Р Е Ш Е Н И Е
№ 2017
год. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение в публичното заседание
на 19.09.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ:
РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ДАРИНА МАРКОВА
при секретаря Десислава Чипева, като разгледа докладваното от съдия Р.
СЛАВОВ в.т.дело № 340 по описа за
2017 год., за да се произнесе с
решение, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е жалба от М.К.Н., чрез
пълномощникът си адв.Д. С. ***, ответник по т.д. № 665/2016год. по описа на
ОС-Варна, срещу постановеното решение по делото с № 249/05.04.2017год., в
частта, с която са уважени, предявените от „Сосиете Женерал Експресбанк“ срещу
въззивницата искове, с правно основание чл. 422 ал.1 ГПК вр.чл.124 ал.1 ГПК за установяване съществуването на
вземания в условията на солидарност –сумата от 28 905,76лв. –непогасена
главница по договор за овърдрафт от 24.07.2008год., ведно със законната лихва,
считано от 08.02.2013год.-датата на подаване на заявлението до съда, до
окончателното изплащане на сумите, за които е издадена заповед за незабавно
изпълнение по ч.гр.д. № 1161/2013год. на ВРС.
Счита решението в обжалваната част
за неправилно- поради незаконосъобразност и необоснованост на
същото и при допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, като се иска
неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени,
по изложени съображения.
Сочи, че съдът правилно е приел
договора за овърдрафт за прекратен на 24.07.2009год. по отношение на
въззивницата-със сключването на Допълнително споразумение № 1, но оспорва като
неправилен направения извод от съда, че същата е следвало да върне ползваната
сума на 6 месечни равни вноски, -съгласно чл.10 от договора, понеже никога не е
била канена да върне сумата. Излага също, че Заповедта за незабавно изпълнение
е издадена въз основа на задължение, възникнало след прекратяване на договора
по отношение на въззивницата, поради което и неправилно в диспозитива на
решението е прието за установено дължимост от страна на въззивницата на
процесната сума в размер на 28 905,76лв. Освен това, съдът не се е
съобразил с доказателствата по делото и ССчЕ, според които е осчетоводена
дължима главница в размер на 8 892,82лв. Сочи също, че с подписването на
Допълнителни споразумения № 1 и № 2,
между кредитора и кредитополучателя, по които е променен срока на
договора, както и вида на договора, но без участието на въззивницата, задължението е новирано, като кредиторът не е
запазил правата си срещу нея. Сочи също като порок, че Заповедта за незабавно
изпълнение е издадена, без да е спазена процедурата за обявяване на предсрочна
изискуемост по отношение на задълженията по сключения между страните договор.
С жалбата се иска решението да бъде отменено в
обжалваните части и постановено друго, с
което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.
Жалбата отговаря на изискванията на
чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.
С писмен отговор на процесуален
представител на въззиваемата страна, жалбата се оспорва като неоснователна, по
изложени съображения.
В съдебно заседание въззивната жалба
се поддържа, съответно оспорва чрез процесуални представители.
След като се съобрази с
доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни,
Варненският апелативен съд съобрази следното, относно правилността на
обжалваната част от решението:
Производството пред
първоинстанционния съд е образувано по искова молба, на „Сосиете Женерал Експрес Банк” АД срещу М.К.Н.-Х.
и П.Х.Д. искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.1,
вр. чл.240 от ЗЗД, вр.чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД, вр. Закона за кредитните
институции да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че дължат
при условията на солидарност по заповед за незабавно изпълнение
№974/11.02.2013г., постановена по ч.гр. дело №1611/2013г. по описа на Районен
съд – Варна сумата от 28905.76лв., представляваща непогасена главница по
договор за овърдрафт ПАРТНЬОР №38/24.07.2008г. и допълнителни споразумения,
договор за встъпване в дълг от 30.06.2011г. и от 05.10.2011г., сумата от
2992.68лв., договорна лихва за забава за периода 06.05.2012г. до 06.02.2013г.,
сумата от 10.23лева, представляващи дължими такси по кредита, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
/08.02.2013г./ по ч.гр.дело №1161/2013г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба
ищецът твърди, че е подал заявление за процесната сума и е издадена заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК. В законоустановения срок
длъжницата е подала възражение, поради което за ищецът се е породил правният
интерес да предяви иск за установяване съществуването на вземането. Излага, че
между „Сосите Женерал Експрес Банк“ АД и „ДИЗЕЛТРАНС-73"ЕООД, в качеството
му на кредитополучател, „ХАДЖИ 98"ЕООД, М.К.Н.-Х. и Стоян Атанасов Събев,
последните в качеството им на съдлъжници е сключен Договор за овърдрафт ПАРТНЬОР №38 от 24.07.2008г., по силата, на който
банката е предоставила кредит в размер на 100 000 лв. за срок от 60
месеца, с преразглеждане на всеки 12 месеца. В чл.11 от договора страните са
уговорили, че главницата ще се олихвява с номинален лихвен процент в размер на EJinSGEB (BIRSGEB) за лева, увеличен с надбавка от 3.05
пункта. При сключването на договора BJinSGEB (BIRSGEB)
е бил в размер на 6.7 %.
На основание т. 11 от договора дължимата лихва следва да бъде погасявана
месечно.
Банката е предоставила
одобрения размер на кредита по банкова сметка ***.
Договорът за кредит е
бил изменян няколкократно с допълнителни споразумения, като с допълнително
споразумение № 1/23.07.2019год. е променен срокът на одговора, с доп.
споразумение № 2 от 08.09.2009г. е
уговорен нов погасителен план за изплащане на остатъка от кредита и е променена
лихвата, а именно: номинален годишен лихвен процент в размер на EJinSGEB за лева, увеличен с надбавка в размер на 5.95% пункта.
С Договор от
30.06.2011г. П.Х.Д. и с договор от 05.10.2011г.
„Бо Бо Комерс"ЕООД встъпват в дълг по договора за овърдрафт и се
задължават солидарно да отговарят за задължението.
Излага се, че
кредитополучателят и солидарните длъжници не са изпълнявали задълженията си по
допълнителното споразумение №4, като считано от май 2012г. е налице просрочие в
плащанията.
Предвид забавата на
длъжниците на основание t.XVIII.1. във вр. с t.XVIII.4.
от Част III „Общи уговорки" към Договора за
кредит е възникнала възможността банката да обяви кредита за предсрочно
изискуем.
С покана с изх.№
21-652/07.11.2012 до М.К.Н.-Х., получена
лично от длъжницата, банката е обявила кредита за предсрочно изискуем и е дала
7-дневен срок за доброволно погасяване на цялото задължение.
Поради неизпълнение от
страна на длъжниците, ищецът се снабдил със заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист.
По изложените
съображения ищецът моли съдът да постанови решение, с което да приеме за
установено, че ответницата дължи сумите по заповедта за изпълнение.
Оспорва се твърдението, че договорът
за овърдрафт да е прекратяван. Той е действащ, като допълнителните споразумения
не представляват новация.
Излагат се съображения, че
ответницата Н. е солидарен длъжник на основание чл.101 от ЗЗД, като
допълнителните споразумения я обвързват. Не се оспорва, че след издаването на
заповедта за незабавно изпълнение, вземането е прехвърлено на дружество
„Лаз“ЕООД.
С
писмен отговор оспорва иска като недопустим, поради прехвърлянето на вземането
с договор от 21.05.2013год. на „Лаз“ЕООД, гр.Варна. Изразява становище и за
неоснователност на иска, понеже по
договора са сключени допълнителни споразумения, които представляват новиране на
задължението и не подписани от
ответницата. Това е така, защото с допълнително споразумение №2/08.09.2009г.
ищецът е упражнил правото си да прекрати договора за овърдрафт и е уговорил
нови условия /нова главница, лихви, погасителен план/ с кредитополучателя и
другите съдлъжници. По същество това споразумение е нов договор за кредит и е
налице новация. Новите условия не обвързват ответницата, като банката не е запазила
правата си спрямо нея с оглед разпоредбата на чл.124 от ЗЗД. Въвежда и
възражение, че предсрочната изискуемост на кредита не е била обявена на
ответницата Н..
Съдът,
след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за установено
следното от фактическа и правна страна, относно обжалваната част от решението:
Не е спорна установената от съда
фактическа обстановка, а именно:
По заявление на банката, по ч.гр.д. №
1611/2012год. на ВРС, съдът е издал заповед за незабавно
изпълнение №6716/11.02.2013г. срещу
ответницата М.К.Н. и още
5 длъжника, при условия на солидарност въз основа на извлечение от сметки по реда на
чл.418, т.2 ГПК и
постановил незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист за следните суми:
28 905,76лв.-непогасена главница,
2 992,68лв.-договорна лихва за пеиода от
06.05.2012год.-06.02.2013год. и 10,23лв.-дължими такси и застраховки, ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението-08.02.2013год. до
окончателното заплащане. Основанието за издаване на заповедтта за изпълнение,
съобразно заявлението на банката, възпроизведено и в издадената заповед е:
Извлечение от сметка по договор за
овърдрафт ПАРТНЬОР №38 от 24.07.2008г., сключен със „Сосиете Женерал Експрес
Банк“ АД, допълнително споразумение №1 от 23.07.2009год., допълнително
споразумение №2/08.09.2009г. от 08.09.2009год., Допълнително споразумение № 3
от 04.02.2010год., Договори за встъпване
в дълг от 30.06.2011год. и договор за встъпване в дълг от 05.10.2011год.,
допълнително споразумение № 4 от 05.10.2011год.
Като допълнителна информация и
пояснение в заявлението е посочено, че длъжниците са солидарно отговорни за
погасяване на задължението по договор за овърдрафт ПАРТНЬОР №38 от 24.07.2008г., сключен със „Сосиете Женерал Експрес Банк“
АД, допълнително споразумение №1 от 23.07.2009год., допълнително споразумение
№2/08.09.2009г. от 08.09.2009год., Допълнително споразумение № 3 от
04.02.2010год., Договори за встъпване в
дълг от 30.06.2011год. и договор за встъпване в дълг от 05.10.2011год.,
допълнително споразумение № 4 от 05.10.2011год.
Позовава се на предсрочна изискуемост на задължението, обявена на
длъжниците с покани.
Срещу заповедта в срок е постъпило
възражение от длъжника М.Н.
–Х., банката –
заявител, е предявила иска
в срока по чл.415 ГПК,
поради което са изпълнени специалните изисквания на закона по предявения иск.
При разглеждане на
същия, съдът съобрази следното:
По договор
за овърдрафт ПАРТНЬОР №38 от 24.07.2008г., „Сосиете Женерал Експрес Банк“ АД е
предоставила на кредитополучателя „ДизелТранс – 73“ ООД кредит в размер на 100
000 лв. за срок от 60 месеца, с преразглеждане на всеки 12 месеца, като при
преразглеждането банката може да го прекрати или намали размера на кредита за
съответния 12 месечен период. Като съдлъжници по договора са се подписали: представител на „Хаджи 98“ ЕООД, от М.К.Н. – Х.
и от Стоян Атанасов Събев. В чл.10 от договора страните са уговорили, че при
прекратяване на договора, главницата ще се погасява на 6 равни месечни вноски,
като последната ще се олихвява с номинален лихвен процент в размер на EJinSGEB (BIRSGEB) за лева, увеличен с надбавка от 3.05
пункта. При сключването на договора BJinSGEB (BIRSGEB)
е бил в размер на 6.7 %.
На основание чл. 11 от договора дължимата лихва следва да бъде погасявана
месечно до 30 число на всеки месец. По т. V.3 от Част III от „Общи уговорки" Банката има
право едностранно да налага ограничения на разрешения размер на кредита и за
всеки следващ 12-месечен период от
действието на договора, или при изтичането на 12-мес. период да прекрати
предоставянето на средства по договора.
Съгласно t.XVIII.1. във вр. с t.XVIII.4. от Част III от „Общи уговорки" от договора за
кредит, подписана само от представител на кредитополучателя и на банката,
последната има право да обяви за предсрочно изискуемо задължението, при забава
на плащането на погасителната вноска за главница и/или лихва повече от два
месеца, както и при забава да две поредни вноски за лихва и/или главница.
С допълнително споразумение №1 към
договор за кредит №38/24.07.2008г., сключено между банката и „Дизел Транс 73“
ЕООД, „Хаджи 98“ ЕООД и Стоян Атанасов Събев е променен крайният срок на
договора в т.4, а именно от 60 месеца на краен срок – 23.08.2009г.
С допълнително споразумение
№2/08.09.2009г. към договор №38/24.07.2009г. сключено между банката и „Дизел
Транс 73“ ЕООД, „Хаджи 98“ ЕООД и Стоян Атанасов Събев, страните са приели, че
банката е упражнила правото си по т. V.3 от Част III от „Общи уговорки" да прекрати
едностранно договора, като страните са се съгласили, че усвоената главница е
99890.14лв., която ще се заплаща при нов погасителен план на 12 равни месечни
вноски, лихвата по кредита се променя и се изчислява, като БЛПSGEB, увеличен с 5.95 пункта на година,
таксата за управление става 1.5%.
С допълнително споразумение
№3/04.02.2010г. към договор №38/24.07.2009г. сключено между банката и „Дизел
Транс 73“ ЕООД, „Хаджи 98“ ЕООД и Стоян Атанасов Събев, страните са приели, че
задълженията на кредитополучателя са 58269.24лв. редовна главница, 16095.25лв.
просрочена главница, 889.21лв., просрочена лихва и 13.04лв., такси, като
кредитополучателя се задължава в срок до 09.02.2010г. да погаси просрочената
главница в размер на 7771.07лв.
Според заключенията на ССЕ-основно и
допълнително, се установява, че към 01.02.2009год. е налице пълно усвояване на
сумата от 100 000.00лв., като кредитния лимит е надвишен със сумата от
732.00лв. Към датата на заявлението 08.02.2013г. дължимата главница е 28905.76лв., договорната лихва се равнява на
2992.68лв. и таксата за управление на кредита е в размер на 10.23лв. Първото
спиране на плащанията по кредита е от 02.02.2011г., като на 05.10.2011г. е
сключено допълнително споразумение с „Бо Бо Комерс“ ЕООД, след което кредитът
се обслужва от новия длъжник, като последното плащане е от 31.08.2012г. На дата
10.09.2009г. усвоения кредит се равнява на 99441.13лв. На дата 17.09.2009г.
банката извършва счетоводно записване, като заверява разплащателната сметка на
титуляра с остатъка по кредита в размер на 99890.41лв. и кредитът се преоформя
от овърдрафт в кредит с погасителен план. В банката има открита нова сметка за
погасяване на главницата от 99441.53лв. Главницата е формирана, като към вече
усвоения кредит от 99441.53лв. се задължава разплащателната сметка на
17.09.2009г. със сумата от 1448.35лв. /комисионна такса за управление за
първата година/, така се получава кредитно салдо от – 100889.88лв. След
счетоводното заверяване на дата 17.09.2009г. със сумата от 99890.14лв. по дебит
разплащателна сметка, остатъкът по нея се равнява на – 999.74лв., като във вече
откритата нова сметка на „Дизел транс 73“ е отразена главница от 99890.14лв.
Банката не е рефинансирала кредита, а го преструктурирала в друга главница. По този начин са отразени и следващите
споразумения №3 и №4.
Според ССЕ, остатъкът по кредита към
08.02.2013год. е: просрочена главница-6 939,40лв. и оставаща непадежирана
главница-21 966,36лв. Общото задължение за главница е 28 905,76лв.
Задължението за лихви за периода06.07.2012год.-06.02.2013год. е в общ размер
2 992,68лв.
С покана за доброволно изпълнение на
просрочени задължения /стр.36/ от 07.11.2012г., получена от М.Н. – Х. на
14.11.2012г., „Сосиете Женерал Еспрес
Банк“ АД, е направила изявление, че
просрочените задължения по договора за овърдрафт Партньор №
38/24.07.2008год. са в размер на 8 456,75лв. –просрочена лихва и главници.
В резултат на допуснатото просрочие, обявява задължението за предсрочно
изискуемо. Посочен е общия размер на
задължението в размер на 30 423,11лв., формиран от: -21 966,36 лв.
главница, 6 939,40лв.- просрочена главница и 1517,35 лв.-лихви. С Разпореждане по ч.гр.д. № 1611/2012год. е
издадена заповед за изпълнение срещу М.Н. за изплащане на сумите, предмет на
иска. В заявлението е посочено, че същите се претендират поради неизпълнение на
договор за овърдрафт ПАРТНЬОР №38/24.07.2008г. и описани допълнителни
споразумения и договори за встъпване.
С
договор за прехвърляне на вземане от 21.05.2013г. /стр.62/, „Сосиете Женерал Еспрес
Банк“ АД прехвърля възмездно на „Лаз“ ООД вземането си в размер на 28905.76лв.
главница, 3564.48лв., лихви 10.23.00лв., такса, което има срещу „Дизел Транс –
73“ ЕООД, „Хаджи 98“ ЕООД, М.К.Н. – Х., Стоян Атанасов Събев, „Бо Бо Комерс“
ЕООД, П.Х.Д. срещу сумата от 30000.00лв. Според ССЕ, За периода 11.02.2013г.
до 07.06.2013г. по договора за цесия от „Лаз“ ООД е постъпило плащане в общ
размер 22110.22лв., които са отнесени счетоводно, за главница - 20012.94лв. и
за договорна лихва – 2097.28лв.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните, събраните и проверени по делото доказателства в тяхната
съвкупност, достигна до следните изводи:
Както се изложи, установява се
безспорно, че страните са били обвързани чрез валидно облигационно
правоотношение, чрез сключен договор за
овърдрафт ПАРТНЬОР №38 от 24.07.2008г., по силата, на който „Сосиете Женерал
Експрес Банк“ АД е предоставила на кредитополучателя „ДизелТранс – 73“ ООД
кредит в размер на 100 000 лв. за срок от 60 месеца, с преразглеждане на
всеки 12 месеца. В качеството на съдлъжници договорът е подписан от
представител на „Хаджи 98“ ЕООД, ответницата Н. – Х. и Стоян Събев. От своя
страна кредитополучателят и останалите длъжници са се задължили да го погасят
при неговото прекратяване на 6 равни месечни вноски.
Следователно договорът за овърдрафт
№38/24.07.2008г. е действителен и обвързва валидно страните по него, в това
число и ответницата Н. – Х., като не е спорно, че допълнителните споразумения
не са подписани от ответницата. Спорно е, дали след подписване на
допълнителните споразумения е налице нов договор, по който въззивницата не е
страна, и съответно отговорността относно неговото неизпълнеие и е погасена,
или с анексите първоначалния договор е
преструктуриран, съответно е запазил действието си и спрямо ответницата. За да
се отговори на този въпрос, съдът съобрази следното:
С допълнително споразумение №1 към
договор за кредит №38/24.07.2008г., сключено между банката и „Дизел Транс 73“
ЕООД, „Хаджи 98“ ЕООД и Стоян Атанасов Събев е променен крайният срок на
договора в т.4, а именно от 60 месеца на краен срок – 23.08.2009г.
С допълнително споразумение
№2/08.09.2009г. към договор №38/24.07.2009г. сключено между банката и „Дизел
Транс 73“ ЕООД, „Хаджи 98“ ЕООД и Стоян Атанасов Събев, страните са приели, че
банката е упражнила правото си по т. V.3 от Част III от „Общи уговорки" да прекрати
едностранно договора, като е прието, че е налице главница от 99890.14лв., която
ще се заплаща при нов погасителен план на 12 равни месечни вноски, лихвата по
кредита се променя и се изчислява, като БЛПSGEB, увеличен с 5.95 пункта на година,
таксата за управление става 1.5%.
Следователно, с допълнително
споразумение № 1 е променен срока на действие на договора, а с допълнително
споразумение № 2 и съгласно договореното в т.10 от договора и по т. V.3 от Част III от „Общи уговорки банката е упражнила
правомощието си да прекрати договора за овърдрафт. След прекратяване на
договора за овърдрафт, същият се е трансформирал в договор за кредит с
погасителен план за заплащане на дължимата главница. Следва да се отбележи, че всички сключени
споразумения не са подписани от
ответницата Н. – Х., следователно не я обвързват новите уговорки, между другите
солидарни длъжници и банката., касаещи продължаването ползването на овърдрафта
до 23.08.2009г., а така също уговорките относно новият размер на договорната
лихва, както и таксите за управление.
Или, понеже въззивницата не е
подписала споразуменията относно промяна на срока на договора, в частта за
ползване на усвоената сума по овърдрафта е прекратил своето действие спрямо
ответницата Н. към 24.07.2009г., след
което като солидарен длъжник за нея е възникнало задължението усвоената към посочения
момент по договора сума да бъде върната от нея на 6 месечни равни вноски,
съгласно уговорката по т.10. Това задължение е възникнало само за въззивницата,
понеже за останалите длъжници ще важат уговорките в споразуменията по отношение
крайния срок и падежа на общото задължение. Горният извод е съобразен с чл.126
ал.2 ЗЗД, според което забавата за всеки солидарен длъжник не е обвързана със
забавата на останалите длъжници.
Следователно, въззивницата би следвало да отговаря евентуално за
неизпълнението на договора към 24.07.2009год., респективно към 10.09.2009год.,
понеже сумата не е променена. Съответно не може да бъде ангажирана с
договорените условия по допълнителните споразумения, понеже както се посочи,
същата не е страна по тях. Според
заключението на ССЕ се установява, че към 01.02.2009год. е налице пълно
усвояване на сумата от 100 000.00лв., като кредитния лимит е надвишен със
сумата от 732.00лв. На дата 10.09.2009г. усвоения кредит се равнява на
99441.13лв. Следователно за тази сума е следвало да бъде ангажирана
отговорността на ответницата към датата на прекратяване на договора спрямо нея,
при погасителен план определен в т.10 от договора-задължението е следвало да се
погаси на 6 равни месечви вноски. Безспорно, към момента на възникване на задължението
за заплащане от страна на въззивницата Х., банката-кредитор не е отправяла
покана за заплащане на това падежирано задължение. Това е станало както се
отбеляза, с покана за доброволно изпълнение /стр.36/, получена на
14.11.2012год., в която е посочено
задължение за заплащане на главница по договора за овърдрафт в размер на
28 905,76лв., включваща 21 966,36лв.-непадежирана главница и
6939,40лв.-просрочена главница.
Както се посочи, следващите споразумения
съответно и договореното по тях, не могат да ангажират нейната отговорност,
понеже същата не е страна по тях. Съгласно заключението на вещото лице
неплатената главница към датата на подаване на заявлението е в размер на
28905.76лв. От съдържанието на допълнителните споразумения, както и от ССЕ, не
се установява трансформация на задълженията за просрочени лихви в дължима
главница.
Или, ако не бъдат уважени
възраженията на ответницата, водещи до погасяване на нейната отговорност по
договора, същата ще следва отговаря за
заплащане на сумата от 28905.76лв.-представляваща осттатък от дължима главница
по договора за кредит, понеже по изложените по-горе съображения, същата може да
носи отговорност само относно задължението за главница по договора за
овърдрафт.
Относно възражението евентуално за
дължимост на главница в размер от
8 892,82лв., съобразно счетоводните записвания на банката:
Вещото лице сочи размер към момента
на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение
/08.02.2013год./ на задължението за главница 28 905,76лв. След сключване
на договора за цесия /който е след издаване на заповедта за незабавно
изпълнение/, по договора за цесия за периода 30.05.2013год.-01.02.2016год.
цесионера е извършил плащания в общ размер на сумата от 20 012,94лв. с
която в банката е покрито задължение за главница и сумата от 2 097,28-за
договорна лихва. Посочен е непогасен остатък за главницата в размер на
8 892,82лв.
Следва да се отбележи, че това
безспорно установено плащане от страна на цесионера, същото не влияе на
задълженията на длъжниците по кредита.
Това е така, понеже, плащането не е
извършено от длъжниците по договора за кредит, а от цесионера и сумите
представляват дължимата от него цена по договора за цесия. За това и чрез
същото не следва да се редуцира размера на дължимото от длъжниците вземане по
договора за кредит.
Предвид изложеното, не може да се
сподели становището, че със сумата е намалено задължението на въззивницата към
банката. Следва да се има в предвид, че при настъпило частно правоприемство по
договор за цесия, легитимиран да предяви иска е праводателят-заявител в
заповедното производство. Или, в случая с предявения иск по чл.422 ГПК, банката
е легитимирана да установи своите права към длъжника, към момента на
прехвърлянето. Следователно, банката е легитимирана и има интерес да
установи съществуването на прехвърленото
вземане, като този извод е съобразен и с даденото разрешение с т. 10 „б“ от ТР
№ 4 от 18.06.2014год. на ВКС по тълк.д. № 4/13год., на ОСГТК.
За това и извършеното впоследствие от
цесионера плащане на сумата он
20 012,94лв. главница, е неотносимо към задължението на въззивницата,
предмет на иска по чл.422 ГПК, по който следва да бъде установено дължимост на
сумата от 28 905лв. към банката, към момента на подаване на заявлението,
респективно към момента на сключването на договора за цесия. За това и
платената от цесионера сума по договора за цесия е извън предмета на иска по
чл.422 ГПК и е ирелевантна относно задължението на въззивницата.
Относно възражението за
неоснователност на иска, поради неуведомяване
за предсрочната изискуемост на задължението: Счита, че Заповедта за
незабавно изпълнение е издадена, без да е спазена процедурата за обявяване на
предсрочна изискуемост по отношение на задълженията по сключения между страните
договор. Видно е, че по договора са останали като задължения падежирала и
непадежирана /неизискуема/ главница, поради което за да станат последните
изискуеми, следва да бъдат обявени за предсрочно изискуеми.
Действително, с Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в т. 18, бе прието, че вземането, произтичащо от договор
за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при
неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът
може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо
с неплащането или настъпването на обстоятелствата, но и след като банката е
упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на
длъжника предсрочната изискуемост. Изпълнението на това субективно задължение на
банката е оспорено от длъжника с
отговора на исковата молба, като се поддържа и с въззивната жалба.
Това възражение не може да
се приеме за доказано.
С покана за доброволно изпълнение на
просрочени задължения /стр.36/ от 07.11.2012г., получена лично от М.Н. – Х. на
14.11.2012г., /стр.37/ „Сосиете Женерал Еспрес Банк“ АД, е направила изявление,
че просрочените задължения по договора
за овърдрафт Партньор № 38/24.07.2008год. са в размер на 8 456,75лв.
–просрочена лихва и главници. В резултат на допуснатото просрочие, обявява
задължението за предсрочно изискуемо.
Посочен е общия размер на задължението в размер на
30 423,11лв.-21 966,36 лв. главница, 6 939,40лв.- просрочена
главница и 1517,35 лв.-лихви.
Следователно, въззивницата редовно е била уведомена, че
банката е обявила дължимите суми по договора за предсрочно изискуеми,
респективно, процедурата за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е спазена,
поради което следва да се направи извод, че са спазети специалните предпоставки
за предявяване на иска и за разглеждане на същия по същество.
Относно възражението, за новиране на
задължението. Твърдението е, че с прекратяване на Договор за овърдрафт № 38 от 24.07.2008год. и подписване към него
допълнителни споразумения № 1/23.07.2009год., 2/08.09.2009год., старото облигационно правоотношение е
прекратено, а на негово място е възникнало ново, по което въззивницата не е
страна.
Това становище за новиране на
задължението, не може да бъде споделено.
Съобразно чл.107 ЗЗД, задължението се
подновява, ако се замени с друго, по съглашение с кредитора. Следователно,
предпоставка за новиране на задължението е изразено за това съгласие между
страните по същото.
При анализ на договорените клаузи е
видно,че не е изразено съгласие за
новиране на задължението. Това е така, защото липсва ясна уговорка, че старият дълг, формиран като
сбор от усвоената сума по овърдрафта и начислените лихви до изтичане на първите
12 месеца ще се счита за погасен и на негово място ще възникне ново задължение.
Видно е от съдържението на
споразумение №2/08.09.2009год., за което се твърди че представлява нов договор,
че същото не е нов договор, а представлява изменение на основния договор за
овърдрафт. Това се установява и от заглавната му част: Самото заглавие
е–Допълнително споразумение № 2 към договор за кредит № 38 за оборотни
средства-овърдрафт от 24.07.2008год.
Също така, в приетите изменения по
споразумението изрично се сочи, че същите променят съответните клаузи от
договора. А относно твърдението, че чрез Анекс № 2 е прекратен първоначалния
договор:- Същото не се устатновява от материалите по делото. Действително, в
т.1 от допълнително споразумение № 2 страните са посочили, че Банката е
упражнила правото си да прекрати договора, на основание т. V.3 от Част ІII от
Договора. Съобразно съдържанието на част ІІІ.„Общи уговорки“, V.3, на Банката е предоставено право
при изтичането на 12-месечен период, да прекрати предоставянето на средства по
договора. Следователно, с посочената
разпоредба не се прекратява действието на целия договор, а се налага
ограничение на финансирането- /т.V.4/. За това и в т.1 от споразумение № 2,
страните са се споразумели, дължимата по договора главница в размер на
99 890,14лв., че ще се погасява на 12 месечни вноски по приложен
погасителен план. И сключените последващи споразумения са свързани с
изпълнението на това задължение от страна на кредитополучателя и останалите
съдлъжници, като в нито един момент за банката не е възникнало задължение да
предостави и да е предоставила допълнителни средства по сключения договор.
За това следва да се направи извод,
че категорично не се установява договор за кредит № 38 за оборотни
средства-овърдрафт от 24.07.2008год. да е прекратил своето действие. Същият, с
оглед на въведеното ограничение за финансирането от страна на банката и
въведения погасителен план, е претърпял изменение и се е превърнал в договор за
кредит с погасителен план и с определен размер на ежемесечните погасителни
вноски-съобразно т.10 от договора.
Следователно, новиране не се
установява както поради липсата на изразено съгласие за това, така и от съдържанието на клаузите по
споразуменията. Чрез клаузите се
предоговаря връщането, съответно и условията на изцяло усвоения кредит по сключения
договор. А предоговаряне на дълга по съществуващ банков кредит,
включително разсрочването му за облекчаване на съществуващия дълг, не води до
новиране на задължението, ако страните не са заявили изрично воля за подновяване,
каквато както се посочи, не е изявена. Няма новация по чл.107 от ЗЗД и когато
страните са изменили само размера на отделните вноски и/или размера на
договорната лихва и сроковете за плащане, които не са съществени елементи на
облигационното отношение. главница. Вещото лице е посочило, че не е извършвана
операция по рефинансиране на кредита, счетоводно, а това се установява и от
съдържанието на споразуменията. Следователно между страните не е променян
предмета на задължението, продължава да се дължи връщане на парична сума, не е
променяно и основанието-задължението е възникнало по . първоначалния договор за
овърдрафт.
Следва да се отбележи също, че
рестуктурирането на овърдрафта в кредит с погасителен план също не представлява
новиране на задължението, тъй като
изрично в т.10 от договора от 24.07.2008г. е предвидено, че при
прекратяване на финансирането, експозицията за главница се погасява на 6 месечни вноски. Следователно тази
трансформация на договора за овърдрафт в договор за кредит с погасителен план е
предвидена в основния договор за кредит, подписан и от въззивницата.
Следователно между страните не е
новирано задължението по договора за овърдрафт, поради което и спрямо
ответницата Н. – Х. не може да бъде приложено правилото на чл.124 от ЗЗД и
същата да бъде освободена от отговорност.
Относно размера на отговорността на
въззивницата:
Понеже същата не е страна по
споразуменията, не дължи заплащане на договорна лихва и такса, които са за
периоди, договорени с допълнителните споразумения, респективно извън
договорките по договора за овърдрафт.
Следователно, отговорността й може да бъде ангажирана само относно
размера на непогасената главница предоставена
по договора за овърдрафт.
Съгласно заключението на вещото лице
неплатената главница към датата на подаване на заявлението и към изготвяне на
заключението е в общ размер на 28905.76лв.
Следователно отговорността на
въззивницата Х. в качеството на солидарен длъжник по договора за овърдрафт, зе
изразява в задължение на сумата от
28905.76лв.
С оглед изложеното предявения установителен иск следва
да бъде уважен единствено и само за сумата от 28905.76лв. и отхвърлен за
акцесорните задължения-лихви и такси.
Предвид изложеното до тук, следва да
се направи извод, че искът по чл.422 ГПК, предмет на настоящето производство,
установява вземане, респективно е доказан за сумата от 28 905,76лв. С
оглед направения извод, който съвпада с извода в обжалваното решение, същото следва да
бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК препраща и към мотивите на
окръжния съд, които споделя.
Воден от
горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 249/05.04.2017 година по
т.д.№ 665/2016 г. по описа на Окръжен съд – Варна в обжалваната част с която е
уважен предявеният от „Сосиете Женерал Експресбанк“АД гр.Варна, срещу М.
К.Н.-Х. иск с правно основание чл. 422 ал.1 ГПК вр.чл.124
ал.1 ГПК за установяване съществуването
на вземания в условията на солидарност –сумата от 28 905,76лв. –непогасена
главница по договор за овърдрафт от 24.07.2008год, ведно със законната лихва,
считано от 08.02.2013год.-датата на подаване на заявлението до съда, до
окончателното изплащане на сумите, за които е издадена заповед за незабавно
изпълнение по ч.гр.д. № 1161/2013год. на ВРС.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен касационен съд в едномесечен срок от получаване на съобщението до
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.