Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 375
гр. ВРАЦА,05.12.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд,гражданско отделение,в
публичното заседание на 17.10.2018г., в състав:
Председател:Мирослав Досов
Членове:Пенка Т.Петрова
мл.с.:Иван Никифорски
в присъствието на:
прокурора секретар Лилия Горчева,
като разгледа докладваното от съдия П.Петрова
в.гр. дело
N` 452 по описа за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се движи по реда на чл.258 и
сл.ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба,подадена от „В и К“ ООД гр.Враца,срещу решение на РС гр.Враца от
23.07.2018г.,постановено по гр.д.№ 5666/2017г.,с което са отхвърлени
предявените от дружеството искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр.чл.79
ал.1 и чл.86 ЗЗД.
Поддържа се във въззивната
жалба,че решението е неправилно – постановено при неправилно приложение на
материалния закон и доказателствата по делото.Предявените искове били
доказани,но съдът неправилно бил ценил доказателствата по делото. Иска се
отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на спора по същество от настоящата
инстанция с уважаване на предявените искове.
Противната страна чрез назначения
особен представител адв.Б.Н. от ВрАК оспорва въззивната жалба.Моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Пред въззивната инстанция не са
събирани нови доказателства.
Настоящият състав намира жалбата
за редовна от външна страна и процесуално допустима.Подадена е в преклузивния
срок по чл.259 ал.1 ГПК,от страна в процеса,имаща право и интерес от обжалване,
и против акт на съда,подлежащ на обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.Разгледана по същество същата се явява частично основателна.
Пред първоинстанционния съд въззивникът е предявил против Н.Б.Ц. *** иск с правно основание чл.422 ал.1 във връзка с чл.415 ал.1 и 124 от ГПК вр.чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 ЗЗД.
Поддържа се в исковата молба,че
ответникът-въззиваем в настоящата инстанция бил негов абонат и потребител на
вода и други услуги,за жилището на адреса,посочен в исковата молба,находящо се
в с.***,обл.Враца. За потреблението през периода 11.09.2013 г.-09.09.2016 г.
били издадени фактури за 144,20 лв. главница и 24,74 лв. лихва за забава за
периода 11.10.2013 г.-20.06.2017 г.Поради неплащането на сумите по фактурите
била изготвена и покана за доброволно изпълнение,но въззиваемият не бил открит
на адреса.Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
до ВРС,въззивникът бил поискал издаване на заповед за задълженията/доколкото
заповедта била връчена при условията на чл.47 ал.5 от ГПК/,като по образуваното
ч.гр. дело №3058/2017 г. му било указано да предяви иск,което определяло
интереса му да иска установяване със съдебен акт на вземанията.Иска се да бъде
признато за установено по отношение на въззиваемия,че му дължи сумите по
заповедта за изпълнение – 144,20 лв.-главница,представляваща неплатени ВиК
услуги за периода 11.09.2013 г.-09.09.2016 г., 24,74 лв.-мораторна лихва за
периода 11.10.2013 г.-20.06.2017 г., законната лихва върху главницата,считано
от 06.07.2017 г. до изплащане на вземането.
В срока по чл.131 от ГПК,от назначения на
основание чл.47 от ГПК особен представител на ответника адв.Б.Н. *** е постъпил
отговор,с който оспорва иска,като неоснователен.Ищецът/въззивник/ не бил
доказал,че ответникът живеел на адреса,че бил абонат,и че бил потребител.Поканата
не била връчена,следователно ответникът не бил и в забава. Представените
справка-извлечение и счетоводна справка били частни свидетелстващи
документи,удостоверяващи изгодни за съставилия ги ищец факти,поради което
нямали доказателствена стойност.В представеното извлечение от партидна
книга/карнет/ не било отбелязано от кого са положени подписите за
”абонат”.Позовава се и на изтекла
По делото са събирани писмени
доказателства.Назначена е и изслушана специализирана счетоводна експертиза.
Установено е,че на 06.07.2017 г. въззивникът е депозирал във ВРС заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против въззиваемия за 144,20
лв.-главница,представляваща неплатени ВиК услуги за периода 11.09.2013
г.-09.09.2016 г.,24,74 лв.-мораторна лихва за периода 11.10.2013 г.-20.06.2017
г., законната лихва върху главницата,считано от 06.07.2017 г. до изплащане на
вземането,и разноските по делото-25 лв. държавна такса.
Исканата заповед/№2143/ била издадена на
07.07.2017 г.,и е била връчена на ответника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК.Ищецът е бил уведомен на 15.11.2017 г.,че може да предяви иск за
установяване на вземането си.Горното е видно от приложеното ч.гр. дело
№3058/2017 г. по описа на ВРС.
Установено е също от представените справки,че
по партидата на въззиваемия, за жилище на адрес с.*** общ.Враца
ул.***са формирани задължения за консумирана питейна вода за
периода 11.09.2013 г.-09.09.2016 г. в размер на 144,20 лв.
и за мораторна лихва за периода 11.10.2013 г.-20.06.2017 г. в размер на 24,74
лв.Отчитането на потреблението до 01.06.2015 г. е било удостоверявано с подпис
на лице от адреса,без да са посочени имената му.След тази дата в графата
”подпис на абонат” е поставяно съкращението ”ДО”,което е видно от представеното
извлечение от партидна книга/карнет/.Ответникът-въззиваем е търсен на адреса на
03.03.2017 г.,за да бъде уведомен за допуснатите неиздължения,но не е бил
открит.
По делото е била допусната и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза,чието заключение неоспорено от страните се
възприема и от настоящия състав.Вещото лице е приело,че консумацията е
остойностена правилно,с оглед показанията на водомера,отразени в
карнета.Изчислило е следващата се лихва за забава за исковия период.
При така изяснената фактическа обстановка и
събрани доказателства,първоинстанционният съд приел предявените искове за
допустими,но неоснователни и недоказани,и ги отхвърлил.Изложил
е,че ищецът е следвало да докаже твърденията си за наличие на
валидно облигационно отношение между страните,за консумация,отчетена по
законоустановения начин/ и за размера на дължимите срещу това суми,и тъй като
това не било сторено предявените искове се явяват неоснователни и недоказани и следва
да се отхвърлят.Приел е,че възражението,че от
карнета не става ясно дали именно лице от адреса е удостоверило правилното
записване на показанията,изглеждало състоятелно. Ищецът не го бил оборил в
условията на пълно и пряко доказване,поради което приел,че искът е останал
недоказан само на това основание и следва да бъде отхвърлен.Приел е също,че ищецът не е доказал твърдението си,поднесено едва в с.з. за
дистанционно отчитане на потреблението.В подкрепа на твърдението си ищецът бил
представил протокол от 24.06.2014 г. за демонтиране/монтиране на водомер в имот
на Н.Б.Ц. ***,който не доказвал фактите,че именно,че в процесния имот е
монтиран водомер с дистанционно отчитане,още повече,че протоколът бил подписан
само от служител на ВиК и потребител.
Въззивната инстанция не споделя крайния
правен извод на първата,и намира,че решението и е постановено при неправилно
приложение на материалния закон и доказателствата по делото.
За основателността на иска по чл.422 ал.1 ГПК,
вр.чл.79 ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл.198о
ал.1 ЗВ в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да
установи наличието на основание за възникване на вземането и неговия размер -
да установи наличие на облигационно правоотношение с ответника за
предоставяне/ползване на водоснабдителни и канализационни услуги на територията
на обл.Враца ,и , че през процесния период и за конкретния имот са предоставяни
ВиК услуги на твърдяната стойност, които не са заплатени.
По категоричен начин е установено,че
въззиваемият се явява потребител на ВиК услуги за процесния имот на посочения
по-горе адрес- с.***,ул.***.Съгласно разпоредбата на чл.3 ал.1 от Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване към В и К,и чл.2
ал.1 от Общите условия за получаване на услугите ВиК от „Водоснабдяване и
канализация“ ООД,гр. Враца, потребители на ВиК услуги на дружеството са
собствениците или ползвателите на водоснабдени обекти.Предоставянето на услугите ВиК,при липса на сключен
индивидуален договор между страните, се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на
ВиК системи или от съответен регулаторен орган, създаден със закон, или в
изпълнение на концесионен договор.Безспорно е по делото, че въззиваемото
дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198о ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите
срещу заплащане на територията на гр.Враца.Установено е, че Общите условия за
получаване на услугите ВиК от „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр.Враца са
одобрени от ДКЕВР на основание чл.6 ал.1 т.5 от ЗРВКУ с решение № ОУ –
019/09.06.2006г.,и са публикувани във в.„Новинар“ в броя му от 20.06.2006г. и
във в.„Конкурент“ в броя му от 19.06.2006 г., както и че са поместени на
интернет страницата на дружеството.Изложеното е относимо,както се изложи при
липса на индивидуален договор по чл.14 от Н-ба № 4/2004г.В конкретния случай,обаче,
е налице и сключен индивидуален договор между страните за предоставяне на
услуги от В и К – от 14.03.2013г.за процесния имот,по силата на който също е възникнало
облигационно правоотношение.Видно от представения н.а.за покупко-продажба №
128,н.д.№ 215/2012г.,въззиваемият е закупил процесния имот на 25.07.2012г.,изпълнил
е задълженията си по Н-бата,като е уведомил въззивника за смяната на
собственика,и е открил партида на свое име,сключил е договор за предоставяне на
ВиК услуги, в който изрично и посочено,че приема и Общите условия на ВиК.
Предвид
изложеното,налага се извода,и настоящият състав приема, че по делото е
безспорно, че въззиваемият Н.Ц. е имал качеството на „потребител“ на услугите
на въззивното дружество за посочения в исковата молба период като собственик на
водоснабдявания имот, за процесното жилище с адрес: с.***,обл.Враца,ул.***,
който адрес е регистриран като постоянен и настоящ на въззиваемия Ц. ,който
факт е приел за безспорен и първоинстанционния съд,независимо,че в част от
документите,вкл.и в исковата молба номера на улицата е посочен като „№13“,а в
протокола за монтиране на дистанционен водомер - № 11.Чл.57 от ОУ сочи по какъв
начин се идентифицират потребителите и от доказателствата по делото по
категоричен начин се установява,че претендираните суми касаят именно ползваните
и незаплатени услуги от потребителя Ц. ***.Основно задължение на потребителите
е да заплащат потребяваните ВиК услуги.Установява се от писмените доказателства
по делото и заключението на счетоводната експертиза,че въззивникът не е
изпълнил облигационното си задължение да заплати ползваната за исковия период
вода и други услуги.Предявеният иск за заплащане стойността им се явява
основателен и доказан и следва да се уважи,при което основателен и доказан се
явява и акцесорния иск с правно основание чл.422 ал.1 вр.чл.86 ЗЗД за
претендирания период.
За спора ирелевантно се явява
обстоятелството,навеждано и във въззивната жалба дали подписите в представените от ищеца
карнети са на ответника или не.Карнетът е частен удостоверителен документ,
който, ако е подписан от потребителя, съгласно чл.32 ал.4 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, удостоверява
отразените в него неизгодни за потребителя обстоятелства.В цитираната
разпоредба ,обаче е предвидено, че отчетните данни могат да бъдат удостоверени
както с подписа на самия потребител, така и с подписа на негов представител,т.е.карнетът
може да бъде подписан и от лице, което макар да не е устно или писмено изрично
упълномощено от потребителя да го представлява във връзка с отчитането на
водомера,като то се явява негов представител в широк смисъл, въз основа на
родствена, съпружеска или фактическа връзка с потребителя,вкл. всяко лице,
което обитава имота на каквото и да било правно основание. Подписването на
карнета от такова лице не води до неистинност на документа и изгубване на
неговата доказателствена сила.От друга страна присъствието на потребителя или
на негов представител при извършване на отчета е негово задължение, залегнало в
чл. 6 т.1, вр. с чл.22 от Общите условия,и недопустимо е въззиваемият да черпи
права от собственото си виновно поведение,неизпълнявайки основно свое
задължение,произтичащо от чл.6 ал.1 т.1 от ОУ.С разпоредбата на чл.35 от Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,е уреден въпроса по
какъв начин се отчитат показанията на водомерите,кога и по какъв начин
операторът начислява служебно количеството изразходвана вода,по какъв начин се
осигурява достъпът на длъжностното лице на оператора до водомера за извършване
на отчети,как се процедира и по какъв начин се констатира отказът на
потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера.Липсват
данни въззиваемият да е възразил срещу начина на отчитане и начисляване на
потребено количество вода, така както е отразено в представените извлечения от
карнета,поради което изложените от назначения особен представител на въззивника
доводи относно верността на посочените в карнета данни за потребление в
месеците през процесния период се явяват неоснователни и необосновани.Самият
карнет представлява нормативно предвиден документ,доказващ посещенията в имота
и показанията на водомера.Тъй като формално носи подписа на ответника,за да
бъде оборена доказателствената му сила при направеното оспорване от особения
представител на ответника,последният е следвало да докаже,че подписите не са
полагани от него/чл.193 ал.3 изр.1 ГПК/.Доказателства в тази насока не са
ангажирани от ответника,поради което следва да се приеме,че същият надлежно
удостоверява потребяването на ВиК услуги в имота,надлежното отчитане на
водомора и количеството на потребяваната вода.При отчитане по електронен път
пък подпис на потребителя не е необходим – чл.32 ал.4 от Н-бата.Неоснователни
са и доводите,навеждани от въззиваемия,че не било установено,че в имота бил
монтиран водомер с дистанционно управление.Доказателства в обратна насока не са
сочени.Отразено е в оспорвания протокол,че водомерът се монтира в имот на Н.Ц.,а
и номерът на монтирания водомер с дистанционно управление съвпада с номера на
водомера от карнета.
Представените
от ищеца писмени доказателства – справки за дължими суми по издадените 22 броя
фактури също са оспорени от особения представител на ответника с доводи, че в
същите не е посочено името, длъжността и качеството на съставителя, както и че
същите са изготвени въз основа на данните по карнета.Действително,
представените от ищцовото дружество справки по своя характер са частни
свидетелстващи документи и не обвързват съда с доказателствената си сила, като
се преценяват наред с другите доказателства по делото, но с оглед изложеното
по-горе относно верността на отразените в карнета данни и от приетото по делото
заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът приема като
обективно и компетентно дадено,се установява какво количество вода е отчетено
за процесния период и каква е неговата стойност, както и че начислените суми за
главница и лихва са правилно определени.
Основателен
се явява и иска с правно основание чл.422 ал ГПК,вр.чл.86 ал.1 ЗЗД,който е
акцесорен и следва съдбата на главния.Моментът на забава се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно
чл.31 ал.2 от ОУ, потребителите са длъжни да заплащат месечната сума за
ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след фактурирането им. Съгласно
чл.42 от ОУ, при забава в плащането потребителят дължи обезщетение в размер на
законната лихва.
С оглед изложеното
въззивната жалба се явява основателна.Като такава би следвало да се уважи,като
първоинстанционното решение се отмени и вместо него се постанови друго в горния
смисъл.
В случая,обаче,
настоящата инстанция следва да се произнесе и по направеното възражение за
погасяване на вземанията по давност.Няма спор,че вземанията на въззивника за
главница са периодични,и се погасяват с кратката тригодишна давност по чл.111 ЗЗД,както и вземанията за лихви забава.Предвид изложеното вземанията на
въззиваемия са погасени по давност за вноските до 06.07.2014г. и дължимата
лихва до същата дата – три години назад от завеждане на установителния
иск,предвид разп.на чл.422 ал.4 вр.чл.415 ал.4 и факта,че заявлението е
депозирано в РС Враца на 06.07.2017г.,съответно за 77,22 лв.-главница и 24,74 –
лихва-изцяло,съобразно заключението на вещото лице и поисканото от въззивника.За
посочените суми предявеният иск следва да се отхвърли като погасен по
давност,като в останалата част се уважи по изложените по горе съображения.
Предвид изложеното
и въззивната жалба се явява частично основателно и следва да се уважи
частично,като първоинстанционното решение се отмени в частта,в която предявения
иск е отхвърлен в частта над 77,22 лв. главница ,и в тази му част се постанови
друго,с което предявения иск се уважи.
С оглед изложеното
и разп.на чл.78 ГПК въззиваемият следва да заплати на въззивника направените от
него разноски пред първата инстанция и в заповедното производство,съобразно
уважената и отхвърлена част на иска,съответно в размер на 245,81 лв. и 9,92 лв.
При този изход на
делото въззиваемият следва да заплати на въззивника направените от него
разноски пред въззивната инстанция в размер на 450 лв.,от които 300 лв.-внесен
депозит за особен представител ,100 лв.-юрисконсултско възнаграждение и 50
лв.внесена д.такса за въззивно обжалване.
Водим от
горното,ВОС
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решението на РС гр.Враца от
23.07.2018г.,постановено по гр.д.№ 5666/2017г.в частта,в която е отхвърлен като
неоснователен и недоказан предявения от ”Водоснабдяване и
канализация”ООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.Враца ул.***,против
Н.Б.Ц. с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.422 ал.1
във връзка с чл.чл.415 ал.1 и чл.124 от ГПК-за признаване за установено по
отношение на ответникът,че дължи на ищеца сумите по издадената по ч.гр. дело
№3058/2017 г. заповед за изпълнение №2143/07.07.2017 г.,а именно : 144.20
лв.-главница,представляваща неплатени ВиК услуги за периода 11.09.2013
г.-09.09.2016 г.;24.74 лв.-мораторна лихва за периода 11.10.2013 г.-20.06.2017
г.;законната лихва върху главницата,считано от 06.07.2017 г. до изплащане на
вземането,в частта над 77,22 лева главница, и вместо него в тази му част
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ В и К“
ООД гр.Враца,че Н.Б.Ц. с ЕГН ********** *** по предявения иск иск
с правно основание чл.422 ал.1 във връзка с чл.чл.415 ал.1 и 124 от ГПК дължи
на ищеца сума по издадената по ч.гр. дело №3058/2017 г. по описа на РС Враца заповед
за изпълнение №2143/07.07.2017 г. в размер на 66,98 лева
лв.-главница,представляваща неплатени ВиК услуги за периода 11.09.2013
г.-09.09.2016 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
06.07.2017 г. до изплащане на вземането.
ПОТВЪРЖДАВА горното решение на РС Враца в
останалата му част.
ОСЪЖДА Н.Б.Ц. *** да заплати на „В и К“ ООД
гр.Враца деловодни разноски в заповедното производство в размер на 9,92
лева,деловодни разноски пред първа инстанция в размер на 245,81 лева и разноски
пред въззивна инстанция в размер на 450 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:...........
Членове:1..........
2..........