№ 3305
гр. София, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20211110157940 по описа за 2021 година
Ищецът З.А.Б.“ АД е предявил срещу ответника З.Б.В.И.Г. АД осъдителен иск с
правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от 684 лв., ведно със законната лихва
върху претендираната сума от датата на завеждане на исковата молба – 08.10.2021 г. до
пълното изплащане на сумата. Претендира направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 13.04.2018 г. ПТП в ***, е
изплатил сумата от 684 лв., представляваща застрахователно обезщетение за щетите по лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Джета“ с рег. номер ***, застрахован по
застраховка „Каско“ при ищеца, със застрахователна полица № 17-0300/332/5002181,
валидна към момента на застрахователното събитие.
Поддържа, че към датата на завеждане на исковата молба ответникът е обезпечил
гражданската отговорност на виновния за ПТП водач, управлявал лек автомобил марка
„Рено“ модел“Меган“ с рег.№ ***, поради което отправил регресна покана до ответника.
Твърди, че ответникът е погасил сумата от 947,32 лв., като останал непогасен остатък в
размер на 684 лв. Ищецът твърди, че след извършеното плащане по имуществената
застраховка се е суброгирал в правата на застрахования и претендира застрахователното
обезщетение в посочения в исковата молба размер. Претендира разноски.
Представя към исковата молба заверени преписи от документи под опис. Тези
писмени доказателствени средства следва да бъдат допуснати като допустими, относими и
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда спор.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът З.Б.В.И.Г. АД е
депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове както по основание, така и
по размер. Оспорен е механизмът на настъпване на ПТП, както и представения Двустранен
констативен протокол. Оспорено е и наличието на виновно поведение от страна на водача
на застрахования при него автомобил. Оспорен е и размерът на вредите, както и причинно-
следствената връзка между настъпването им и процесното ПТП. Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
1
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да
е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения
автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение
на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди. В случая посочените предпоставки са
налице.
За безспорни и ненуждаещи се от доказване са обявени следните обстоятелства факта
на сключен от ищеца, към момента на ПТП, договор за имуществена застраховка „Каско на
МПС“ с увреденото лице; факта на извършено от ищеца плащане на обезщетение по същия
за вредите в размер на 1606,32 лв., факта на сключен между ответника и водача на лек марка
„Рено“ модел“Меган“ с рег.№ *** договор за застраховка „Гражданска отговорност“, както
и факта на извършено от ответника плащане по регресната претенция на ищеца на сума в
размер на 947,32 лв.
Установява се от приетото като писмено доказателство удостоверение от
„П.Б.“ЕООД, че процесният автомобил „Фолксваген“, модел „Джета“ с рег. номер *** е бил
в период на удължена гаранция към датата на настъпване на ПТП – 13.04.2018г.
От разпита на свидетеля АЛ. Т. АЛ. дава показания относно начина и времето на
настъпване на ПТП. Заявява, че автомобилът е бил ударен, докато е бил паркиран.
По делото е приета САТЕ от заключението на която се установява, че размерът на
щетите нанесени на процесното МПС „Фолксваген“, модел „Джета“ с рег. номер *** към
датата на ПТП, възлиза на 1606,32 лв., а с включени 25,00 лв. ликвидационни разноски –
1631,32 лв. Стойността на вредите по средни пазарни цени към датата на ПТП според САТЕ
възлиза на 1066лв., а с включени ликвидационни разноски – 1091лв. Отразено е в
експертизата, че от техническа гледна точка и при представените по делото документи,
щетите, нанесени при ПТП на процесното МПС „Фолксваген“, модел „Джета“ с рег. номер
*** се намират в причинно-следствена връзка с механизма на произшествието, настъпило на
13.04.2018 г.
Не е предмет на спор и факта, че гражданската отговорност на делинквента е
покрита по силата на сключен между ответното дружество и собственика на управляваното
от делинквента МПС, договор за застраховка „Гражданска отговорност”, с който е покрита
гражданската му отговорност.
Суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което
застрахователят е платил на застрахования, и от размера на обезщетението, което третото
лице като делинквент дължи съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на застрахования, а в случаите на чл.
411 КЗ – и от размера на застрахователната сума, предвидена в договора за застраховка
“Гражданска отговорност”. Дължимото обезщетение е равно на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие, което не може да надвишава действителната
стойност на увреденото МПС. В експертизата са дадени два варианта за стойността на
причинената вреда – по цени на официален сервиз и по средни пазарни цени. В случая,
доколкото автомобилът е бил в период на удължена гаранция, което се установява от
приетото по делото писмо от „П.Б.“ЕООД той е следвало да бъде отремонтиран в
официален сервиз и тази стойност на вредите е тази, която следва да бъде възприета от съда
при определяне на дължимата от ответника сума. Съдът като взе предвид заплатената от
ответното дружество сума, изчисли че остатъкът възлиза на 684лв., което прави предявения
иск основателен до пълния му размер.
При този изход на спора право на разноски има само ищцовата страна.
2
Ищецът претендира сумата от 710лв. – разноски по делото – 300лв. депозит САТЕ, 50
лв. – държавна такса, 360 лв.адвокатско възнаграждение, които му се дължат изцяло.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б.В.И.Г.АД, ЕИК *** и адрес *** да заплати на З.А.Б., ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: *** на основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата
684 лева, представляваща незаплатено регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка "Каско" за вреди на автомобил „Фолксваген“,
модел „Джета“ с рег. номер ***, причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило
на 13.04.2018 г. в гр. Сливен, заедно със законната лихва от 08.10.2021г. до погасяване на
задължението и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 710лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3