№ 5955
гр. София, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Юлия С. Д. Асенова
като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20231100507641 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 136/05.01.2023 г., постановено по гр.д. № 29765/2021 г. на
Софийски районен съд, 28 състав, съдът е отхвърлил предявения от „В.**” ООД срещу
ЗЕАД „Б.В.И.Г.” осъдителен иск с правно основание чл. 384 КЗ за присъждане на
сумата от 5662,96 лева – обезщетение за вреди, причинени от повреда на автомобил
„Рено”, модел „Мастер”, рег. № СВ **** МХ. Съдът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК е
осъдил ищеца „В.**” ООД да заплати на ответника ЗЕАД „Б.В.И.Г.” сумата от 300,00
лева – разноски по делото. Решението е постановено при участието на третото лице
помагач на страната на ответника – Столична община.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца „В.**” ООД.
Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно. Поддържа
се, че от събраните по делото доказателства се доказва основателността на
претенцията. Твърди се, че въззивникът има качеството на лизингополучател на
автомобил, за който е сключен с въззиваемия договор за застраховка „Булстрад Каско
Стандарт”. Поддържа се, че в срока на действие на този договор за застраховка е
настъпило застрахователно събитие, за което застрахователят своевременно е уведомен
и е образувана преписка. Поддържа се, че отказът на застрахователя да заплати е
неоснователен, доколкото е установена причинната връзка между вредите и
застрахователното събитие. Предвид изложеното се иска отмяна на обжалваното
решение и уважаване на предявения иск. Претендират се разноски по делото.
Въззиваемият ЗЕАД „Б.В.И.Г.” оспорва жалбата. Поддържа, че
първоинстанционното решение е правилно. Твърди, че от експертизата по делото се
установява, че вредите по процесното МПС са получени във време, място и по начин,
1
различни от заявените от „В.**” ООД. Твърди, че не е доказано кога кои вреди са
настъпили. Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на
застрахователя. Предвид изложеното иска въззивната жалба да бъде оставена без
уважение. Претендира разноски по делото.
Третото лице помагач – Столична община, не е взело становище по
депозираната въззивна жалба.
Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и
по правилното приложение на императивния материален закон, както и при
констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която
произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по
делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в
жалбата, с която е сезиран.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения
съдебен акт намира следното:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Следва да се посочи на първо място, че пълната квалификация на предявения по
делото иск е по чл. 384 вр. чл. 405, ал. 1 КЗ.
За уважаване на иска по чл. 405, ал. 1 КЗ ищецът, претендиращ обезщетение по
застраховка „Каско”, следва да установи при условията на пълно и главно доказване: 1/
съществуване на валидно застрахователно правоотношение между страните по делото;
2/ настъпване на застрахователно събитие в срока на застрахователното покритие на
договора, за което събитие застрахователят носи риска; 3/ причинна връзка между
застрахователното събитие и настъпилите вреди; 4/ вид и размер на вредите.
Съгласно чл. 408 КЗ при имуществените застраховки застрахователят може да
откаже изплащането на обезщетение в случай на умишлено причиняване на
застрахователното събитие от лицето, което има право на застрахователното
обезщетение, както и при неизпълнение на задължение по застрахователния договор,
което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в договора и
пряко е довело до възникване на застрахователното събитие. В този смисъл в тежест
на ответника застраховател е да докаже наличието на някое от посочените основания
за изключване на застрахователната му отговорност – умишлено поведение на
претендиращия обезщетение, респ. твърдяното неизпълнение на договорно
задължение, което е значително и което се намира в причинно-следствена връзка с
настъпилото застрахователно събитие.
Не е спорно между страните по делото, а и се установява от представените
доказателства по делото, че по силата на договор за лизинг от 12.07.2018 г.
въззивникът „В.**” ООД е получило от „Райфайзен лизинг България” ЕООД
ползването на МПС с марка „Рено”, модел „Мастър”.
Не е спорно и се установява от доказателствата по делото, че на 16.07.2018 г.
лизингодателят „Райфайзен лизинг България” ЕООД е сключило с въззиваемия ЗЕАД
„Б.В.И.Г.” договор за многогодишна застраховка на товарен автомобил с марка „Рено”,
модел „Мастър”, година на производство: 2018 г. Като застрахован в полицата е
вписан лизингополучателят „В.**” ООД. Тоест на основание чл. 384 КЗ въззивникът
2
„В.**” ООД действително, както се сочи и във въззивната жалба, поначало е
материално легитимиран да претендира обезщетение от застрахователя по
имуществената застраховка „Каско” по повод настъпили вреди по застрахованата
лизингова вещ.
От представената по делото многогодишна застрахователна полица е видно, че
застрахователното покритие се осигурява при клауза „пълно каско” с допълнително
покритие, включващо отремонтиране в официален сервиз.
Предвидено е многогодишното застраховане за процесния автомобил да се
осъществява до 17.07.2023 г.
Застрахователят също е представил по реда на чл. 190 ГПК застрахователна
полица № 4704185202002121/3, от която е видно, че процесното МПС е било
застраховано от ЗЕАД „Б.В.И.Г.” в периода 17.07.2020 г. – 17.07.2021 г. Следователно
твърдяното по делото увреждане от 10.11.2020 г. срещу 11.11.2020 г. е настъпило в
срока на застрахователното покритие.
Тоест основният спорен по делото въпрос е начинът, по който е причинено
увреждането, представлява ли покрит застрахователен риск, респ. настъпването на
вредите представлява ли застрахователно събитие.
Съгласно § 1, т. 4 от ДР на КЗ „застрахователно събитие” е настъпването на
покрит риск по застраховка в периода на застрахователното покритие.
По арг. от § 1, т. 3 от ДР на КЗ „застрахователен риск” е обективно
съществуващата вероятност от настъпване на вредоносно събитие, възникването на
която е несигурно, неизвестно и независимо от волята на застраховащия,
застрахования или третото ползващо се лице.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение се установява, че
част от вредите (засягащи сонда, дюза и тръбопровод) са настъпили вследствие на
експлоатацията на товарния автомобил. Поначало вредите, които настъпват при
експлоатацията на МПС, не представляват внезапно настъпващо и несигурно
обстоятелство, за което застрахователят да носи риска. Тези вреди са обичайна
последица от амортизацията при използването на вещта. Тоест настъпването на вреди
от експлоатацията на процесното МПС не може да се квалифицира като
застрахователно събитие по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на КЗ. Следователно
обезщетение за тези вреди не се дължи.
По-нататък трябва да се посочи, че вещото лице е посочило, че друга част от
вредите по процесното МПС, изразяващи се в повреди по ел. инсталации, мигачи,
датчици, капачки, крушки са причинени от прегризвания от гризачи/котки.
Трета част от вредите, засягащи решетка и емблема на бронята, тасове, панел
под фаровете, според вещото лице представляват външни увреждания и могат да
бъдат причинени от кучета.
Настъпването на вреди от животни поначало би могло да се квалифицира като
застрахователно събитие. В хода на производството обаче „В.**” ООД не е ангажирало
никакви доказателства, от които да се установи, че повредите, причинени от животни,
представляват ли покрит застрахователен риск по застрахователна полица №
4704185202002121.
В първоинстанционното производство „В.**” ООД не е представило, нито е
поискало по реда на чл. 190 ГПК застрахователят да бъде задължен да представи
приложимите общи условия към договора за застраховка. В първата инстанция по реда
на чл. 190 ГПК е поискано единствено представянето на преписката по образуваната
щета, като такава е била приобщена към материалите по делото.
3
За първи път искане за задължаване на застрахователя да представи общите
условия е направено едва с въззивната жалба. Тоест това доказателствено искане е
било преклудирано по арг. от чл. 266 ГПК.
Следва да се отбележи обаче че дори и да се приеме, че общите условия на
застрахователя представляват общоизвестно обстоятелство по смисъла на чл. 155 ГПК
и съдът е длъжен да ги съобрази, доколкото са публично достъпни на електронната
страница на застрахователя, то отново не може да се формира извод, че в случая
вредите, причинени от животни, представляват покрит застрахователен риск.
Застраховката при клауза „пълно каско” на ЗЕАД „Б.В.И.Г.” не покрива вреди от
гризачи и животни. Такива вреди са покрити само при клауза „Бонус каско”, а по
делото не се установява от „В.**” ООД да е сключена такава застраховка.
Предвид гореизложеното съдът намира, че за „В.**” ООД не е възникнало
спрямо ЗЕАД „Б.В.И.Г.” вземане, произтичащо от договор за имуществена застраховка
„Каско”. Поради съвпадение в крайните изводи на двете инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има въззиваемият ЗЕАД „Б.В.И.Г.”.
Същият е претендирал възнаграждение за юрисконсулт. Последното на основание чл.
273 вр. чл. 78, ал. 8 ГПК се определя от съда съобразно с НЗПП.
Въззивният съд намира, че предвид материалния интерес и извършените
действия по делото следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на
150,00 лева.
Предвид цената на предявения иск и разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване. Делото е търговско –
страни са търговски дружества и се претендират права, произтичащи от абсолютна
търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ. В този смисъл са Определение №
1014/22.04.2024 г. по ч.т.д. № 522/2024 г. на I Т.О. на ВКС и Определение №
1105/22.11.2023 г. по т.д. № 1767/2023 г. на I Т.О. на ВКС.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 136/05.01.2023 г., постановено по гр.д. №
29765/2021 г. на Софийски районен съд, 28 състав.
ОСЪЖДА „В.**” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр.
София, район „Лозенец”, кв. ****, да заплати на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 и
ал. 8 ГПК на ЗЕАД „Б.В.И.Г.”, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр.
София, район „Триадица”, ул. ****, сумата от 150,00 лева – разноски във въззивното
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на
ответника – Столична община.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5