Р
Е Ш Е Н И Е
гр.
Пазарджик, 08.12.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и
Седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЙА ПОПОВА
при секретаря
Иванка Панчева,
като разгледа
докладваното от съдията ПОПОВА гр. д. № 2818 по описа за 2015 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба
от адв. Х.Г. ***, СЪС СЛУЖЕБЕН АДРЕС ЗА ПРИЗОВАВАНЕ:
гр. Пазарджик, ул. "И.В.*' № 8, кантора 9 в качеството й на пълномощник на С.А.И., с ЕГН ********** ***,
действаща лично и като майка и законен представител на малолетните си деца Н.
Л. Б., родена на ***г., ЕГН ********** и А. Л. Б., родена на ***г., ЕГН **********
против Л.Г.Б., с ЕГН ********** ***.
С молбата е предявен иск за лишаване от
родителски права с правно основание чл. 132 ал. 1 т. 2 СК, за лишаване от
родителски права по отношение на децата Н. Л. Б., родена, ЕГН ********** и А.
Л. Б., ЕГН **********, поради трайно виновно и без основателна причина
неполагане на грижи и недоставяне на издръжка в полза на малолетните му
низходящи.
Твърди се в исковата молба, че с влязло в сила решение
по гр.д. №5334/2012г. по описа на PC Пазарджик
съдът е допуснал развод между ищцата С.А.И. и ответникът Л.Г.Б.. По силата на
същото съдебно решение упражняването на родителските права по отношение на
роденото по време на брака дете Н. Л. Б. е предоставено на майката С.А. Белчева,
а бащата Л.Г.Б. е осъден да заплаща месечна издръжка на малолетната Н. Л. Б.,
ЕГН **********, в размер на 100 /сто лева/ лв,
считано от 21.12.2012г., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на основания за
нейното увеличение или изменение.
Освен роденото от брака дете - Н. Л. Б., страните имали
и друго дете - А. Л. Б., родена на ***г. при условията на презумпцията на
чл.61, ал.1 or СК
Още по времето, когато страните по делото са били в
брак, ответникът по никакъв начин не е помагал в отглеждането на първородната
им дъщеря, отказвал е да поеме отговорност за семейството си и да се грижи за
него. Показвал е пълна незаинтересованост към всичко, свързано със съпругата и
детето си. След развода между страните тези отношения на ответника се засилили
до стенен, в която дори последният си е позволявал да заявява, че вече няма
деца и нищо, свързано с тях и тяхното развитие, не го интересува. Всички негови
действия /и бездействия/ за последните две години категорично потвърждавали
изявената му дезинтересираност по отношение на двете
деца.: Нито веднъж не бил потърсил майката в опит да осъществи контакт с децата
си, напротив - укривал се, когато тя го търси. Нито веднъж не е заплатил
доброволно издръжката за първородното си дете, определена със съдебно решение.
Единствените случаи, когато Л.Г.Б. заплащал определената от съда издръжка било,
когато майката С.А.И. е сезирала прокуратурата с тьжби
и под страх от наказателна санкция ответникът е заплатил дължимите суми, с
помощта на неговото семейство.
Л.Г.Б. не познавал децата си, както и те него, тъй
като не са го виждали повече от две години. Не показвал никакво желание това да
се поправи или да навакса пропуснатото време. Страхът на ищцата бил, че дори
след излизането си от Затвора в гр.Пазарджик, където излежавал ефективно
наказание лишаване от С., ответникът щял да продължи да не изпълнява съдебното
решение в частта относно издръжката, тъй като такава била неговата същност.
Поради факта, че описаното виновно поведение на
ответника продължавало достатъчно дълъг период от време, през който Л.Г.Б.
напълно бил пренебрегнал родителските си задължения, ищцата, решила да предяви
иск за лишаването му от родителски
права, която мярка макар и крайна в случая била в интерес на децата.
Оформен
е петитум, съдът да се произнесе с решение, с което
да лиши от родителски права Л.Г.Б. поради факта, че без основателна причина
трайно не полага грижи за децата си Н. Л. Б. и А. Л. Б. и не дава издръжка. След
постановяване на решението, препис от същото да се изпрати в Община Пазарджик
за вписване на лишаването от родителски права.
Представят
се писмени доказателства по опис.
В
срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от страна на ответника.
В
съдебно заседание страните не се явяват – редовно призовани. Явяват се
процесуалните им представители – за ищцата И. - адвокат Г., която поддържа
предявеният иск. За ответника – Б. - Адвокат Ч., който изразява становище, че
искът е допустим и основателен. Заявява,
че повереникът му признава изцяло фактите и
обстоятелствата изложени в исковата молба и моли иска да бъде уважен като
основателен.
Като представител
на Дирекция „Социално подпомагане“ Пазарджик се явява Р. Б.а
Явява се
представител на РП – Пазарджик, който заявява, че е налице основание да се
уважи молбата за лишаване от родителски права на ответника.
По делото не е
представен социален доклад. С писмо
Вх.№18592/12.09.2016г. от Отдел„ Закрила на детето“ към Дирекция „Социално
подпомагане“ гр. Пазарджик съдът е уведомен, че страните по делото – ответникът
Л.Г.Б. по данни на процесуалният му представител –адв.
Ч. се намирал извън страната, а ищцата С.И., по данни на И. И. и С. И. /нейни баба и дядо/ от май месец
2015г. отишла да живее в заедно с двете си деца Н.И А.в ***.
От показанията
на разпитаните по делото свидетели И. и И.
се установява, че ответника никога не се е грижил за двете си деца и не е
изплащал издръжка за тях. Децата не познавали баща си и живеели при майка си,
която ги отглеждала сама.
С протоколно
определение на съда от 13.09.2016г. е сложен край на съдебното дирене и е даден
ход по същество. Съдът е обявил, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.
С определение на
съда от 14.09.2016г. е отменено
определение от 13.09.2016г., с което е даден ход по същество на гр.д.
2818/2015г. и същото е обявено за решаване, тъй като след преглед на
доказателствата по делото, съдът е установил, че в социалните доклади,
приложени по делото от ДСП- Пазарджик, липсват данни за проведени с ответника
разговори, както и данни за начина на живот и отглеждане на двете деца - Н. Л.
Б. и А. Л. Б.. В съдебно заседание адв.Члъков представляващ ответника е заявил, че последният в
момента е извън страната, но има възможност да се върне през месец
ноември-декември, когато социалните работници могат да се срещнат лично с него.
Адв. Г. също е заявила, че майката също се намира
извън страната и ще се прибере в Р България, тъй като двете деца тръгват от
15.09.2016г на училище.
Предвид на тези данни и
практическата липса на социален доклад, съдържащ информация за двете деца,
съдът е счел, че делото не е изяснено от фактическа страна с оглед, на което е
отменил хода по същество, а делото насрочено за друга дата.
Дадени са указания да се напише
отново писмо до ДСП- Пазарджик с искане за изготвянето на социален доклад след
провеждане на разговори, както с двамата родители, така и с децата, след което
да се изготви заключение във връзка с проведените срещи. Да се посочат и
битовите и социално-икономически условия, в които живеят двете деца.
С уведомление вх.
№21580/13.10.2016г.
от отдел„ Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Пазарджик
отново е уведомил съдът, че отдел„ Закрила на детето“ Пазарджик е в
невъзможност да предостави информация относно родителският капацитет и намеренията на двамата родител,тъй като
същите се намират извън територията на Р България.
С оглед на тези
данни с протоколно определение на съда от 18.10.2016г. е допуснато изготвяне на
международен социален доклад за двете малолетни деца – Н.И А.от Социална служба
по местоживеенето им в гр. ***, ***. Изпратено е писмо с изх. № 11396/19.10.2016г. до Министерство
на Правосъдието с с
молба да бъде посочен адреса на компетентният съд в ***, до който да се изпрати
съдебната поръчка.
Искане за изготвяне на международен социален доклад с
попълнен формуляр съгласно изискванията на чл.8 от Регламент /ЕО/ №1206/2001г.
преведено на испански език от РС Пазарджик е
изпратено но компетентният съд в гр. *** ***, който с писмо вх. №6205/21.03.2017г.
е отговорил, че искането не може да бъде изпълнено, преди да е направен депозит
или аванс в съответствие с чл. 18, параграф 3 от Регламент /ЕО/ №1206/2001г.
Съгласно протоколно определение на
районен съд Пазарджик от 12.04.2017г. е изпратено запитване с молба за
посочване размера на депозита, който следва да бъде преведен по сметка на
замоленият компетентен съд в гр. *** за изготвяне на международен социален
доклад. Тъй като отговор не е
получен, съгласно протоколно определение
от 03.05.2017г. на РС Пазарджик отново е
изпратено искане съобразно изискванията на чл.18, параграф 3 и чл. 1, параграф
1 от Регламент /ЕО/ №1206/2001г. на съвета от 28.05.2001г. до компетентният съд
в гр. ***, *** за изготвяне на международен социален доклад. Искането е
придружено с надлежно попълнени и преведени на съответният език формуляри. Отговор
не е получен.
По повод искане
на процесуалните представители на страните, направено в ОСЗ на 31.05.2017г. за
отлагане на делото с цел осигуряване възможност на представител на отдел„ Закрила на детето“ към Дирекция
„Социално подпомагане“ гр. Пазарджик за среща със ищцата и ответника и
изготвяне на социален доклад, съдът е насрочил ОСЗ за 13.09.2017г. до която
дата ищцата И. и ответникът Б. –по твърдения на процесуалните им представители
щели да пребивават на територията на Р България.
Съгласно
протоколно определение на съда от 31.05.2017г. отново е изпратено искане
съобразно изискванията на чл.18, параграф 3 и чл. 1, параграф 1 от Регламент
/ЕО/ №1206/2001г. на съвета от 28.05.2001г. до компетентният съд в гр. ***, ***
за изготвяне на международен социален доклад.
По делото не се
представиха доказателства за проведени между ответника и ищцата срещи и разговори със социален работник от ДПС
Пазарджик Отдел „Закрила на детето“.
Предвид
многократното отлагане на делото, по повод липсата на изготвени по същото
социални доклади за двете деца –А. И Н.и техните родители С.И. и Л.Б. даващи
данни за социалният статус на ищцата, предоставените битови условия за живот на
двете деца и всички въпроси свързани с отглеждането им, както и липсата на съдействие от страна на
замоленият компетентен по местоживеене на децата в гр. ***, ***, съдът с
протоколно определение от 13.09.2017г. е задължил ищцата чрез процесуалният й
представител да представи данни за местоживеенето си, какво жилище обитава,
площта на същото, местоработата й , както и размера на трудовото й
възнаграждение.
Съдът с
протоколно определение от 29.11.2017г. е приел по делото като писмени
доказателства, представените – Трудов договор на С.А.И. (ищцата) издаден от
работодателя й – „***“, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. ***№ 7, партер, ***, същият е преведен на
български език, видно от
договора, че същият е сключен на 14.09.2015г. Договор за наем жилище сключен на 1 юни 2015г. сключен в ***, ***, договорът е сключен между ищцата С.А.И.
и Търговско дружество „***, адрес на дружеството: ***, ул. ***№ 8, ет.1, собственик на
жилището, находящо
се в квартал ***, ул. ***№ 7, апартамент 6, гр. ***, ***, договора е
преведен на български, издаден е на
испански език, съответно подписан от страните. НОТА от испански миров съд, удостоверяваща процедура номер 67/ 2017г. по заявление от П.В.Р.и С.А.И., като
процедурата е за сключване на граждански брак. Документа е издаден на
27.10.2017 година на испански език, съответно с приложен превод на български
език.
Съдът, след като
изслуша становищата на процесуалните представители на страните и представителя
на РП Пазарджик, прецени събраните по делото писмени доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съобразно чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, прие за
установено от фактическа страна следното:
От събраните по
делото писмени и гласни доказателства се установяват твърденията, изложени в
исковата молба, а именно:
С влязло в сила решение по гр.д. №5334/2012г. по описа
на PC Пазарджик съдът е допуснал развод между ищцата С.А.И.
и ответникът Л.Г.Б..
Видно от
удостоверение за раждане на Н. Л. Б., издадено въз основа на акт за раждане
№0045/18.01.2012г от Община Пазарджик и удостоверение за раждане на А. Л. Б.
издадено въз основа на акт за раждане №1050/27.07.2013г. от Община Пазарджик се
установява, че майка на двете непълнолетни деца е ищцата С.А.И., ЕГН:**********
***, а баща – ответникът Л.Г.Б., ЕГН ********** ***.
От показанията на разпитаните по делото свидетели
С. И. и И. И. се установява, че ответника
никога не се е грижил за двете си деца и не е изплащал издръжка за тях. Децата
не познавали баща си и живеели при майка си, която ги отглеждала сама.
Приетите писмени
доказателства Трудов договор на С.А.И.
(ищцата) издаден от работодателя й – „***“, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, ул. ***№ 7, партер, *** сключен
на 14.09.2015г. Договор за наем жилище сключен на 1 юни 2015г. сключен в ***, ***, договорът е сключен между ищцата С.А.И.
и Търговско дружество „***, адрес на дружеството: ***, ул. ***№ 8, ет.1, собственик на
жилището, находящо
се в квартал ***, ул. ***№ 7, апартамент 6, гр. ***, ***. НОТА от испански
миров съд, удостоверяваща процедура номер 67/ 2017г. по заявление от П.В.Р.и С.А.И., като
процедурата е за сключване на граждански брак. Документа е издаден на
27.10.2017 година на испански език, съответно с приложен превод на български
език се установява, че ищцата трайно се е заселила с двете си непълнолетни деца
в ***. Отглежда ги с помощта на Пабло Варела Родригес, лице с което живее на
съпружески начала, като предстои да сключи граждански брак със същото.
Майката с
помощта на нейния съжител задоволяват основните, здравните, познавателните,
социалните и емоционални потребности на малолетните деца. Семейството живее в
дом, представляващ апартамент, разполагащ с необходимите удобства. Ищцата е
заета по трудово правоотношение и получава регулярни доходи, които са достатъчни
за осигуряване потребностите за храна, облекло и посещения на детски заведения
от страна на двете деца.
От друга страна
безспорно установено по делото е, че ответникът от раждането на двете деца не
се е интересувал от тях. Не е полагал никакви грижи и не е изплащал
определената му от съда с реш. №318/22.04.2013г
постановено по гр.д. № 5334/2012г. по описа на РС Пазарджик издръжка в размер
на 100.00лв. Децата не го познават и никога не са общували с него.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Според чл. 132, ал. 1, т.
2 СК родителят може да бъде лишен от родителски права, когато
поведението му представлява опасност за личността, възпитанието, здравето или
имуществото на децата, от което е настъпил особено тежък случай; без
основателна причина родителят трайно не полага грижи за децата и не дава
издръжка. Лишаването от родителски права е не само санкция за пренебрегналия
родителския дълг, но и предоставяне възможност на родителя, който изцяло е поел
грижите за отглеждане и възпитание на децата да решава сам съществените
въпроси, свързани с тяхното физическо и нравствено развитие, с образованието им,
личните им и имуществени интереси. В производството за лишаване от родителски
права, съдът изследва всички обстоятелства, касаещи поведението на родителя, в
т.ч. налице ли е основателна причина за трайно пренебрегване на родителския
дълг.
"Отглеждането"
на децата изисква полагането на непрекъснати непосредствени грижи за храна,
облекло, хигиена, здраве, почивка, жилище и пр. Под полагане на грижи в
случаите на съдебно определен режим на лични контакти на родителя с децата
вследствие на развод или фактическа раздяла с другия родител, следва да се
разбира най-напред упражняване на правото на виждания, произтичащо от този
режим, защото само ако се упражняват фактически тези контакти, родителят би
могъл, макар и за кратко време и в ограничен обем да полага някакви грижи за
благополучието на децата, проявявайки интерес към здравето, нуждите им и
физическото им, нравствено и духовно развитие. За да не му бъде вменена вина за
неупражняване на режима на лични контакти и съответно за неполагане на грижи за
децата, родителят-нетитуляр на родителските права и задължения би трябвало да е
проявил стремеж към упражняването му, но по независещи от него причини това
упражняване не се е осъществило. В тази връзка няма наведени от ответника
твърдения, нито събрани доказателства, че е проявявал и проявява какъвто и да е
стремеж към упражняване на определения му режим на лични контакти с децата. По
делото са на лице безспорни доказателства за пренебрегване родителският дълг на
ответника по отношение на двете му деца, които дори не го познават.
Установен по
делото обективен факт е, че ответникът никога не е полагал и не се е стремял да
полага грижи за децата си. Не е изплащал присъдената издръжка. Това му
отрицателно поведение на бездействие и пренебрежение не се оспорва от него.
Това мотивира съда да приеме, че той чрез своето поведение съзнателно (виновно)
създава опасност за личността, възпитанието и сигурността на децата си, като от
момента на раждането им се е дезинтересирал от тях и
се е "самоосвободил" от родителските си
функции. Налице е умишлено безотговорно поведение във връзка с изпълняване на
задълженията като родител.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че са налице основанията на чл. 132, ал. 1, т. 2
от СК за лишаване от родителски права на Л.Г.Б., с ЕГН **********.
С оглед направеното признание от страна на
ответника на фактите и обстоятелствата изложени в исковата молба и събраните по
делото доказателства, които го подкрепят, съдът прие за безспорно установено,
че са на лице безспорни доказателства за основателността на предявеният от
ищцата С.И., чрез процесуалният й представител адв. Г.
иск по чл. 132, ал.1т.2 от ГПК, поради което същият следва да бъде уважен и
ответникът Л.Г.Б. да бъде лишен от родителски права поради факта, че без
основателна причина трайно не полага грижи за децата си Н. Л. Б. и А. Л. Б. и
не дава издръжка.
Съгласно
разпоредбата на чл. 136 ГПК, съобщение за лишаването на бащата от
родителски права следва да се изпрати на общината по местожителството му за
вписване. Съгласно същата разпоредба, препис от решението следва да се изпрати
и на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на децата.
Съгласно нормата
на чл. 134 от СК,
при всички случаи на лишаване от родителски права съдът е длъжен да
определи и мерки относно личните отношения между лишения от родителски права
родител и децата, както и да определи издръжка за същите.
По отношение на
режима относно личните отношения:
При решаването
на въпроса за личните отношения между децата и родителя, съдът следва да изходи
от задължителния характер на разпоредбата на закона, от интересите на децата и
особеностите на конкретния случай. Режимът следва да бъде съобразен с ниската
възраст на децата, обстоятелството, че бащата и децата не са общували изобщо,
което би затруднило продължителното им съвместно пребиваване, и
обстоятелството, че същите възприемат като своя естествена семейна среда новото
семейство на своята майка. С оглед обоснования по-горе извод за наличие на
предпоставки за лишаване на ответника от родителски права, естествена последица
от това решение е и заключението за необходимост от по-сериозно ограничаване на
личните контакти между лишения от родителски права родител и двете непълнолетни
деца Никол и Антония. В този смисъл
съдът намира за подходящо срещите между децата и бащата да се осъществяват по
местоживеенето им, в светлата част на денонощието и в присъствието на майката,
както и че на тази възраст, при постановяване лишаване от родителски права и
при отсъствието на изградена връзка баща – дъщери, не е в интерес на същите да
прекарват с него по-продължително време в отсъствие на майката.
От друга страна
съдът следва да съобрази и необходимостта да се даде възможност на родителя за
редовни контакти с децата /при желание от негова страна/, с оглед възможността
за запазване на духовната връзка между тях и за да не се отчуждат
от рождения си родител. Изложеното мотивира съда да определи режим на лични
отношения на бащата Л.Г.Б. с дъщерите му Н. Л. Б. и А. Л. Б., включващ право да
го виждат два пъти месечно, всяка първа и трета неделя от месеца, за времето от
10 ч. до 18 ч., по местожителството им, в присъствието на майката С.А.И.. С
израстването на децата и при промяна в гореизложените обстоятелства, при които
този режим е определен, няма пречка за неговото последващо
изменение.
Задължението за издръжка към непълнолетните деца се
отличава със своя абсолютен, безусловен характер, като в разпоредбата на чл.
142, ал. 2 СК е определен минималният размер на тази издръжка: 1/4 от
минималната работна заплата за страната или към момента същата възлиза на 460,00
лв.
Към момента децата
Н.И А.се намира в период на интензивен растеж, като с нарастването на възрастта
нуждите им от храна и облекло безспорно са се увеличили. Сега заплащаната от
ответника издръжка е под минималния размер по чл. 142 ал.2 СК и е очевидно, че
не може да задоволи нуждите на растящото дете.
В
този смисъл съдът счита, че е налице съществено и трайно изменение на
обстоятелствата от предишното определяне на издръжката.
По делото се събраха доказателства, че майката получава
регулярни доходи по трудово правоотношение.
Няма данни за
средния месечен брутен доход на бащата за една година назад от предявяване на
иска, но е установено, че, бидейки в трудоспособна възраст, същият би следвало
да получава трудови доходи. Още повече че по делото се налице данни, че
ответника също работи и живее в ***. Няма данни ответникът да дължи издръжка на
други лица.
С оглед
изложеното относно нуждата от издръжка и възможностите на родителите на децата,
следва да се определи обща месечна издръжка в размер на 500 лв., за всяко едно
от двете деца, от която сума бащата ще следва да заплаща по 300 лв.месечно, а
майката – по 200 лв., ведно с непосредствените грижи по отглеждането и
възпитанието на децата, до настъпване на законно основание за нейното изменение
или прекратяване ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Така определения размер на издръжката е в
нормативните граници съгласно чл. 142, ал. 2 от СК, като издръжката ще се дължи от датата на подаване на
исковата молба – 16.09.2015г. до
настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.
Съгласно чл.
242, ал.1, съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато
присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно
предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
С оглед изхода
на делото и на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с ал. 1
ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху увеличения
размер на издръжката в размер на 864.00лв.по сметка на РС - Пазарджик.
Водим
от гореизложеното съдът,
Р
Е Ш И:
ЛИШАВА ОТ РОДИТЕЛСКИ ПРАВА Л.Г.Б., с ЕГН **********
***, по отношение на децата Н. Л. Б., родена на ***г., ЕГН ********** и А. Л.
Б., родена на ***г., ЕГН **********, с
местоживеене при майката С.А.И. с ЕГН **********, с настоящ адрес:
***, гр. ***, ул.“Л.В.„ № 7 апартамент 6, на основание чл.132, ал.1, т. 2 от СК.
ОПРЕДЕЛЯ мерки за лични
отношения между бащата Л.Г.Б., с ЕГН ********** *** и децата Н. Л. Б., родена
на ***г., ЕГН ********** и А. Л. Б., родена на ***г., ЕГН **********, с местоживеене при майката С.А.И.
с ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, гр. ***, ул.“Л.В.„ № 7 апартамент 6 както
следва: всяка първа и трета неделя от
месеца, за времето от 10 ч. до 18 ч., по местоживеенето на децата, в
присъствието на майката С.А.И., с ЕГН **********.
ОСЪЖДА, на основание чл. 150, във вр. с чл. 143, ал.2 СК, Л.Г.Б., с ЕГН ********** *** да
заплаща месечна издръжка в размер на по 300.00лв. месечно на малолетните
си деца
Н. Л. Б., родена на ***г., ЕГН ********** и А. Л. Б., родена на ***г.,
ЕГН ********** чрез тяхната майка и законна представителка С.А.И., с ЕГН **********,
считано от датата на предявяване на исковата молба - 16.09.2015 г., ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й погасяване, до
настъпване на законна причина за изменението или прекратяването на издръжката.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК,
предварително изпълнение на решението, в частта за присъдената издръжка.
ОСЪЖДА Л.Г.Б., с ЕГН ********** ***, да заплати
по сметка на Пазарджишки районен съд държавна такса в размер на 864.00лв.
След
влизане в сила на решението, същото да се съобщи на община Пазарджик - за вписването на лишаването от
родителски права на Л.Г.Б., с ЕГН ********** *** на основание чл.136 от СК.
След
влизането му в сила, препис от решението да се изпрати и на ДСП – Пазарджик, на основание чл. 136
от СК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишкият
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: