Решение по дело №815/2020 на Районен съд - Ихтиман

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Ихтиман, 22.03.2021 г.

 

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

 

РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, III СЪСТАВ, в публичното заседание на втори март две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното гр.д. №815/2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е от Р.Б.П. срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 1650 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат от непозволено увреждане, настъпило на 12.08.2018г. поради попадане на МПС „Ауди А6 Авант Куатро“ с рег. №******** в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно по пътя от гр. Ихтиман в посока гр. Самоков по ТП-822 на 25,100км., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че на процесната дата и място е пътувал заедно със С. Г. И. и общото им дете в собствен на ищеца лек автомобил, управляван от С. Г. И., при спазване на правилата за движение (вкл. при спазване на ограничението за скорост). Поддържа, че е настъпило ПТП, изразяващо се в попадане в необезопасена и необозначена по никакъв начин (без пътни знаци и други) дупка на пътното платно, при което били причинени щети на автомобила по отношение на предна и задна гуми и джанти. Твърди, че се е наложило използването на пътна помощ за закарване на автомобила до гр. Дупница на стойност 150лв., както и отстраняване на щетите по автомобила в сервиз на стойност 1500лв.. Поддържа, че ответникът носи отговорност за причинените имуществени вреди, тъй като негови работници и служители не са изпълнили задължението си по поддържане на пътното платно.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, в който оспорва противоправно поведение от страна на негови служители да е станало причина за ПТП. Поддържа, че протоколът за ПТП не съдържа всички необходими реквизити (час, причина за ПТП, размер на препятствието). Твърди, че причина за ПТП е поведението на водача на автомобила, който е могъл да се съобрази с конкретните обстоятелства на пътя. Прави възражение за съпричиняване. Прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна и правна страна:

Съдът е бил сезиран с иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. деяние (действие или бездействие); противоправност, ищецът да е претърпял вреди с имуществен характер и техния размер; причинната връзка между деянието и претърпените вреди; деянието да е осъществено от служители на ответника при или по повод възложена им работа. Тези обстоятелства трябва да бъдат установени от ищеца.

Ответникът трябва да обори уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция, че работникът или служителят, комуто е възложена работата, е действал виновно.

По възражението на ответника за съпричиняване. Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Процесуалното задължение (доказателствената тежест) за установяването на твърдения правнорелевантен факт принадлежи на страната, която навежда това частично правоизключващо възражение, като доказването трябва да е пълно (несъмнено, безспорно) съобразно правилата, предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК.

От Свидетелство за регистрация на МПС- част II се установява, че МПС Ауди А6 Ават Куатро с рег. №******** е собственост на ищцата  Р.Б.П..

От застрахователна полица се установява, че за процесния автомобил има сключена ЗЗ ГО на автомобилистите със срок на договора от 16.01.2018г. до 16.01.2019г.

По делото е представен Протокол за ПТП № 1532975/12.08.2018 г., съставен от мл. автоконтрольор В.Ц.. Процесният Протокол за ПТП - в частта, в която е удостоверено, че лекият автомобил е попаднал в намиращата се на пътното платно необозначена и необезопасена дупка с остри ръбове, вследствие на което са причинени описаните в него видими увреждания на автодетайли, е съставен само по данни на водача на увредения лек автомобил (в тази част той обективира свидетелски показания в писмена форма, които представляват недопустими доказателствени средства в гражданския процес), поради което в тази част той не представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, респ. не притежава материална доказателствена сила и съдът не може да формира своята правосъдна воля въз основа на обективираните в него правнорелевантни факти. Следователно, въз основа на удостоверените в него обстоятелства не може да се установи чрез пълно и главно доказване причинно-следствената връзка между несигнализираната неравност (дупка) на пътя и настъпилия вредоносен резултат. Единственият правнорелевантен факт, който непосредствено е установен от компетентният контролен оран в този документ, поради което в тази част представлява официален свидетелстващ документ, е обстоятелството, че на ТП-822 на 25.100км, посока от гр. Ихтиман към гр. Самоков, е съществувала необозначена и необезопасена дупка с остри ръбове, както и  че процесният автомобил е имал видими щети по дясна предна и задна гума и джанта (мл. автоконтрольор е посетил на място твърдяното ПТП). Но както бе изяснено, в останалата част – че тези автодетайли са увредени вследствие на преминаване през тази дупка  протоколът възпроизвежда субективни възприятие на водача на увредения автомобил, поради което обективира свидетелски показания, което обаче не са събрани по надлежния процесуален ред, уреден в ГПК – устно пред съда, в присъствието на страните по делото.

По същество в този смисъл и е задължителната за въззивните и първоинстанционните съдилища практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК с Решение № 98 от 25.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 750/2011 г., II т. о., ТК, в което се приема, че „Протоколът за ПТП не освобождава съда от задължение да изследва механизма на произшествието и с други доказателствени средства. В случаите, в които не се изисква задължително посещаване на мястото на пътнотранспортното произшествие от страна на службите за контрол на Министерството на вътрешните работи, а това са случаите извън предвидените в чл. 125 от Закона за движение по пътищата, би могло да се състави протокол на ПТП при условията на чл. 9 от Наредба № I-167 от 24.10.2002 г. за условията и реда за взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с моторни превозни средства… Съставеният по този ред протокол за ПТП не съдържа удостоверително изявление на съставителя относно обстоятелствата, при които е реализирано произшествието. Протоколът за произшествието, съставен само по данни на водача на увреденото МПС за механизма, при който е настъпило увреждането, не съдържа преки възприятия на длъжностното лице - негов съставител, поради което не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно истинността на направените пред съставителя изявления на водача. При липса на други надлежни доказателства, подкрепящи истинността на вписаните в протокола за ПТП обстоятелства относно механизма на произшествието, не би могло съдът да приеме за установена причинно-следствената връзка между претендираните вреди /обезщетени от застрахователя по застраховка „Каско”/ и твърдяното произшествие“.

Същевременно механизмът на настъпване на произшествието и обстоятелствата, при които е бил увреден автомобилът биха могли да бъдат установени чрез свидетелски показания.

От показанията на свидетеля Спас Ильов, преценени по реда на чл. 172 от ГПК с оглед семейното му съжителство с ищеца, се установява, че именно свидетелят е управлявал процесният автомобил на 12.08.2018г., когато се е реализирало ПТП. Установява се също така, че заедно с него са пътували ищцата и детето им (тогава на 3г.), като автомобилът се е движил извън населено място със скорост около 40-50км/ч. и на около 20-30 метра разстояние от движещи се пред него два тира. Установява се, че автомобилът е попаднал внезапно в голяма дупка (размери около 1м. на 50см. и дълбочина около 20см), която не е могла да бъде заобиколена без навлизане в насрещното пътно, което също е било опасно поради наличието на завои и липсата на видимост. Установява се, че на мястото не е имало знаци и означения, че КАТ са дошли след по-малко от половин час, както и че пътна помощ е дошла след около 2 часа. Установява се също така, че вследствие на попадането в дупката двете гуми отдясно на автомобила са били спукани, съответните им джанти счупени (отвътре) и впоследствие е констатирана и повреда в окачването на автомобила. От показанията се установява, че свидетелят е възприел дупката в последния момент (на около 2-3 метра преди автомобилът да попадане в нея), задействал е спирачната система, но въпреки това не е могъл да я избегне.

От показанията на свидетеля В.Ц.- съставил протокола за ПТП, се установява, че същият лично е възприел спуканите предна и задна дясна гума на процесния автомобил, както и че няма спомен за джантите, но поддържа отразеното в протокола за ПТП, че те също са били увредени. Установява се също така, че свидетелят лично е възприел и необезопасената дупка на пътя, която се намира в лявата страна на платното за движение, посока Ихтиман- Самоков, като за избягването й е необходимо навлизане в насрещното платно за движение. Установява се, че на място е установен само процесният автомобил, който е спрял на около 1-2 метра от дупката, както и че водачът не е пътувал сам.

От фактура №**********/08.07.2019г. се установява, че същата касае ремонт на ходова част, два броя нови гуми и два броя нови джанти на обща стойност 1500лв..

От приложения фискален бон се установява, че горепосочената сума от 1500лв. е заплатена.

От фактура №**********/13.08.2018г. се установява, че същата касае извършени транспортни услуги на стойност 150 лв. с ДДС..

След съвкупен анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че на 12.08.2018г. автомобилът, собственост на ищцата, е попаднал в намиращата се на пътното платно необозначена и необезопасена дупка с остри ръбове, вследствие на което са увредени предна и задна гуми и джанти, както и ходовата част.

Процесното ПТП е станало на път ТП-822 на 25.100км, посока от гр. Ихтиман към гр. Самоков, като страните не спорят, че пътят е републикански по смисъла на чл.3 ал.2 от Закона за пътищата, съгласно който републикански пътища са автомагистралите,скоростните пътища и пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват държавната пътна мрежа. Отделни републикански пътища са включени в трансевропейската пътна мрежа. Съгласно чл.19 ал.1 т.1 и чл.30 ал.1 ЗП, в качеството си на задължено лице по управлението на пътя, Агенция "Пътна инфраструктура" е задължена да осъществява поддръжката му в състояние годно за обичайното и безопасно преминаване на пътни-превозни средства. В случай на съществуваща опасност, каквито безспорно са дупките по пътното платно, съгласно чл.13 ал.1 ЗДвП е необходимо съответното място да бъде обозначено със знак или друго средство за сигнализиране, което в случая не е сторено.

Следователно отговорността на Агенция "Пътна инфраструктура" следва да се ангажира на плоскостта на чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД, тъй като, в качеството си на юридическо лице по смисъла на ЗАдминистрацията, дейностите по поддръжка и ремонт на поверените и пътища, се осъществяват от нейни служители или други лица, натоварени за изпълнението им, които в конкретната хипотеза са бездействали и поведението им е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.

На МПС са нанесени щети, които възлизат на сумата 1500 лева, подробно изброени по пера в издадена фактура, като от ищеца е приложен и фискален бон, от който се установява заплащането на тази сума. Посочените подробно във фактурата увредени детайли на автомобила са в зоната на удара и съответстват да се получат от ПТП с приетия механизъм - попадане в дупка, при което от едната страна две от гумите са били разкъсани, съответните им джанти изкривени и ходовата част- повредена. Логично това е наложило ремонт в тази зона на автомобила. Следва да бъде посочено, че фактурата не е оспорена от ответника, както и че същият с отговора на исковата молба не е направил възражение, че посочената цена за отстраняване на щетите е завишена.

Недоказана обаче остана претенцията на ищеца досежно използването на пътна помощ за закарване на автомобила до гр. Дупница на стойност 150лв.. От показанията на св. Ильов се установява единствено, че пътна помощ е чакана около два часа, но не се установява както предоставена ли е и от кого пътна помощ, така и дали е заплатена самата услуга и  каква е стойността й. Представена е единствено фактура №**********/13.08.2018г. на стойност 150 лв. с ДДС, но това не е достатъчно за установяване при условията на пълно и главно доказване, че тази сума е заплатена за предоставянето на пътна помощ във връзка с процесния случай. На първо място от посоченото във фактурата основание „извършени транспортни услуги“ не може да се направи категоричен извод, че се касае за предоставяне на пътна помощ на 12.08.2018г.. На следващо място самата фактура не доказва, че е извършено плащане по нея, тъй като не са представени доказателства за превод на сумата.

Възражението за съпричиняване, направено от ответника, остана недоказано. Необозначената и несигнализирана дупка, не може да се приеме като предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. С оглед установения по делото механизъм на пътнотранспортното произшествие водачът не е имал реалната възможност да възприеме по- рано препятствието на пътя и да предприеме действия да го избегне. От показанията на свидетелите Ильов и Ц. се установи, че автомобилът се е движил със скорост 40-50 км/ч. извън населено място (т.е. значително под законовото ограничение на скоростта), че е попаднал в дупката внезапно, че водачът я е възприел едва 2-3 метра преди това, както и че за заобикалянето й е необходимо навлизане в насрещното платно за движение при липса на видимост. Поради това липсват доказателства водачът да не се е съобразил по смисъла на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост. Следователно от ответника по отношение на възражението за съпричиняване не беше проведено пълно и главно доказване съобразно правилата, предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК

С оглед на всичко гореизложено претенцията се явява основателна за сумата от 1500лв., като следва да бъде отхвърлена за разликата до пълния предявен размер от 1650лв..

 

По разноските:

Разноски претендират и двете страни.

Ответникът своевременно е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. По делото е проведено едно съдебно заседание, процесуалния представител на ищеца се е явил лично и делото не е с голяма фактическа и правна сложност. Поради горното и с оглед направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, и съобразявайки Наредба № 1 от 9 юли 2004 г., съдът намира, че при претендирано от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. на основание чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредбата същото следва да се редуцира до размер от 335 лв.

С оглед уважената част от иска на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, държавна такса и депозит за свидетел в размер на общо 382, 73лв..

Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 25 предвижда възнаграждение от 100 до 300 лева. Съгласно чл.1 от Наредбата съдът следва да определи възнаграждението в зависимост от вида и количеството на извършената работа. Съдът съобрази, че делото е с малък материален интерес и извършената от юрисконсулта работа се състои в попълване на отговор на искова молба по множество еднотипни искови производства, с едно явяване в открито съдебно заседание. Освен това настоящото дело не се отличава с фактическа и/или правна сложност, поради което и съдът намира, че в полза на ответника следва да се определи  юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, като с оглед отхвърлената част от иска следва да бъде присъдена сумата от 9,09лв..

Така мотивиран, съдът

 

 

РЕШИ:

 

 

ОСЪЖДА по иск с правно основание  чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД Агенция „Пътна инфраструктура“, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Македония“ №3, ДА ЗАПЛАТИ на Р.Б.П., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат от непозволено увреждане, настъпило на 12.08.2018г. поради попадане на МПС „Ауди А6 Авант Куатро“ с рег. №******** в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно по пътя от гр. Ихтиман в посока гр. Самоков по ТП-822 на 25,100км., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 1650лв..

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на Р.Б.П. сумата от 382, 73лв., представляваща деловодни разноски.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК Р.Б.П. да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“, сумата от 9,09лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните!

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: