Решение по дело №723/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от И. П. Н., [ЕГН], с адрес гр. Добрич, [жк], [адрес], подадена чрез адв. С. С., против решение № 225 от 19.02.2024г. на ВРС, постановено по АНД № 20233110201463/2023г., по описа на ВРС, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0436-000156/24.02.2023г. на Началника на Сектор в ОД МВР-Варна, Второ РУ, с което на касатора за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, на основание чл.175а, ал.1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно и необосновано, постановено при нарушение на административно- производствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Касаторът излага подробни доводи срещу извършената от страна на съда оценка и анализ на доказателствата. Подчертава, че за осъществяване на изпълнителното деяние на нарушението следва да е налице и изискуемата субективна страна. Отправя се искане за отмяна на решението и постановяване на ново по съществото на спора, с което се отмени процесното НП.

В открито съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си представител адв. С., поддържа касационната жалба.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител. С писмени бележки вх. № 6933/15.05.2024г., чрез пълномощника юрисконсулт К. Л.-А., заявява, че оспорва изцяло касационната жалба. Излага становище по съществото на спора, с релевирани доводи за обоснованост и правилност на решението на въззивния съд. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност, моли да се присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и дава заключение, че решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Производството пред ВРС е образувано по жалба на И. П. Н. от гр. Добрич, [жк] [адрес] против Наказателно постановление № 23-0436-000156/24.02.2023г. на Началника на Сектор в ОД МВР-Варна, Второ РУ, с което за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, на основание чл.175а, ал.1, предл. трето от ЗДвП, на Н. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

ВРС е приел от фактическа страна, че на 15.01.2023г., около 22:57 ч., в гр. Варна, И. Н. управлявал л.а. „БМВ 3 ЕР РЕИХ“ с рег.№ ТХ 03-33 МТ, собственост на П. Н., като в автомобила заедно с него пътували свидетелите Й. К. и Е. М.. От [улица], с маневра рязко на ляв завой по посока [улица]Н. не намалил скоростта, а извършил маневра, наляво и на дясно, при което задните гуми се завъртели с по-висока скорост от предните и изгубили сцепление с пътната настилка. В резултат от това задната част на автомобила се приплъзнала, станала неконтролируема последвали няколко последователни маневри свързани с последователно навлизане в съседните пътни ленти и връщане отново в лентана за движение. Свидетели очевидци на случилото се станали полицаи при ОД на МВР Варна - М. Н. и Т. А., които след проверка на водача, преценили че се касае за „дрифт“ и пристъпили към съставяне на АУАН. Срещу съставения АУАН, в срока по чл. 44 от ЗАНН били депозирани писмени възражения. Въз основа на съставения АУАН и изготвено становище от актосъставителя, Началника на Сектор в ОД МВР – Варна, Второ РУ – Варна издал процесното наказателно постановление, като наказващият орган възприел изложената в акта фактическа обстановка и наложил на основание чл. 175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП административни наказания лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и глоба в размер на 3000 лева.

За да потвърди издаденото НП, въззивният съд е приел, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентен орган, при спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Актът е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел. Спазени са и изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН относно описанието на нарушението, датата и мястото и обстоятелствата, при които е извършено. Подробното описание в акта и постановлението, което е било квалифицирано като нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, е позволило на привлеченото към отговорност лице да разбере фактическите твърдения на контролните органи и да упражни правото си на защита. Нарушението е описано пълно и точно от фактическа и от правна страна, като в НП са посочени всички съставомерни елементи и всички факти, относими към тях. Изложил е мотиви досежно приложението на материалния закон и по възраженията във въззивната жалба. Намерил, че правилно отговорността на Н. е ангажирана по чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, в който санкцията е определена в абсолютен размер. ВРС подробно е анализирал признаците на състава, включително през призмата на легалната дефиниция на §6, т.1 от ДР на ЗДвП, и дефиницията за „дрифт“, наложена от съдебната практика.

В хода на съдебното следствие били разпитани свидетелите М. Н., Т. А., Й. К. и Е. М., чиито показания били анализирани и съответно ценени от първостепенния съд. Показанията на Н. и А. въззивният съд е приел за последователни, непротиворечиви и логични, възприели пряко движението на автомобила и специфичния шум, издаван от гумите. В показанията си те са категорични, че не се касае за плъзгане на превозното средство, а за умишлено извършена маневра – рязко подаване на газ, превъртане на гумите и няколкократно поднасяне на ляво и дясно. Предвид непредубедеността на свидетелите, ВРС е кредитирал показанията им, за разлика от показанията на другите двама свидетели - Й. К. и Е. М., които са в близки приятелски отношения със санкционираното лице.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Не са налице посочените от касатора основания за отмяна, а съдът разглежда тези от тях, които съставляват касационни основания по смисъла на чл.348 НПК, съобразно препращащата норма на чл.63в ЗАНН.

При субсидиарното прилагане на НПК, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата, и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. По повод приетата за установена по делото фактическа обстановка, настоящият съд приема, че ВРС е събрал необходимите и относими доказателства, в обжалваното решение, и е изложил мотиви относно тяхната оценка.

Не се установяват релевираните в касационната жалба пороци при преценката на доказателствата от страна на въззивния съд. Свидетелски показания са обсъдени подробно, като е мотивирано защо и на кои от тях съдът дава вяра. Правилно съдът е отбелязал липсата на заинтересованост у служителите на МВР, възприели непосредствено действията на Н. и неговите обяснения, за разлика от другите двама свидетели, намиращи се в близки приятелски отношения с касатора. Предвид това, и в съответствие с необорената презумптивна доказателствена сила по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП на съставения АУАН, следва да се приеме, че действителните факти по спора са такива, каквито са установени от органите на МВР в хода на административнонаказателното производство. Такава е преценката и на първоинстанционния съд и тя е правилна. Касационният състав намира, че релевантните факти се потвърждават от кредитираните в хода на производството доказателства, като в тях се съдържат непротиворечиви данни, обосноваващи съставомерността на деянието.

Съдът споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка, както и изложените правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл.104б, т. 2 от ЗДвП, на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В настоящия случай, от събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, се установява по безспорен начин, че жалбоподателят на посочената в АУАН и НП дата, управлявайки лек автомобил „БМВ“ с рег.№ [рег. номер], използва път - отворен за обществено ползване за друга цел, като поднася автомобила /дрифтира/. Макар и да липсва легално определение на „дрифт“, в практиката същото се е наложило като техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда дадено превозно средство извън контрол чрез „презавиване“, довеждайки до загуба сцеплението на задните гуми. Именно посочената техника на шофиране е предприета от страна на касатора. Същата, както и даденото от самия Н. обяснение след спирането му, са възприети непосредствено от свидетелите М. Н. и Т. А., поради което нарушението е правилно квалифицирано и безспорно доказано, включително от субективна страна.

Настоящият състав на съда приема, че като е потвърдил наказателното постановление, ВРС е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, на основание чл.63д, ал.4, вр. ал.1 ЗАНН, в полза на ОДМВР – Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.37 ЗПП, вр. чл.27е от Наредбата за правната помощ, в размер на 80 (осемдесет) лева.

Воден от горното, и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд – Варна,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 225 от 19.02.2024г. по АНД № 20233110201463/2023 по описа на ВРС.

ОСЪЖДА И. П. Н., [ЕГН], да заплати на ОД МВР - Варна сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението е окончателно.