Р
Е Ш Е Н И Е
№……, 19.11.2020 г., гр. Пазарджик
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, XIX състав, в
публично заседание на седми октомври през две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател Ангел Ташев
Секретар
Наталия Димитрова
Прокурор
. . . . . . . . . . . . . . .,
като
разгледа докладваното от съдия Ташев АН дело номер 632 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Й.В.Й., ЕГН **********,
с адрес *** против Наказателно постановление № 19-1006-004730/06.12.2019 г.,
издадено от Началник Група към ОДМВР Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“, с което
на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 200 лева /двеста лева/ и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
Релевираните в жалбата оплаквания се
свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на
атакуваното НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят не се
явява лично, не изпраща й процесуален представител. Депозирано е становище, в
което е посочено, че жалбата се поддържа, като се излагат доводи за нарушение
на срока за издаване на процесното НП.
За ответника по жалбата- териториалната
структура на ОД на МВР Пазарджик, редовно призована, не се явява представител.
Депозирано е становище, с което се иска от съда да потвърди процесното НП, като
правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното от
фактическа страна:
Жалбоподателят е санкциониран с НП за
това, че на 11.04.2019 г., около 14:30 часа, в село Г., ул. „Двадесет и първа“
в посока бензиностанция „Е.“, управлява МПС – АТВ, с рама № ..., марка „CAN-AM“, модел „AUTLANDER“, без рег. табели, собственост на
Владимир Павлов, адрес: с. Габра, общ. Елин Пелин, което не е регистрирано по
съответния ред и е без регистрационни табели, поставени на определените за това
места.
За констатираното нарушение на
жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение
Серия АA, бланков номер 063033 от 11.04.2019 г. Въз основа на същите фактически обстоятелства е била образувана
преписка за престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С постановление от 15.11.2020 г. на
Районна прокуратура Пазарджик е постановен отказ да се образува наказателно
производство. Прието е че деянието се явява с незначителна обществена опасност,
което го прави малозначително, като материалите са изпратени на административен
орган за проверка на случая и евентуално ангажиране на отговорност за
административно нарушение.
Въз основа на
горепосоченото постановление на РП Пазарджик било издадено атакуваното НП,
което било връчено лично на жалбоподателя на 11.02.2020 год., а жалбата против
него била подадена чрез АНО на 11.02.2020 г..
Изложената
фактическа обстановка се установява въз основа събраните по делото
доказателства: от показанията на разпитания свидетел - актосъставителя П.Б., който
заявява че потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него,
както и от писмените доказателства, съдържащи се в приложената
административнонаказателна преписка и преписка с № 181800-8519/2019 г. по описа
на РУ Пазарджик приобщени по реда на чл.283 от НПК. При преценка на събраните в
хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпит на посочения
свидетел съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото
показанията му са обективни и еднопосочни, съответстващи на събраните по делото
писмени доказателства. В тази връзка и доколкото посоченият свидетел не се
намира в никакви особени отношения с нарушителя, същият не може да се счита за
заинтересован или предубеден, поради което за съда не съществуват основания да
не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.
Изложената фактическа обстановка се
установява и въз основа събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на
чл.283 от НПК.
Доколкото същите спомагат за
пълното и обективно изясняване на релевантните обстоятелства по делото и са абсолютно непротиворечиви, съдът основава на тях фактическите си констатации.
При така установеното от фактическа
страната, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в предвидения в чл.
59, ал. 2 от ЗАНН срок,
от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, с оглед на което е
процесуално допустима и от лице, имащо правен интерес да
инициира съдебен контрол за
законосъобразност
При извършена служебна проверка съдът
констатира, че обжалваното НП е издадено
от материално компетентно лице по смисъла на закона, видно от представената
Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.
Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН. В конкретния случай НП е
издадено на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН, съгласно който – ако прокурорът е
отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия
орган, какъвто е процесния случай, административно наказващия орган може да
издаде НП. В последния случай срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН, ще тече от момента
на отказа на прокуратурата да образува досъдебно производство или от издаване
на постановлението за прекратяване на образуваното такова, респективно от
влизане в сила на съдебния акт за прекратяване на производството. В конкретния
случай нарушението е извършено на 11.04.2019 г., постановлението за отказ да се
образувано ДП е издадено на 15.11.2019 г., а НП е издадено на 06.12.2020 г.,
поради което и следва да се приеме, че всички давностни срокове за реализиране
на отговорността на жалбоподателя са били спазени, т.е. между постановлението
на прокуратурата и издаването на процесното НП не е изтекъл предвидения шестмесечен
срок. Във връзка с горното се явява неоснователно възражението на
жалбоподателя, че процесното НП е издадено след изтичане на предвидените
давностни срокове в ЗАНН. Самото наказателното постановление е съобразено с
нормата на чл.57 от ЗАНН, като вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен” и
срещу какво да се защитава. В случая не са налице формални предпоставки за
отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него. Неоснователно е
възражението, че в НП са посочени два часа – 16:03 часа и 14:30 часа, поради
което за жалбоподателя не става ясно, в кой от двата часа е управлявал МПС –
АТВ. Наистина в НП са посочени два часа - 16:03 часа и 14:30 часа, но това не
представлява съществено нарушение на процесуалните правила, предвид посочването
на датата на извършване на деянието, за което е ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност.
Съдът намира, че при издаване на НП
правилно е приложен материалния закон. В качеството си на водач по смисъла на §
6, т. 25 от ДР на ЗДвП, предприемайки управление на МПС, жалбоподателят е бил
субект на задължения, визирани в нормите на ЗДвП относно установените правила
за движение по пътищата и изискванията към движещите се превозни средства. С
поведението си Й.Й., е нарушил въведената в чл.140, ал.1 от ЗДвП забрана по
пътищата отворени за обществено ползване да се допускат само регистрирани МПС и
ремаркета. Неизпълнението на това задължение се обвързва с административно
наказателния състав по чл.175, ал.3 от ЗДвП, който в случая е осъществен както
от обективна, така и от субективна страна.
Безспорно от събраните по делото
доказателства се доказа, че жалбоподателят на инкриминираната дата е управлявал
процесното МПС – „АТВ“, което не е било регистрирано. В подкрепа на този извод,
са както показанията на разпитания свидетел, така и представената по делото
справка по история за регистрация на ПС с рама № ....
Съдът не може да сподели възражението на жалбоподателя, че АТВ-то е имало
„американска регистрационна табела“. Горното се опроверга по категоричен начин
от показанията на актосъставителя Б., който заяви пред съда, че “АТВ-то беше американски внос, ако не се
бъркам, но си спомням, че нямаше нито български, нито американски табели.“. По
делото не бяха ангажирани никакви доказателства в подкрепа на тезата на
жалбоподателя.
За пълнота настоящият съдебен състав следва
да посочи и следното. Факт е, че съгласно чл.1, ал.4 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение
на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, не подлежат на
регистрация определени категории превозни средства, сред които и моторните
превозни средства, предназначени за състезания по затворен маршрут. В случая по
делото не се установи управляваното от Й. МПС да е било предназначено за
спортни цели. Съдът обаче държи да посочи, че дори и АТВ-то да е имало
предназначение за използване на спортни цели и конструктивно да е било пригодено
за такива, то това не освобождава водачът му да го регистрира, за да може да се
движи с него по пътищата отворени за обществено ползване. Специалната наредба
за регистрацията изключва от приложното си поле МПС-та, предназначени за
състезания по затворен маршрут, но това не означава, че за тази категория
превозни средства е позволено да се движат без регистрация и регистрационни
табели по пътищата, отворени за обществено ползване. Обратното тълкуване,
според което, след като е изключено от регистрационния режим по наредбата,
превозното средство може да се движи навсякъде без регистрация, изцяло
противоречи на целта на ЗДвП и подзаконовите актове по приложението, както и на наказателно-правната защита по
чл.345, ал.2, вр. с ал. 1 от НК на този вид обществени отношения. В конкретния
случай жалбоподателят не е управлявал АТВ по време на състезание по затворен
маршрут, а на улица в с. Г.. Последното се доказа по категоричен начин от
показанията на разпитания свидетел Б., който заяви, че „ние бяхме на ул. „21“ в
населеното място“. Във връзка с това се явява неоснователно възражението на
жалбоподателя, че е управлявал АТВ-то и е бил спрян извън регулацията на
селото. Освен това управляваното превозно средство притежава всички
характеристики на МПС и ППС, тъй като съгласно § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП –
"Моторно превозно средство" е пътно превозно средство, снабдено с
двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства.
Така констатираното
нарушение не може да се счете и за маловажен случай. Действително преценката за
маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е
Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, по т.д. № 1/2007г. по описа
на ВКС, но в случая настоящият съдебен състав споделя
извода на административно наказващия орган, че деянието не следва да бъде
квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Имайки предвид
вида на нарушението и признаците на състава му, които не изискват настъпването
на определен вредоносен резултат и че същото касае конкретно нарушение, то
съдът намира, че в настоящия случай разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не може да
бъде приложена, доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като
“маловажен случай” по смисъла на посочената законова норма. Не е установено
също така наличието на някакво конкретно извинително обстоятелство, което да е
обусловило процесното неизпълнение, поради което и не са налице основания за
приложението на цитираната разпоредба. В този смисъл съдът не споделя
изложеното от жалбоподателя, че на въпросната дата е правил ремонт на АТВ-то и
го е изпробвал. Дори да допуснем, че е наистина е правен ремонт на АТВ-то, то
не е следвало да бъде изпробвано в рамките на населеното място, по пътищата, отворени за обществено ползване. В случая деянието, обявено за наказуемо е
свързано със спазване на правилата за движение по пътищата, за които
нормативната база предвижда строги правила за осъществяване, като целта на
закона е да се опазват животът и здравето на участниците в движението по
пътищата и да се улеснява тяхното придвижване. Неспазването на правилата,
свързани с движение по пътищата би застрашило нормалното осъществяване на
значими обществени отношения, свързани с безопасността на движението, съответно
здравето и живота на гражданите. С оглед на изложеното се налага извода, че
въпросното деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с други подобни случаи, нарушението е типично
за вида си, като нито пред контролните органи, нито пред съда жалбоподателят е
въвел твърдения за факти, които да водят до занижаване на обществената опасност
на извършеното, поради което не са налице условията
същото да бъде квалифицирано, като маловажен случай. За формирането на този
извод допринасят и данните от приложената справка за нарушител/водач и
приложените писмени доказателства по преписка с № 181800-8519/2019
г. по описа на РУ Пазарджик.
Административнонаказващият
орган правилно е издирил и приложил административнонаказателната разпоредба на
чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДв.П, предвиждаща санкциониране на водач, който
управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, като е наложил
минималния размер на предвидената “глоба” и шестмесечен срок на “лишаване от
право да управлява МПС”.
С оглед изхода на делото и
направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника по жалбата,
ще следва жалбоподателят Й.В.Й. да бъде осъден да заплати юрисконсултско
възнаграждение на ОДМВР Пазарджик. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за
защита в производства по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до 120 лева. Производството по
делото продължи в три съдебни заседания, по който е даден ход на делото, с
разпит на един свидетел и не е с фактическа или правна сложност, поради което
следва да бъде определено и присъдено минимално възнаграждение от 80 лева.
По изложените съображения и
на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19-1006-004730/06.12.2019 г., издадено от Началник Група към
ОДМВР Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“, с което на Й.В.Й., ЕГН **********, с
адрес ***, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДП, за нарушение на чл.140,
ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева /двеста лева/ и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
ОСЪЖДА Й.В.Й., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ОД МВР ПАЗАРДЖИК сумата от 80,00 лева /осемдесет лева/ за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи
на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен
съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: