№ 181
гр. Бургас, 26.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на пети септември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно гражданско дело №
20242000500299 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс.
По гражданско дело № 20232200100375 по описа за 2023 г. на
Окръжен съд – Сливен ищецът З. К. З. с ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. Сливен, ул. „Дж. У.“ № 5, ет. 1 - адв. С. К. е предявил против ответника
„ДЗИ - О. з.“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Т.“, бул. „в.“ № 89Б иск по чл. 448, ал. 7 вр. 459, ал. 1 и 5 и чл.
463 от Кодекса за застраховането вр. чл. 9, ал. 2 от Наредбата за задължително
застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“
(НЗЗРСРТЗ) за заплащане на сумата от 35036,67 лева, представляваща
неиздължено обезщетение по договор за задължителна застраховка „Трудова
злополука“, сключен на 09.03.2021г. между ответника и „ПРП – М. А.“ ООД с
ЕИК ******** (застрахователна полица № 711521191000022) за 50% трайно
намалена работоспособност вследствие на трудова злополука, настъпила на
20.09.2021г., ведно със законната лихва считано от същата дата до
окончателното изплащане.
Размерът на иска е съобразен с увеличението му, прието в съдебно
заседание на 23.04.2024 г.
С Решение № 158 от 23.05.2024 г. по цитираното дело Сливенският
окръжен съд е уважил иска частично като е присъдил застрахователно
1
обезщетение в размер на 33734,40 лева ведно със законната лихва от
завеждането на делото на 17.10.2023 г. до окончателно изплащане. В
останалата част претенцията е отхвърлена.
Решението е обжалвано и от двете страни.
Ищецът З. З. желае отмяна на този акт в отхвърлителната част
относно лихвата върху присъдената главница 35036,67 лева, считано от
13.07.2022 г. до завеждането на делото на 17.10.2023 г.
Ответникът „ДЗИ - О. з.“ ЕАД атакува решението в осъдителната му
част.
Във въззивната жалба на ищеца З. са развити доводи за
необоснованост на изводите на съда относно началния момент на забавата на
застрахователя. Посочва се, че това е моментът на връчване на оправената
покана - 13.07.2022 г., представена като доказателство.
С нарочен писмен отговор другата страна е изразила становище за
неоснователност на жалбата. Ответникът не бил поканен да плати сума над
определения от застрахователно-медицинската комисия размер. Едва след
като получило препис от исковата молба ответното застрахователно
дружество узнало за определения от ТЕЛК процент на трайна
неработоспособност. Покана обаче била необходима, тъй като отговорността
му била договорна, а не деликтна.
Във въззивната жалба на ответника „ДЗИ - О. з.“ ЕАД се изтъква
следното:
По застрахователна претенция вх. № 71151912200060 от 13.07.2022 г.
във връзка с трудова злополука от 20.09.2021 г. на ищеца З. било платено
обезщетение от 8433,60 лева. То се отнасяло за 10 % трайна
неработоспособност, установена с Решение № 39/09.08.2022 г. на ЗМК.
Установената с Експертно решение № 94310 от 18.09.2023 г. на
ТЕЛК трайна неработоспособност от 50 % не попадала в обхвата на
застрахователното покритие. По силата на клаузата на т. 42.8 от общите
условия към застрахователния договор не подлежали на компенсиране вреди
от инвалидност, настъпила след изтичане на една година от датата на
злополуката (т.е. след 20.09.2022 г.). Първоинстанционният съд неправилно се
позовал на нищожност на тази клауза поради противоречие с нормата на чл.
386, ал. 1 КЗ. Изложените в тази връзка разсъждения били твърде общи и не
били обосновани.
От друга страна размерът на присъденото обезщетение бил
неправилно изчислен. Той трябвало да бъде определен на базата на брутната
заплата на ищеца към датата на злополуката. Не трябвало да се съобразява
2
последващото й увеличение. Следвало да се приспаднат доброволно
изплатените суми по застраховката.
Жалбата е оспорена от ищеца с нарочен писмен отговор, в който е
отбелязано следното:
Клаузата на чл. 42.8 от общите условия била нищожна, тъй като
съдържала ограничителни условия, които не били регламентирани нито в КЗ,
нито в НЗЗРСРТЗ.
Действително, съгласно чл. 448, ал. 2 от КЗ застрахователят можел да
предвиди срок за „стабилизиране на неработоспособността“ който да не
надхвърля с една година датата на застрахователното събитие. Този срок обаче
бил свързан по-скоро с начина на плащане на обезщетението и не бил
решителен. Сходна била и подзаконовата уредба в чл. 9, ал. 6 от НЗЗРСРТЗ.
Времевото ограничаване на подлежащите на компенсация вреди
противоречало на императивната норма на чл. 378, ал. 2 КЗ, регламентираща
погасяването на правата по застраховката. Затова цитираната ограничителна
клауза на т. 42.8 от общите условия се явявала неравноправна и не трябвало да
се прилага.
Относно размера на дължимото обезщетение била изслушана
счетоводна експертиза, чието заключение било ясно и подробно обосновано.
Самият застраховател се съобразил с актуализираното брутно трудово
възнаграждение на пострадалия при изплащането на обезщетението за трайно
намалена работоспособност от 10 %.
Бургаският апелативен съд се е произнесъл по допустимостта на
жалбите с определение от 17.07.2024 г.
По същество:
Няма спор, че по силата на трудов договор от 31.08.2021 г. (изменен с
допълнителни споразумения) ищецът З. К. З. изпълнява длъжността „ел.
заварчик“ в „ПРП – М. А.“ ООД. Това дружество сключило с ответника
договор за задължителна застраховка „Трудова злополука“ от 09.03.2021г. -
застрахователна полица № 711521191000022 (л. 15 и 16 от делото на ОС).
На 20.09.2021г. настъпила трудова злополука, при която тежък
стоманен детайл премазал лявото ходило на ищеца З.. Злополуката е
установена с протокол от 21.09.2021 г. и е призната за трудова по реда на чл.
60 от КСО с разпореждане от 05.11.2021 г. на НОИ, ТП-Сливен (л. 10,11).
По повод застрахователна претенция по чл. 380 от КЗ, предявена на
13.07.2022 г. (л. 51), на ищеца е било изплатено обезщетение в размер на
8433,60 лева за 10% трайна загуба на работоспособност. Това станало въз
основа освидетелстване по документи, извършено с решение на
3
застрахователно-медицинска комисия от 09.08.2022 г. (л. 95).
Ищецът претендира по-висока компенсация – за 50% трайно
намалена работоспособност съгл. Решение № 94310 от 18.09.2023г. на ТЕЛК
към МБАЛ – Сливен, потвърдено с Решение № 3903 от 07.11.2023 г. на МК
към ТП на НОИ – Сливен (л. 137,135).
Ответникът е оспорил претенцията като се е позовал на клаузата на
чл. 42.8 от общите условия към застрахователния договор (л. 46-58), според
която не се дължат суми за инвалидност, настъпила след изтичане на една
година от датата на злополуката.
Първоинстанционният съд е приел, че тази клауза е нищожна като
противоречаща на нормата на чл. 386 от КЗ, която регламентира размера на
дължимото обезщетение при застраховане срещу вреди.
Настоящият състав съобразява практиката на ВКС по чл. 290 от
ГПК, според която застраховката за трудова злополука няма пряка
обезщетителна функция, поради което е допустимо да се уговарят
ограничения в отговорността на застрахователя (Решение № 196 от
17.02.2016 г. по т.д. № 3034/2014 г. на ВКС, І търг. отд.).
В случая обаче цитираната клауза на чл. 42.8 от общите условия не
намира приложение, тъй като не може да се говори за вреди, възникнали след
изтичане на една година от злополуката.
С решения на ТЕЛК към МБАЛ – Сливен от 13.04.2022 г., 10.06.2022
г., 22.08.2022 г., 30.09.2022 г., 05.12.2022 г. и 31.01.2023 г. (л. 216, 205, 188,
197, 170, 162) ищецът е бил освидетелстван като временно нетрудоспособен.
С решение на ТЕЛК към МБАЛ – Сливен от 28.03.2023 г. (л. 147)
първоначално е била определена степен на трайно намалена работоспособност
(ТНР) от 20 %. Този акт е бил отменен от НЕЛК на 12.07.2023 г. (л. 144). Така
се е стигнало до Решение № 94310 от 18.09.2023 г. на ТЕЛК към МБАЛ –
Сливен, влязло в сила на 14.11.2023 г. (л. 137), с което е определена ТНР от
50% . Видно от мотивите на акта, в резултат на злополуката от 20.09.2021 г
ищецът получил конквасация (смачкване) на лявото ходило с луксация -
артикулация (Лист Франк и Шопар). Претърпял операция в деня на инцидента
с поставяне на метални остеосинтези с К-игли. В края на 2022г. бил опериран
за отстраняване на цикатрикса и фиброзната тъкан с прилагане на кожна
пластика с ботушна лонгета. Диагностициран е бил с хронична венозна
недостатъчност на крака с лимфедем (подуване на кожата и подкожната
тъкан). Констатиран е бил тежък функционален дефицит на лявата глезенна
става.
В същия смисъл са и представените по делото амбулаторни листове и
4
епикризи.
Ясно е, че към момента на извършеното от медицинската комисия
при застрахователя освидетелстване – 09.08.2022 г. – оздравителният процес е
бил далеч от приключване. На основание чл. 42.4 от общите условия
медицинската комисия е трябвало изрично да отбележи, че лечението не е
завършено, както и да се произнесе относно процента на инвалидност към
края на едногодишния период от злополуката – 20.09.2022 г. Това изискване
обаче не е било изпълнено. Ето защо застрахователят няма как да оспорва
решението на ТЕЛК за определяне степента трайно намалена
работоспособност от 50% в резултат на злополуката. Този акт има предвид
увреждания, които са пряка и непосредствена последица от застрахователното
събитие. Не може да се говори за ексцес, настъпил след 20.09.2022 г.
На основание чл. 2.1 от застрахователния договор вр. чл. 42.1 от
общите условия вр. чл. 9, ал. 2 и чл. 8, ал. 2 от НЗЗРСРТЗ обезщетението
възлиза на 50% от 7-кратния размер на годишната брутна заплата на ищеца
към момента на увреждането.
Видно от представените трудов договор и служебна бележка от
работодателя (л. 60), както и от заключението по изслушаната икономическа
експертиза, брутното месечно трудово възнаграждение на ищеца към датата
на злополуката е възлизало на 1004 лева (основна заплата от 800 лева, доп.
възнаграждение за продължителна работа от 192 лева (24%) и надбавка за
вредни условия на труд от 12 лева). Седемкратният размер на годишната
брутна заплата възлиза на 84336 лева. Именно на тази база застрахователят е
заплатил сума от 8433,60 лева за неправилно определената от него
десетпроцентна степен на трайна загуба на работоспособност.
Дължимото застрахователно обезщетение за установените 50%
трайно намалена работоспособност възлиза на 45168 лева. След приспадане
на доброволно платената сума от 8433,60 лева остатъкът се равнява на
33734,40 лева. Това е присъдената от първоинстанционния съд главница. В
тази част обжалваното решение следва да се потвърди.
На основание чл. 459, ал. 5 вр. 448, ал. 3 от КЗ и чл. 54 от общите
условия застрахователят е следвало да заплати обезщетението в срок от 15
работни дни от представянето на всички поискани документи. В случая той е
изискал допълнителни доказателства с писмо от 27.07.2022 г. и такива са му
били представени с имейл от 29.07.2022 г. (л. 78,79). Следователно ответникът
е трябвало да плати обезщетението до 19.08.2022 г. вкл. и следващия ден е
изпаднал в забава.
Ето защо върху главницата от 33734,40 лева следва да се присъди
законната лихва, считано от 20.08.2022 г. Първоинстанционният съд е
5
присъдил лихви от завеждането на делото на 17.10.2023 г. Затова обжалваното
решение трябва да се отмени в частта, с която е отхвърлена претенцията за
законната лихва за периода от 20.08.2022 г. до 16.10.2023 г. включително.
Промяната относно постановения резултат по иска не обосновава
изменение в частта за разноските, тъй като дължимите суми се покриват от
присъдените от първоинстанционния съд.
По разноските пред настоящата инстанция:
Ищецът е заплатил адвокатски хонорар в размер на 1500 лева, за
което според изхода на спора следва да му се присъдят разноски от 1386,56
лева.
Ответникът е направил разноски в размер на 974 лева, от които
следва да му бъдат присъдени 73,66 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 158 от 23.05.2024 г. по гражданско дело №
20232200100375 по описа за 2023 г. на Окръжен съд – Сливен В ЧАСТТА, с
която е отхвърлен искът на З. К. З. с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
Сливен, ул. „Дж. У.“ № 5, ет. 1 - адв. С. К. против „ДЗИ - О. з.“ ЕАД, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Т.“, бул.
„в.“ № 89Б за заплащане на законната лихва върху присъденото
застрахователно обезщетение от 33734,40 лева за периода от 20.08.2022 г. до
16.10.2023 г. вкл.
Вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ДЗИ - О. з.“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Т.“, бул. „в.“ № 89Б да заплати на З. К.
З. с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Сливен, ул. „Дж. У.“ № 5, ет. 1 -
адв. С. К. законната лихва върху присъденото застрахователно обезщетение от
33734,40 лева, дължима за периода от 20.08.2022 г. до 16.10.2023 г. вкл.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 158 от 23.05.2024 г. по гражданско
дело № 20232200100375 по описа за 2023 г. на Окръжен съд – Сливен В
ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА „ДЗИ - О. з.“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Т.“, бул. „в.“ № 89Б да заплати на З. К.
З. с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Сливен, ул. „Дж. У.“ № 5, ет. 1 -
адв. С. К. разноски за въззивното разглеждане на делото в размер на 1386,56
лева (хиляда триста осемдесет и шест лева и петдесет и шест стотинки).
6
ОСЪЖДА З. К. З. с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Сливен,
ул. „Дж. У.“ № 5, ет. 1 - адв. С. К. да заплати на „ДЗИ - О. з.“ ЕАД, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Т.“, бул.
„в.“ № 89Б разноски за въззивното разглеждане на делото в размер на 73,66
лева (седемдесет и три лева и шестдесет и шест стотинки).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7