№ 17128
гр. София, 12.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110162457 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с предявен от Н. З. К. и Д. З. К. иск срещу И. М. Ц. и В. И. Ц. с
правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределение на ползването на свободната незастроена
площ от ПИ с идентификатор 11394.1795.3982 с площ по скица от 723 кв. м.
Ищците твърдят, а ответниците с отговора на исковата молба не оспорват следните
обстоятелства:
- че притежават в съсобственост ПИ с идентификатор 11394.1795.3982.
- че в имота има построена само една сграда с идентификатор 11394.1795.3982.1, в
която сграда има четири самостоятелни обекта на право на собственост – самостоятелни
обекти с идентификатори 11394.1795.3982.1.2 /жилище/, 11394.1795.3982.1.3 /жилище/,
11394.1795.3982.1.4 /гараж/, които са собственост на ищците и самостоятелен обект с
идентификатори 11394.1795.3982.1.1 /жилище/, който е собственост на ответниците – виж
уточнителна молба с вх. № от 20.04.2023 г.
Към всеки от самостоятелните обекти се припада съответната ид. ч. от общите части
на сградата /л. 25-27/. Ищците твърдят, че притежават 66,92 % ид. ч., а ответниците 33,08%
ид. ч. Твърди се, че други лица нямат права в съсобствеността, никой друг освен страните не
притежава, както право на собственост на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор
11394.1795.3982.1, така и ид. ч. от правото на собственост върху дворното място, за което са
представени доказателства с уточнителна молба с вх. № от 20.04.2023 г.
Предявен е иск с правна квалификация чл. 32, ал. 2 ЗС.
При изложените твърдения в исковата молба и уточнителната молба, съдът намира,
че производството се явява недопустимо:
Допустимостта на иска за спорна съдебна администрация по чл. 32, ал. 2 ЗС, е
обусловена принципно от наличието на съсобствен имот, вън от хипотезите на етажна
съсобственост. Въведени са няколко изключения от горното правило, едно от които в чл. 3
ЗУЕС, в който е предвидено изключение за управлението на общите части на сгради в
режим на етажна собственост, в които самостоятелните обекти са до три и принадлежат на
1
повече от един собственик - прилагат се разпоредбите на чл. 30, ал.3, чл. 31, ал. 1 и чл. 32
от ЗС.
В случая това изключение не е налице, доколкото се установява че в сградата,
построена върху процесния имот обективно съществуват повече от три самостоятелни
обекта – а именно 4 самостоятелни обекта, които принадлежат на повече от един
собственик, а дворното място е обща част по предназначение и служи за общо ползване.
Дворното място е обща част по естеството си по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС само в
случай, че е налице пълна идентичност между етажните собственици и собствениците на
земята – виж решение № 124 от 20.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2054/2014 г., II г. о., каквато
идентичност се твърди от страните по производството. Дворът при сгради, които се намират
в режим на етажна собственост представлява обща част и въпросите по управлението и
използването на тази обща част следва да се решават от общото събрание на етажната
собственост. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10, б. „и“ и „м" ЗУЕС ОС на етажната собственост
приема решения за всички въпроси свързани с управлението на общите части.
Предвид данните по настоящето дело, че процесното дворно място представлява
обща част по смисъла на 38 ЗС, прилежаща към отделните обекти на етажната собственост
и с оглед твърденията и представените доказателства, че самостоятелните обекти в
жилищната сграда са повече от три, съдът намира, че разпределянето на ползването следва
да се извърши по реда на чл. 11, ал. 1, т. 10, б. „и" ЗУЕС от общото събрание на етажните
собственици. В сгради с повече от три самостоятелни обекта, принадлежащи на различни
лица /какъвто е настоящият случай/ управлението на общите части се осъществява по
решение на общото събрание на етажните собственици. С оглед изложените твърдения
ищецът не би могъл да получи търсената от него защита по реда на настоящото
производство по чл. 32, ал. 2 ЗС.
Поради това предявеният иск по чл. 32, ал. 2 от ЗС се явява процесуално недопустим,
като съществува друг, изрично установен от закона ред за реализиране на правата на
съсобственика /виж определение № 453 от 12.11.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 419/2010 г., II
г. о., определение № 166 от 09.04.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1801/2013 г., II г. о./.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА подадената искова молба с вх. № 251313 от 17.11.2022 г. от Н. З. К. и Д. З.
К. срещу И. М. Ц. и В. И. Ц. и ПРЕКРАТЯВА изцяло производството по гр. д. №
62457/2022 г. по описа на СРС, 88 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му на страните пред СГС.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3