Р Е Ш Е Н И Е
№ 930
Гр. П., 06.06.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на шестнадесети май през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Даниела Асенова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 00092/2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от Топлофикация-П.“ АД срещу С.Н.В. кумулативно
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата от 664,28 лв.,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в
гр. П., ул. „***, с абонатен № ***, законната лихва
за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК в съда – 20.09.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата
от 106,74 лв., представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до
28.08.2018 г., за които суми по ч. гр. дело ***г. по описа на Районен съд – П.,
ГО, II-ри състав е издадена Заповед № 4726/21.09.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди,
че между него и ответника, в качеството му на потребител – клиент за битови
нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба
/доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от
публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват
насрещната страна без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно
Общите условия през процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до
имота на ответника топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за
дялово разпределение, отчетена и разпределена от фирмата за дялово
разпределение, включваща сума за отопление на имота, сума за топлинна енергия,
отдадена от общите части и сградна инсталация, и за дялово разпределение.
Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за
заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период в размер на
сумата от 664,28 лв. и на падежа – в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнася, нито към момента на депозиране на заявлението.
Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради
неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи
условия ответникът, като потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва, възлизаща на сума в размер на 106,74 лв. за периода от
10.07.2016 г. до 28.08.2018 г. С тези съображения отправя искане за уважаване
на предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането.
С Разпореждане от 24.01.2019 г. съдът, след
като е приел, че исковата молба отговаря на изискванията за редовност по чл.
127 и чл. 128 ГПК, а предявените с нея искови претенции са процесуално
допустими, е разпоредил препис от същата, заедно с препис от приложенията към
нея да се изпратят на ответника, указвайки му възможността в едномесечен срок
от получаването им да подаде писмен отговор, неговото задължително съдържание,
последиците от неподаването му и от неупражняването на съответните права. Съдът
изрично е предупредил ответната страна, че ако в едномесечния срок не представи
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, за което е
редовно призован, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, съдът по искане на ищеца може да постанови неприсъствено решение.
Препис от разпореждането, заедно с преписи от исковата молба и останалите книжа
са получени лично от ответника С.В. на 15.02.2019 г. /видно от разписката на
гърба на съобщението, удостоверяваща получаването им – л. 16 от делото/, като в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК същият не е депозирал писмен отговор.
В
съдебното заседание ищцовото дружество, чрез пълномощника си, поддържа исковата
молба като отправя искане за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, считайки, че са налице законоустановените предпоставки за това.
Претендира присъждане на разноските, сторени в производството, съгласно списък
по чл. 80 ГПК, който представя.
Ответникът
С.Н.В., редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предявени
са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията
на кумулативно обективно съединяване помежду им, с искане за установяване със
силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу
ответника, удостоверени в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, издадена по ч. гр. дело ***г. по описа на Районен съд – П.. Съдът,
като съобрази, че препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5, вр. ал. 1 ГПК, а установителните искове са предявени в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени му от съда указания по чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК
намира, че за ищеца е налице интерес от търсеното установяване.
Съгласно
разпоредбата на чл. 238 ГПК в случаите, при които ответникът не представи в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу него, като за тези последици от бездействието си
ответникът следва да е бил уведомен. Същевременно, от изложените в исковата
молба обстоятелства и доказателствата по делото следва да може да се направи
извод за вероятна основателност на исковата претенция.
В
настоящия случай така посочените предпоставки, обуславящи възможността за постановяване
на неприсъствено решение, са налице: ответникът С.Н.В. не е депозирал отговор
на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците по
чл. 238 ГПК с разпореждането на съда от 24.01.2019 г., редовно призован за
първото по делото съдебно заседание не се явява и не изпраща представител, като
не е направил и искане делото да се разглежда в негово отсъствие. В
производството по ч. гр. дело ***г. по описа на Районен съд – П. същият не е
депозирал възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК с обосновани оспорвания на
вземанията, като препис от заповедта за изпълнение му е връчен по реда на чл.
47, ал. 5, вр. ал. 1 ГПК. Същевременно, в съдебно заседание ищецът е релевирал изрично
искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът
намира, че от посочените в исковата молба обстоятелства и от приетите по делото
писмени доказателства – заверени копия от Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация – П.“ ЕАД на потребителите в гр. П.,
като приложение от вестник „СъП.“, бр. 82/3959 от 29.04.2008 г. и от извлечение
от сметка за абонатен № *** за имот, находящ се в гр. П., ул. „****, с партида
на името на ответника С.В., може да се направи извод за вероятна основателност
на предявените искове, а именно за наличието през процесния период на
облигационно отношение между ищеца и ответника с предмет покупко – продажба
/доставка/ на топлинна енергия, регулирано от публично известни Общи условия,
както и за реалната доставка на такава за исковия топлоснабден недвижим имот,
за която се дължи посочената в исковата молба сума, изпадането на ответника в
забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение. В тази връзка
съдът намира за необходимо да отбележи, че доказателственото значение на
приетото извлечение от сметка, при
преценка наличието на вероятна основателност на исковете, следва и от
разпоредбите на чл. 182 ГПК, вр. чл. 55 ТЗ, предвид липсата на проведено оспорване
от ответника на редовността на воденото от ищеца счетоводство.
Съгласно
разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се
мотивира по същество, като е достатъчно в мотивите му да се укаже, че същото се
постановява при наличието на предпоставките за това по чл. 238 и чл. 239 ГПК.
Предвид
изложеното, съдът намира, че следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените установителни
искове да бъдат уважени изцяло, като бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумите за главница и лихва за забава, респ. за
периодите, предмет на исковите претенции, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда
– 20.09.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
По отговорността за разноски:
При
този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
единствено ищецът, както за тези, сторени в исковото производство, така и
за тези, направени в хода на ч. гр. дело ***г. по описа на Районен съд – П. –
арг. т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013
г., ОСГТК на ВКС. В полза на ищцовото
дружество, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, следва да бъде присъдена
сумата от 75 лв. – платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство и сумата от 125 лв. – платена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство. Съдът определи
юрисконсултското възнаграждение на ищеца в двете съдебни производства в
минималния му размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.),
вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 26 от Наредбата за заплащането на
правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното
производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по
отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като
съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния представител на
ищеца, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото.
На
основание чл. 239, ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявените от „Топлофикация-П.“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино срещу С.Н.В.,
с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес:***, ул. „****установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С.Н.В. *** АД сумата от 664,28 лв., представляваща стойност на
доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2017 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „****, ****, с абонатен № ***, законната лихва за
забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК в съда – 20.09.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата
от 106,74 лв., представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до
28.08.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № 06435/2018 г. по описа на
Районен съд – П., ГО, II-ри състав е
издадена Заповед № 4726 от 21.09.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА С.Н.В., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес:***, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати на „Топлофикация-П.“
АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж.к. Мошино, сумата
от 75 лв., представляваща сторени
разноски в производството по ч. гр. дело ***г. по описа на Районен съд – П.,
ГО, II-ри състав и сумата от 125 лв.,
представляваща сторени разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване – арг. чл. 239, ал. 4 ГПК.
ПРЕПИС от решението да
се връчи на страните – за сведение.
Ч. ГР. ДЕЛО ***г. по описа на съда, да се върне на съответния съдебен състав, с приложен към същото заверен препис от
настоящото решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: