Р Е Ш Е Н И Е
№………………………….. 2020 година,
гр.ВАРНА
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Варна, ХХХІІ-ри състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
В съдебно заседание, проведено на
23.09.2020 г., при участието на
секретаря Камелия Александрова изслуша
докладваното от председателя
административно дело № 3031/2019
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващи от АПК, вр.чл.217, ал.2
от ЗУТ.
Образувано е по жалба от А.К.Н. и Н.К.Н. *** срещу Заповед № 276/17.10.2019г., издадена от кмета
на район „Младост“ при Община Варна, с която на осн.чл.195, ал.6 във връзка с чл.196 ал.3 от ЗУТ е наредено премахването на
сграда с идентификатор *** находящ а се
в ПИ *********по КК на гр.Варна.
С жалбата оспорващите претендират нищожност на оспорената заповед,
поради липса на материална компетентност у нейния
издател – кметът на район“Младост“ при община Варна.
Развити са и обширни доводи за незаконосъобразност на оспорената
заповед, несъответствие с материалния закон, нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че в
оспорената заповед са посочени единствено
правните норми, на които АО се основал
при нейното издаване, като липсват конкретни мотиви.
Изтъква, че не са били налице предпоставките на материалната норма на
чл. 195, ал.6 от ЗУТ, тъй като за да е
налице основание за премахване на една сграда, предпоставките посочени същата
норма следва да са налице в тяхната съвкупност, в това число и да не може да се
поправи или заздрави.
Твърдят, че такива предписания не са им давани.
Въз основа на изложеното е формиран петитум с искане за отмяна на оспорената
заповед. Претендира се и присъждане на разноски по делото.
Ответникът чрез
процесуалния си представител оспорва всички наведени в жалбата доводи.
Възразява срещу твърдяната липса на компетентност у издателя на оспорената
заповед. По въз0ражението за липса на мотиви се позовава на ТР № 16/31.03.1975
г. на ОСГК на ВС, като в тази връзка сочи, че същите се съдържат в КП, утвърден на 14.10.2019 г. на Комисията по чл.
196, ал.2 от ЗУТ.
Възразява и срещу доводите за материална
незаконосъобразност и най-вече за липсата на
една от предпоставките, визирани
в чл. 195, ал.6 от ЗУТ, като се позовава
на констативен протокол от 01.08.2019 г., съставен по реда на чл. 196, ал.1 и
ал.2 от ЗУТ, който установявал текущото
състояние на сградата.
По последната предпоставка,
визирана в чл. 195, ал.6 от ЗУТ строежът да не може да бъде поправен или
заздравен, не изразява становище. Вместо това е дадена интерпретация на
заключението по СТЕ относно необходимостта да се направи ремонт на появилите се
недостатъци на сградата, според която
описаните там СМР представлявали основен ремонт по смисъла на Закона, за който
се изисква РС, но „за да се извърши
основен ремонт на сграда, то следва същата да е законно построена“. В
подкрепа на последното изтъква обстоятелството, че сградата , разрешена с Билет № 2040/28.12.2960 г. следва
да е с ЗП от 100 кв.м., а е изградена
само с площ от 51 кв.м. – само първи етаж.
В заключение формира тезата,
че в случая установеното техническо
състояние на сградата не предполагало възстановителни и ремонтни дейности по
смисъла на чл. 195, ал.4 от ЗУТ, а
необходимост от ново проектиране и строителство. И тъй като доказателства за
предприети от оспорващите действия в тази насока липсвали, то правилен бил
изводът, че сградата не може да бъде заздравена или поправена и ТОВА НАЛАГА
НЕЙНОТО ПРЕМАХВАНЕ.
Съдът като съобрази доводите в жалбата с
доказателствата по делото прие следното:
Жалбата е депозирана от надлежна страна в
рамките на законоустановения срок, с оглед на което е допустима за разглеждане
по същество.
Разгледана по същество е и ОСНОВАТЕЛНА.
Фактите по случая:
Оспорващите се легимитират като собственици на имот, придобит по дарение, подробно описан в
НА № 72, т.І, рег.№ 272 дело 82/03.11.1998 г. и представляващ жилищна сграда, находяща се в *********ссътояща
се от две стаи, кухненска ниша, килер, входно антре, четири изби, вход за
избите, построен върху държавно дворно място с площ от 263 кв.м., образуващо
имот № 229, кв.1088 по плана на 26 м.р. на гр.Варна, заедно с направените подобрения и насаждения и правото на строеж, при граници: улица, имот №
228, имот № 227 имот № 230 и ул. „Бреза“.
Относно сградата:
С Билет № 2040 от 06.07.1960 г.
на Р.К.К. от гр.Варна (наследодател на оспорващите) е позволено да застрои първи етаж от изба и първи етаж по одобрен
архитектурен план и дадена строителна
линия в парцел ХVІ, кв.1088 в гр.Варна.
С Удостоверение № 1522/24.02.1961
г. на Р.К.К. от гр.Варна е признато
право на строеж върху държавно дворно място площ от 263 кв.м. – парцел ХVІ кв.1088 -кв. Я.М.в гр.Варна.
Видно от приложените на л. 81 и
л. 82 от делото скици разрешената сграда е на два етажа, но от съдържанието на обяснителната записка
(л. 75) от 19.06.1960 г. към проекта на сградата, тя ще е на един етаж и ще се
състои от 4 стаи, кухня (дневна) кухненска ниша, антре, с необходимите
сервизни и санитарни помещения, както и вътрешна връзка с мазето.
С НА № 146 от 06.10.1987 г. том
VІІ, дело 3446/1987 г., на С.К. Н.
-наследница на Р.К.К. – е признато правото на
собственост на жилищна сграда, състояща се от две стаи, кухненска ниша, килер, входно
антре, четири изби, вход за избите , построена на един етаж върху държавно
дворно място с площ от 263 кв.м. парцел
ХVІ, кв.1088 по плана на гр.Варна
С НА № 97/21.03.1988 г., т.ІІІ,
дело 888 /1988 г. С. Н. продава същия имот на сина си К.Н.К.(наследодател на оспорващите), който с цитирания по-горе НА № 72, т.І, рег.№
272 дело 82/03.11.1998 г., заедно със съпругата си го дарява на дъщерите си – А.Н.
и Н.Н..
Сградата е нанесена в КК на гр.
Варна, има идентификатор *** и в КР е
вписана на същите лица.
Административното производство
пред кмета на район „Младост“ е по
подаден от Н.Х., спирано и впоследствие възобновено със заповед№ 220/01.08.2019
г.
След възобновяването от
комисията по чл. 196, ал.1 от ЗУТ е направена проверка. Констатациите и относно техническото състояние на сградата са обективирани в Констативен протокол
от 01.03.2018г., възпроизведени изцяло в
Протокол, одобрен от кмета на район „Младост“ на 14.10.2019 г. Видно от
съдържанието му относно собствеността
на сградата спор няма.
Относно техническото състояние на
сградата е посочено:
Сградата е на един етаж със ЗП 51
кв.м. със зидана носеща конструкция, частични стоманобетонни елементи, каменни
основи , плосък покрив.
Част от каменните основи са с
деформации – не се описва в какво точно се състоят.;
Фасадните зидове на много места
са с повреди и рушащи се, има израснали растения по тях (такива не се виждат на
четирите черно -бели снимки)
Покривът е без хидроизолация,
стоманобетонната покривна плоча е започнала да се разрушава;
Дървената дограма е в лошо
състояние, на места липсват стъклата на прозорците.
Въз основа на така описаното е направено крайно
заключение, че сградата е в изключително лошо техническо състояние, не е годна
за обитаване към момента, с наличните конструктивни повреди по основите,
носещите зидове и покривна конструкция
същата не може да бъде отремонтирана,
определена е като опасна за сигурността,
здравето и живота на хората.
Комисията е отделила значително
място на депозираните от оспорващите в
настоящото производство възражения, но видно от съдържанието на дадените отговори, произнасяне по съществото им
липсва, тъй като същите представляват само крайни изводи, без да са
обвързани с фактимческите констатации, без да е изложен нито един аргумент
какво счита комисията относно възможността
изследваната сграда да бъде отремонтирана - анализ на този съществен въпрос въобще
липсва, при напълно бедкритично
отношение е възприет и от кмета на район „Младост“ в подложената на съдебен
контрол заповед.
Впрочем същото се отнася и до
констатациите в одобрения на 14.10.2019 г. протокол – не е ясно в какво точно
се изразява твърдяната деформация на каменните основи, в каква степен и обем
са повредите на фасадните зидове и на стоманобетонната покривна плоча.
Със заповед № 276/17.10.2019
г. кметът на район „Младост“ при община Варна –
упълномощен съгласно заповед №3231/12.09.2013 г. на кмета на община Варна с
компетентностите по чл. 195, ал.4 и ал.6 и чл. 196, ал.3 от ЗУТ , на основание
чл. 195, ал.6 от цитирания закон разпоредил да се премахне процесната сграда с идентификатор ***.,
находяща се в имот с идентификатор ************.
по КК на гр. Варна, като според изложените
в обстоятелствената част фактически основания е посочил следното: към
момента сградата не е годна за обитаване, конструктивните повреди по нея са
довели до невъзможност да се поемат с необходимата сигурност нормативно
определените кратковременни постоянни товари за този вид сграда.
Наличните конструктивни повреди
по основите и носещите фасадни зидове сградата не може да бъде отремонтирана ,
опасна е и представлява реална опасност за сигурността , здравето и живота на
гражданите.
С оглед проверка на фактическите
констатации, на които се обосновава АО при разпореждането за премахване на
сградата съдът назначи и проведе СТЕ.
Оценката на експерта – строителен инженер по промишлено и гражданско
строителство – на техническото състояние
на сградата не съответстват на тази, дадена от Комисията. Фактическите
констатации съвпадат само относно обема
на строителството, вещото лице установява, че по стоманобетонните елементи –
плочи и пояси няма провисвания и
недопустими пукнатини, на плочата над първия етаж на две-три малки
места липсва бетоновото покритие на армировката, констатирано е и леко обрушване
на междуетажната плоча над избения етаж.
Деформация на каменните основи, каквато констатация е
приела комисията, не е установена - както се каза по-горе, комисията не си е дала
труда да посочи в коя точно част, в каква степен е установила
такава деформация, в какво се състои.
Техническото състояние на
изследваната сграда е оценено от вещото
лице като добро, но е отчетена и н ремонт
на появилите се в резултат на атмосферни влияния недостатъци. Описани са
подробно и конкретните необходими СМР.
При извършената съдебна проверка съобразно правилата на чл. 168 от АПК
и предвид приетите по делото факти, относно валидността на акта съдът прие от
правна страна следното:
Относно компетентността:
С разпоредбата на чл. 195, ал.6 от същия закон, към която препраща
цитираната по-горе норма, законодателят ясно, еднозначно и императивно е
посочил компетентния орган за издаване
на предвидения и в двете норми административен акт – кметът на общината. Тези
си функции, съгласно §1, ал.3 от ДР на
ЗУТ той може да предостави
на главния архитект на общината и
на други длъжностни лица от общинската (районната) администрация
Заповедта е издадена от компетентен орган . Кметът на община Варна,
притежаващ компетенциите по чл. 195 е предоставил същите на упълномощено от
него лице – районният кмет, каквато процесуална възможност изрично е
предоставена с §1, ал. 3 от ЗУТ.
Със заповед № 264/24.09.2019 г. кметът на район „Младост“ е определил заместник кметът В.Ж. за временно изпълняващ длъжността, поради
участието му в местните избори - 2019 г.
Както се посочи оспорената заповед е издадена на основание чл.195,
ал.6 във връзка с ал. 3 от същата разпоредба от ЗУТ.
Относно материалната законосъобразност на
акта:
Производството по издаване на заповедта – предмет на съдебен контрол е
инициирано по сигнал на две лица -Н. Х.и
К.Я. и двете от гр.Варна, като между
последната и оспорващите по настоящото дело са налице данни за наличие на други
съдебни производства, приключили с окончателен съдебен акт. Със заповед №
18-6801/13.08.2018 г. началникът на СГКК
Варна е одобрил изменение на КККР, състоящо се в нанасяне на нов обект – сграда
с ПИ *****и промяна в границите на
сграда с идентификатор *** (процесната) и вписване в КР на Н.Н. и А.Н. като
собственици на същата . Заповедта е обжалвана от К.Я.и М.Ж., с определение № 752/.20.03.2019 г. състав на Адм. Съд Варна
оставил без разглеждане така депозираната жалба, с Определение № 9677/24.06-2019 г. същото е потвърдено от състав на ІІ
отделение на ВАС.
Заповедта е издадена на основание чл. 195, ал.6
от ЗУТ, която разпоредба предвижда
възможност за премахване на строеж при наличието на следните две кумулативно
дадени предпоставки: 1)строежът поради износване или други обстоятелства, да е
станал опасен за здравето и живота на гражданите, негоден за използване,
застрашен от самосрутване, да създава условия за пожари или да е вреден в
санитарно-хигиенно отношение и 2) този строеж да не може да бъде поправен или
заздравен.
Анализът на събраните в хода на административното производство
доказателства категорично сочи, че
комисията въобще не е обсъждала възможностите
за ремонт на сградата, с формирания
напълно необоснован извод, тази
възможност практически е изключена.
Компетентният орган – кметът на район „Младост“ възприел напълно
безкритично този съществен пропуск, и
постановил премахване на сградата без да излага
каквито и да е мотиви, защо счита че строежът не може да бъде поправен и
заздравен. Отговорът на този въпрос е от
особено значение при преценката за законосъобразно приложение на материалния
закон, липсата на такъв води до извод за отсъствие на втората от двете
кумулативно въведени задължителни предпоставки, винаги съставлява нарушение на
закона.
В административното производство е допуснато
и друго съществено нарушение, което
обосновава незаконосъобразност на заповедта. Съгласно чл. 196, ал. 1 от ЗУТ състоянието на обектите и необходимите ремонтни и
възстановителни дейности, както и обстоятелствата по чл. 195, ал. 6 от ЗУТ се установяват с протокол от комисия, назначена от
кмета на общината, което в случая формално е изпълнено.
Според
алинея 2 на същата норма комисията действа служебно или по искане на
заинтересованите лица, като събира всички необходими данни за вида и
състоянието на строежа и изслушва заинтересованите лица. Въз основа на
констатациите, отразени в протокола, комисията предлага на кмета на общината
строежът да се поправи, заздрави или да бъде премахнат.
Данните по делото сочат, че действително
заинтересованите в административното производство лица – оспорващите в
настоящия съдебен спор – не са присъствали
на място, при извършване на
огледа, което навежда на извода, че обстоен оглед на сградата не е извършен, още по-малко – на
каменните и основи, за които произволно е
формиран извод за наличие на
деформация.
Това се потвърждава и от направено от
процесуалния представител на ответника изявление в представените писмени
бележки – стр. втора, абзац първи, в който е заявено, че собствениците на сградата били уведомени с
писма от 05.08.2019 г. за съставен КП от 01.08.2019 г., т.е. след провеждане на огледа и техническата
оценка на сградата.
Производството по издаване на заповед по чл.
195, ал.6 от ЗУТ, същото е образувано по сигнал на двете, посочени по-горе лица, за които не се твърди
да имат пряк достъп до вътрешността на сградата, то неясно как тогава е
извършено изследването, при отсъствие и на собствениците.
Тези факти, установени по несъмнен начин,
водят до извода, че е допуснато съществено процесуално нарушение, като
комисията освен, че не е поканила надлежно и въобще не е изслушала
заинтересованите лица, но и не е осъществила в пълен обем законовите си задължения въпреки че законът я задължава да установи
състоянието на обектите, нуждата от ремонти и възстановителни дейности, както и
да събере всички необходими данни за вида и състоянието на строежите.
В случая което и от визираните в хипотезата на
цитираната норма основания да е налице,
дори и всички да са едновременно налице, ако сградата може да бъде поправена
или заздравена, заповед на основание чл. 195, ал. 6 от ЗУТ не може да бъде издадена законосъобразно. В процесния
случай от експертизата се установи, че сградата може да се поправи и заздрави.
Ако собствениците не го сторят, общината има други механизми да ги принуди, но
отсъства законово основание да постановява премахването на строежи, които могат
да се поправят и заздравят. От установените посредством експертизата факти
стана ясно, че констатираните повреди са
резултат на атмосферно влияние и естествено износване, което би било основание
за премахване, но САМО АКО не можеше да
се поправи и заздрави.
С разпоредбата на чл. 195, ал. 6 от ЗУТ законодателят е предвидил премахването като крайна мярка и то може да се допусне само ако не е налице
техническа възможност за поправяне и заздравяване на строежа. В конкретния
случай съдът
установи, че комисията не е изследвала възможността за
поправяне или заздравяване на сградата, а това е императивно изискване и е предпоставка за законосъобразно издаване на
заповедта. Изложеното
е достатъчно да обоснове извод за материална незаконосъобразност
на обжалваната заповед.
Налице е и нарушение на нормата на чл. 196, ал. 2 ЗУТ - комисията не е
изслушала заинтересованите
Н.Н. и А.Н., а е задължена да събере всички необходими данни за
вида и състоянието на строежа, както и да изслуша заинтересованите лица преди
да отрази констатациите си в съставения протокол.
Обоснован извод защо сградата не
може да се поправи и ремонтира не се
съдържа и в заповедта .
При направения коментар относно
допуснатите съществени нарушения както на материалния закон, така и на
административно производствените правила,
съдът намира оспорената заповед за незаконосъобразна и следва да се
отмени.
Предвид приетия по спора краен
правен резултат и своевременно направеното от процесуалния представител на
оспорващите искане за присъждане на разноски по делото, съдът го намира за
основателно следва да го уважи в размер, съобразно доказателствата по делото.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.172, ал.2, предложение второ
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед
№ 276/17.10.2019г., издадена от кмета на район „Младост“ при Община Варна, с
която на осн.чл.195, ал.6 във връзка с чл.196 ал.3 от ЗУТ е наредено премахването на
сграда с идентификатор *** находящ а се
в ПИ *********по КК на гр.Варна.
ОСЪЖДА
община Варна да заплати на Н.К.Н. ЕГН ********** сумата от 760
лв.(седемстотин и шестдесет лв.), представляваща общия размер на
сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА
община Варна да заплати на А.К.Н. ЕГН ********** сумата от 160
лв.(сто и шестдесет лв.), представляваща общия размер на сторените по
делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните с касационна жалба пред ВАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА