РЕШЕНИЕ
гр.Бургас, 425
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ти наказателен
състав, в публично заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия: Анатоли Бобоков
при участието на
секретаря Д.*, като разгледа НАХД №438 по описа на БРС за
2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по ред на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
"*" ЕООД, ЕИК: *, против Наказателно постановление № 02-0002610/06.01.2020г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда" - Бургас, с което
за нарушение на чл.128, т.2 от Кодекса на труда, на основание чл.416, ал.5 във
връзка с чл.414, ал.1 и чл.415в от Кодекса на труда на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 100лв.
С жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление,
като се излагат подробни доводи в тази връзка. В съдебно заседание
жалбоподателят - редовно уведомен, явява се управителя.
За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно
заседание се явява юк.Николова. Моли за потвърждаване
на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
По допустимостта:
Жалбата е подадена в срока за обжалване, от легитимирано лице, поради
което се приема за допустима.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят, в
качеството на работодател, в срок до 31.10.2019г. не е изпълнило задължението
си да изплати на *, работеща като „шивач“ в обект шивашки цех в гр.Бургас, ул.„*"87, дължимото трудово
възнаграждение за м. септември 2019г. Това било установено въз основа подадени
множество жалби от работници в Д“ИТ“, поради което била извършена документална
проверка на дружеството.Възнаграждението е заплатено до издаване на НП видно от
представена разписка, поради което при приложението на чл.415в наказващият
орган наложил минимална санкция от 100 лв. на жалбоподателя.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не
се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните
съображения:
Настоящият състав
като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че
при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока
по чл.34, ал.З ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са
спазени императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 ЗАНН. В наказателното
постановление, както и в предхождащият го АУАН правилно е описано нарушението с
всички елементи от неговия състав. Ето защо, съдът намира, че в този му вид НП
отговаря на изискванията на чл.57 ЗАНН и съдържа посочените задължителни
реквизити. Възможността на жалбоподателя да разбере, в какво точно е обвинен и
за какво са издадени АУАН и НП, както и да се защитава срещу тях, не е била
ограничена. Тъкмо напротив, нарушението е в достатъчна степен индивидуализирано
в АУАН и НП, което гарантира правото на жалбоподателя да се защити срещу тях.
По същество на спора, съдът намира процесното
административно нарушение за правилно възприето и описано, както и за
действително осъществено от дружеството - работодател. Посочените в АУАН и НП разпоредби
задължават работодателя да плаща уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа в установените срокове, лично на работника.
Деянието е правилно
описано и квалифицирано, а впоследствие и законосъобразно подведено под
санкционната норма по чл.415в КТ. Законодателят е уредил в чл. 415в от КТ, привилигирован състав уреждащ отговорността за маловажни
нарушения на трудовото законодателство.Специалният състав по глава ХIХ, раздел
II от КТ на „маловажно“ административно нарушение по чл. 415в КТ изключва приложимостта
на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН, според която за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
„Маловажните“
нарушения, установени по КТ, съобразно чл. 415в КТ имат два основни признака:
нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда на КТ и от
него да не са настъпили вредни последици за работници и служители. В случая
работодателя е отстранил своевременно нарушението. При това в тези случаи не е
предвидено освобождаване от административнонаказателна
отговорност /за разлика от тези по чл. 28 ЗАНН/, а налагане на същото по вид
административно наказание - парична санкция, но в многократно по - нисък
размер.
Анализът на
разпоредбите, както и систематичното и граматическото им тълкуване налагат
извода, че в случаите, в които бъде установено, че са налице визираните от
законодателя кумулативно дадени предпоставки по чл. 415в от КТ конкретно
нарушение да бъде прието за маловажно, административнонаказващият
орган следва да приложи именно отговорността по последния текст, като съобрази
размера на налаганата санкция с много по - ниските граници, установени от
привилегирования състав на тази разпоредба. Правилно е определен и размера в
рамките на законовия минимум, тъй като няма данни за други подобни нарушения.
Към момента е
настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63 ЗАНН ( ДВ, бр. 94 от
2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните.
Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77
и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на
разноските ако съответната страна е направила искане за присъждането им.
Доколкото НП е потвърдено, то и настоящият състав счита, че сторените разноски
следва да се присъдят в полза на Изпълнителна Агенция „Главна дирекция ИТ“
гр.София. Допълнителен аргумент в защита на тази теза са и мотивите на
Тълкувателно Решение № 3 от 08.04.1985 г. по н. д. № 98/1984 г., ОСНК на ВС.
В конкретния случай АНО е бил защитаван от
юрисконсулт, като до приключване на разглеждането на делото в съдебното заседание
е депозирано искане за присъждане на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на
чл. 63, ал.5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ,
който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид
правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на
конкретното възнаграждение се явява 80 лева.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1
ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 02-0002610/06.01.2020г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда" - Бургас, с което за нарушение на чл.128, т.2 от
Кодекса на труда, на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.1 и чл.415в
от Кодекса на труда на "*" ЕООД, ЕИК: * е наложена имуществена
санкция в размер на 100лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН "*" ЕООД, ЕИК: * да заплати в полза на Изпълнителна Агенция „Главна дирекция ИТ“ гр.София сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд - гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен
съдия: АНАТОЛИ БОБОКОВ
Вярно с оригинала: Д.Б.