№ 17712
гр. София, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря В. С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110168458 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на К. С. К. срещу „К. и. и. БГ“
ЕАД с която е предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване на
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата
от 1884,02 лева, представляваща главница, 452,16 лева – такса обработка на кредита,
сумата от 180,71 лева – мораторна лихва за периода 20.09.2012 г. – 27.09.2013 г., ведно
със законната лихва от датата на заявлението – 16.09.2013 г. до изплащане на
вземането, съдебни разноски в размер на 50,34 лева и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист от 6.12.2013 г. по
ч.гр.д. № 903/2013 г. по описа на РС – Козлодуй.
В исковата молба се твърди, че за процесните суми в полза на праводателя на
ответното дружество „БНП П. П. Ф.“ ЕАД е издаден изпълнителен лист от 6.12.2013 г.
по ч.гр.д. № 903/2013 г. по описа на РС – Козлодуй, въз основа на който било
образувано изп. дело № 537/2016 г. по описа на ЧСИ В. Й., с район на действия ОС-
Враца. Твърди се до конституиране на ответника като взискател да са били извършени
две изпълнителни действия – насрочени описи на движими вещи, които не били
осъществени. Поддържа с молбата за образуване на делото съдебният изпълнител да е
бил овластен с правата по чл. 18 ЗЧСИ. Сочи се последното изпълнително действие да
е от 02.05.2019 г., да не са постъпвали суми по делото както от ищеца, така и от трети
лица. Твърди всички предприети действия след датата на прекратяването на делото по
силата на закона да са незаконосъобразни. Сочи погасителната давност да е изтекла на
10.07.2024 г., отчитайки и спирането на сроковете по време на обявеното извънредно
положение в страната. Изтъква, че горното изпълнително дело е прехвърлено на ЧСИ
М. Н., поради загубване на правоспособността на ЧСИ Й., като същото е
преобразувано под нов № 3076/2024 г. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът „К. и. и. БГ“ ЕАД е подал
писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по съображения, че
не се е погасило правото на принудително изпълнение относно вземанията по
процесния изпълнителен лист, тъй като по изпълнителното дело са извършвани
1
регулярни изпълнителни действия, прекъсващи давността. Поддържа, че след
прекратяване правоспособността на ЧСИ Й., архивът на последния е бил прехвърляне
на ЧСИ Ц. Н. с район на действие ОС – Плевен и делото се е водело под № 8672/2020
г., а впоследствие служебният архив на ЧСИ Й. е предаден на ЧСИ М. Н. с район на
действие ОС-Враца. Излага подробни съображения, че в периода 15.05.2019г. –
03.07.2020 г. не е имало изпълнителен орган, към който взискателят да отправя
искания за извършване на изпълнителни действия по независещи от волята му
причини, поради което е било налице основание за спиране на делото и счита, че
поради това давност не е текла. Отправя искане за отхвърляне на предявения иск и за
присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и събраните
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на производството по чл. 439 ГПК е съществуването на изпълняемото
материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на
провежданото изпълнение. Тъй като производството по така предявения иск се
характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният интерес на ищеца е
обусловен от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила,
независимо дали това вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на иска.
Ето защо в тежест на ищеца е да докаже наличието на издаден срещу него
изпълнителен титул.
В конкретния случай страните не спорят, а и с окончателния доклад по делото
съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т.
3 ГПК следните обстоятелства: че срещу ищеца е издаден процесният изпълнителен
лист от 6.12.2013 г. в полза на праводателя на ответното дружество „БНП П. П. Ф.“
ЕАД по ч.гр.д. № 903/2013 г. по описа на РС – Козлодуй; 2) въз основа на
изпълнителния лист било образувано първоначално ИД № 20167210400537 по описа
на ЧСИ В. Й., преобразувано след прехвърляне на архива на ЧСИ Й. на ЧСИ Н. в ИД
№ 20247230403076 по описа на ЧСИ М. Н., и двамата с район на действие ОС-Враца.
Освен безспорният му характер, това обстоятелство се установява и от приетите
по делото два изпълнителни листа, от които е видно, че по ч.гр.д.№ 903/2013г. по
описа на РС-Козлодуй е издаден изпълнителен лист от 6.12.2013 г. за сумата 1884,02
лева, 452,16 лева – такса обработка на кредита, сумата от 180,71 лева – мораторна
лихва за периода 20.09.2012 г. – 27.09.2013 г., ведно със законната лихва от датата на
заявлението – 16.09.2013 г. до изплащане на вземането, съдебни разноски в размер на
50,34 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той
може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на
длъжника да иска установяване, че вземането е погасено по давност.
Не е налице спор между страните че вземанията по изпълнителния лист са
прехвърлени на „К. и. и. БГ“ ЕАД. Последното се подкрепя и от ангажираните
доказателства - договор за прехвърляне на вземания от 14.09.2018 г., по силата на
който ответникът придобива вземанията на „БНП П. П. Ф.“ ЕАД по процесния
изпълнителен лист, произтичащи от договор CREX-02876548/21.7.2012 г.
При наличието на подлежащо на принудително изпълнение вземане за ищеца е
налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 ГПК за установяване на тяхната недължимост въз основа на
твърдяното в исковата молба новонастъпило обстоятелство – изтекла погасителна
давност.
В настоящия случай ищецът се позовава на факти и обстоятелства, настъпили
след приключване на съдебното дирене и издаването на процесния изпълнителен лист,
въз основа на който е образувано изп. дело № 20167210400537 по описа на ЧСИ В. Й.,
преобразувано след прехвърляне на архива на ЧСИ Й. на ЧСИ Н. в ИД №
2
20247230403076 по описа на ЧСИ М. Н., и двамата с район на действие ОС-Враца, т. е.
позовава се на нововъзникнали обстоятелства, поради което искът се явява допустим и
подлежи на разглеждане.
В тежест на ответника е да докаже своите възражения и положителните факти, на
които основава изгодни за себе си последици, т.е. да установи онези свои твърдения и
правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици,
като в конкретния случай носи тежестта да докаже наличието на обстоятелства,
довели до спирането и/или прекъсването на погасителната давност за вземанията си.
Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Съгласно приетото в
Решение № 118/7.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г. на ВКС, III г. о., разрешение, което
настоящият съдебен състав изцяло споделя, изискването по чл. 117, ал. 2 ЗЗД за пет
годишен срок на новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага
както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла
в сила заповед за изпълнение. В случая няма спор и се установява, че заповедта за
изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителният лист е влязла в сила най-
късно към датата на издаване на изпълнителния лист – 06.12.2013 г. Ето защо на
основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД приложима към процесното вземане е общата петгодишна
давност.
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство
е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва
да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие.
В мотивите на т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК е
прието, че кредиторът трябва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес, внасяйки съответните такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както
и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи. Следователно и неуспешните изпълнителни действия, т.е
действия, които не са довели до реално събиране на имущество на длъжника, също
представляват предприемане на действия по принудително изпълнение, които
прекъсват давността на основание чл. 116, б. "б" ЗЗД. Дали вземането, върху което се
налага запор, действително съществува и може да бъде събрано не са обстоятелства,
които водят до невалидност на процесуалните действия на кредитора, а само до
тяхната безрезултатност. Те не са правно нищо, а демонстрират ясната воля на
кредитора вземането да бъде събрано и действия в тази посока, които прекъсват
давността (така изрично Определение № 95/10.02.2022 г. по гр. д. № 3033/2021 г. на
ВКС, III г. о.).
Взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ
(извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне
на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне
на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
Същинско действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме само
съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение - публичен
изпълнител, синдик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва давността, но давността е
свързана с поведението на кредитора - тя не се влияе от поведението на други лица.
Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното
действие не е предприето от надлежния орган, по причина, която не зависи от волята
на кредитора, давността се счита прекъсната със самото искане, дори то да е било
3
нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на
изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още
веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно - с предприемането на
действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността
е изтекла. (в този смисъл Решение № 127/12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на ВКС,
ІІІ г. о.). След това тя се прекъсва последователно във времето, когато
осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или
възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на
наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т. н. до влизането в сила на
постановлението за възлагане. Следователно всяко искане на взискателя, както и всяко
предприемане по инициатива на частния съдебен изпълнител, на когото е възложено
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, прекъсват
давността, дори когато изпълнителното действие е неуспешно проведено не по вина на
взискателя.
Съобразно мотивите по т. 3 от ТР 2/ 2023 г. от 04.07.2024 г. на ОСГТК на ВКС за
прекъсването на погасителната давност определящо е условието в материалноправната
уредба, но е необходимо да се съобразяват и императивните предпоставки за
редовност на сезиращото искане. Необходимо е молбата на кредитора за изпълнение да
е редовна, като се съобразява възможността за възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, а съдебният
изпълнител има служебната компетентност да укаже и изиска изправянето на
недостатъците. Води до прекъсване на давността молба, в която е посочен начинът на
изпълнение, включително и когато първоначалната й нередовност е поправена - чл.
426, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 129 ГПК. Молбата за проучване на имуществото на
длъжника не прекъсва сама по себе си давността, но съединена с искането за налагане
на запори и възбрани върху имуществените права, които съдебният изпълнител е
намерил при това проучване, молбата е редовна - чл. 426, ал. 4 във вр. с чл. 426, ал. 2,
изр. 2 и ал. 1 ГПК и прекъсва давността.
Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 3/2020г.
на ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес
относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г.
на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС,какъвто
не е настоящият случай.
От приетото в препис в хода на производството изпълнително дело се установява
следното:
Въз основа на молба от 04.06.2016 г. по искане на „БНП П. П. Ф." ЕАД за
събиране на сумите по издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело
№ 20167210400537 по описа на ЧСИ В. Й. с рег. № 721 срещу ищеца К. С. К.. С
процесната молба взискателят е отправил искане за образуване на делото, възложил е
на съдебния изпълнител извършването на всички необходими изпълнителни действия
по реда на чл. 18 ЗЧСИ.
С разпореждане от 27.09.2016 г. държавата е присъединена като взискател.
С разпореждане от 03.07.2018 г. съдебният изпълнител на основание чл. 18 ЗЧСИ
е насрочил извършване на опис на движими вещи за 31.07.2018 г.
С молба от 22.11.2018 г. ответникът „К. и. и. БГ“ ЕАД е отправил искане да бъде
конституиран като взискател на мястото на праводателя си „БНП П. П. Ф." ЕАД на
основание сключен договор за прехвърляне на вземания от 14.09.2018 г., по силата на
който са прехвърлени на ответника вземанията на цедента от ищеца – длъжник К.а К..
Към молбата са представени потвърждение за извършената цесия, уведомление до
длъжника Класимиров. С молбата е направено искане за извършване на опис на
движими вещи в дома на длъжника, както е и възложено на ЧСИ по реда на чл. 18
ЗЧСИ извършването на действия по изпълнението.
С уведомление от 02.05.20219 г. ЧСИ Й. е насрочил извършване на опис на
4
движими вещи в дома на длъжника и го е уведомил за конституирането като взискател
на „К. и. и. БГ“ ЕАД.
Настоящият съдебен състав приема, че от ангажираните по делото писмени
доказателства – материалите по изисканите № 20167210400537 по описа на ЧСИ В. Й.,
преобразувано след прехвърляне на архива на ЧСИ Й. на ЧСИ Н. в ИД №
20247230403076 по описа на ЧСИ М. Н. са искани, съответно извършвани от съдебния
изпълнител изпълнителни действия, годни да прекъснат теченето на погасителната
давност, като последното изпълнително действие годно да прекъсне давността е
депозирането на молбата на „К. и. и. БГ“ ЕАД от 22.11.2018 г., съдържаща както
искане за извършване на опис на движими вещи, така и овластяване на ЧСИ по реда на
чл. 18 ЗЧСИ. Това е така, защото същата от една страна съдържа овластяване на ЧСИ
да предприема изпълнителни действия и да определя способа на изпълнение, а от
друга страна съдържа и конкретни изпълнителни действия, които се иска съдебният
изпълнител да предприеме. От подаването на молбата започва да тече нова 5-годишна
давност, която изтича на 22.11.2023 г. След посочената молба взискателят не е искал,
респективно съдебният изпълнител не е предприемал изпълнителни действия годни да
прекъснат теченето на давностния срок.
В тази връзка съдът съобразява последвалото спиране на теченето на давността
поради обявеното извънредно положение в РБ със Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г., т.е. за 69
дни.
Не е формиран спор между страните, а и видно от приетите материали по
процесното изпълнително дело е било преобразувано под № 20207560408672 по писа
на ЧСИ Ц. Н., приел архива на ЧСИ Й. в периода 2020-2022 г., а в последствие делото
е преминало при ЧСИ Н. под № 20247230403076, приел архива на ЧСИ Й. от 2024 г.
Последното се потвърждава и от публично известните данни от регистъра на КЧСИ, а
именно, че ЧСИ В. Й. е загубил правоспособност на основание чл.31, ал.1, т.1 ЗЧСИ,
като първоначално служебният му архив е прехвърлен и предаден на ЧСИ Н. с peг. №
756, с район на действие - Окръжен съд - Плевен, на 03.07.2020 г., а понастоящем е
предаден на ЧСИ М. Н., рег.№723, район на действие ОС – Враца.
Съдът приема, че изгубването на правоспособността на ЧСИ В. Й. и
запечатването на архива е обстоятелство по чл. 32, ал. 1 ЗЧСИ, водещо до спиране на
погасителната давност за вземанията съгласно чл. 432, ал. 1, т. 7 ГПК, което следва да
бъде отчетено при преценка основателността на предявения иск. В случая съгласно чл.
32, ал. 1 ЗЧСИ с настъпването на основание за загубване на правоспособност ЧСИ не
може да извършва изпълнителни или други предвидени в закона действия, а
служебният архив се запечатва. Съгласно чл. 32, ал. 4 ЗЧСИ, принудителното
изпълнение или действия по охранително производство в помещение, което е кантора
на частен съдебен изпълнител, може да се осъществяват само след като е извършено
предаване на служебния архив на ЧСИ. В случая запечатването на служебния архив на
ЧСИ Й. е извършено на 15.05.2019 г., а предаването на същия на приемащия ЧСИ – на
03.07.2020 г., т. е. по обективни причини изпълнителното производство се спира в
други случаи, предвидени в закон, какъвто случай е забраната за извършване на
изпълнителни действия по чл. 32, ал. 1 ЗСЧИ до преместване или предаване на
служебния архив на загубилия правоспособност ЧСИ. За посочения период съдебният
изпълнител не е могъл да извършва изпълнителни действия по процесното
изпълнително дело поради загубването на правоспособност и запечатване на архива
му, а до предаване на архива му на друг съдебен изпълнител взискателят не е могъл
както да иска извършване на изпълнителни действия, така и да му бъде върнат
оригинала на изпълнителния лист, противно на доводите на ищеца.
Следователно с оглед така поисканите, респективно предприетите изпълнителни
действия в хода на изпълнителното дело, както и при съобразяване на спирането на
давностния срок с оглед обявеното извънредно положение в страната, както и
5
запечтването на архива на ЧСИ Й. до предаването му на ЧСИ Н., давността относно
процесните вземания не е изтекла към датата на предявяване на настоящия иск –
15.11.2024 г., поради което и вземанията на ответното дружество по процесния
изпълнителен лист не са погасени по давност. След предявяването на исковата молба в
съда давността е спряла да тече – по арг. от чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД (в този смисъл
Решение № 50295/23.01.2023 г. по гр. д. № 1030/2022 г. на ВКС, IV г. о.).
По изложените съображения съдът приема противно на твърдението на ищеца, че
правото на принудително изпълнение на процесните вземания не е погасено по
давност и предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски има ответника за
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в минимален размер на 100
лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К. С. К., ЕГН **********, с адрес гр. С., жк. „Х. Д.“
68, ет. ****, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК срещу
„К. и. и. БГ“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „П.
В." № 21, Бизнес център „Л.“, ет. 2, за признаване за установено, че в полза на „Б.
ДСК“ АД не съществува право на принудително изпълнение поради изтекла
погасителна давност за следните вземания: от 1884,02 лева - главница, 452,16 лева –
такса обработка на кредита, сумата от 180,71 лева – мораторна лихва за периода
20.09.2012 г. – 27.09.2013 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението –
16.09.2013 г. до изплащане на вземането, съдебни разноски в размер на 50,34 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 6.12.2013 г. по ч.гр.д. № 903/2013 г. по описа на РС – Козлодуй,
за събирането на които суми е образувано изпълнително дело № 20167210400537 по
описа на ЧСИ В. Й., преобразувано под № 20247230403076 по описа на ЧСИ М. Н. с
район на действие ОС-Враца.
ОСЪЖДА К. С. К., ЕГН ********** да заплати на К. и. и. БГ“ ЕАД, ЕИК
******* на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК сумата от 100 лв. – разноски в
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6