Р Е Ш
Е Н И Е
№………./…….02.2019г.
гр.Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти януари две
хиляди и деветнадесета година, в състав
СЪДИЯ
: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
при секретар Христина Атанасова
Като разгледа
докладваното от съдията
Търговско дело № 1731 по описа за 2017 год.
и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
по т.д.№ 1731/2017г. по описа на Окръжен съд Варна е образувано въз основа на
молба „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Възраждане, бул.
„Мария Луиза“ № 79, чрез юрисконсулт В.К., с която са поставени на разглеждане
искове срещу Й.И.Л. ЕГН **********,
като универсален наследник на кредитополучателя И.Й.Л., с адрес: гр. Варна, ******, представляващи обективно съединени претенции
на заявител за установяване по отношение на длъжник оспорени изискуеми вземания по заповед за изпълнение №
7214/01.09.2017 г., издадена по ч.гр.д. № 13021/2017 г. по описа на РС -
Варна, както следва:
1. за връщане на предсрочно изискуема главница
по договор за банков кредит в размер на 126 479,22
лева;
2. за плащане на сборно вземане в размер на 7 572,91 лева за просрочени лихви, претендирани като начислени по същия договор като ежемесечно
възнаграждение за ползване на кредита с падежи от 17.06.2012 г. до 30.08.2017
г;
3. за плащане на сборно вземане в размер на 5 502,26 лева, представляващо мораторна неустойка (наказателна лихва) върху просрочена главница
за периода от 17.05.2012 г. до 30.08.2017 г;
4. за плащане на сборно вземане за мораторна
неустойка върху неплатени лихви в размер на 6 678,65 лева за периода от 17.06.2012 г. до 30.08.2017 г;
ведно
с акцесорни последици от провеждане
на заповедно производство, а в условие
на евентуалност, съединени и с осъдителни искове на същия кредитор срещу същия
длъжник за присъждане на същите суми. Ищецът претендира и разноски по делото.
Твърди се в исковата молба, че по силата на
сключен Договор за кредит „Жилище“ №
29692/17.04.2008г., обезпечен с ипотека, „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е
предоставило на наследодателя на ответницата И.Й.Л.сума в размер на
140 000 лв. при уговорена плаваща възнаградителна лихва, която към датата
на сключване на договора е 6.90 %. Сочи, че на 16.05.2012 г. банката е получила
информация за смъртта на кредитополучателя, след което е предявила осъдителни
искове срещу наследниците Й.И.Л. и А. И.Л., по които е образувано т.д. №
642/2013 г. на ВОС, което е прекратено поради релевирано възражение за
арбитражно споразумение. Излага, че в тази връзка е образувано ВАД № 416/2014
г. на АС към БТПП, по което е постановено решение, което е нищожно на основание
чл. 47, ал. 2 ЗМТА. Твърди, че последната месечна вноска е платена на
11.05.2012 г., след което плащането е преустановено. Сочи, че в т. 5.3. и т. 5.4. от Договора са уговорени
неустойки за забавено изпълнение на главницата и лихвата. Излага, че в
производство по чл. 51 ЗН ответницата Й.И.Л. е приела наследството на починалия
кредитополучател И.Й.Л.. Сочи, че предвид неизпълнението на задълженията по
кредита банката е упражнила правото си да обяви задълженията по договора за
незабавно предсрочно изискуеми, за което ответницата е уведомена лично на
18.04.2017 г. Допълнително твърди, че за банката е съществувало право да сключи
застраховка „Живот“ на кредитополучателя за своя сметка и полза, но не го е
сторила предвид липсата на изрично съгласие от страна на починалия И.Й.Л..
Претендира заплащането на вземания в размер на 126 479,22 лв. главница,
7 572,91 лв. възнаградителна лихва, 5 502,26 лв. наказателна лихва и
6 678,65 лв. неустойка, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението и разноските по делото. Сочи, че за дължимите вземания е подал
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, по което е образувано
ч.гр.д. № 13021/2017 г. на ВРС. Излага, че по делото е издадена заповед за
изпълнение, срещу която е подадено възражение от длъжника, което обуславя
правния му интерес да предяви установителен иск за вземането си. Моли за
уважаване на иска, евентуално на осъдителния иск и за присъждане на разноски.
В срока за отговор ответницата Й.И.Л.
изразява становище за недопустимост, евентуално неоснователност на исковете. По
същество твърди, че решението по арбитражното дело не е нищожно, защото спорът
между страните не е потребителски. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност предвид прекратяването на договора със смъртта на наследодателя на
13.05.2012 г. Оспорва исковете по основание и по размер. Излага, че
счетоводството на банката не е водено редовно и извлечението от сметка не
отговаря на изискванията. Оспорва надлежното обявяване на предсрочната
изискуемост. Твърди, че неустойката е нищожна, защото е начислена върху лихва.
Евентуално сочи, че същата е прекомерна и моли за намаляването и́. Излага,
че банката не е изпълнила задължението си по договора да сключи застрахова
„Живот“ за кредитополучателя, поради което като неизправна страна няма право да
разваля. Поддържа всички оспорвания и по отношение на евентуалния осъдителен
иск. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
Ищецът е подал допълнителна искова молба, в
която поддържа вече изложеното. Допълнително сочи, че приемането на
наследството от страна на ответницата, съставлява нов факт, който не е обхванат
от СПН по арбитражното решение, поради което банката има право да претендира
вземанията си от нея. Твърди, че спорът е потребителски и е нeарбитрируем. Излага, че неустойката не е
нищожна и прекомерна.
Ответникът е подал отговор на допълнителната
искова молба, с който поддържа вече изложеното. Допълнително сочи, че ищецът не
може да се ползва от защитата на потребителите за неарбитрируемост на спора.
Ответницата
е релевирала възражение за недопустимост на производството предвид наличието на
арбитражна клауза в договора за
кредит, което съдът намира за неоснователно. Действително в т. 26 от Договора е
предвидено, че възникналите спорове между страните ще бъдат решавани от
Арбитражния съд при БТПП, което споразумение към датата на уговарянето си е
било действително. Предвид измененията на ЗМТА, ЗЗП и ГПК с ДВ бр. 8 от
24.01.2017 г. потребителските спорове са изключени от компетентността на
арбитражните съдилища. Съгласно чл. 3, ал. 4 ЗЗП всяка клауза в договор,
сключен между търговец и потребител, с която страните възлагат на арбитражен
съд решаване на спор между тях, извън процедурата за алтернативно решаване на
потребителски спорове по смисъла на този закон, е недействителна. Спорът е
потребителски, защото страна по него е физическо лице, универсален правоприемник
на потребител на банкови услуги за лично ползване по договор за банков ипотечен
кредит, вземането по който е предмет на конкретното съдебно производство. Към
настоящия момент клаузата в т. 26 от Договора не следва да се счита за валидна,
поради което няма основание за прекратяване на производството поради
неподведомственост на спора. Законодателят цели от влизане в сила на закона да
спре образуването на нови арбитражни производства срещу потребители, а вече
започналите производства да се прекратят. /арг. § 6, ал. 2 ПЗР на ГПК/. С
определението по чл.374, ал.1 от ГПК, съдът е приел, че спорът е подведомствен
на съдилищата.
Релевирано
е възражение за недопустимост на производството поради наличието на сила на
пресъдено нещо с влязлото в сила решение по ВАД № 416/2014 г. на АС към БТПП,
което е неоснователно. Налице е спор в практиката на ВКС дали измененията в ДВ
бр. 8 от 24.01.2017 г. действат занапред или имат обратно действие. Конкретно
спрямо процесното арбитражно решение ВКС е приел в Определение № 141/29.05.2018
г. по т.д. № 1248/2018 г. ТК, Първо т.о., че разпоредбата на чл. 47, ал. 2 ЗМТА
няма обратно действие към приключените арбитражни производства, което становище
настоящият състав споделя, а и е длъжен да се съобрази. /В противния смисъл,
Решение № 80/11.05.2017 г. по т.д. № 1848/2016 г. на ВКС/ Обратно действие на
закона се допуска само по изключение и то с изрична разпоредба /чл. 14, ал. 1
ЗНА/. В конкретния случай такава разпоредба липсва, поради което измененията
следва да действат занапред. Предвид законодателната непрецизност, обаче, на
практика ищците по вече влезли в сила арбитражни решения по приключени
производства не могат да получат изпълнителни листи /чл. 405, ал. 5 ГПК/. Да се
приеме, че абсолютно всички решения по потребителски спорове, независимо кога
са постановени, са нищожни след изменението на чл. 47, ал. 2 ЗМТА би означавало
хиляди решения поставени по стария ред да загубят силата си без изрично да е
предвидено обратно действие на закона, който извод сериозно нарушава правната сигурност
и е предпоставка за образуването на хиляди дела от потребители за връщане на
платени суми поради липса на основание. Следователно, приемливо е разрешението,
че вече приключилите с решение арбитражни производства, постановени по старата
правна уредба, по които има издадени изпълнителни листи, да запазят действието
си и същите да не се считат за нищожни. В конкретния случай, арбитражното
решение по ВАД № 416/2014 г. е влязло в сила преди измененията. С него са
отхвърлени исковете на банката, поради което същото няма изпълнителна сила за
тези вземания. Настоящият състав приема, че то не е нищожно и формира СПН между
страните. Независимо от СПН ищецът може да образува ново производство когато се
позовава на новонастъпил факт, който не е съществувал към приключването на
устните състезания в арбитражното производство. Видно от арбитражното решение,
съдът е отхвърлил исковете единствено с мотива, че ответниците не са приели
наследството, поради което не са материално легитимирани да отговарят за
задълженията на кредитополучателя. В настоящия процес се твърди и е представено
удостоверение за приемане на наследството от страна на ответницата Й.И.Л. с
дата 25.11.2016 г., както и доказателства за уведомяването и́ относно
съществуването на дълга, които действия са последващи арбитражното решение и
представляват нови факти, на който ищецът се позовава, и които следва да бъдат
проверени по същество в настоящия процес.
Ответницата
релевира възражение за недопустимост на производството поради погасяване по
давност на претендираните вземания. Давността е материалноправен институт,
поради което не е условие за допустимост на процеса. Преценката за погасяване
по давност на вземанията следва да се извърши по същество.
Ответницата
въвежда възражение за недопустимост на производството по евентуалния осъдителен
иск, което е неоснователно. В ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че няма
пречка кредиторът да предяви осъдителен иск, който да е съединен в условията на
евентуалност с установителния иск по чл. 422 ГПК.
След преценка на събраните писмени доказателства, заключението на вещото лице и доводите на
страните СЪДЪТ приема за установено следното:
С оглед съвпадащите твърдения на страните,
служебно известните и общоизвестните обстоятелства, съдът е обявил с определението
по чл.374, ал.1 от ГПК, че приема за
безспорни и ненуждащи се от доказване следните факти: На 17.04.2008 г. ищецът и
наследодателя на ответницата И.Й.Л.са подписали Договор за кредит „Жилище“ №
29692/17.04.2008 г., обезпечен с ипотека. По договора за кредит не е сключвана
застраховка „Живот“ на кредитополучателя. В производството по т.д. № 642/2013
г. на ВОС е прието възражение за неподведомственост на спора поради наличието
на арбитражна клауза и е постановено определение за прекратяване. Между
страните е проведено арбитражно производство по ВАД № 416/2014 г. на АС към
БТПП, във връзка с договора за кредит, което е приключило с решение на
12.11.2015 г. Служебно известно е на съда, че с Определение № 141/29.05.2018 г.
по т.д. № 1248/2018 г. на ВКС е върната като просрочена молба от банката за
отмяна на арбитражното решение.
Предявеният специален установителен иск
черпи правното си основание от разпоредбата на
чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.430 от ТЗ вр.чл.60, ал.2 от ЗКИ, съответно
съединения в условие на евентуалност - чл.430 от ТЗ вр.чл.60, ал.2 от ЗКИ вр. чл.79,
ал.1 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на
валидно облигационно отношение между страните, предоставяне на
кредитополучателя на сумата по Договор за кредит „Жилище“ № 29692/17.04.2008
г., настъпилата предсрочната изискуемост в т.ч. и редовното уведомяване на
длъжницата за нея, както и размерът на претендираните вземания по отделни пера.
В тежест на ответницата е да докаже погасяване на вземанията по договора за
кредит /плащане, давност и др./.
Съгласно Договор за кредит „Жилище“ № 29692 от 17.04.2008г. И.Й.Л.е
усвоил от кредитора „Алианц банк България“ АД гр.София сумата от 140 000
лева, използвана многоцелево, а именно : със сумата от 43 098 лева е
погасен изцяло ипотечен кредит на кредитополучателя към „Алианц България“
АД по Договор за ипотечен кредит № 1227
от 21.12.2005г.; сумата от 5 800 лева е използвана за погасяване на
потребителски кредит №16115от 08.05.2006г. към същия кредитор; сумата от
91 102 лева е предназначена за ремонт и довършителни работи на двуетажна
сграда, находяща в гр.Варна, кв.Виница, селищно образувание „Ален мак“, м-т
Банала чешма, с площ от 801 кв.м., ПИ №474. Договорен е краен срок за
погасяване на кредита до 17.04.2028г. с падежна дата за издължаване на
анюитетните вноски – 17-то число на месеца. Договорено е кредитът да се усвоява
и погасява чрез разплащателна сметка IBAN ***ечев. Към деня на
подписване на договора годишния лихвен процент по кредита е 6.90 %, и е
формиран от БЛП, определян периодично от УС на банката, намален с 1.20 пункта. Уговорено е, че при забава в
плащанията на дължима главница по кредита, кредитополучателят дължи на банката
лихва върху просрочената сума, определена по размер от сбора на ГЛП по кредита
и наказателна надбавка от 15 пункта годишно /чл.5.3/. Съгласно чл.5.4 от
договора начислените, но неплатени договорни лихви се отнасят за отчитане по
отделна сметка, като кредитополучателят дължи на банката неустойка в размер на
15 % месечно върху същите.
Вещото лице по назначената ССч докладва след извършена справка в
счетоводството на ищцовото дружество, че на 24.04.2008г. е отчетено заверяване
на сметката на кредитополучателя със сумата от 137 455 лева, като
разрешения кредит от 140 000 лева е намален с две административни такси от
1 822.04 лева – 2 % от 91 102 лева и от 733.47 лева – 1.5 % от
48 898 лева, съгласно т.7.1 от раздел III. Лихви и комисионни на договора
за кредит. При изготвяне на заключението вещото лице установява, че
кредитополучателят е погасил 49 броя анюитетни погасителни вноски в периода от
17.05.2008г. до 17.05.2012г. С оглед факта, че И.Л.е получавал трудовото си
възнаграждение по своя разплащателна сметка, открита в „Алианц банк България“
АД BG02BUIN95611000052722, при постъпване
на суми по нея, банката служебно е събирала задълженията по кредита. Всички
суми по погашението са служебно усвоявани от банката на падеж от наличностите
по разплащателната сметка. Според вещото лице осчетоводяването на погасените с
плащанията задължения съответства на размер и падежа на вноските, договорени и
начислени по погасителен план.
Установено е от вещото лице, че последната
събрана вноска по договора за кредит е с падеж на 17.05.2012г. Това е осъществено след като на 11.05.2012г.
по разплащателната сметка с титуляр И.Л.е получен кредитен превод от 1217.74
лева с основание „Пристанище Варна ЕАД заплати м.04.2012г.“, от който са
събрани сумите : 0.95 лева – такса за поддържане на сметка, 908.64 лева - погасяване редовна лихва кредит и 308.15
лева – погасяване главница кредит. При извършената справка в счетоводството на
ищеца експерта установява, че за погасяване на кредитното задължение на И. Л.,
съответно на 29.12.2017г. и на 02.05.2018г. по служебната сметка на банката са
постъпили сумите от 6.91 лева и 42 лева, събрани от длъжника по изп.д. №
609/2017г. по описа на ЧСИ Д.П.Я.- Й.Л.,
с които са погасени частично съдебни разноски. Според доклада на вещото лице
липсват данни да се постъпвали други суми за погасяване на кредитното
задължение след датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение и изпълнителен лист, както и към датата на изготвяне на
експертизата.
Установява се от приложеното към настоящото
дело заповедно производство, образувано под № 13021 от 2017г. по описа на ВРС,
че подаденото от „Алианц Банк България“ АД заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК срещу Й.И.Л. е преценено като основателно от
сезирания съд, в резултат на което банката се е снабдила със ЗНИ и ИЛ за
заявените суми и за принудително събиране на същите е образувала пред ЧСИ рег.
№ 711 Д.П.Я.изп. № 20177110400609. Съгласно данните, съдържащите в ч.гр.д. №
13021/2017г. по описа на ВРС след редовно връчване на ПДИ, придружена с препис
от Заповед за НИ № 7214 и ИЛ, издадени по ч.гр.д. № 13021/2017г. на ВРС,
длъжникът Й.Л. е заявила в срока по чл.414 от ГПК възражение относно
дължимостта на вземането. В едномесечен срок от връченото на заявителя съобщение
за възможността да бъде предявен установителен иск срещу длъжника с довнасяне
на дължимата ДТ, е образувано настоящото производство.
Не се спори по делото и видно от приетите
писмени доказателства пасивната процесуалноправна легитимация на ответника е
обоснована в резултат на проведено по инициатива на кредитора „Алианц Банк
България“ АД производство по чл.51 от ЗН, като в хода на образуваното ч.гр.д. №
11705/2016г. на ВРС, Й.Л. приема наследството на починалия си баща И. Л., което
приемане е вписано в специалната книга на ВРС под № 399/25.11.2016г. Не се
спори, че другото дете на Ивен Л. – А. И.Л., е заявила отказ от наследството на
своя родител.
Твърденията на ищцовото дружество за
настъпила предсрочна изискуемост на целия кредит се основават на разпоредбата
на чл.19.1 б.е от договора, съгласно която банката има право да обяви за
изискуемо преди срока цялото кредитно задължение при просрочване в плащането на
една погасителна вноска с над 30 дни от датата на падежа й.
Доколкото титуляра на задължението, съгласно
договора за кредит, е починал преди окончателното издължаване на предоставената
му сума и двете страни не са уредили развитието на правоотношението в случай на
настъпване на подобна хипотеза, то следва да се приложат общите правила на ЗН и
ЗЗД.
Както се установи по-горе единствен
наследник на кредитополучателя по процесния договор за кредит е Й.Л.. Същата е
приела наследството на баща си, кредитополучателят И. Л., и е единствен негов
наследник. По делото липсват данни ответницата да е знаела за задължението на
наследодателя преди, както и след неговата смърт, съотв. да е поела задължение
да го погасява. Затова, за да има действие разпоредбата на чл.19.1 б.е от
договора спрямо наследника при обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
кредиторът следва в съответствие с нормата на чл.84, ал.1 от ЗЗД да го уведоми
за сключения от неговия наследодател договор и за поетите от него по договора
задължения и да го покани да изпълни задължението. Едва след получаване на
поканата и изтичането на предоставения седемдневен срок започва да тече срока
по чл.19.1 б.е от договора, който представлява една от предпоставките за
настъпване на предсрочната изискуемост на цялото задължение.
С връчване на писмо изх. № 509/12.04.2017г.
лично на адресата Й.И.Л. на 18.04.2017г. банката е изпълнила задължението си да
уведоми наследника на кредитополучателя за дълга и неговия произход.
Ответницата не оспорва подписа си, положен в известие за доставяне с бар код
ИД PS 9028 0031РС 5, както и не ангажира
доказателства, оборващи твърдението за връчване именно на писмо с изх. №
509/12.04.2017г. Доколкото не се твърди от която и да било от страните
наличието на друга кореспонденция между тях към посочената дата, то следва да
се приеме, че писмо с изх. №
509/12.04.2017г. е връчено на Й.Л. на 18.04.2017г.
Установи се по делото от заключението на
вещото лице, че плащания по договора за кредит ответницата не е извършвала.
Следователно обективната предпоставка за обявяване на цялото задължение за
предсрочно изискуемо е налице.
С ТР 4/2013 год. от 18.06.2014 год. на ОСГТК
на ВКС се приема, че когато по силата на чл.60, ал.2 Закон за кредитните
институции, банката-кредитор е поискала издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.417 ГПК в хипотеза на предсрочно изискуем кредит поради неплащане на
една или повече вноски, предсрочната изискуемост следва да се разбира като
изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД,
настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две
предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право
да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че
ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно
изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. С цитираното тълкувателно решение се приема,
че предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника
на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й. В
хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков
кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи
кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в
договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните
институции, правото на
кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
По делото липсват доказателства, а не се и
твърди от ищцовата страна, след изпращането на уведомителното писмо с изх.№
509/12.04.2017г., на ответницата да е връчвано уведомление за обявяване
предсрочната изискуемост на кредита от страна на банката преди започване на
заповедното производство. Този факт изключва извода за надлежно упражняване от
страна на кредитора на правото да иска принудително изпълнение на цялото
непогасено вземане, тъй като настъпването на предсрочната изискуемост трябва да
предхожда образуването на заповедното производство, започнало с подаване на
заявлението на 31.08.2017г. Тъй като по тези факти не е налице спор, то съдът
намира, че релевантните за настъпване на предсрочната изискуемост факти
съгласно цит.т.18 от ТР № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС, не са се осъществили,
поради което следва да се приеме, че вземането не е изискуемо в заявения размер
и не е възникнало на предявеното от заявителя основание, като предявеният
положителен установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК, за установяване съществуването му по
отношение на длъжника като универсален правоприемник на кредитополучателя се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Отхвърлянето на предявените установителни
искове с правно основание чл.422 ГПК, представлява сбъдване на процесуалното
условие за разглеждане на евентуално съединеният от банката осъдителен иск за
претендираните въз основа на договора за кредит суми с твърдения за обявяване
на длъжника предсрочна изискуемост с връчване на преписа от исковата молба.
Тези суми са идентични по размер на посочените в петитума на установителния иск,
т.е. претендира се изцяло главницата, просрочени лихви върху главницата,
наказателни лихви върху неплатената главница и неустойка върху просрочените
договорни лихви.
Съгласно приетото с Решение № 77/20.05.2016г.
по т.дело № 3247/2014г. на Второ т.о. на ВКС предсрочната изискуемост на
вземането има действие от получаване от длъжника на изявлението на банката, че
прави кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените
в договора за банков кредит предпоставки, обуславящи настъпването й. Връчването
на издадената заповед за изпълнение на длъжника няма характер на уведомяване на
длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта за
изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в
посочения смисъл, видно от ч.гр.дело №13021/2017г. на ВРС.
Исковата молба може да има характер на
волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем като с
връчване на препис от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се
обявява на длъжника. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за
предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба по чл.
422, ал. 1 ГПК или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение има за последица настъпване на предсрочна изискуемост на
кредита, ако са налице уговорените в договора за кредит условия за нейното
настъпване. Това уведомяване не може да бъде взето предвид като факт, настъпил
след предявяване на иска, от значение за спорното право съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, нито да обуслови основателност на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, нито може да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на
задължението, а представлява ново
основание за предявяване на осъдителен иск или ново заявление за издаване на
заповед за изпълнение. В този смисъл съдът намира, че предсрочната изискуемост
е настъпила с връчване преписа от исковата молба на 11.03.2018г.
Датата на връчване преписа от исковата молба
по иска с правно основание чл.79 ЗЗД вр.чл.430 ТЗ, в която се съдържа изрично
изявление на кредитора за обявяване на договора за кредит за предсрочно
изискуем е най-ранната дата за уведомяване на длъжника относно обявяване на предсрочна
изискуемост /Решение №114/07.09.2016г. по т.д. №362/2015г. на второ т.о., ВКС;
Решение №205/06.01.2016г. по т.д. №2703/2015г. на първо т.о., ВКС; Решение
№115/11.01.2016г. по т.д. №2427/2014г. на второ т.о., ВКС и др./ В цитираната трайна
практика на касационната инстанция е прието, че връчването на препис от
исковата молба по чл.422 ГПК не може да послужи като факт, настъпил в хода на
процеса съгласно чл.235, ал.3 ГПК, от значение за спорното право, нито да
обуслови основателност на специалния установителен иск, но може и следва да
бъде взет предвид по предявен съединен осъдителен иск за вземането.
Основанията за обявяване на предсрочната
изискуемост съобразно изслушаното заключение на вещото лице са налице. Установи
се липса на каквито и да било плащания по дълга от страна на ответника след
изтичане на срока по чл.19.1, б.е от договора, при наличие на връчена покана по
чл.84, ал.1 от ЗЗД. Последното е основанието на кредитора да предяви
осъдителния иск спрямо единствения наследник на кредитополучателя, приел
наследството му, доколкото същият е уведомен за съществуващия дълг.
Налице са и останалите материални
предпоставки за уважаване на осъдителния иск. Установи се наличието на действително
кредитно правоотношение между банката и наследодателя на ответницата.
Задълженията по договора за кредит са парични и смъртта на И. Л., като страна
по него, не е основание за прекратяване на договора. Те не са свързани с
личността на кредитополучателя и се наследяват от неговите наследници, в случая
– ответницата Л..
Неоснователно
е възражението на ответницата за неизпълнен договор, изразяващо се неизпълнение
на поетото от банката по т.18 б.г от договора да застрахова кретитополучателя
по застраховка „Живот“. Възражението за неизпълнен договор е дилаторно и
представлява правото на длъжника да откаже да изпълни изискуемо задължение от
двустранно облигационно отношение докато получи удовлетворение на насрещното си
вземане като кредитор, в настоящия процес с оглед спецификата на облигационната
връзка и характера на претенциите възражението е неоснователно. По договора за
кредит банката се задължава да отпусне парична сума, а ответната страна да
върне сумата и да заплати възнаграждение за ползването. Задължението на банката
да сключи застраховка „Живот“ няма характера на главно и от неизпълнението му
не следва отпадане на задължението на длъжника да заплати дължимите по договора
суми, поради което възражението за неизпълнен договор не може да бъде упражнено
успешно.
По отношение размера на дължимата претенция
:
При извършената проверка в ищцовото
дружество вещото лице констатира, че погасяване на част или изцяло на
кредитното задължение след последно извършеното плащане на цялата анюитетна
вноска за м.05.2012г., не е извършвано.
Във връзка със задължението на съда да следи
служебно за наличие на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи
неравноправност на клауза в потребителски договор, на ищцовата страна е
указано, доколкото съдът е констатирал, че т.6, раздел 3 от договора, би могла
да се третира като такава, да представи доказателства за индивидуалното й
договаряне, респективно на всички промени в договорното правоотношение във
връзка с приложението й, с насрещната страна по договора. При тълкуване действителността
на процесната клауза следва да се приложи защита, предвидена в ЗЗП, като се
вземат предвид и ограниченията по чл.144 от ЗЗП, съответно наличието на индивидуално договаряне,
предвидено като основание за изключване нищожността на съответната клауза.
Съгласно т.6 от договора банката си запазва
по своя преценка да променя по всяко време БЛП, ако преобладаващите пазарни
условия налагат това. При промяна на
размера на БЛП, новият БЛП е валиден от 1-во число на месеца, следващ месеца на
решението на УС на банката за промяната му. Прието е, че кредитополучателят се
счита уведомен за променения размер на БЛП с поставянето на уведомление за
промяната в паричните салони на банката.
Наличието на клауза, по силата на която
банката променя едностранно лихвения процент попада в приложното поле на
чл.143, т.10 и т.12, като по силата на чл.144, ал.2 от ЗЗП, нормата на чл.143,
т.10 не се прилага за клаузи, при които доставчикът на финансови услуги си
запазва правото при наличие на основателна причина да промени без предизвестие
лихвен процент, дължим от потребителя или на потребителя, или стойността на
всички други разходи, свързани с финансовите услуги, при условие, че
доставчикът на финансовата услуга е поел задължение да уведоми за промяната
другата страна/ страни по договора в 7-дневен срок и другата страна/страни по
договора има право незабавно да прекрати договора. Следва обаче да се има
предвид, че понятието „основателна причина“ трябва да бъде ясно и точно
формулирано и въведено в договорната клауза, така че да осигури прилагането по
начин, удовлетворяващ и зачитащ интересите и на двете страни в
правоотношението. И това е така, защото използваното в настоящия случай понятие
"пазарни условия" /аналог на законовото понятие основателна причина/ е
твърде обширно по своето съдържание, обхваща такъв необятен брой разнопосочни
по действие фактори, че на практика е невъзможно да се прецени кога се е
осъществила хипотезата, при която банката е решила да реализира правото
едностранно да увеличи лихвения процент по договора за кредит. Както се
установява от заключението на вещото лице факторите, влияещи върху БЛП са
няколко и най-общо се проявяват в минималната изискуема печалба, цената на
ресурса, оперативните разходи за дейността, състоянието на оперативната
ефективност и т.н. Безспорно е, че конкретния случай клаузата на т.6 от
договора, в която е предвидено едностранно изменение от страна на кредитора на
БЛП, обосновано с „преобладаващите пазарни условия“, като изменението на
последния, става незабавно задължително за страните по договора, без
предоговаряне или сключване на анекс към договора, в действителност налага
промяна при неясни и неконкретизирани "основателни причини", се явява
изцяло неравноправна, тъй като нарушава изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на ищеца и ответника, и
следователно е нищожна на основание чл. 144, т. 10 от ЗЗП. Доколкото длъжникът е лишен от
реципрочното право да прекрати незабавно едностранно договора, уговорката за
промяна в БЛП е в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя. Видно от заключението на вещото лице
е налице неколкократно увеличение на БЛП /извършено е едно намаление/ като в
крайна сметка лихвения процент от 6.9 % е увеличен на 8.6 % по последен
погасителен план.
Едновременно с това, съгласно чл.146, ал.1
от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално, а не са уговорени индивидуално предварително изготвените от
търговеца клаузи, върху които потребителят не е имал възможност да влияе, както
и в случаите на договор при общи условия. Действително в конкретния случай
договорът не е сключен при общи условия, но ищцовата страна не успява да докаже
наличието на индивидуално договаряне относно промяната в размера на договорната
лихва, защото въобще липсват доказателства за какво и да било договаряне, а
последният погасителен план е предварително изготвен, при това без дата и без
данни, индивидуализиращи авторството му от страна на търговеца. Доколкото
лихвения процент е променен в посока увеличение, което безспорно увеличава
задълженията на кредитополучателя, съотв. ответника, то договорната клауза въз
основа на която е предприето изменението е нищожна поради противоречие на
закона и добрите нрави.
Във връзка с оспорване размера на заявената
искова претенция ответницата е заявила възражение за изтекла погасителна
давност на претендираната главница,
просрочената лихва, както и възражение за нищожност на неустойката за забава в
плащането на просрочената лихва, евент. за намаляването й като прекомерна.
Относно главницата : Съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността тече от
момента, в който вземането е станало изискуемо. Задължението, което
наследодателя на ответницата е поел, е да внася анюитетни вноски за погасяване
на дълга по договора за кредит, като давността тече отделно за всяка анюитетна
вноска от датата, на която плащането е било дължимо по отношение на банката. В
конкретния случай всяка анюитетна вноска се състои от задължение по главница,
съотв. включва и договорна лихва. Както се установи, за ответника задължението
е станало изискуемо с връчване на препис от исковата молба, в която се съдържа
изявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, на дата
11.03.2018г. Като се съобразява с трайната практика на ВКС, според която при
договора за заем е налице едно неделимо плащане, без уговорката за връщане на
сумата на погасителни вноски да ги превръща в периодични плащания, следва да се
приеме, че задълженията по главницата по договора за кредит се погасяват с
изтичането на общата петгодишна давност. Затова дължими са всички вноски по
главницата с настъпил падеж след 11.03.2013г.
При съобразяване със заключението на вещото
лице по допълнителната ССчЕ, че при непроменена възнаградителна лихва, като
същата остане в договорения размер от 6.9%, следва, че кредитополучателят е погасил
54 броя погасителни вноски в т.ч. 17 037.36 лева главница и 41 453.95
лева – договорни лихви, от които и част от 55-та погасителна вноска,
представляваща 443.78 лева договорни лихви, при служебно изчисляване, на
осн.чл.162 от ГПК, размера на дължимата
главница, начислена за плащане, считано от 17.03.2013г. до окончателното й
издължаване - 17.04.2028г. възлиза на 121 478.23 лева, до който размер
искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен, като за разликата от
121 478.23 лева до първоначално предявения размер от 126 479.22 лева
като погасен по давност.
По отношение на претендираните просрочени
договорни лихви : Заявената осъдителна претенция е в размер на 7 572.91
лева, дължима за периода от 17.06.2012г. до 30.08.2017г. Както се установи изплащането
на дълга се извършва на равни месечни погасителните вноски, които включват
главница и лихва. Сумата, представлява договорна
лихва и се погасява с кратката тригодишна давност по чл.111, б.в от ЗЗД. По
изложените по-горе основания относно датата, на която вземането е станало
изцяло изискуемо, то при прилагане на кратката погасителна давност непогасена
се явява претенцията за лихви за периода след 11.03.2015г. При служебно
изчисляване размера на дължимата договорна
лихва с прилагане на ГЛП в размер на 6.9 % общата стойност на възнаградителната
лихва за периода от 11.03.2015г. до 30.08.2017г. възлиза на 18 148.13
лева, при което размера на иска следва да бъде уважен изцяло за сумата от 7 572.91 лева, а за
периода от 17.06.2012г. до 10.03.2015г. следва да бъде отхвърлен като погасен
по давност.
По отношение на дължимите лихви по т.5.3 от
договора, претендирани за периода от 17.05.2012г. до 30.08.2017г. : Съгласно
посочената клауза при просрочие от страна на кредитополучателя на изплащането
на главницата, банката начислява и събира в допълнение към лихвата по т.5.1
/договорената възнаградителна лихва/ и наказателна надбавка над нея в размер на
15 пункта годишно, начислявана върху просрочената сума, или 21.9 % лихва на
годишна база. Доколкото се касае за лихва, то възражението на ответника за
погасяване на задължението с краткия 3-годишен срок се явява основателно.
Непогасената част от вземането е за периода след 11.03.2015г. Съгласно
заключението на вещото лице за периода от 11.03.2015г. до 30.08.2017г. възлиза
на 7 821.13 лева. Доколкото не е направено изменение на иска, то същият
следва да бъде уважен в претендирания размер от 5 502.26 лева изцяло, като
за периода от 17.05.2012г. до 10.03.2015г. следва да бъде отхвърлен като
погасен по давност.
По отношение на вземането за неустойка по
т.5.4 от договора : В съответствие с
договореното, начислените, но неплатени в срок лихви се отнасят за отчитане по
отделна сметка, като в този случай кредитополучателят дължи на банката
неустойка в размер на 15 % месечно върху
начислената, но неплатена лихва до окончателното й издължаване.
По въпроса кога уговорената неустойка е
нищожна, поради противоречието и с добрите нрави е налице задължителна практика
– ТР № 1/15.06.2010 год. по т.д.№ 1/2009 год. на ОСТК на ВКС. Същата е в
смисъл, че сама по себе си прекомерността на договорената неустойка не я прави изначално
нищожна, поради накърняване на добрите нрави, ако не излиза извън присъщите и
функции - обезпечителна, обезщетителна и санкционна, като конкретната преценка
се извършва във всеки отделен случай и то към момента на сключване на договора,
а не към момента на неизпълнението.
В конкретния случай уговорената неустойка е
формирана чрез завишаване със 173.10 пункта на редовната лихва по кредита, при
което съдът я намира за несъответна на предвидимите вреди за кредитора. Следователно уговорената по този начин неустойка върху неплатените в срок
договорни лихви излиза извън характерните функции на неустойката, тъй като създава условия за неоснователно
обогатяване на банката и нарушава принципа за справедливост. По отношение размера на неустойката и налице
свръхпрекомерност, което влиза в противоречие с моралните принципи, поради
което и е недължима, на осн. чл. 26 ал.1
пр.3 вр. ал.4 от ЗЗД. Като неоснователен искът следва
да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските : С оглед резултата по спора и
съразмерно на уважената част от иска, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК, ответницата
следва заплати на ищеца сторените от него разноски за държавна такса,
възнаграждение на вещото лице по ССчЕ и юрк възнаграждание в общ размер от
6 117.87 лева. Съразмерно на отхвърлената част от иска ответницата има
право на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 351.43 лева.
Възражението на двете страни за прекомерност на възнагражденията – съотв. на
юрисконсулта и на адвоката са неоснователни, доколкото същите са определени към
минимума.
По изложените съображения, СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АЛИАНЦ БАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
р-н Възраждане, бул. „Мария Луиза“ № 79, чрез юрисконсулт В.К., срещу Й.И.Л. ЕГН **********, като универсален
наследник на кредитополучателя И.Й.Л., с адрес: гр. Варна, ******, иск за установяване по отношение на ищцата
оспорени изискуеми вземания по
заповед за изпълнение № 7214/01.09.2017 г., издадена по ч.гр.д. №
13021/2017 г. по описа на РС - Варна, както следва:
1. за връщане на предсрочно изискуема главница
по Договор за банков кредит „Жилище“ №29692/17.04.2008г. от размер на 126 479.22
лева;
2. за плащане на сборно вземане в размер на 7 572.91 лева за просрочени лихви, претендирани като начислени по същия договор като ежемесечно
възнаграждение за ползване на кредита с падежи от 17.06.2012 г. до 30.08.2017
г;
3. за плащане на сборно вземане в размер на 5 502.26 лева, представляващо мораторна неустойка (наказателна лихва) върху просрочена главница
за периода от 17.05.2012 г. до 30.08.2017 г;
4. за плащане на сборно вземане за мораторна
неустойка върху неплатени лихви в размер на 6 678.65 лева за периода от 17.06.2012 г. до 30.08.2017 г.
ОСЪЖДА Й.И.Л. ЕГН **********, като универсален
наследник на кредитополучателя И.Й.Л., с адрес: гр. Варна, ****** да заплати на
„АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Възраждане, бул. „Мария
Луиза“ № 79, дължими по Договор за банков кредит „Жилище“ №29692/17.04.2008г.
суми, както следва :
1. предсрочно изискуема главница
в размер на 121 478.23 лева, ведно
със законната лихва върху главницата до окончателното плащане на дълга, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 121 478.23 лева до претендирания
размер от 126 479.22 лева, като погасен по давност;
2. 7 572.91 лева, просрочени
лихви, претендирани като начислени
по същия договор като ежемесечно възнаграждение за ползване на кредита с падежи
от 11.03.2015г. до 30.08.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за периода от 17.06.2012г. до 10.03.2015г. като погасен по давност;
3. 5 502.26 лева, представляващо
мораторна неустойка (наказателна
лихва) върху просрочена главница за периода от 11.03.2015 г. до 30.08.2017 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за периода от
17.05.2012г. до 103.2015г. като погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ иска на „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Възраждане,
бул. „Мария Луиза“ № 79, срещу Й.И.Л. ЕГН
**********, като универсален наследник на кредитополучателя И.Й.Л., с адрес:
гр. Варна, ****** за заплащане на неустойка
върху неплатени лихви по Договор за банков кредит „Жилище“
№29692/17.04.2008г. суми в размер на 6 678.65
лева за периода от 17.06.2012 г. до 30.08.2017 г.
ОСЪЖДА Й.И.Л. ЕГН ********** с
адрес: *** да заплати на „АЛИАНЦ БАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
р-н Възраждане, бул. „Мария Луиза“ № 79, сторените съдебно-деловодни разноски
за държавна такса, възнаграждение на вещото лице по ССчЕ и юрк възнаграждание в
общ размер от 6 117.87 лева.
ОСЪЖДА „АЛИАНЦ
БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н Възраждане, бул. „Мария Луиза“ № 79, да заплати на Й.И.Л. ЕГН ********** с адрес: ***
сторените съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
351.43 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба
пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: