РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. Варна, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Петя Ив. П. Въззивно гражданско дело №
20243000500522 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 522/2024 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по:
-по въззивна жалба на Комисията за отнемане на незаконно
придобитото имущество (КОНПИ), подадена чрез гл.инспектор към ТД –
Варна М. Г., против решение № 260012 от 08.05.2024 г., постановено по гр.д.
№ 49/2021 г. по описа на Силистренския окръжен съд, с което е отхвърлен,
предявения от Комисията против С. Ш. И. и И. А. И. иск за отнемане в полза
на държавата на следното незаконно придобито имущество на стойност 12 000
лв.: На основание чл. 151 във вр. с чл. 142. ал. 2. т. 5. във връзка с чл. 141 от
ЗПКОНПИ от И. А. И.:-Товарен автомобил, марка „Ситроен“, модел
„Джъмпер“ с per. № *, дата на първа регистрация 24.01.2000 г., рама№
VF7233B5215843708, двигател № Т9А0029446; -Лек автомобил, марка
„Ауди“, модел „А 6 Авант куатро“ с peг. № *, дата на първа регистрация
16.11.1998г., рама № WAUZZZ4BZXN031509, двигател № AFB091602; -
Сумата в размер на 3 000 лв., представляваща пазарната стойност към датата
на отчуждаване на лек автомобил, марка „Джип“, модел „Чероки 2.8 ЦРД“ с
peг. № *, дата на първа регистрация 25.07.2006 г„ рама №
1J4GME8576W222521, двигател № „без номер“, отчужден с договор от
20.01.2020 г.; -Сумата в размер на 1 000 лв., представляваща пазарната
стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил, марка „Опел“, модел
„Зафира“ с peг. № *, дата на първа регистрация 28.10.1999г., рама №
W0L0TGF75Y2036852, двигател № X20DTL17490010, отчужден с договор от
1
20.01.2020 г.; -Сумата в размер на 2 000 лв., представляваща пазарната
стойност към датата на прекратяване на регистрацията на лек автомобил,
марка „Ауди“, модел „А 4“, с peг. № *, дата на първа регистрация 01.01.1996 г.,
рама № WAUDA88DSTA013584, двигател без номер, с прекратяване на
регистрацията на 17.08.20г.; и КОНПИ е осъдена да заплати по сметка на
Силистренски окръжен съд сумата от 5 469,70 лв. - ДТ за производството,
както и да заплати на С. Ш. И. и И. А. И. сумата от 1 800 лв. - направени
от последните деловодни разноски пред СОС.
КОНПИ е настоявала, че решението на окръжния съд е неправилно -
постановено в нарушение на процесуалния и на материалния закон и е
необосновано, като е молила за отмяната му, за уважаване на исковете и за
осъждане на ответниците да заплатят сторените по делото разноски за двете
инстанции, включително и независимо от изхода на делото на осн. чл. 156,
ал.6 от ЗОНПИ. Изразила е несъгласие с крайните изводи на
първоинстанционния съд за липсата на релевантно несъответствие между
нетния доход и придобитото имущество от над 150 000 лв. КОНПИ счита, че
неправилно и в противоречие със събраните по делото доказателства и
дадените разрешения с Тълкувателно решение № 4/2021 г. от 18.05.2023 г. по
тълкувателно дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС окръжният съд формирал
своите изчисления за несъответствие като не е включил сумите съгласно
нормата на чл.107, ал.1 от ЗОНПИ, която определяла предпоставките за
отнемане на незаконно придобито имущество, а взел предвид само наличното
имущество в края на изследвания период. Според законодателя необходимо
било да може да се направи обосновано предположение, че дадено имущество
е незаконно придобито, а то било налице когато след проверка се установи
значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, като
„значително несъответствие,, бил онзи размер на несъответствието между
имуществото и нетния доход, който надвишавал 150 000 за целия проверяван
период (§1, т.З от ДР на ЗОНПИ). Значителното несъответствие се
преценявало с оглед нетния доход, в който се включвали и разходите на
проверяваното лице, а не се преценявало при простото съпоставяне на
наличното имущество в началото и в края на проверявания период.
Законодателят не предвиждал да се взема предвид само наличното имущество
в края на периода, както направил в конкретния случай съда, а имуществото
като съвкупност за целия проверяван период. В случая, при съпоставката на
стойността на имуществото от 28 430 лв. и нетния доход, представляващ
недостиг на сумата от 221 411,77 лв., (и двете стойности установени от
вещото лице по ДСИЕ) се установявало релевантното несъответствие от 249
841,77лв. и основателността на иска.
Ответниците И. А. И. и С. Ш. И. (последната като проверявано лице и
необходим другар по делото), чрез адв. Е.С., са подали писмен отговор на
въззивната жалба, с който са оспорили същата и по съображения за
неоснователността на оплакванията и за правилността на обжалваното
решение са молили за потвърждаване на последното и за присъждане на
разноските.
-по частна жалба на Комисията за отнемане на незаконно
придобитото имущество (КОНПИ), подадена чрез гл.инспектор към ТД –
Варна М. Г., против определение № 260028 от 03.09.2024 г., постановено по
гр.д. № 49/2021 г. по описа на Силистренския окръжен съд, с което е
отхвърлена молбата на КОНПИ по чл.248 ГПК за изменение на решение №
2
260012 от 08.05.2024 г., постановено по гр.д. № 49/2021 г. по описа на
Силистренския окръжен съд в частта за разноските. КОНПИ е навела
оплаквания за неправилност – незаконосъобразност на обжалваното
определение, като е молила за отмяната му с уважаване на молбата й по чл.
248 ГПК. Настоявала е, че окръжният съд не взел предвид липсата на
представен от ответниците списък за разноските, което преграждало
възможността им да претендират такива, както и че адвокатското
възнаграждение не било заплатено от ответниците, не следвало да се възлага в
тежест на ищеца и евентуално - било прекомерно и съдът не бил обвързан с
Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
която била нищожна и не се прилагала.
Лицата на насрещната страна не са подали отговор на частната жалба.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивникът КОНПИ
чрез процесуалния си представител е поддържал въззивната жалба и е
претендирал присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. С
писмена молба, депозирана преди заседанието чрез адв. С., въззиваемите са
оспорили възивната жалба и са претендирали присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение от 1 500 лв.
Производството пред Силистренския окръжен съд е било образувано по
иск на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество (сега КОНПИ) с правно основание чл.153,
ал.2 от ЗПКОНПИ (ЗОНПИ - Загл. изм. – ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от
6.10.2023 г.) срещу С. Ш. И. и И. А. И., който и след изменението му поради
частичен отказ, е за отнемане в полза на държавата на следното незаконно
придобито имущество: На основание чл. 151 във вр. с чл. 142. ал. 2. т. 5. във
връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от И. А. И.:-Товарен автомобил, марка
„Ситроен“, модел „Джъмпер“ с per. № *, дата на първа регистрация 24.01.2000
г., рама№ VF7233B5215843708, двигател № Т9А0029446;-Лек автомобил,
марка „Ауди“, модел „А 6 Авант куатро“ с per. № *, дата на първа регистрация
16.11.1998г., рама № WAUZZZ4BZXN031509, двигател № AFB091602;-
Сумата в размер на 3 000 лв., представляваща пазарната стойност към датата
на отчуждаване на лек автомобил, марка „Джип“, модел „Чероки 2.8 ЦРД“ с
per. № *, дата на първа регистрация 25.07.2006 г„ рама №
1J4GME8576W222521, двигател № „без номер“, отчужден с договор от
20.01.2020 г. след края на проверявания период;-Сумата в размер на 1 000 лв.,
представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек
автомобил, марка „Опел“, модел „Зафира“ с per. № *, дата на първа
регистрация 28.10.1999г., рама № W0L0TGF75Y2036852, двигател №
X20DTL17490010, отчужден с договор от 20.01.2020 г. след края на
проверявания период;-Сумата в размер на 2 000 лв., представляваща пазарната
стойност към датата на прекратяване на регистрацията на лек автомобил,
марка „Ауди“, модел „А 4“, с peг. № *, дата на първа регистрация 01.01.1996 г.,
рама № WAUDA88DSTA013584, двигател без номер, с прекратяване на
регистрацията на 17.08.20г. след края на проверявания период.
Комисията е поддържала, че с решение с Решение № 1944/14.10.2020 г.
на КПКОНПИ било образувано производство за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобитото имущество, въз основа на постъпило
уведомление с вх. № УВКПКОНПИ 1182/03.09.2019г. от Окръжна
прокуратура - Силистра за привличане на С. Ш. И. в качеството на обвиняема
по ДП № 362 ЗМ-37/2018г. по описа на РУ МВР гр. Тутракан, пр. №64/2019 г.
3
за това, че през периода от 11.04.2008 г. до 14.06.2017 г. в град Главиница, обл.
Силистра, в условията на продължавано престъпление, е избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - 10
901,44лв., като не е подала съответните декларации по чл. 49, ал. 3 от Закон за
местните данъци и такси, в Дирекция „Местни приходи“ при Община
Главиница в нито един случай на получени в периода 446 броя дарения от
различни лица, на стойност 249 856,21 лв. - престъпление по чл. 255, ал.1 във
вр. с чл.26 от НК, което престъпление попада в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 18
от ЗПКОНПИ. С Протокол № ТД 04ВА/УВ-12917/11.09.2019г. била
образувана проверка за установяване на значително несъответствие в
имуществото на проверяваното лице С. Ш. И., като в проверката били
включени и фактическият й съжител И. А. И. /за периода от 11.09.2009 г. до
28.01.2018 г./, детето й Д.С.Р. и ЕТ „А.-И. А.“ за периода от 11.09.2009г. до
01.01.2012 г. Посочила е, че периодът на проверката е от 11.09.2009 г. до
11.09.2019 г. В хода на проверката, след събиране на необходимата
информация и направени анализи, било установено несъответствие в
имуществото на проверяваните лица и нетния им доход в размер на 315 794,05
лв., което било значително по смисъла на чл. 107, ал. 2 от ЗПКОНПИ във вр. с
§1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ и предпоставките за отнемане в полза на
държавата на посоченото имущество по чл. 153, ал. 2 във връзка с 141 във
връзка с чл. 142, ал. 2, т, 1, т. 2 и т. 5, чл. 151 и чл. 152 от ЗПКОНПИ били
налице. КОНПИ е сочила още, че с Присъда № 10 от 27.19.2019г. по НОХД №
162/2019г. на Окръжен съд – Силистра, С. Ш. И. била осъдена по повдигнатото
й обвинение. По делото било установено, че получените парични преводи от
С. Ш. И. чрез международните системи за бързи плащания „Western Union“,
„Money Gram” и „RIA” през проверявания период били общо в размер на 115
985.32 лв., представляващи получени и непреобразувани в друго имущество
парични преводи от трети лица, по отношение на които не било установено
законно основание за получаването им.
Ответниците са подали писмен отговор на исковата молба, с който са
оспорили иска и са настоявали за отхвърлянето му.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,
намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по правилността му с
оглед събраните по делото доказателства установи следното:
Производството се води по чл. 153 ЗОНПИ и е допустимо – налице са
всички предвидени в закона предпоставки: КОНПИ е сезирана с уведомление
с вх. № УВКПКОНПИ 1182/03.09.2019г. от Окръжна прокуратура - Силистра
за привличане на С. Ш. И. в качеството на обвиняема по ДП № 362 ЗМ-
37/2018г. по описа на РУ МВР гр. Тутракан, пр. №64/2019 г. за това, че през
периода от 11.04.2008 г. до 14.06.2017 г. в град Главиница, обл. Силистра, в
условията на продължавано престъпление, е избегнала установяването и
плащането на данъчни задължения в големи размери - 10 901,44лв., като не е
подала съответните декларации по чл. 49, ал. 3 от Закон за местните данъци и
такси, в Дирекция „Местни приходи“ при Община Главиница в нито един
случай на получени в периода 446 броя дарения от различни лица, на стойност
249 856,21 лв. - престъпление по чл. 255, ал.1 във вр. с чл.26 от НК, което
престъпление попада в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 18 от ЗПКОНПИ. С
Протокол № ТД 04ВА/УВ-12917/11.09.2019г. е образувана проверка за
установяване на значително несъответствие в имуществото на проверяваното
лице С. Ш. И.. Проверката обхваща периода от 11.09.2009 г. до 11.09.2019 г. В
4
проверката са включени и фактическият й съжител И. А. И. /за периода от
11.09.2009 г. до 28.01.2018 г./, детето й Д.С.Р. и ЕТ „А.-И. А.“ за периода от
11.09.2009г. до 01.01.2012 г. С Решение № 1944/14.10.2020 г. на КПКОНПИ е
образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобитото имущество, а с решение №247/03.02.2021 г. въз основа на доклад
от 20.01.2021г. на директора на ТД Варна – и за внасяне в съда на искова
молба за отнемане на незаконно придобито имущество от С. Ш. И. и И. А. И..
След заявения частичен отказ от иска, КОНПИ претендира отнемане на
незаконно придобито имущество само от ответника И. А. И., като в
настоящото производство проверяваната е необходим другар.
Искът на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобито имущество е за отнемане от ответника И. А. И. на два
автомобила и на три суми, представляващи равностойността на разпоредени
след края на проверявания период три автомобила.
За основателността на иска по чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ следва да е
установено: - че дадено физическо лице е придобило незаконно имущество,
т.е. имущество, за придобиването на което не е установен законен източник,
съгласно легалното определение, дадено в § 1, т. 2 от ДР на закона;
наличието на обосновано предположение, че това конкретно имущество е
придобито незаконно, като такова предположение е налице винаги, когато
след проверка се установи значително несъответствие между имуществото и
нетния доход на проверяваното лице в размер на 150 000 лева за целия
проверяван период; образувано наказателно производство срещу това лице за
престъпление по НК, измежду визираните в закона, по което то е привлечено
като обвиняем. По приложението на ЗОНПИ понастоящем е налице
постановено ТР № 4/18.05.23г., по т.д. № 4/21г. на ОСГК на ВКС, съгласно
което: не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ и
не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата
на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ получените от проверяваното лице парични
средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и
впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен
източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в
патримониума на лицето в края на проверявания период; не подлежи на
отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми
с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и
впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е
установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те
не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е
установено преобразуването им в друго имущество.
Основната предпоставка за отнемането е установяване дали между
притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края на
проверявания период е налице разлика и в каква посока е тя. Отнемането
може да бъде извършено, в случай че имуществото (с дефиниция в §1, т.4 от
ДР на ЗОНПИ) в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с
това в началото на периода и това увеличение надхвърля посочения в §1, т.3 от
ДР на ЗОНПИ размер. Едва след установяване на такова превишение подлежи
на изследване въпросът дали даден доход има законен характер. Отнемането е
възможно при наличието на несъответствие, а несъответствие е налице, когато
превишението не се дължи на получен през проверявания период законен
доход (в тази насока е съдебната практика, обективирана в решение
5
№97/18.05.2018г. по гр.д.№3224/17г., ВКС, IV гр.о.; решение
№200/14.02.2019г. по гр.д.№4143/17г., ВКС, III гр.о., решение
№147/16.09.2019г. по гр.д.№1998/18г., ВКС, IV гр.о.; решение
№263/18.12.2020г. по гр.д.№1293/20г., ВКС, IV гр.о., решение
№191/15.02.2021г. по гр.д.№4768/19г., ВКС, IV гр.о. и др., формирана основно
по приложението на ЗОПДНПИ (обн.2012г., отм.2018г.) и относима към
настоящото производство по ЗОНПИ, обн.2018г. предвид аналогичните му
разпоредби.
Относно преминалите през банковите сметки на проверяваното лице и
членовете на семейството му парични средства ВКС е посочил, че
постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на
проверяваното или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания от
съответната банка. С изтеглянето на суми и с извършването на преводи, тези
вземания се погасяват и престават да бъдат част от горепосоченото
имущество. Вместо тях част от него стават изтеглените суми в брой и
вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършените преводи
(самите парични средства са движими вещи до момента, в който са в
наличност). Ако те са налице в края на изследвания период, формират
несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови
предпоставки. Имуществото, което подлежи на отнемане, и значителното
несъответствие между притежаваните активи и придобитото от законен
източник, са неразривно свързани и не могат да бъдат разделяни с цел да се
достигне до предвидената в закона разлика, обосноваваща отнемането.
Законодателят е имал предвид наличие на фиксиран от него актив в края на
проверявания период, който не може да бъде обяснен и оправдан със законни
източници на доходи. Преминаването на суми по банкови сметки, които като
краен резултат не са увеличили актива, не следва да се включват в него,
независимо от техния размер. В мотивите на цитираното ТР ВКС е приел още,
че стoйнocттa на т.нар. „значително несъответствие“ е специално законово
понятие, означаващо превишаване с най-малко 150 000 лв. стойността на
имуществото (не на сбора на разходите) над общата стойност на нетния доход
за проверявания период. Едва когато такова несъответствие е налице, на
проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за
изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите
съответстват на придобитото имущество или не. Когато стойността на самото
имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ не надвишава 150 000 лв.,
то няма как да се формира значително несъответствие по смисъла § 1, т. 3 от
ДР на ЗОНПИ – независимо от размера на нетните доходи по смисъла на § 1, т.
8 от ДР на ЗОНПИ“ (така Решение № 50130 от 3.01.2024 г. на ВКС по гр. д. №
5134/2021 г., IV г. о.).
При съобразяване разрешенията в цитираното ТР и в горепосочената
съдебна практика, съдът извършва икономически анализ, по който паричните
суми, преминали през банковите сметки на ответниците, както и придобитите
от тях и впоследствие отчуждени в проверявания период движими вещи и
недвижими имоти, не се включват при преценка на наличното имущество и не
участват в остойностяването му, като имуществото включва всички движими
вещи и недвижими имоти, които са придобити през проверявания период и са
налични в патримониума на проверявания към неговия край, дружествените
дялове и паричните суми, които са налични също към края на този период.
В случая, в рамките на целия проверяван период придобитото от
6
ответниците и налично в края му имущество са общо пет леки автомобила с
пазарни стойности, определени със заключението на вещото лице по САТЕ
към датата на придобиването им, както следва: товарен автомобил „Ситроен“,
придобит на 01.12.2011 г., с пазарна оценка от 6 370 лв.; лек автомобил „Ауди
А4“, придобит на 09.02.2011 г., с пазарна оценка от 3 970 лв.; лек автомобил
„Джип - Чероки“, придобит на 10.01.2018 г., с пазарна оценка от 9410 лв.; лек
автомобил „Опел -Зафира“, придобит на 24.04.2019 г. с пазарна оценка от
4 240 лв. и лек автомобил „Ауди А6“, придобит на 06.02.2014 г., с пазарна
стойност от 4 440 лв. Общата стойност на придобитото в проверявания период
и налично в края му имущество е в размер на 28 430 лв. (така и заключението
на вещото лице по СИЕ по т.13,стр. 422 от делото на СОС) и е под
релевантния размер от 150 000 лв.
За обема на имуществото и за оценката му (посочена е във въззивната
жалба същата стойност от 28 430 лв.), КОНПИ не е навела оплаквания, като
оплакванията й са, че първоинстанционният съд разширил дадените от ВКС
разяснения в ТР № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС приемайки, че следва да е
налице стойностна разлика между имуществото в началото и в края на
периода и то същата да е над законово определения размер на
несъответствието (над 150 000 лв.), както и че погрешно приел, че за
определяне на несъответствието следвало да бъдат взети предвид само
наличните имуществени обекти. Тези оплаквания са неоснователни.
Както бе посочено по-горе в решението, когато стойността на самото
имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ не надвишава 150 000 лв.,
то няма как да се формира значително несъответствие по смисъла § 1, т. 3 от
ДР на ЗОНПИ – независимо от размера на нетните доходи по смисъла на § 1, т.
8 от ДР на ЗОНПИ“ (така Решение № 50130 от 3.01.2024 г. на ВКС по гр. д. №
5134/2021 г., IV г. о.). Стoйнocттa на т.нар. „значително несъответствие“ е
специално законово понятие означаващо превишаване с най-малко 150 000 лв.
стойността на имуществото (не на сбора на разходите) над общата стойност на
нетния доход за проверявания период. Едва когато такова несъответствие е
налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за
изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите
съответстват на придобитото имущество или не. Нетният доход (по см.§ 1, т. 8
от ДР на ЗОНПИ) в отрицателен размер не съставлява „имущество“ (по см. на
§ 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ) и не следва да се „прибавя“ към установеното
налично имущество. Евентуална разлика с отрицателен знак, получена при
изваждането на размера на извършените обичайни и извънредни разходи от
проверяваното лице и членовете на семейството му, от установените техни
доходи, приходи или източници на финансиране, ще е доказателство за
неизяснен източник на средства за съществуването на проверяваното лице и
семейството му, но не представлява обогатяване, което да е налично, респ. да
е „имущество“ по смисъла на ЗОНПИ. Предвид тези разрешения,
неоснователни са и оплакванията на въззивника КОНПИ за несъответна на
закона методика на окръжния съд при извършване на икономическия анализ и
за липса на извършена релевантна съпоставка между отрицателния нетен
доход със стойността на придобитото и налично имущество (без оглед на
неговата стойност, която може да е под 150 000 лв.).
Всичко изложено в случая налага извод, че не е налице увеличение на
имуществото на проверяваните в процесния период над 150 000 лв. и липсва
предпоставка за провеждане на изследване дали това имущество е със законен
7
източник.
При това положение, искът на КОНПИ чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ е изцяло
неоснователен и подлежи на отхвърляне. Като е достигнал до идентичен
резултат, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който не страда
от визираните във въззивната жалба пороци и следва да бъде потвърден.
По частната въззивна жалба по чл. 248 ГПК:
С отговора на исковата молба, ответниците са поискали присъждане на
разноски, като са депозирали пълномощно с адв. С. и договор за правна
защита и съдействие от 16.03.2020 г. с договорено адвокатско възнаграждение
от 1 500 лв., платено в брой и удостоверено с изявление на адвоката. В хода на
производството, ответниците са платили и разноски за вещо лице от 300 лв.
Срещу размера на адвокатското възнаграждение ответникът не е възразил в
хода на цялото производство. С решението си, окръжният съд е присъдил на
ответниците всички разноски от 1800 лв.
С молбата по чл. 248 ГПК пред окръжния съд, ищецът е поискал отмяна
на осъждането му за разноските по съображение за липсата на представен от
ответниците списък по чл. 80 ГПК и в евентуалност – за намаляване на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна поради прекомерност.
Списъкът по чл. 80 ГПК е предпоставка за допустимост на молбата за
изменение на решението в частта за разноските, но не е предпоставка за
присъжането на такива в полза на страната. Искане за присъждане на разноски
е било заявено своевременно, с отговора на исковата молба, поради което не е
била налице пречка за присъждането им от окръжния съд в полза на
ответниците съгл. чл. 78, ал.3 ГПК. Доколкото произнасянето на съда по
размера на адвокатското възнаграждение е предпоставено от направено
своевременно от КОНПИ възражение за прекомерност по чл. 78, ал.5 ГПК, а
такова липсва по делото (възражението е направено едва с молбата по чл. 248
ГПК), искането на КОНПИ и в тази част е било неоснователно. Затова, като е
отхвърлил молбата на КОНПИ по чл. 248 ГПК, окръжният съд е постановил
правилно определение, което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора, разноските са в тежест на ищеца. КОНПИ
дължи заплащане на държавна такса за въззивното производство в размер на
сумата от 568,60 лв. съгл. чл.157, ал. 2 от ЗПКОНПИ, вр. с чл. 78, ал. 6 от ГПК.
КОНПИ дължи заплащане и на сторените от насрещната страна разноски за
адвокатско възнаграждение за въззивното производство. Чл. 156, ал. 6 ЗОНПИ
не се прилага, когато Комисията е мотивирала отказ от иска с ТР №
4/18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. ОСГК на ВКС. Претендираните
разноски са за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1500 лв.,
договорена с ответниците по сключен договор за правна защита и съдействие
с адв. С. от 27.01.2025 г. с отбелязване за плащането й. Съдът, предвид
направеното от КОНПИ възражение по чл. 78, ал.5 ГПК като съобрази, че
спорът е по реда на ЗОНПИ, че цената на иска пред настоящата инстанция е
12 000 лв., че адв. С. е защитавала двама ответници и срещу две жалби
(въззивна и частна) и е подала писмен отговор на въззивната жалба и писмено
становище по същество в съдебното заседание намира, че платеното
възнаграждение (по 750 лв. от всеки от възивниците) не се явява прекомерно,
поради което възражението е неоснователно.
По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260012 от 08.05.2024 г., постановено по
гр.д. № 49/2021 г. по описа на Силистренския окръжен съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260028 от 03.09.2024 г., постановено
по гр.д. № 49/2021 г. по описа на Силистренския окръжен съд.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото
имущество, ЕИК ********* да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Варненския апелативен съд дължимата държавна такса за
въззивното производство в размер на сумата от 568,60 лв. съгл. чл.157, ал. 2 от
ЗОНПИ, вр. с чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото
имущество, ЕИК ********* да заплати на С. Ш. И., с ЕГН ********** и И. А.
И., с ЕГН ********** сумата от 1 500 лв., представляваща сторените във
въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването му на страните и при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9