Р Е Ш Е Н И Е  № 

 

  гр. Сливен, 27.07.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение, шести наказателен състав, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВИЛЕНА ДАВЧЕВА

 

при секретаря Марияна Семкова, след като разгледа докладваното от председателя АНД № 364 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по повод жалба на Д.А.Б., против електронен фиш серия К № 2313461 на ОД МВР  гр. Сливен, с който на основание чл. 189 ал. 4, вр. чл. 182 ал. 2 т. 3 от ЗДвП й е наложено административно наказание - глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.21 ал.2,вр.ал.1 от ЗДвП.

В с.з. жалбоподателят редовно призован не се явява и не се представлява. Депозира писмено становище, с което моли електронния фиш да бъде отменен.

В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован не се представлява от представител по закон или пълномощие.

          От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:                                                                                               На 27.09.2018 г в 09.55 ч по път I-6 км.363+500 в района на Община Твърдица с посока на движение от гр. Бургас за гр. София, при въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч за движение извън населено място, въведено с пътен знак B-26, лек автомобил, марка „Форд”, модел „Фокус” с регистрационен номер А 7925 КТ, регистриран на името на Д.А.Б. се движил с 89 км/ч (след приспаднат толеранс от 3 км/ч, доколкото техническото средство дава отклонение в посочения размер). Нарушението било установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-M-584, за което бил издаден процесния електронен фиш серия К № 2313461. За констатираното превишаване на скоростта от 29 км/ч, на собственика на автомобила и жалбоподател в настоящото административнонаказателно производство Д.Б. на основание чл.189, ал.4, вр чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП била наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.21, ал.2, вр чл.21, ал.1 ЗДвП.    Процесният електронен фиш е връчен на жалбоподателя на 20.02.2020 год.

          Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът направи следните правни изводи:

          Жалбата е допустима - подадена е от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок, но по същество е неоснователна. Съображенията на съда за това са следните:                                                                                                Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП задължава водачите на МПС да съобразяват скоростта при управление на МПС с императивно определени норми, очертани за конкретно място на движение за различните пътни превозни средства. Разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП от своя страна посочва, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Разграничителният критерий, даден в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, установяващ допустимите скорости на движение, е категорията на пътното превозно средство и мястото на движение. В конкретния случай процесният автомобил се е движил извън населено място, където е имало поставен пътен знак „В26“ – „Забранено е движение със скорост, по-висока от означената“. Скоростта, която жалбоподателят не е следвало да превишава, управлявайки лекия автомобил е била 60 км/ч. Жалбоподателят е нарушил правилата на движение, установени в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, движейки се извън населеното място със скорост от 89 км/ч. при допустима такава от 60 км/ч. Така описаното деяние съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по чл. 6 от ЗАНН и осъществява както от обективна, така и от субективна страна състава на нарушение по ЗДвП. Административно - наказващият орган правилно, след като е установил всички елементи от хипотезата на правната норма е издал електронен фиш и е наложил наказание в законоустановения му фиксиран размер - глоба в размер на 100 лева. на основание чл.189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП.

          Съдът намира, че при издаване на електронния фиш са спазени всички законови изисквания. Те са залегнали в ЗДвП и Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Електронен фиш се издава при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което нарушение не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки. Втората кумулативно дадена предпоставка е нарушението да е заснето в отсъствието на контролен орган. Процесното нарушение е по чл.21, ал.2 ЗДвП- превишаване на допустимата скорост извън населено място, за което на основание чл.189, ал.4, вр чл.182, ал.2, т.3 ЗДвП е предвидено само наказание глоба, без същото да е съпроводено с отнемане на контролни точки или лишаване от правоуправление на МПС. На следващо място се касае и за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство, а именно TFR1-M 584, което се установя от приложения по делото снимков материал – клип № 7917, с радар № 584. От него безспорно се установява, че процесния автомобил е управляван с по-висока скорост от разрешената, а именно 89 км/ч, след приспаднат толеранс от 3 км/ч. От представеното по делото писмено доказателство - протокол от проверка от 28.09.2018 год. год. се установява, че използваното автоматизирано техническо средство TFR1-M 584 е одобрено по реда на Закона за измерванията и преминало проверка по надлежния ред.                                                                      Съгласно чл.189, ал.4 ЗДвП електронният фиш следва да съдържа определени реквизити, а именно - териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези задължителни реквизити се съдържат в обжалвания фиш, поради което, съдът прие, че при издаването му не са допуснати процесуални нарушения.                          Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя Б., че процесният електронен фиш не й е връчен по надлежния ред, тъй като при връчването му не е бил снабден със съответния снимков материал на превозното средство от камерата, установила нарушение.                                       Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5 ЗДвП на лицата по чл.188, ал.1 ЗДвП се връчва издадения електронен фиш, като няма законово вменено задължение за връчване на снимков или друг материал с него. Извод в тази насока може да се изведе и от разпоредбата на чл.16, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата на Министъра на вътрешните работи, съгласно която, данните за нарушенията се съхраняват до приключване на административнонаказателната преписка във формата и във вида, изготвен от АТСС, като могат да се отпечатват при необходимост. Съгласно ал.3 от посочената разпоредба информацията по ал.1 се предоставя като отпечатано статично изображение във вид на снимков материал с уникален идентификационен номер по искане на органи на съдебната власт и на лица, участващи в административния процес. Т.е. предоставянето на снимков материал е обусловено от направено нарочно искане в тази насока.                                                                                               Съдът намира за неоснователни и направените възражения, че електронния фиш е връчен една година след установяване на нарушението / най-вероятно жалбоподателят има предвид едногодишния срок, посочен в чл. 34 от ЗАНН/ Събраженията на съда са следните: Сроковете, визирани в чл.34 от ЗАНН са давностни и касаят съставянето на АУАН и издаването на НП и са неприложими при санкционирането на нарушения по реда на облекчената процедура по чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП. Относно електронните фишове не съществува задължение за административнонаказващите органи да съблюдават сроковете по чл.34 от ЗАНН при издаването им. Електронните фишове са приравнени към наказателните постановления единствено по последиците след влизането им в сила - чл.189, ал.11 от ЗДвП, но не и по реда и начина на издаването им, реквизитите, начина и сроковете за оспорването им. Доколкото електронният фиш съчетава в себе си АУАН (акт, с който се установява нарушението) и наказателно постановление (акт, с който се налага наказанието) сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН не са приложими.Не са приложими и сроковете, регламентирани в чл.34, ал.3 от ЗАНН, тъй като електронния фиш съдържа в себе си както АУАН така и наказателно постановление. Приложима е обаче абсолютната давност регламентирана в чл.81, ал.3 във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН. Препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН предвижда, че по въпросите на вината, вменяемостта , обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК , доколкото в този закон не се предвижда друго. В глава ІХ от НК „Погасяване на наказателното преследване и на наложеното наказание”, чл. 79 предвижда, че наказателното преследване се изключва когато е изтекла предвидената в закона давност. Съобразно разпоредбата на чл. 80 ал. 1 т. 5 от НК наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години за всички други наказания с изключение на тези дадени в предходните точки на същата алинея. Разпоредбата на чл. 81 ал. 3 от НК е предвидила обаче абсолютна давност, с изтичането на която, макар да е било образувано производство, отговорността се погасява. В цитираната разпоредба е посочено, че независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. В конкретния случай давността е три години, а абсолютната давност, съобразно разпоредбата на чл. 81 ал. 3 от НК е четири години и половина от момента на извършване или довършване на нарушението по аналогия от чл. 80 ал. 3 от НК . Нарушението е извършено на 27.09.2018, поради което и абсолютната давност за наказателно преследване не е изтекла към настоящия момент.

Предвид всичко гореизложено, съдът прие, че атакуваният електронен фиш е законосъобразен, ето защо:   

Р  Е  Ш  И:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 2313461 на ОД МВР  гр. Сливен, с който на Д.А.Б., ЕГН **********, на основание чл. 189 ал. 4, вр. чл. 182 ал. 2 т. 3 от ЗДвП й е наложено административно наказание - глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.21 ал.2,вр.ал.1 от ЗДвП, катоЗАКОНОСЪОБРАЗЕН. 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Сливен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: