РЕШЕНИЕ
№ 222
гр. Перник, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Въззивно
гражданско дело № 20231700500169 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.рег. № 18991/26.09.2022 г. от К. К. Р., ЕГН
**********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв. В., срещу Решение № 812 от 17.07.2022
г., постановено по гр.д. № 4819 по описа за 2021 г. на Районен съд – Перник , с което К. К.
Р., ЕГН **********, с адрес: ***, е осъден да заплати на „ЧЕЗ Електро България“ АД, ЕИК
*********, с адрес: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, БенчМарк Бизнес Център,
сумата 500,63 лв., представляваща неплатено задължение по фактура № *** за електрическа
енергия, начислена за периода от 27.10.2017 г. до 24.11.2017 г., ведно с обезщетение за
забава от датата на завеждане на исковата молба до датата на окончателното плащане на
задължението, както и да му заплати сумата 170,85 лв., представляваща мораторна лихва за
забава върху неплатената процесна главница по фактура № *** за периода на забава от
02.09.2018 г. до 02.09.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване
на исковата молба – 02.09.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на
400,00 лв., представляваща сторени от ищеца разноски на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необосновано. Излагат се
съображения, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че е налице идентичност
между вземането, предмет на настоящото производство, и вземането по гр.д. № 15979/2018
г. на СРС, 169-ти състав, за което предявеният от К. К. Р. отрицателен установителен иск е
отхвърлен с влязло в сила решение. Твърди се, че по делото не е установено, че ищецът
1
законосъобразно е извършил корекция на сметката за електроенергия на ответника, а съдът
неправилно се е позовал на влезлите в сила съдебни решения. Навеждат се подробни доводи
за незаконосъобразното провеждане на корекционната процедура. Възразява, че вземанията
са погасени с изтичане на тригодишна давност, която не е прекъсната с решението по гр.д.
№ 15979/2018 г. на СРС. Моли се за отмяна на обжалваното решение и присъждане на
сторените разноски за производството пред двете инстанции. Възразява за прекомерност на
възнаграждението на насрещната страна.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Електрохолд продажби“ ЕАД чрез
пълномощника си юрк. М., е подала отговор, с който изразява становище, че жалбата е
неоснователна, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Излага, че
предявеният иск е допустим, тъй като към установителната защита се прибавя санкцията на
изпълнителното основание. Сочи, че съобразно Решение № 32 от 10.03.2016 г. по гр.д. №
4741/2015 г. на ВКС отхвърлянето на отрицателен установителен иск е равнозначно на това
да се уважи положителен установителен иск относно същото право, предявен от ответника
по отрицателния установителен иск. Тъй като с отрицателния установителен иск длъжникът
отрича изпълняемото право, той трябва да изчерпи всички свои възражения срещу него.
Пропуснатите възражения на длъжника не могат да бъдат предявени по-късно, тъй като се
преклудират от силата на пресъдено нещо, с която ще бъде установено съществуването на
изпълняемото право към деня на решението, отхвърлящо отрицателния установителен иск
/Решение № 85 от 22.06.2015 г. по гр.д. № 2/2015 г. на ВКС/. Навежда доводи, че тъй като
процесното вземане не е по ежемесечно издаваните фактури за потребена електрическа
енергия, а по отделно установен по реда на специален нормативен административен акт
случай на манипулация на СТИ, нормата на чл. 111, б „в“ ЗЗД и постановките на ТР №
3/18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС относно давността при
периодичните плащания са неприложими, поради което давността за вземането е пет
години. По изложените съображения се моли обжалваното решение да бъде потвърдено и да
му се присъдят разноските за производството.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната
жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД,
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
От приложеното за послужване гр.д. № 15979/2018 г. на СРС, ведно с в.гр.д. №
0413/2019 г. на СГС, се установява, че с влязло в сила Решение № 529922/08.11.2018 г. по
гр.д. № 15979/2018 г. на СРС, потвърдено с Решение № 7744/14.11.2019 г. по в.гр.д. №
2413/2019 г. на СГС, е отхвърлен предявеният от К. К. Р., ЕГН **********, срещу „ЧЕЗ
Електро България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Цариградско шосе“ № 159, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД за
установяване недължимост на сумата от 560,63 лв. – представляваща коригирана стойност
на електрическа енергия /корекция на сметка/ за обект, находящ се на адрес: ***, с кл. №
***, за периода 27.10.2017 г. – 24.11.2017 г., за която сума е издадена фактура № ***, и
ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 470,00 лв. – разноски за
първоинстанционното производство, и сумата 100,00 лв. – разноски за производството пред
СГС.
Положителният и отрицателният иск за вземането са с еднакъв предмет, поради което с
отхвърлянето на предявения от длъжника отрицателен установителен иск със сила на
пресъдено нещо се установява, че вземането съществува в полза на кредитора.
2
По изложените съображения съдът приема, че ищецът „ЧЕЗ Електро България“ АД има
вземане от К. К. Р. за сумата 500,63 лв., представляваща коригирана стойност на
електрическа енергия /корекция на сметка/ за обект, находящ се на адрес: ***, с кл. № ***,
за периода 27.10.2017 г. – 24.11.2017 г., за която сума е издадена фактура № ***, начислена
за периода от 27.10.2017 г. до 24.11.2017 г.
Предвид изложеното, възраженията на жалбоподателя, че по делото не е установено
реалното доставяне на електрическа енергия на посочената стойност за процесния период,
респ. законосъобразното извършване на корекцията, са неоснователни. Неоснователно е и
възражението, че в случай, че съществуването на вземането е установено със сила на
пресъдено нещо, то процесът би бил недопустим. След като ищецът не разполага с
изпълнителен титул за вземането си, за него е налице правен интерес от предявения
осъдителен иск, поради което производството по същия е допустимо.
По възражението за погасяване на вземането по давност:
Погасителната давност не тече докато трае процесът по иска за оспорване на вземането
от длъжника. Основанието за спиране по чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД не изисква други условия.
Предявеният отрицателен установителен иск за вземането прекъсва погасителната давност,
ако искът бъде отхвърлен. По предявения ОУИ кредиторът не бездейства, а очаква съдът да
разреши със сила на пресъдено нещо спора за съществуване на вземането. Поради това за
спирането на давността по чл. 115, ал. 1, б.“ж“ ЗЗД е без значение дали висящият процес е
инициран от длъжника. Правото на иск по ОУИ (на държавно съдействие чрез
разрешаването на спора за вземането със сила на пресъдено нещо) принадлежи не само на
ищеца, но и на ответника. Поради това за спирането на давността по чл. 115, ал. 1, б. „ж“
ЗЗД е без значение и това, дали кредиторът е предприел активна защита по ОУИ (твърди
и/или доказва факти от значение за вземането). За спирането на давността по чл. 115, ал. 1,
б. „Ж“ ЗЗД е без значение и това, дали по предявения ОУИ кредиторът ще предяви
насрещен осъдителен иск. От прекъсването започва да тече нова давност и новият срок е
всякога пет години (чл. 117 ЗЗД). Срокът има за начало приключването на съдебното дирене
пред последната инстанция, постановила влязлото в сила решение за отхвърляне на ОУИ за
вземането /в този смисъл Решение № 50017 от 27.03.2023 г. по гр.д. № 720 по описа за 2022
г. на ВКС/.
В случая съдебното дирене пред СГС по предявения ОУИ за вземането е приключило
на 11.11.2019 г., от който момент е започнала да тече нова петгодишна давност. Исковата
молба, въз основа на която е образно производството пред РС-Перник, е депозирана по
пощата на 02.09.2021 г., с което давността е прекъсната на основание чл. 116, б „в“ ЗЗД. С
оглед изложеното, възражението, че вземането е погасено по давност е неоснователно.
По горните съображения съдът прави извод, че предявеният иск е основателен и следва
да бъде уважен в пълния предявен размер.
Като законна последица от предявяването на иска следва да бъде уважено и искането
за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 02.09.2021 г., до окончателното й изплащане.
По иска с пр. осн. чл. 86 ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 20, ал. 1, т. 3 от
Общите условия за продажба на електрическа енергия, плащанията на потребената
електрическа енергия следва да се извърши на 10 – то число на следващия месец, за който се
дължи месечното задължение. Следователно ответникът е изпаднал в забава след изтичането
му.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се
3
установява, че за периода 02.08.2018 г. – 02.09.2021 г. обезщетението за забава в размер на
законната лихва е 170,85 лв.
С оглед изложеното, съдът приема, че в полза на ищца е възникнало вземане за лихва
за процесния период в претендирания размер.
По възражението за погасяване на вземането по давност:
Съгласно чл. 111, б „в“ ЗЗД вземането за лихви се погасява с изтичане на тригодишна
давност. С депозиране на исковата молба на 02.09.2021 г. давността за вземането е
прекъсната на основание чл. 116, б „в“ ЗЗД, поради което възражението, че вземането е
погасено по давност е неоснователно.
По изложените съображения съдът достига до извод, че приема исковата претенция с
правно основание чл. 86 ЗЗД е основателна.
С решението си районният съд е достигнал до идентични правни изводи и краен
резултат с тези на въззивния съд, поради което следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски за
въззивното производство.
На въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени претендираните разноски за
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство, което съдът определя в
размер на 100,00 лв.
По искането за възстановяване на надвнесена държавна такса:
Възможността за връщане на внесена държавна такса е регламентирана в чл.4б ЗДТ,
съгласно който на връщане подлежат недължимо платените такси, след направено искане от
заинтересованата страна.
Съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
Гражданския процесуален кодекс „По искова молба, насрещна искова молба и молба на
трето лице със самостоятелни права се събира такса 4 на сто върху цената на иска, но не по-
малко от 50 лв.“, а съгласно чл. 72, ал. 1 от ГПК „За предявените с една молба искове в
защита на един интерес се събира една държавна такса върху защитавания интерес
независимо от броя на ответниците.“ В случая интересът, за който ищецът търси защита с
исковата молба, е един, тъй като претендираните от него вземания са за парични суми, които
се основат изцяло на идентични факти като единият от исковете е изцяло в зависимост от
другия, предвид акцесорния характер на вземането за лихва за забава. В този смисъл е и
константната практика на Окръжен съд Перник /Решение № 405 от 14.12.2018 г. на ОС -
Перник по в. гр. д. № 583/2018 г., Решение № 364 от 12.11.2018 г. на ОС - Перник по в. гр. д.
№ 550/2018 г., Определение № 643 от 2.10.2018 г. на ОС - Перник по в. ч. гр. д. № 532/2018
г., Определение № 617 от 19.09.2018 г. на ОС - Перник по в. ч. гр. д. № 484/2018 г./. Предвид
гореизложеното с оглед защитавания интерес дължимата държавна такса за
първоинстанционното производство е 50,00 лв., а за въззивното производство съгласно чл.
18, ал. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс – 50% от таксата, дължима за първоинстанционното производство, т.е.
25,00 лв.
В случая, видно от платежното нареждане, че жалбоподателят е внесъл държавна такса
за производството по жалбата в размер на 50,00 лв.
С оглед изложеното разликата над дължимата държавна такса от 25,00 лв. до внесената
4
от 50,00 лв. подлежи на връщане.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 812 от 17.07.2022 г., постановено по гр.д. № 4819 по
описа за 2021 г. на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА К. К. Р., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „ЧЕЗ Електро
България“ АД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159,
БенчМарк Бизнес Център, сумата 100,00 лв. /сто лева/ - разноски за въззивното
производство.
ДА СЕ ВЪРНЕ на К. К. Р., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 25,00 лв. /двадесет
и пет лева/ – надвнесена държавна такса за въззивното производство.
ДА СЕ ИЗПРАТИ съобщение до К. К. Р., ЕГН **********, с адрес: ***, с писмена
молба да посочи банкова сметка, на която е титуляр, по която да бъде възстановена
надвнесената държавна такса.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5