РЕШЕНИЕ
№ 137
гр. ХАСКОВО, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VI-ТИ СЪСТАВ , в публично заседание
на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ
Членове:ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА
ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ
при участието на секретаря РУМЯНА В. НИКОВА
в присъствието на прокурора П. Й. Ж.
като разгледа докладваното от ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20255600600422 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.313 и сл. в глава ХХІ от НПК.
С Присъда рег. № 20/24.03.2025г., постановена по НОХД № 137/2025 г. по описа на Районен
съд – Хасково, подсъдимия М. Ф. Б. от **********, е признат за виновен в това, че на
13.05.2022г. на път III-593 в землището на с.Д.Б., общ. С., обл. Х., при управление на МПС -
л.а. „Ситроен Д 4“ с рег. № *******, в нарушение на правилата за движение по пътищата -
чл.16, чл.20 и чл.123 от ЗДвП и по непредпазливост, причинил телесни повреди на повече от
едно лице, както следва: средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 вр.ал.1 от НК на
Е.Х.Х. от с.Л., обл.Х., изразяваща се в трайно /за повече от 30 дни/ затруднение в
движението на десния крак дължащо се на счупване на бедрената кост ведно със
синдезмолиза на дясната сакроилиачна става, трайно /за повече от 30 дни/ затруднение в
движението на левия крак дължащо се на счупване на бедрената кост ведно със счупване на
долния клон на срамната кост, трайно /за повече от 30 дни/ затруднение в движението на
дясната ръка дължащо се на счупването на раменната кост; средна телесна повреда по
смисъла на чл.129 ал.2 вр.ал.1 от НК на И. Х. Х. от с.Л., обл.Х., изразяващи се в трайно /за
повече от 30 дни/ затруднение в движението на снагата дължащо се на счупване на три
ребра ведно със счупване на дъги на три от поясните прешлени, трайно /за повече от 30 дни/
затруднение в движението на лявата ръка дължащо се на счупване на лакътната кост, трайно
1
/за повече от 30 дни/ затруднение в движението на левия крак дължащо се на счупване на
петната кост, хемопневмоторакс и контузия на белите дробове причинили разстройство на
здравето временно опасно за живота; средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2
вр.ал.1 от НК на Х.Е.Ш. от с.Л., обл.Х., изразяваща се в трайно / за повече от 30 дни/
затруднение в движението на снагата дължащо се на счупване на телата на поясни
прешлени 4 и 5, и след деянието е избягал от местопроизшествието, поради което и на осн.
чл.343 ал.3 б. „А“, вр. ал.1 б. „Б“, вр. чл.342 ал.1, вр. чл.58а ал.1 и чл.54 ал.1 от НК, му е
наложено наказание от 2 години „лишаване от свобода“ чието изпълнение на осн. чл.66 ал.1
от НК, е отложено за срок от 4 години. С присъдата на осн.чл.343г от НК, на подсъдимия е
наложено и кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 1 година. Осъден е да заплати и по сметка на ОД-МВР-Хасково, сумата от 2 009.60
лв. представляваща разноски по делото.
Недоволен от присъдата е останал адв.И. от АК - Хасково, който като защитник на
подсъдимия я обжалва в срок, в частта за наказанието, което намира за завишено. В тази
насока в жалбата се сочат смекчаващи според защитата, вината на подсъдимия,
обстоятелства. Твърди се, че липсвали и доказателства подсъдимия да избегнал
целенасочено проверката от контролните органи, като се иска изменение на присъдата и
намаляване на наложеното му наказание.
Протест против присъдата, въпреки неправилно определеното по размер наказание по
чл.343г от НК, от страна на РП- Хасково не е депозиран, както и възражение против
въззивната жалба.
Пред първата инстанция, пострадалите макар да са направили своевременно искане чрез
поверениците си за конституиране като частни обвинители, то по същото неясно защо от
първата инстанция липсва произнасяне в разпоредителното заседание и пострадалите не са
конституирани като страни в процеса. Така правата им са били нарушени от
първоинстанционния съд но в тази насока също липсва протест от прокурора , а
практическия отказ за конституиране на пострадалите като частни обвинители не е обжалван
от самите пострадали или поверениците им. При това положение след като пострадалите
нямат качеството на страна в процеса по смисъла на чл.253 от НПК, неясно защо от
първоинстанционният съд им е изпратен препис от въззивната жалба, против която е
постъпило възражение от повереника на пострадалия Х. със съображения за неправилност
на жалбата и искане за потвърждаване на присъдата. В същата насока е постъпилото
възражение и от пострадалите Х. и Ш. подадено чрез повереникът им, в което са изложени
също и съображения за неправилност при определяне размера на наложеното на подсъдимия
наказание по чл.343 г от НПК, но поради липса на съответен протест или жалба в тази
насока, се иска потвърждаване на присъдата.
Пред настоящата инстанция не са допускани и събирани нови доказателства.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Хасково, намира жалбата за неоснователна,
наложените на подсъдимия наказания счита за справедливи и иска присъдата да бъде
потвърдена.
2
Подсъдимият се явява лично и със защитникът си адв.И., който в пледоарията си излага
доводи за недоказаност на единия квалифициращ признак по чл.343 ал.3 от НК - че след
деянието подсъдимият избягал от местопроизшествието, като в тази насока твърди, че след
ПТП подсъдимия бил отведен до болницата в гр.Х. понеже се нуждаел от медицинска
помощ но напуснал лечебното заведение поради страх от саморазправа, от близките на
пострадалите. Защитникът излага и съображения за несправедливост на наложеното на
подсъдимия наказание по чл.343г от НК, за което иска приложението на чл.55 ал.3 от НК и
евентуално намаляване на наказанието „лишаване от свобода“.
Подсъдимият в личната си защита, се придържа към доводите на защитникът си. В
последната си дума иска да бъде намалено наложеното му по чл.343 г от НК, наказание.
Настоящата инстанция, като провери изцяло правилността на обжалваната присъда, по
наведените от страните доводи и служебно на осн.чл.314 от НПК намира, че жалбата е
основателна но не по изложените в нея съображения и изтъкнатите от защитата доводи, като
присъдата следва да бъде отменена на процесуално основание поради допуснати от първата
инстанция съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348 ал.3 т.1 и т.2 от НПК,
изразяващи се в липса на мотиви и съществено нарушение на процсуалните правила, довело
до ограничаване на процесуалните права и правото на защита на подсъдимия , без
въззивната инстанция да разглежда делото по същество, поради следното:
Съдебното производство пред първата инстанция, е образувано по обвинителен акт на РП -
Хасково, с който на подсъдимия е повдигнато обвинение за престъплението по чл.343 ал.3 б.
„А“, вр. ал.1 б. „Б“, вр. чл.342 ал.1 от НК, за което е признат за виновен и осъден с
обжалваната присъда. В проведеното разпоредително заседание са обсъдени въпросите по
чл. 248 ал.1 от НПК, произнасяне по искането на пострадалите за конституиране като частни
обвинители, както бе посочено, не е направено поради опущение на съда. Съдебното
следствие е протекло по правилата на глава XXVII, при условията на чл.371 т.2 от НПК,
подсъдимият е признал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителният акт и изразил съгласие да не се събират доказателства за проверката им, а
съдът установил, че самопризнанието му се подкрепя от събраните на досъдебното
производство доказателства и с определение по реда на чл.372 ал.4 от НПК обявил, че при
постановяване на присъдата ще го ползва, без да събира доказателства за фактите изложени
в обстоятелствената част на обвинителният акт.
Престъплението за което подсъдимият е предаден на съд и признат за виновен, е бланкетно.
С диспозитива на обвинителният акт, съставът на бланкета на престъплението е запълнен с
вменените като нарушени от подсъдимия като водач на МПС, правила за движение по чл.16
ал.1 т.1, чл.20 ал.1 и ал. 2 и чл.123 ал.1 т.2 б. „А“ и „ Б“ от ЗДвП, изписани и текстово, довели
според обвинението до настъпване на съставомерния резултат. Същевременно в диспозитива
на атакуваната присъда с която подсъдимият е признат за виновен в извършване на
посоченото престъпление е отразено, че нарушените от него правила за движение по
пътищата, запълващи бланкета на посоченото престъпление са по чл.16, чл.20 и чл.123 от
3
ЗДвП, които са изписани единствено цифрово, не и текстово. По същия начин е подходено и
в мотивите към присъдата, които по своето съдържание са изключително декларативни и по
същността си се приравняват на липса на мотиви по смисъла на чл.348 ал.3 т.2 от НПК. Това
е така защото в мотивите към присъдата освен излагане на фактите признати от подсъдимия
и посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт, в нарушение на чл.373 ал.3 и
чл.305 ал.3 от НПК, липсва каквото и да е конкретизиране и анализ на доказателствената
съвкупност, от който да става ясно дали и защо събраните на досъдебното производство
доказателства подкрепят самопризнанието на подсъдимия, върху което в мотивите въобще
липсва позоваване. На следващо място, посочените в присъдата и мотивите разпоредби по
чл.16, чл.20 и чл.123 от ЗДвП приети от първата инстанция като нарушени от подсъдимия и
довели до съставомерният резултат, съдържат по няколко различни задължения за водачите
на МПС, включително и такива, които не са били вменени на подсъдимия с обвинението.
Поради липсата в диспозитива и мотивите на присъдата, на словно отразяване на
конкретните правила по посочените норми на ЗДвП, не става ясно какво конкретно
нарушение на правилата за движение е прието от първата инстанция, че е допуснато от
подсъдимия, как то е довело до съставомерния резултат и дали той се дължи едновременно
на нарушаване на всички вменени му с обвинението нарушения на ЗДвП или и на други,
попадащи също в обхвата на приетите като нарушени норми по ЗДвП, за които липсва
обвинение. Вярно е, че съдът с присъдата може да приложи правилната разпоредба на ЗДвП
запълваща бланкета на престъплението по транспорта, но единствено при изложена в
обвинителният акт съответна фактология, по която подсъдимият се е защитавал. В такива
случаи обаче с присъдата се дължи произнасяне по вменената с обвинението норма по ЗДвП
счетена от съда за нестояща в причинна връзка със съставомерния резултат, което в
настоящата присъда липсва, а разширение на обвинението чрез вменяване с присъдата и на
други нарушения на правила на ЗДвП, за които няма фактическо обвинение, е недопустимо.
Това в настоящия случай както бе посочено, не става ясно от обжалваната присъда и
мотивите към нея, което прави невъзможна проверката от страна на въззивната инстанция,
на волята на първата, съществено ограничава правото на защита на подсъдимия и
възможността му да разбере за какво престъпление и как извършено, е признат за виновен и
осъден и представлява съществено нарушение на процесуалните правила и по смисъла на
чл. 348 ал.3 т.1 от НПК. Такова е и участието в съкратеното съдебно следствие на
повереника на единия неконституиран по опущение на съда като частен обвинител,
пострадал. Посочените съществени процесуални нарушения са отстраними, но не от
въззивната инстанция и за отстраняването им присъдата следва да бъде отменена изцяло, а
делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция, от стадия на
разпоредителното заседание. Водим от горното и на осн. чл. 334 т.1 ,вр. чл. 335 ал.2, вр.
чл.348 ал.3 т.1 и т.2 от НПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Присъда рег.№ 20/24.03.2025г., постановена по НОХД № 137/2025 г. по
4
описа на Районен съд – Хасково.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Хасково за ново разглеждане от друг състав на същия
съд, от стадия на разпоредителното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5