.д.№ 2729/89 г. на ВРС,
който е идентичен с процесната реална част от имот с
идентификатор 10135.5403.4720 по кадастралната карта на гр.Варна, кв.Галата,
местност „Боровец-юг“, целия с площ 1710 кв.м., стар идентификатор
10135.5403.65 и 10135.5403.66. Свидетелските показания в тази връзка са
логични, последователни, безпротиворечиви и допълващи
се, като същите сочат, че границите на закупените имоти от К. и Д. не са
променяни от продажбата, а и преди това.
По въпроса за разноските:
При този изход на делото и с оглед направеното
искане от страна на ответниците, ищецът им дължи
заплащане на разноски за производството за възнаграждения за вещи лица в размер
на 750 лева и за възнаграждение за един адвокат. Своевременно е направено
възражение по чл.78, ал.5 от ГПК от
процесуалния представител на ищеца Е.П., по което съдът следва да се произнесе.
С
представения списък по чл.80 ГПК ответниците претендират ищецът да им заплати
възнаграждение за един адвокат в размер
на 3850 лева. От
представените доказателства се установява, че договореното и заплатено
възнаграждение на процесуалния им представител адв.К.К. е 3850 лева. Цената на иска е 13252.81 лева. Съгласно
разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за МРАВ с оглед цената на иска дължимото минимално
възнаграждение е в размер на 830 лева +
3% за горницата над 10000. Изчисленото възнаграждение в минимален размер следва
да е 927.56 лева и допълнително възнаграждение по ал.6 в размер на 800 лева
за проведени повече от две съдебни заседания. Молбата е основателна за 1727.56 лева,
закръглено на 1730 лева, като сбор на
посочените суми. Така определеното от
съда възнаграждение съответства на
фактическата и правна сложност на делото, на цената на иска и на положения от адвоката труд по договора за
правна защита и съдействие и е съобразено с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
МРАВ, изм. и доп. ДВ бр.28 от 28.03.2014 г. Молбата за
заплащане на разноски е частично основателна.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Е.П.П., с ЕГН **********
*** срещу К.С.Д. с ЕГН ********** и Д.Х.Д.
с ЕГН **********,*** за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответниците не са собственици на реална част с площ 597 кв.м., очертана в
червен цвят на скица – приложение 1 на лист 139 от делото, издадена от СГКК
Варна от ПИ с идентификатор
10135.5403.4720 по кадастралната карта на гр.Варна, кв.Галата, местност
„Боровец-юг“, целия с площ 1710 кв.м., стар идентификатор 10135.5403.65 и
10135.5403.66, при съседи на реалната част: имоти с идентификатори 10135.5403.4055,
10135.5403.9602 и останалата част от 10135.5403.4720.
ОСЪЖДА Е.П.П., с ЕГН ********** *** да заплати на
К.С.Д. с ЕГН ********** и Д.Х.Д. с ЕГН **********,*** разноски за производството пред първата
инстанция в размер на 750 лева за възнаграждения за вещи лица и 1730 лева за
възнаграждение за един адвокат, на осн.чл.78, ал.3, вр.ал.5 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред ОС Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Районен
съдия: