Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………./…………………….
година,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на 04.06.2019
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ю. БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при участието на секретаря Елка Иванова
разгледа докладваното от съдия Светлана Цанкова
въззивно гражданско дело № 753 по описа за 2019 год. и
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл.258 от ГПК.
Производството
е образувано по въззивна Депозирана от Н.Б.Г. ЕГН ********** Срещу решение
Номер 576/12.02..2019 год постановено по
гр. дело № 2461 по описа за 2018 година. на ВРС, с което се
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н.Б.Г. ЕГН **********, ДЪЛЖИ НА Н. С. П., австралийска гражданка, родена на ***,
паспорт №М8850406, издаден на 19.05.2008г. по Заповед за изпълнение №
8667/23.10.2017г., постановена по ч.гр. дело № 15936/2017г. на ВРС, 31 състав,
сумата от 9 175.14лв. /девет хиляди сто седемдесет и пет лева и 14 ст./,
представляваща сума получена без основание, а именно равностойността на 1992.18
австралийски долара на 22.08.2014г. и на 5000 австралийски долара на
14.09.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда –
20.10.2017 г. до окончателното погасяване на задължението, на основание
чл.415 от ГПК във вр. с чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Н.Б.Г. ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ НА Н. С. П., австралийска гражданка, родена на ***, паспорт
№М8850406, издаден на 19.05.2008г. сумата от 1 075.36лв. /хиляда
седемдесет и пет лева и 36 ст./, представляващи разноски в заповедното
производство, за които е издадена Заповед за изпълнение №
8667/23.10.2017г., постановена по ч.гр. дело № 15936/2017г. на ВРС, 31 състав, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Н.Б.Г. ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ НА Н. С. П., австралийска гражданка, родена на ***,
паспорт №М8850406, издаден на 19.05.2008г. сумата от 1159.28 лв. /хиляда сто петдесет и девет лева
и 28ст./, представляващи разноски в исковото производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Претендира
се отмяната на решението на посочените подробни основания във въззивната жалба ,
включително и относно твърденията :
-
наличие нарушение на съдопроизводствените правила, поради обстоятелството,че
ВРС не е допуснал на ответницата да бъдат зададени въпроси по реда на чл.176 от ГПК, с което е нарушен и основен принцип в гражданския процес - чл.9 от ГПК
-
неправилно не са приети представени по делото писмени доказателства.
-
твърди се, че извършеното плащане в полза на ищацата по делото е осъществено на
валидно правно основание - сключено споразумение от 19.08.2014 год
Претендира
се отмяна на постановеното от ВРС решение и вместо него да се постанови друго,
с което предявения иск следва да се
отхвърли. Претендират се разноски по делото.
Насрещната
страна е представила писмен отговор, в
който изразява становище за неоснователност на депозираната жалба, като се твърди,
че направените доказателствени искания са недопустими.
Съдът,
след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа
необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за
допустима.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената
от ВРС фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в
мотивите на обжалваното решение,които изцяло възприема и препраща към тях на основание
чл.272 от ГПК .
За пълнота
на изложението и в отговор на депозираната въззивна жалба следва да се посочи,
че :
Делото е образувано по иск с правно основание чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД, от
Н. С. П., австралийска гражданка, родена на ***, срещу Н.Б.Г. ЕГН **********,
да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по
Заповед за изпълнение № 8667/23.10.2017г., постановена по ч.гр. дело №
15936/2017г. на ВРС, 31 състав, сумата от 9
175.14лв., представляваща сума получена без основание, а именно
равностойността на 1992.18 австралийски долара на 22.08.2014г. и на 5000
австралийски долара на 14.09.2015г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 20.10.2017 г. до окончателното погасяване на
задължението.
Твърди се, че на
22.08.2014г. Н.П. извършва превод чрез Уестърн Юнион на 1992.18 австралийски
долара с равностойност на 2500 български лева в полза на Н.Б.Г. ,а
На 14.09.2015г. - втори
превод на сумата от 5000 австралийски долара с равностойност на 6675.14
български лева – или общо сумата от 9175.14 лв.
Твърди се, че сумите са преведени без основание, поради което се иска връщането
им.
Сочи се, че е
подадено заявление по чл. 410 от ГПК, като е издадена Заповед за изпълнение
срещу ответника, но същият е възразил в срока по чл. 414 от ГПК, поради което е
предявен и настоящия иск.
В отговора на исковата молба,депозиран от ответника се твърди, че иска е недопустим, в условията на евентуалност -
неоснователен.
Ответникът не оспорва, че е получил сумите,
посочените в исковата молба, не оспорва извършените преводи чрез Western Union,
но оспорва, че същите са без основание. Твърди, че са получени на основание
сключено споразумение от 19.08.2014 г., като съгласно уговорките в
споразумението са преведени суми за закупуването на посочените в същото
споразумение движими вещи. Ответникът е получил преводите от името на
дружеството „Ренесанс недвижими имоти“ ЕООД.
За да се уважи иск по чл.55 от ЗЗД,
ищецът следва да докаже, че е дал в полза на ответника /съответно
ответникът е получил/ исковата сума.
Ответникът от своя страна носи доказателствената тежест да докаже
основанието на вземането си, в случай, че твърди такова.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ищцата е превела на ответника по делото на
датите посочени в исковата молба две
суми - 1992.18 австралийски
долара с равностойност на 2500 български лева и 5000 австралийски долара с
равностойност на 6675.14 български лева
Ответникът по исковата молба е твърдял, че сумите са
преведени въз основа на съществуващо облигационно
задължение по споразумение от 19.08.2014 г..
Настоящият въззивен състав изцяло споделя изводите на
ВРС, че по делото не са представени
доказателства установяващи
договорености между физическите лица- н.П. и Н.Б.Г.,между които е извършен
превода на посочените по горе суми.
Кореспонденция, споразумение и т.н. между юридически
лица, не са доказателства, от които може да се направи извод,че сумите
преведени от ищцата като физическо лице на ответника в качеството му на физическо
лице произтичат от договореностите между юридическите лица.
Във всички приложени по делото доказателства,свързани с
превода на сумите е посочено, че действията са извършени от изпращач и
получател от физическите лица, а не от
физически лица като представители
на юридически лица, още по малко на тези
юридически лица за които ответникът твърди,че са в договорни отношения-
ищцата и трето за делото юридическо лице - „Ренесанс недвижими имоти“ ЕООД. Дори и да са съществували договорености между „Ренесанс недвижими имоти“
ЕООД, настоящият въззивен
състав не ги обсъжда, поради обстоятелството че тези договорености са без значение за правния спор, тъй като / както правилно е посочил и ВРС / не могат да
докажат твърдението на ответника, че са
основанието на което е получил паричните преводи като физическо лице..
Не са представени по делото доказателства за наличие на
правно основание за получаване на сумите от Н.Б.Г. в качеството му на физическо
лице, поради което и настоящият въззивен състав приема,че е
останало недоказано по делото твърдението на ответника, че е налице основание
за извършването на процесните преводи от Н. С. П. в негова полза .
Поради това съдът възприема извода
на ВРС, че същите са извършени без правно
основание и сумите подлежат на връщане, на основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД.
Неоснователно е твърдението на въззивника,че е налице
разминаване между изложените обстоятелства в заявлението за издаване на заповед
и предявеният по делото пред ВРС правен спор.
В обобщение обжалваното решение е
правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на
правния спор пред настоящата инстанция, на въззиваемата страна следва да се
присъдят направените по делото разноски в размер на 1400 лв. Настоящият въззивен
състав счита,че не са налице основания за намаляване на адв.възнаграждение на
процесуалния представител на въззиваемата страна с оглед извършените
процесуални действия от процесуалния представител- изготвяне на отговор,
явяване в съдебно заседание и с оглед размера на исковата сума.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 576/12.02..2019
год постановено по гр. дело № 2461 по описа за 2018 година на ВРС
ОСЪЖДА
Н.Б.Г. ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ НА Н. С. П.,
австралийска гражданка, родена на ***, паспорт №М8850406, издаден на
19.05.2008г. с адрес:Лиза Клоуз 3, Mopoбол QLD, Австралия 4870 със съдебен
адрес:***, сумата от 1400 / хиляда и четиристотин / лева представляващи
разноски във въззивното производство, на основание чл.78 от ГПК
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок
от съобщаването му на страните .
Председател: Членове:1. 2.