РЕШЕНИЕ
№ 4437
гр. София, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря М.
в присъствието на прокурора К. З. Г.
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Частно
наказателно дело № 20241110213352 по описа за 2024 година
С оглед предмета на настоящото охранително производство СЪДЪТ
ПРИЕМА, че съгласно чл. 155 от Закона за здравето (ЗЗ) предложеното лице
се настанява на задължително лечение, когато са налице кумулативно
дефинираните в закона предпоставки (юридически факти), а именно - 1.).
медицински критерий, който представлява установено по доказателствен
начин наличие на психично разстройство на предложеното за настаняване
лице по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 1 и/или т. 2 от ЗЗ, и 2.). социален
критерий, обуславящ доказана реална опасност, намираща се в причинна
връзка на каузалитет с установеното психично разстройство на лицето, от
извършване на престъпление от него спрямо околните или в случай, че
болното лице би създало предпоставките да застраши своя живот здраве,
включително живота и здравето на околните.
НАСТОЯЩИЯТ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, като се съобрази с
приложените по делото писмени доказателства; с експертното становище на
вещото лице от първото съдебно заседание, със заключението на експерта от
второто съдебно заседание по делото и съгласно изготвената съдебна
психиатрична експертиза (СПЕ), НАМИРА И ПРИЕМА за установено като
доказано, че ОСОБЕНО УЯЗВИМОТО ЛИЦЕ Г. Я. Я. страда от психично
заболяване „биполярно афективно разстройство - маниен епизод без
психотични симптоми“.
СЪДЪТ ИЗВЕЖДА, като установен и доказан по реда и способите на
НПК, първият юридически факт от разпоредбата на чл.155 от ЗЗ, а именно
1
МЕДИЦИНСКИЯТ КРИТЕРИЙ, според който предложеното за
настаняване лице страда от психично заболяване, визирано в разпоредбите на
чл. 146, ал. 1, т. 1 и т.2 от ЗЗ.
СЪДЪТ КРЕДИТИРА заключението на СПЕ като мотивирано,
обосновано и професионално защитено. Експертизата съдържа собствени
експертни изводи при обследване на обективните находки. Събраните в
наказателното производство писмени доказателства, включително и
доказателствата от медицински характер, кореспондират изцяло на
заключението на СПЕ. В доказателствените материали по делото липсват
противоречия или неизяснени факти. Психичното заболяване на
предложеното за настаняване лице е установено по безспорен начин чрез
заключението на независим професионален експерт от областта на
медицината - психиатрията.
СЪДЪТ ИЗВЕЖДА, като установен и доказан по реда и способите на
НПК и вторият юридически факт от разпоредбата на чл.155 от ЗЗ, а именно
СОЦИАЛНИЯТ КРИТЕРИЙ.
СЪДЪТ СЕ ПОЗОВА в тази насока на събраните по делото писмени
доказателства; на експертното становище на вещото лице от първото
заседание по делото и на заключението на приетата СПЕ.
РЕШАВАЩАТА ИНСТАНЦИЯ НА СЪДА ПРИЕМА, че
предложеното за настаняване лице има опасно (рисково) поведение - най-вече
към себе си и околните, обусловено в резултат на психичното му заболяване.
Особено уязвимото лице Я. е бил извършил кражба на телефонни апарати от
Заложна къща, непосредствено преди да бъде хоспитализиран в ЦПЗ
„Н.Шипковенски“ гр.София. Заплашвал е своите родители - баща и майка със
закани за убийство. Опитвал да убие майка си със сатър. Имал много рисково
поведение към родителите си. Не приемал медикаментите си за лечение на
заболяването си. Сам е приемал, че е „психически здрав“, тъй като се чувствал
чудесно. Употребявал алкохол. Особеното уязвимото лице Я. не се
контролирало. След кражбата на вещите от Заложната къща, е бил пребит с
гумен чук от собственика й. Особеното уязвимо лице Я. сключвало договори
за заем на парични суми. Дължал такива на трети лица в порядъка на около
60 000.00 лева. Лицето се е влошавало. Полицейски служители са се
отзовавали на заканите за убийство от негова страна към неговите родители.
Налице са документи по ЗМВР по делото. Особено уязвимото лице Я. като не
употребява лекарствата си, започва да носи в себе си остри предмети - като
например ножове. Заплашвал е съседите си - например със заплахи за
физически посегателства, включително и с палеж. Счупил стъкло на МПС.
Многократно е бил настаняван за лечение в заведения за психично здраве.
Предложеното за настаняване особено уязвимо лице не приема лекарствата.
То не е критично към себе си и към действията си. Има активно и
неконтролируемо поведение към околните, което е провокативно и създаващо
рискове от отсрещна външна реакция от останалите лица. Последните могат
да проявят, дори и насилие спрямо предложеното за настаняване лице (което
напрактика се е било случвало), а това би създало рискове за него като цяло.
2
НАСТОЯЩИЯТ СЪДЕБЕН СЪСТАВ СЕ СОЛИДАРИЗИРА напълно
с изводите на СПЕ, КАТО ПРИЕМА, че спрямо предложеното за настаняване
лице следва да се проведе задължително лечение в стационарна форма за
срок от два месеца в ЦПЗ „Н.ШИПКОВЕНСКИ“ гр.София за да се
стабилизира неговото здравословно състояние – върховен принцип във всяка
правова и демократична Държава, чийто стожер е всяка отделна човешка
личност в защита на конституционните й субективни права и правни
интереси.
СЪДЪТ ОТЧИТА, че според СПЕ към момента предлаганата форма на
лечение ще стабилизира състоянието на лицето. СЪДЪТ НАМИРА, че тази
форма на лечение е най-подходяща и най-пропорционална. СЪДЪТ СЧИТА,
че посоченото лечебно заведение разполага с ефективен необходим кадрови и
базов ресурс за провеждане на качествено лечение на предложеното за
настаняване лице в съответствие с принципите на Закона за здравето. СЪДЪТ
ПРИЕМА, че не следва да уважава искането на защитника на особено
уязвимо лице и на особено уязвимото лице Я. за настаняването на последния
в болница „Св.Наум“ гр.София. СПЕ е преценила, че мястото за лечението на
особено уязвимото лице Я. следва да бъде осъществено в ЦПЗ
„Н.Шипковенски“ гр.София. Възраженията на особено уязвимото лице Я. са
свързани най-вече с липсата на внимание през нощта, когато същият се буди
след полунощ и остава буден. През това време на денонощието служителите
на лечебното заведение спят, като е налице лекуващ лекар. Лечебното
заведение ЦПЗ „Н.Шипковенски“ притежава задълженията (напрактика ги
изпълнява) в случаите, когато по медицински съображения се налага
консултирането на особено уязвимото лице в друго лечебно заведение - с
извеждането му; с лекуването му на друго лечебно място; с консултирането
му; с изследването. Освен това, родителят на особено уязвимото лице Я. ще
дава информирано съгласие за лечението му; ще е до него и ще го подкрепя.
Болница „Св.Наум“ се намира на значително по-голямо разстояние - т.нар.
болница на 4-ти км, за разликата от по-близкото по място в центъра на
гр.София лечебно заведение - „ЦПЗ Н.Шипковенски“. Опасенията на особено
уязвимото лице Я. за употребата на наркотици в мястото, където ще се лекува,
са неоснователни и са израз на желанието му да отиде на лечение на друго
болнично място. Няма логика особено уязвимото лице Я. да иска да отиде на
по-строго място в „Св.Наум“ за разлика от мястото, в което се намира и където
ще се лекува по ЗЗ - в ЦПЗ „Н.Шипковенски“.
СЪДЪТ СЕ ПОЗОВАВА на основополагащия принцип по Закона
здравето – за приоритет и превенция на действията по защита здравето на
предложеното за настаняване лице, както и за опазването на общественият
интерес от опасното му поведение.
СЪДЪТ НАМИРА, че за лице, което да дава информирано съгласие за
постановеното задължително лечение на предложеното за настаняване
особено уязвимо лице, следва да се определи неговият родител (възходящ
родственик от първа степен) Я.Я..
РЕШАВАЩАТА ИНСТАНЦИЯ НА СЪДА СЧИТА, че спрямо
предложеното за настаняване лице се установяват предпоставките за
3
провеждане на неговото задължително лечение по Закона за здравето (ЗЗ).
Решението на съда не е произволно и не обуславя налагането на по-големи
ограничения от установените законови такива по националното право на
съответната страна относно ограничаването на правото на свободно
придвижване на душевно болните лица, съгласно практиката на ЕСПЧ по
приложението на чл. 5, § 1, буква „е“ от Конвенцията за защита правата на
човека и основните свободи, а именно, когато не е провеждано никакво
лечение извън болнично заведение, или когато лечението спрямо душевно
болните лица извън болнични заведения се оказва неефективно. В тази насока
е Решението на Европейския съд по правата на човека „Винтерверп
срещу Нидерландия“ от 1971 г.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав
РЕШИ:
НАСТАНЯВА НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЛЕЧЕНИЕ ПО ЗАКОНА ЗА
ЗДРАВЕТО В СТАЦИОНАРНА ФОРМА ЗА СРОК ОТ ДВА МЕСЕЦА в
ЦПЗ „Н.ШИПКОВЕНСКИ“, гр.София ПРЕДЛОЖЕНОТО ЗА
НАСТАНЯВАНЕ ОСОБЕНО УЯЗВИМО ЛИЦЕ Г. Я. Я., с ЕГН:
********** (и със снета по делото самоличност).
ОПРЕДЕЛЯ за лице, което да дава информирано съгласие за
постановеното задължително лечение на ПРЕДЛОЖЕНОТО ЗА
НАСТАНЯВАНЕ ОСОБЕНО УЯЗВИМО ЛИЦЕ Г. Я. Я., с ЕГН:
**********, а именно – НЕГОВИЯТ РОДИТЕЛ (ВЪЗХОДЯЩ
РОДСТВЕНИК ОТ ПЪРВА СТЕПЕН) Я.Я..
ПОСТАНОВЯВА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕТО.
Решението може да бъде обжалвано и/или протестирано в 7 (седем)
дневен срок от днес пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като в случай на
жалба и протест НАСРОЧВА делото пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД за
17.10.2024г. от 10:00 часа, за която дата и час страните да се считат за
редовно уведомени от днес.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от съдебния акт на законния представител на
ЦПЗ „Н.ШИПКОВЕНСКИ“ гр.София, като СЪДЪТ СЛЕДВА ДА БЪДЕ
УВЕДОМЕН НЕЗАБАВНО за започналото лечение спрямо предложеното за
настаняване особено уязвимо лице.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4