ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр.
Ямбол, 04.03.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен
граждански състав в закрито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ВЕСЕЛА СПАСОВА
разгледа докладваното от съдия В. Спасова възз.ч.гр. дело № 132/ 2020 г.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 и сл. от ГПК.
Подадена е частната жалба от „Технострой инженеринг-99“
АД-гр.Ямбол, чрез адв. З.О., против Определение №2631/18.11.2019
г. по ч.гр.дело № 167/2008 г. по описа на
Ямболски районен съд, с коeто е предоставена
на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД /“ПРО“ ЕАД/ -гр.София внесената по
делото с вносна бележка от 12.02.2008 г. гаранция в размер 5000 лв. и е отхвърлена
молбата на „Технострой инженеринг-99“ АД гр.Ямбол тази гаранция да му бъде
върната. В жалбата се излагат
съображения за неправилност на съдебния акт. Сочи
се, че „Технострой инженеринг 99" АД е
платило изцяло на „Профилактика, рехабилитация и отдих" ЕАД дължимите суми
по частично уважения му иск по чл.403, ал.1 от ГПК с Решение № 34/16.10.2017 г. на ЯОС в размер на 19 362,01 лв. и с Решение № 7/12.3.2018 г. на БАС в размер на 361,25
лв.. Плащането е
извършено чрез прихващане, извършено с изявление за прихващане вх. №
176/20.08.2019 г. и чрез банков превод от 10.10.2019 г. на остатъка от 4990,97
лв.. Твърди се още, че с писмо изх. № 202/25.9.2019 г.
„Профилактика, рехабилитация и отдих" ЕАД се е съгласило с извършеното
прихващане, с размера на остатъка от сумата, дължима от „Технострой инженеринг
99" АД, посочило е банкова сметка, ***аявило изрично, че с плащането на остатъка от
4990,87 лв.
ще смята за окончателно уредени отношенията между двете дружества. Искането на жалбоподателя е за отмяна на обжалваното определение и за постановяване на ново от окръжния съд за връщане на гаранцията
от 5000 лв. Претендират се и разноските в настоящото производство.
В срока за отговор
въззиваемата страна „Профилактика,
рехабилитация и отдих“ ЕАД, чрез юрисконсулт М.Т., намира частната жалба за недопустима. Сочи, че
обжалваният акт не попада в нито една от хипотезите на чл. чл. 274, ал. 1 от ГПК, както е прието и в ТР№6/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Излагат се доводи и за неоснователност на жалбата. Според
отговора, твърдението на „Технострой инженеринг-99“ АД-гр.Ямбол, че е заплатило
дължимите на ЕАД суми, е невярно. Отношенията между търговците досежно
гаранцията са неуредени. Заявено е още, че претенцията на “ПРО“ ЕА по чл. 403
от ГПК, която според решението на БАС по в.гр.д.№ 1/2018 г. е погасена по
давност, е по-голяма от процесните 5000 лв. Искането е за оставяне на частната
жалба без разглеждане като недопустима, евентуално – за отхвърлянето й като
неоснователна. Въззиваемата страна е поискала присъждане на разноски за
настоящото производство –за юрисконсултско възнаграждение.
Ямболският окръжен съд, след
като съобрази оплакванията в частната жалба и доказателствата по делото, намира
за установено следното от фактическа и
правна страна:
ЯРС е допуснал с Определение №
70/6.02.2008 г. по ч.гр.д.№ 167/2008 г. обезпечение на бъдещия иск на
„Технострой инженеринг-99“ АД против „ПРО“ ЕАД за установяване правото му на
собственост върху недвижим имот, представляващ едноетажна столова в почивна
база „Лада-I“ в гр.Несебър, чрез спиране на изпълнението по
и.д.№ 1/2008 г. на ДСИ при РС- Несебър. Определил е внасяне на гаранция от
молителя в размер 5000 лв. Същата е внесена по сметката на съда с вносна
бележка от 12.02.2008 г..
По молба от 31.08.2012 г. на „ПРО“
ЕАД, с Определение № 64/11.01.2013 г. ЯРС е отменил допуснатото обезпечение
поради отхвърляне на обезпечения иск с влязло в сила решение по в.гр.д.№
181/2010 г. на БАС. Определението на ЯРС не е обжалвано. С молбата от
31.08.2012 г. е било поискано и предоставяне на гаранцията от 5000 лв. по
банкова сметка ***печения иск. В отговор на молбата от 29.10.20112 г. „Технострой
инженеринг-99“ АД е възразило срещу предоставяне на гаранцията на насрещната
страна поради липсата на доказателства за уважен иск за обезщетение на вреди от
налагането на обезпечението. Поискало е с молба от 31.10.2012 г. ЯРС да му
върне внесената гаранция.
Съдът е указал на „ПРО“ ЕАД
необходимостта от представяне на доказателства за проведено самостоятелно
исково производство за обезщетение на вредите. Не му е връчил препис от молбата
за освобождаване на гаранцията.
Не е
спорно, че „ПРО“ ЕАД е предявило иск по чл.403 ал.1 от ГПК против „Технострой
инженеринг-99“ АД за претърпени вреди от допуснатото обезпечение. С Решение №
34/16.10.2017 г. по приложеното гр.д.№ 19/2013 г. по описа на ЯОС „Технострой
инженеринг-99“ АД е осъдено по този иск да заплати обезщетение от
19 362,01 лв. При въззивната проверка на решението БАС е осъдил ответника да
заплати допълнително още 361,25 лв. с влязло в сила решение.
Не е спорно по делото, че
„Технострой инженеринг-99“ АД, чрез адв. З.О., е отправило Изявление за прихващане до „Профилактика, рехабилитация и отдих" ЕАД вх. № 176/20.08.2019
г., приложено към частната жалба,
чието получаване не е оспорено от въззиваемия. Заявено е прихващане на вземането на „Технострой инженеринг-99“ АД за 29 892
лв. –присъдени съдебни разноски в производството по иска по чл. 403 от ГПК-
срещу пълния размер на вземането на „ПРО“ ЕАД за обезщетение по чл. 403 – 19 723,26
лв., пълния размер на вземането за съдебни разноски -1303 лв. и част от
вземането за законна лихва -8865,74 лв., чийто пълен размер е 13 856,61
лв. Заявено е, че остатъкът от дължимата лихва от 4990,87 лв. ще бъде преведен
по банкова сметка ***, която е поискано да бъде предоставена. Посочено е, че
насрещните вземания на търговците са ликвидни и изискуеми като установени с
влезли в сила съдебни решения.
Не е спорно, че с приложеното към частната жалба писмо изх. № 202/25.9.2019 г. „Профилактика, рехабилитация и
отдих" ЕАД е приело изявлението за прихващане на вземанията (свързвайки
ги с т.д.№ 582/2012 г. на ЯОС и последващите го дела), в случай че упълномощен представител на „Технострой инженеринг 99" АД потвърди изявлението на адвокат О., чиито пълномощия са само по
съдопроизводството. Посочило е банкова сметка, *** на 4990,87 лв. да бъде преведена. Заявило е изрично, че плащането на
сумата от 4990,87
лв. ще счита за потвърждение на писмото на адвоката за прихващане
на вземанията, както и че отношенията между двете
дружества са
окончателно уредени във връзка с
приключилия съдебен спор. Посоченото в писмото т.д.№ 582/2012 г. на ЯОС не е
съществувало -в ЯОС не е водено дело под такъв номер през 2012 г. нито като
търговско, нито като гражданско. Между страните, освен гр.д.№ 19/2013 г. по
описа на ЯОС, е образувано гражданско дело № 284 по описа за 2018 г. по реда на
чл. 403 ал.1 от ГПК, срещу решението по което е подадена въззивна жалба. Предявени
са обективно съединени искове, между които иск за
осъждане ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер 9919.41 лв. от
пълния размер 98436.90 лв. за причинените вреди на
"ПРО"ЕАД (през последващ период), следствие на наложеното обезпечение по ч.гр.д.№167/2008 г. на
ЯРС, който иск е уважен от ЯОС.
В отговора на частната жалба е
заявено, че не се оспорват приложените
към последната писмени доказателства, между които и Платежно нареждане от 10.10.2019 г. „Интернешънъл
асет банк“ АД, отпечатано от системата за интернет банкиране, за извършен от
жалбоподателя банков превод в полза на въззиваемата страна на сумата от 4990,97 лв..
Първоинстанционният съд с обжалваното определение
е приел е, че внесената гаранция в размер
5000 лв. от „Технострой инженеринг-99“ АД следва да бъде предоставена на
ответника по обезпечението „ПРО“ ЕАД, а молбата за връщането й на вносителя
следва да бъде отхвърлена. Прието е, че освобождаването на гаранцията е
обусловено от липсата на обезпечителен интерес за ответника, свързан конкретно
и само с претърпени от него вследствие обезпечението вреди при хипотезите на
чл.403, ал.1 от ГПК. Такъв интерес за ответника обаче съществува поради
предявяване на иска по чл.403, ал.1 от ГПК за вредите срещу ищеца в срока по
чл.403,ал.2 от ГПК, който в случая е бил уважен за сума, надвишаваща размера на
гаранцията, съответно тя не може да бъде освободена и върната на молителя в
обезпечителното производство.
ЯОС намира, че частната жалба е процесуално недопустима, поради което същата не може да се
разглежда по
същество.
Възраженията в отговора на въззиваемата
страна в тази връзка са основателни. Съгласно ТР№6 23.10.2015
г. по т.д.№ 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС
при подаване на молба за освобождаване на гаранция компетентният
съд се произнася с определение или разпореждане, с което уважава или оставя без
уважение същата. Актът, с който съдът се произнася, не подлежи на обжалване,
доколкото същият не попада в нито една от хипотезите на чл.274, ал.1 ГПК: не
прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито законодателят изрично е
предвидил неговото обжалване. С това определение или разпореждане не се решава
спор по същество и не се слага край на делото, поради което и молителят може да
поиска неговото изменение от съда, който го е постановил вследствие на грешка,
пропуск, както и при изменение на обстоятелствата, което следва от разпоредбата
на чл.253 ГПК.
ВКС посочва още, че производството по освобождаване на внесени като гаранции по сметка на
съд суми е уредено като двустранно – чл.403, ал.2 ГПК – и съдът се произнася
като вземе предвид исканията и възраженията на всяка от страните, т.е. при
осъществяване на правораздавателна дейност и е обвързан да предприеме
предписаното от правната норма действие /задържане на сумата, връщането й на
залогодателя или превеждане по сметка на съдебния изпълнител за удовлетворяване
на кредитора залогополучател, респ. превеждането й в държавния бюджет при
условията на чл.82 ГПК/ в резултат на правния извод коя от хипотезите на
правната норма е приложима.
В случая определението на ЯРС е
постановено по искания относно внесена гаранция по обезпечително производство.
Актът не прегражда по-нататъшното развитие на делото,
нито законодателят изрично е предвидил неговото обжалване.
Тъй като жалбата е насочена срещу
акт, който не подлежи на обжалване, следва да бъде оставена без разглеждане. В
същия смисъл е съдебната практика по конкретни дела по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК (Определение № 442 от 11.10.2019 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 3374/2019 г., IV г. о., Определение № 407 от 19.06.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 1361/2019 г., II т. о., Определение № 439 от
29.10.2018 г. на ВКС по ч. т. д. №
2332/2018 г., I т. о., Определение № 683 от 20.11.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2697/2017 г., II т. о.).
Искането на жалбоподателя, въззивният съд да постанови връщане на гаранцията, може да се определи като искане по чл. 253 от ГПК, за произнасяне по което обаче е компетентен ЯРС. Той е компетентен да прецени има ли погасяване на насрещни ликвидни и изискуеми вземания чрез прихващане и последвало плащане, съответно дали гаранцията обезпечава вземания по чл. 403 от ГПК, погасени по давност според съдебното решение по иска за тях. Също така ЯРС следва да прецени на кого може да бъде предоставена паричната гаранция, съобразно дадените от ВКС указания в цитираното тълкувателно решение относно предоставянето й на съдебен изпълнител като компетентен орган по изпълнението (който може да преценява и настъпили след влизане в сила на изпълнителното основание факти, имащи отношение към съществуването на вземането).
С оглед на недопустимостта на жалбата, искането на
въззиваемата страна за присъждане на разноските за настоящото производство
–юрисконсултско възнаграждение- е основателно и следва да се уважи съобразно
чл. 78 ал.8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП и чл.26 от НЗПП.
Поради
гореизложеното настоящият състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба от „Технострой инженеринг-99“ АД-гр.Ямбол против Определение №2631/18.11.2019 г. по ч.гр.дело № 167/2008 г. по описа на Ямболски районен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА „Технострой инженеринг-99“ АД-гр.Ямбол, Обходен път запад № 21, представлявано от С.П. Иванов, ЕИК *********, да заплати на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД /“ПРО“ ЕАД/ -гр.София, ЕИК *********, юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му пред БАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.