Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….........…………...2021
г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско
отделение, IVa състав, в закрито съдебно заседание, проведено на осми февруари
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАЯ НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КОНСТАНТИН
мл.
с. И.Д.
при
секретар: НИНА ИВАНОВА,
като разгледа докладвано от младши съдия Д.
въззивно гражданско дело №
1439 по описа на съда за 2020
год.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на Глава двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба с вх. 30604/25.04.2019 г. на РС -
Варна, от Р.Ж.П., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Д.М. - САК,
срещу Решение № 1406/05.04.2019 г. по гр. д. № 2046/2017/2018 г. по описа на РС
- Варна, XLVI състав, в частта, с
която са уважени предявените от ищеца А. против ответника Р.Ж.П. кумулативно
обективно съединени осъдителни искове по чл. 45 ал. 1 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите, както следва:
- сумата от 4000,00 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания, психически стрес,
вследствие на причинени му телесни увреждания от нанесен побой на 29.07.2014
г., при ексцес, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба –
12.02.2018 г., до окончателното изплащане на задължението;
- сумата от 235,57 лева, представляваща мораторно обезщетение за забава, начислено върху главницата от 4000,00 лева,
считано от датата на влошаване
здравословното състояние на ищеца - 15.07.2017 г., до 11.02.2018 г.;
- сумата от 8827,06 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпяна загуба, изразяващи
се в направени разходи за лечение, медикаменти, пътни и хотелски услуги по
повод предприето лечение, вследствие на причинени телесни увреждания от нанесен
му от ответника побой на 29.07.2014 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба - 12.02.2018
г., до окончателното изплащане на
задължението.
В жалбата се
поддържа, че решението в обжалваните части е неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон и процесуалните правила и необосновано. Сочи се, че изводът на
първоинстанционния съд, че са налице неимуществени вреди, за които следва да
бъде присъдено обезщетение, е в противоречие с приобщените по делото
доказателства. Твърди се, че влошаването
на емоционалното състояние на въззиваемия е започнало след установяване на
необходимостта от операция и следователно е било налице към момента на
приключване на съдебното дирене по предходното дело № 1117/2016 г. по описа на
ОС – Варна, по което в полза на ищеца вече е заплатено обезщетение. Изтъква се,
че липсва причинно-следствена връзка между извършеното деяние и влошеното
емоционално състояние на ищеца, тъй като здравословното състояние на същия се е
влошило вследствие на непредприемане на своевременни медицински действия –
късна операционна намеса, несериозно отношение към здравето – лошо контролирано
артериално налягане, тютюнопушене, както и на други заболявания – артроза и
асептична некроза. Счита за недоказано, че разходите за лечение, претендирани
от ищеца, са действително сторени от последния. В условията на евентуалност,
навежда доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.
Претендира се отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на ново,
с което исковете да бъдат отхвърлен
В законоустановения срок
е постъпил отговор от въззиваемия , чрез адвокат С.Н. – ВАК, в който се
поддържа, че решението в обжалваните части е
законосъобразно и правилно. Изтъква се, че в отговорите на вещите лица
по допуснатата СМЕ, дадени в съдебно заседание, е посочено, че операцията от
декември 2017 г. няма лекуващо, а стабилизиращо действие по отношение на
гръбначните прешлени, и не може да бъде определено дали по-ранното ѝ
осъществяване би довело до различен резултат. Сочи се, че е налице
непосредствена причинно-следствена връзка между деянието и влошаването на
психичното състояние на ищеца. Настоява се за потвърждаване на
първоинстанционното решение в обжалваните част Претендират се разноск
В законоустановения срок
е подадена насрещна въззивна жалба № 47593/28.06.2019 от А., ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез адвокат С.Н. – ВАК, в която е застъпено становище за
неправилност и необоснованост на Решение № 1406/05.04.2019 г. по гр. д. №
2046/2017/2018 г. по описа на РС - Варна, XLVI
състав, в частта, с
която е отхвърлен искът за сумата над 4000,00 лева, претендирана като
обезщетение за нанесени неимуществени вреди, понесени от ищеца след 15.07.2017
г., изразяващи се в болки и страдания във връзка с влошаване на здравословното
му състояние. Твърди се, че първоинстанционният съд не е съобразил, че
влошаването на здравословното състояние е установено при последвало
освидетелстване, обективирано в Експертно решение № 1606/18.04.2018, с което на
ищеца е определена 92 % загуба на работоспособността. Сочи се, че до операцията
през месец декември 2017 г. ищецът е бил работоспособен. След извършената
операционна намеса не е настъпило подобрение. Изтъква се още, че психичното
състояние на ищеца се влошило след месец
декември 2016 г. в пряка причинно-следствена връзка с инцидента на 29.04.2014
г., който се явява повратна точка в живота на същия. Настоява се за отмяна на
атакувания съдебен акт в обжалваната част и постановяането на нов, с който
предявеният иск да бъде уважен изцяло до претендирания размер от 10 000,00
лева, както и присъждане на разноск
В съдебно заседание
въззивникът Р.Ж.П., редовно призован, не се явява, не се представлява.
В съдебно заседание
въззиваемият А., редовно призован, явява се лично, представлява се от адв. С.Н..
За да се
произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производството е
образувано по подадена искова молба от А., ЕГН **********, с адрес: ***, против Р.Ж.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
9170,49 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на
претърпяна загуба, изразяващи се в направени разходи за лечение, медикаменти,
пътни и хотелски услуги по повод предприето лечение вследствие причинени
телесни увреждания при нанесен му от ответника побой на 29.07.2014 г.; сумата
от 10 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди -
болки, страдания, психически стрес, вследствие причинени телесни увреждания от
нанесен му побой от ответника на 29.07.2014 г., при твърдения за ексцес; сумата
от 590,07 лева – представляваща мораторно обезщетение върху главницата от
10 000,00 лева за периода от датата на влошаване на здравословното
състояние на ищеца - 15.07.2017 г. до 11.02.2018 г., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на задълженията.
В
исковата молба се твърди, че в резултат на нанесен му на 29.07.2014 г. побой от
ответника, на ищеца са били причинени телесни увреждания - кръвонасядания в
областта на челото, областта на двете скули, дясното рамо, долната челюст,
дясната половинка на брадата, счупване на носните кости, травматичен оток и
ивицесто кръвонасядане в областта на темето и областта на лявото рамо, контузия
на лява раменна става и контузия на пояса, както и счупване на първи поясен
прешлен, довело до трайно затрудняване на движението на снагата. За извършеното
деяние ответникът е бил признат за виновен с влязла в сила присъда № 14 от
27.11.2015 г. по НОХД № 85/2015 г. на Сливенския военен съд.
Вследствие
на получените увреждания се наложило ищецът да предприеме лечение, да направи
разходи за медикаменти, както и разходи за пътуване и настаняване.
Излага
се, че с влязло в сила Решение по гр. д. № 1117/2016 г. на ОС –Варна, на ищеца
е присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки, страдания,
психически стрес, вследствие причинените му телесни увреждания. Твърди се, че
след приключване на съдебното дирене по делото, през м. юли 2017 г. е настъпило
влошаване на здравословното му състояние, изразяващо се в трайно затруднение на
движението на краката, затруднения при навеждането и изправянето на тялото,
затруднено вертикализиране, неврологично коренчев дефицит, силни болки в
поясно-кръстната област и слабините, мускулна слабост, разстройство на
личността и поведението. Установена е болест на Чандлър в дясната тазобедрена
става, асептична идиопатична остаеонекроза на главата на дясната тазобедрена
кост. Сочи се, че след преглед през м. април, ищецът е насочен за ново
оперативно лечение. В резултат на настъпилите увреждания е освидетелстван с експертно решение от
18.04.2018 г. на ТЕЛК при МБАЛ "Св. Марина" ЕАД, гр. Варна, като му е
определена трайна неработоспособност от 92 %. Излага доводи за наличието на
причинно-следствена връзка между претърпените вреди и противоправното деяние на
ответника. Настоява за уважаване на предявената претенция.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от Р.Ж.П., чрез
адв. Д.М. – САК, с който настоява за отхвърляне на исковата претенция. Сочи, че
липсва причинно-следствена връзка между претърпените вреди и поведението на
ответника. Оспорва след датата на приключване на съдебното дирене по гр. д. №
1117/2016 г. на ВОС да е настъпило влошаване в здравословното състояние на ищеца.
Твърди, че част от заболяванията (конкретно остеопороза) ищецът е имал преди
инцидента. Оспорва посочените медикаменти, за които са направени разходи, да са
използвани за лечението на ищеца. Прави възражение за съпричиняване на вредите
от страна на ищеца, поради неполагане на подходящи и достатъчни усилия за
възстановяване на последния. В евентуалност оспорва размера на претендираното
обезщетение.
Настоящият
съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Не е
спорно, а и от материалите по делото се установява, че на 29.07.2014 г. Р.П.
при нанесен побой е причинил телесни увреждания на , изразяващи се в
кръвонасядания в областта на челото, областта на двете скули, дясното рамо, на
долната челюст, дясната половинка на брадата, счупване на носните кости,
травматичен оток и ивицесто кръвонасядане в областта на темето и областта на
лявото рамо, контузия на лява раменна става и контузия на пояса, както и счупване
на първи поясен прешлен, довело до трайно затрудняване на движението на
снагата.
С
решение по гр. д. № 1117/2016 г. на ОС - Варна, частично отменено с Решение №
104/06.07.2017 г. по в. гр. д. № 253/2017 г. по описа на Апелативен съд –
Варна, ответникът е осъден да заплати на
ищеца обезщетение за неимуществени вреди от деянието в размер на 20 000,00
лева.
Видно
от Протокол от открито съдебно засение по в. гр. д. № 253/ 2017 г. по описа на
Апелативен съд - Варна, заседанието, в което е приключило съдебното дирене пред
въззивната инстанция, е проведено на 21.06.2017 г.
От
изготвената и приета по гр. д. № 1117/2016 г., по описа на ОС – Варна,
съдебно-медицинска експертиза се установява, че се налага хоспитализация и
провеждане на оперативно лечение по отношение на счупване на 1-ви поясен
прешлен. Констатирано е, че лечението на травмата не е приключило и същото ще
прoдължи и в бъдеще. Посочено е, че несъмнено при едно такова тежко травматично
увреждане, каквото е счупването на първи
поясен прешлен, са налице затруднения в предвижванията, затруднения в
извършване на ежедневни нужди за един продължителен период от време, като в
конкретния случай се налага и извършване на оперативно лечение за стабилизация
на гръбначния стълб.
Видно
от Заповед № 95/17.07.2017 г., трудовият договор на на длъжност ел. техник в „Брадърс Билгинг“ ООД
е прекратен на основание чл. 325, ал.1, т. 1 от КТ, считано от горепосочената
дата.
Видно
от амбулаторни листи № 002453/30.08.2017 г. и № 00076/ 31.08.2017 г., на е поставена основна диагноза: МКБ Т 911 -
последици от счупване на гръбначния стълб; придружаващи заболявания и
усложнения: увреждания на лумбосакралните коренчета, некласифицирани другаде,
последици от мозъчен инфаркт, хипертонично сърце без (застойна) сърдечна
недостатъчност.
Видно
от Епикриза, издадена от МБАЛ "Св. Анна - гр. Варна" АД, е приет за лечение на 12.09.2017 г. с
диагноза: увреждане на междупрешленните дискове в поясния отдел на гръбначния
стълб с радикулопатия. Посочена е дата на изписване 18.08.2017 г.
Видно
от амбулаторни листи № 000406/03.10.2017 г. и № 000407/ 03.10.2017 г., на е поставена основна диагноза: МКБ I 119 -
хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност; придружаващи
заболявания: други видове стенокард
От
Етапна епикриза от 03.10.2017 г., издадена от МЦ „Медикал Лайф“ ЕООД, се
установява, че на е поставена диагноза:
други видове стенокардии, последици от други неуточнени мозъчносъдови болести,
хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност. Отразена е следната
терапия: Бизогамма 5мг 2х1 т., Туинста 80 5мг х 1 т. вечер, Розувистат 20 мг х
1 т. вечер, Аспирин протект 100мг х 1 т. вечер, Тертензиф СР 1,5 мг х 1 т.
сутрин; показан за планова селективна
коронарна ангиография.
Видно от амбулаторен лист № 000593/04.10.2017 г., е диагностициран със заболяване: мозъчен инфаркт; придружаващи заболявания и усложнения: увреждания на междупрешленните дискове .
Видно
от Амбулаторен лист № 000170/05.10.2017 г.,
на И. е поставена основна
диагноза: МКБ М 511 - увреждане на междупрешлените дискове; обективно
състояние: болка, оток и ограничени движения в лумбалния отдел на гръбначния
стълб.
Видно
от Амбулаторен лист № 000601/10.10.2017 г., на е поставена основна диагноза: МКБ М 511 -
увреждане на междупрешлените дискове; обективно състояние: палпаторна болка
върху пр. спинози в областта на лумбални прешлени, изразен паравертебрален
мускулен спазъм в лумбален дял на гръбначния стълб, ограничена и болезнена
латерофлексия, походка нарушена, движи се без помощно средство.
Видно
от Амбулаторен лист № 000185/20.10.2017 г.,
на И. е поставена основна
диагноза: МКБ М 511 - увреждане на междупрешлените дискове; обективно
състояние: болка, оток и ограничени движения в лумбалния отдел на гръбначния
стълб. Препоръчва се физиотерапия.
Видно
от Амбулаторен лист № 000075/11.10.2017 г.,
на И. е поставена основна
диагноза: МКБ М I 633 -
мозъчен инфаркт; придружаващи заболявания: първична коксартроза двустранна,
увреждане на междупрешлените дискове. Издаден талон за подготовка за ТЕЛК.
Видно
от Амбулаторен лист № 000785/25.10.2017 г., на е поставена основна диагноза: МКБ М 511 -
увреждане на междупрешлените дискове; обективно състояние: палпаторна болка върху
пр. спинози в областта на лумбални прешлени, изразен паравертебрален мускулен
спазъм в лумбален дял на гръбначния стълб. Ограничена и болезнена
латерофлексия. Походка нарушена, движи се без помощно средство; оценка: без
промяна.
Видно
от Епикриза № 1171, издадена от УМБАЛ "Св. Анна " АД – София, клиника
по неврохерургия, е приет за оперативно
лечение на 04.12.2017 г. с диагноза: фрактура копресива корпорис вертебре- L1; изписан
е на 11.12.2017 г.
Видно
от Фактура № **********/05.12.2017 г., издадена от УМБАЛ "Св. Анна“ АД –
София, е заплатил по банков път сумата
от 8200 лева с вкл. ДДС за медицинско изделие № 043002.
На
л. 23-24 и л. 49-56 са представени копия от фискални бонове за лекарства и
консуматив
Видно
от приложен по делото фискален бон /л. 56/, са заплатени разходи за настаняване
в хотел „Едона“, гр. София на 4.12.2017 г. в размер на 90,00 лева. Приложен е
още билет за пътуване на стойност 1, 60 лева.
Видно
от Експертно решение № 1606/18.04.2018 г., първи състав на ТЕЛК към МБАЛ „Св.
Марина“ – Варна, на е определена оценка
на работоспособността 92 % т.н.р. без чужда помощ, въз основа на диагнозите:
асептична идеопатична остеонекроза на главата на дясна ТБС, транспедикуларна
метална стабилизация на Тх11-12-Л2-3 след фрактура на Л1 вертебрален.
От
Етапна епикриза от 02.10.2018 г., издадена от „АИППМП – Д-р С.С.“ ЕООД – с.
Аврен, се установява, че на е поставена
диагноза: М16.9 - коксартроза неуточнена, М51.1 - увреждане на междупрешленните
дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия.
Отразено е обективно състояние: увредено общо състояние; анталгична походка;
придвижва се трудно с помощни средства; изразен вертебрален синдром в поясната
област; ограничена инклинация встран
От
заключението на съдебно-медицинска експертиза вх. № 73712/09.11.2018 г.,
изготвена от вещото лице д-р Д.Д., се установява, че към настоящия момент не се
установяват данни за усложняване на състоянието във връзка с травмата, не са налице
болки във връзка с претърпените от травматични увреждания през 2014 г.
Установената идиопатична асептична некроза на главата на бедрената кост не е в
причинно-следствена връзка с цитираните увреждания, същата води до ограничаване
на движенията на ищеца, налага ползване на помощни средства и употреба на
обезболяващи средства. Посочено е, че направените разходи за лекарства, с
изключение на Розувестат, Тайлол хот, Туинста, Корега партс, Валтензин,
Бромхексин, Росукард, Бизогама, Зинат и Сопрал, са във връзка с процесната
травма на гръбначния стълб; същите са адекватни и съобразени с правилата на
добрата медицинска практика. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че през
2014 г. е получена травмата, установено е счупването, но до 2017 г. не е
извършено оперативно лечение. Получената травма е довела до обективните
оплаквания - обективирано като болков синдром, отразено като диагноза
„увреждане на коренчетата“. Сочи, че същите са съществували и са взети предвид
по гр. д. № 1117/2016 г. на ВОС, излага още, че необходимостта от оперативно
лечение е съобразена по цитираното дело. Уточнява, че тези увреждания са
съществували от момента на травмата на гръбначния стълб до момента на
провеждане на оперативно лечение. Обяснява, че при падането и удара върху
прилежащата настилка, както и при внезапното сгъване на гръбнака и поясния
отдел, се е получило счупването.
От
заключението на повторната комисийна съдебно-медицинска експертиза вх. №
9481/07.02.2019 г., изготвена от вещото лице проф. д-р Д.Р.и вещото лице д-р М.П., се установява, че
при ищеца има умерено влошаване на здравето в клиничната изява на
съществуващите преди 2016 г. соматични (телесни) заболявания: хипертонична
болест, дислипидемия и радикулопатия. Посочено е, че няма данни за усложняване
на състоянието му във връзка с травмата от 29.7.14 г. Новото заболяване от
12.09.2017 г. е дясностранна коксартроза и асептична некроза на дясна ТБС.
Уточнено е, че тези състояния имат различна от травматичната причина и не са свързани
с уврежданията от месец юли 2014 г. Посочено е, че вещите лица приемат, че
останалите соматични заболявания следват естествения си ход на влошаване при
недостатъчно сериозно отношение към здравето от страна на пациента – лошо
контролирано артериално налягане, както и продължаващо тютюнопушене.
Установената дясностранна коксартроза и асептичната некроза на дясна ТБС
(болест на Чандлър) не е свързана с травмата от месец юли 2014 г. Посочено е ,
че последната е причина за промяна в цялостната архитектоника на гръбначния
стълб и за болковия синдром, за който ищеца съобщава. Уточнено е, че разходите,
с изключение на тези за Розувистат, Тайлол хот, Туинста, Корега партс,
Валтензин, Бромхексин, Росукард, Бизогама, Зинат и Сопрал, са във връзка с
болките в областта на гръбначния стълб. Посочено е, че предприетото оперативно
лечение е адекватно и във връзка със стабилизиране на гръбначния стълб, като
след интервенцията ищецът няма оплаквания. Оплакванията, които се появяват
впоследствие, се дължат на другите две ставни заболявания - артроза и асептична
некроза, но те нямат връзка с инцидента от 2014 г. В съдебно заседание е уточнено, че
операцията, извършена през 2017 г., е поради счупване на среднопоясен прешлен
през 2014 г., като е от значение, че операцията е извършена късно. Посочено е,
че разходите за операцията са такива,
каквито са посочени от лечебното заведение, и респективно са във връзка с
направената операция. Уточнено е, че това е стабилизираща операция на гръбначните
прешлени, за да не продължават да се променят дегенеративно.
От
заключението по първоначалната съдебно-психиатрична експертиза вх. №
74443/13.11.2018 г., изготвена от вещото лице д-р Т.А., се установява, че
предвид поставената при освидетелстването в края на 2016 г. (11.11.2016 г.)
диагноза: Депресивен епизод - лек F32.0 МКБ 10, е налице промяна в психичното
състояние на ищеца след месец декември 2016 г. в насока задълбочване на
депресивната симптоматика и установяване на трайна тревожна компонента.
Симптомите не са преодолени и след прекараните физически неблагополучия и
инвалидизация са се задълбочил Състоянието към момента отговаря на критериите
за диагноза: МКВ 10 F32.1 - депресивен епизод - умерено тежък,
тревожно-депресивен синдром, с протрахиран ход. В съдебно заседание вещото лице
излага, че болките, които ищецът търпи, дават отражение на психологичното
състояние, то е променено съществено от датата на инцидента, като особено е
дала отражение инвалидизацията. Влошаването е започнало след установяване на
необходимостта от операция на гръбначния стълб. Това е довело до промяна в
настроенията, притеснение, тревожност относно бъдещото физическо състояние, и
дали ще може сам да се обслужва. Самата операция също се е оказала фактор на
стрес, както и ограниченията в движенията, промените в тазобедрената става,
осъзнаването, че травмата е причинила вредите и инвалидизацията, която няма да
отмине, а ще продължи във времето. Уточнено е, че следващото депресивно
състояние е в пряка връзка с последствията от побоя. Няма данни да е посещавал
специалист във връзка с депресивните епизод Вещото лице излага, че ако
останалите здравословни проблеми бъдат отстранени по медицински път, ще настъпи
подобрение и в неговото психологично състояние.
От
заключението по Комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза вх. №
6154/25.01.2019 г., изготвено от вещо лице д-р Р.Б. и вещото лице Ц.С., се
установява, че след месец декември 2016 г. психичното състояние на ищеца се
влошава в смисъл на задълбочаваща се дистимия и тревожност, соматизация на
оплакванията, свръхценните мисли за неизлечимост и безперспективност, както и
виновностните изживявания, свързани и произтичащи от инвалидизацията. Посочено
е, че през месец декември 2016 г. психичното състояние на ишеца е преценено
като депресивен епизод - лек, по МКБ 10. През ноември 2018 г. и към настоящия
момент депресивните симптоми са се задълбочили, депресивните мисли са се
обогатили на фона на масивна соматизация и тревожност, като всичко това е в
непосредствена връзка с претърпяната хронична болка, оперативна намеса и в
крайна сметка инвалидизация. От лек, към настостоящия момент депресивният
епизод е вече от по-тежката степен в класификацията – с умерено тежък със
соматични симптоми, тревожно депресивен синдром с протрахиран ход, протрахирано
протичане. В съдебно заседание вещите лица поясняват, че заболяването
коксартроза няма връзка с психологичните проблеми на ищеца като тежка
психическа травма. Излагат, че в представите на ищеца това, което се е случило,
е повратна точка в живота му. Сочат, че това са неговите субективни усещания,
като неговата основана тема е неработоспособността му и това, че вече не може
да участва активно в живота и да извършва професионалните си дейности, както и
да контактува пълноценно с хората. Установяват се засилени депресивни
компоненти и в комбинация с това, че вече не може да бъде пълноценен, се
влошава и състоянието му. Излагат, че сегашното по-тежко състояние се дължи на
това, че оперативното лечение не е оправдало неговите очаквания и той е станал
по-зависим от околните; това е в резултат, че не може да работи, че не може да
бъде такъв, какъвто е бил досега. Неговото психично състояние е влошено след
нанесената травма. За ищеца всичко е започнало и върви от момента, в който е
приключил активния си трудов и социален живот. Всички показатели сочат
засилване на стойностите на депресивната симптоматика. Излагат, че няма данни
ищецът да е търсил специализирана помощ.
Съдът е допуснал събиране на гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетеля И.П.И.– съпруга на ищеца,
чиито показания съдът цени при условията на чл.172 от ГПК, като взема предвид
възможната заинтересованост от изхода на спора. От тях се установява, че след
инцидента през 2014 г. до лятото на 2017 г., макар и на обезболяващи, работел и носел добри доходи вкъщ През лятото
на 2017 г. здравословното състояние на ищеца се влошило. Започнали болки в
кръста, влачел си крака, не можел нито да се наведе, нито да се изправ Имал
нужда от съдействие дори за да се изкъпе или да си обуе чорапите. Тогава ищецът
решил да се посъветва с д-р Д., последният
обяснил последниците, ако не се извърши операция, при което ищецът се
изплашил много и така стигнали до решение за извършване на медицинската
интервенция. Сочи, че е било ясно, че трябвало да се направи операция, тъй като
такава им била препоръчана още след като станал инцидентът, но тогава нямали
пари, а и ищецът по това време не бил толкова зле – излизал сам, справял се сам
с битовите си нужд Парите за операцията – 8200 лева, взели назаем от приятеля
на дъщеря си,. Нямало как да вземат заем от него по-рано, тъй като той едва от
година работел в Англия. Излага, че за операцията Р. се върнал специално и
придружил до София. Двамата пътували със
самолет, защото не можел да стои седнал
дълго време. Нощували на хотел в София. Разходите извън операцията били около
1000 лева. В болницата престоял около
седмица след операцията. Изтъква, че лекарите не са им казали колко е
възстановителният период в подобни случаи, както и не са им казвали, че са
закъснели с операцията; никой не е казвал на свидетелката, че ако операцията е
била направена по-рано, положението е
щяло да бъде друго. Излага, че след операцията имало подобрения, не си влачел вече крака, стъпвал на десния си
крак, пак имал болки, но с помощни средства можел да се придвижва след като
свидетелката го вдигала от леглото. Сочи, че и към настоящия момент съпругът й
имал болки, ползвал много болкоуспокояващи и помощни средства. Излага, че от
лятото на миналата година не бил добре
психически - ставал през нощта, притеснявал се, че само тя работи, мислел, че
ще се подобри и ще започне работа, но се отчаял много, че нищо няма да стане.
Не излизал навън и не контактувал с хора, не се срещал с приятели, не ходел на
разходки, защото не можел да стои нито прав, нито седнал дълго време. Преди
операцията го съкратили, защото не можел да работи по професията си - като ел.
техник полагал кабели, качвал се на коопераци Не си търсел друга работа, защото
не можел да работ Твърди, че през последната година само тя пазарувала, а ако
се налагало да носят нещо, викали съсед. Излага, че съпругът й има шофьорска
книжка и управлява автомобил. Сочи, че през 2013 г. получил микроинсулт.
От
показанията на св. Й.Д.- съседка на , се установява, че здравословното
състояние на ищеца през 2014 г. не е
било добро. Сочи, че същият работел, но миналото лято здравословното му
състояние се влошило - не можел да стъпва на единия си крак, влачел го, не
можел да става без чужда помощ, съпругата му го обслужвала. Свидетелката
излага, че ищецът много пъти й се обаждал през седмицата да отиде да му помогне
да стане. Сочи, че не работи повече от
година. Излага, че през лятото на 2017
г. здравословното му състояние много се влошило и ищецът решил, че трябва да
събере средства и да се оперира, като интервенция била извършена същата година.
След операцията вече можел да стъпва, не влачел крака си, но походката му била
особена; без помощни средства не можел да се движ Сочи, че бил много отчаян, че няма да се оправи, бил
сринат психическ В поведението му имало промяна, бил много отчаян, че няма да
може да работ Сочи, че напуснал работа отдавна и се притеснявал, че няма да
може да помага на семейството с Излага, че не е в състояние да върши дори
дребни неща, не може да води социален живот. Навън излизал само с помощта на
колата си или, евентуално, инвалидна количка или подлакътниц Излага, че ищецът
е разчитал, че ще се възстанови и ще може да работ Сочи, че знае, че за
извършената операция са му помогнали финансово, тъй като ищецът нямал такава
възможност, но не знае кой е помогнал. Знае, че е пушил преди; виждала го е да пуши седнал на
стол на терасата. Сочи, че ищецът за всичко изключително разчитал на съпругата
си - тя работела, ходела да пазари, вършела всичко у дома, помагала му да се
къпе.
От
показанията на св. Т.П.- майка на ответника Р.П., чиито показания съдът цени
при условията на чл.172 от ГПК, като взема предвид възможната заинтересованост
от изхода на спора, се установява, че с ищеца са съседи от много години, живеят един срещу
друг. Сочи, че последният се е оплаквал от здравословни проблеми, болки в
кръста, че не може да ходи и не може да работи, още преди инцидента през 2014
г.; казвал, че не може да вдига тежко, тъй като имал пукнат прешлен. От месец
декември 2016 г. все се оплаквал, ходел с бастун, но непрекъснато бил в
движение. През есента на 2017 г. го видяла да носи торби с цимент, виждала
го е по същото време да изнася и внася стълба. Сочи, че ищецът непрекъснато
прави ремонт Виждала го е да изнася големи кашони, това било, когато бил още
без патерица, може би през лятото на 2017 г.; преди около месец-два го видяла
да носи туби с минерална вода по 10 литра, като в едната му ръка бил бастунът,
а в другата носел тубата. Сочи, че и миналата, и тази година виждала ищеца да
излиза всеки ден – излизал сутрин, следобед се връщал, после пак излизал.
Излага,
че не знае дали ищецът работ Сочи, че не
й е известно да е претърпял операция; не знае дали социалните му контакти са
прекратен При него не идвали гост Знае, че пуши - виждала го е да пуши седнал, подпрян на
терасата, на прозореца. За ден го виждала 10 пъти за по 10 минути; не са
разговаряли от 2 годин Сочи, че ищецът използва бастун от 2017 г., може би
пролетта, като преди това не е ползвал такъв.
От
показанията на св. М.Г.- живееща с ответника Р.П. на семейни начала, чиито
показания съдът цени при условията на чл.172 от ГПК, като взема предвид
възможната заинтересованост от изхода на спора, се установява, че същата има
преки впечатления от състоянието на ищеца от близо една година, откогато живее
заедно с ответника. Излага, че от по-малко от година ищецът се привижва с
помощни средства, като преди това ходел нормално. Свидетелката излага, че през
пролетта и лятото на 2018 г. е виждала да пренася кашони, да внася стълба в колата
си, да подмазва вън с мистрията, да пренася кофа с цимент, през 2017 г. го е
виждала да носи бутилки с минерална вода, да пренася работни куфари и кабели,
да прави ремонт на апартамента с Сочи, че е виждала само и единствено съседа им
да ходи в дома на , не е виждала да влизат майстор Виждала е ищеца да пуши на
терасата, облегнат на перваза. Излага, че не го е виждала отчаян; не знае дали
той работ След операцията започнал да
ходи с помощни средства.
Пред
настоящата инстанция са представени амбулаторни листи № 000666/19.09.2019 г., №
000694/15.10.2019 г., № 000077/05.02.2020 г., № 000410/28.04.2020 г., №
000557/09.06.2020 г., от които е видно, че на е поставена основна диагноза: МКБ L 400 – псориазис вулгарис.
Видно
от Експертно Решение № 1383/25.05.2020 г., втори състав на ТЕЛК към МБАЛ „Св.
Анна“ – Варна, на е определена оценка на
работоспособността 100 % т.н.р. без чужда помощ, въз основа на диагнозите:
асептична некроза на глава на дясна ТБС, счупване Л1 транспедикуларна
стабилизация . ХБ 2 СТ. Умерена СТ. СМФ. ИМИ В БЛМСА. Дискова болест. Бължинг
Л1-Л2, Л2-Л3, протрузии, псориазис вулгарис.
От
заключението по допуснатата пред настоящата инстанция съдебно-медицинска
експертиза вх. № 261196/29.01.2021 г., изготвена от доц. д-р С.П., се
установява, че по отношение на стреса, като отключващ или утежняващ протичането
фактор при заболяване псориазис вулгарис, е трудно установяването на явна и
причинно-следствена връзка. Няма лабораторно изследване - хистопатологично или
имунохистохимично, което обективно да определи дали при конкретен болен
заболяването е отключено от стрес или не. Посочено е, че независимо от това,
голяма част от болните споделят за преживян стресов момент в рамките на година
преди заболяването. Сочи се, че травмата, като фактор индуциращ проявата на
псориатични плаки, е известна и описана като т.н. феномен на Кьобнер. Излага се
още, че описаните в предявената изследвана документация промени по кожата са с
характерна за псориазиса локализация и са наблюдавани години след 2014 г., като
същите нямат морфологията на Кьобнер феномен.
С
оглед на така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Въззивната
жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в срок, изхождат от легитимирани
страни и са насочени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се
явяват процесуално допустим
Съгласно
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Фактическият състав на непозволеното увреждане по
горецитирания законов текст включва следните предпоставки: деяние,
противоправност на деянието, вина на дееца, вреда, причинна връзка между
вредата и виновното противоправно деяние.
Съгласно
чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Според трайно формираната съдебната практика, влязлата в сила присъда
относно размера на причинените вреди формира сила на пресъдено нещо и е
задължителна за гражданския съд само когато размерът на вредите е елемент от
фактическия състав на престъплението. Когато деянието не обхваща във
фактическия си състав размера на щетата, приетото в присъдата не е задължително.
Констатации за други факти, които не са елемент от престъпния състав, не се
ползват със силата на пресъдено нещо и нямат обвързваща сила. При спор,
страните в гражданския процес могат да установят вида и обема на щетата с
допустимите доказателства /Решение № 135/13.10.14 г. по т.д. № 3945/13 г. на
ВКС/. В конкретния случай, съставът на престъплението по чл.130, ал. 1 и чл.
129, ал. 2 НК, за което е осъден ответникът, не съдържат като елемент
имуществени вреди, т.е при възникнал
между страните спор, същите могат да установяват настъпили имуществени
вреди и техния размер с всички допустими доказателствени средства.
При
цялостния анализ на събраните по делото доказателства, съдът констатира, че при
нанесения от отвеника побой на 29.07.2014 г.
е причинено травматично увреждане - счупване на 1-ви поясен прешлен на
ищеца . Безпротиворечиво от доказатествения материал се установи, че
извършената оперативна намеса е предприета въз основа на горепосочената травма.
Извършването на разходите за същата, както и за медикаменти, пътни и хотелски
услуги по повод предприетото лечение, се установява от представените фактури и
фискални бонове. Връзката на направените разходи с лечението на конкретните
увреждания се установява от заключението на вещите лица д-р Д.Д., проф.
д-р Д.Р.и д-р М.П. и от изложеното от
тях в проведените съдебни заседания. Съдът счита, че предявеният иск за
обезщетяване на имуществените вреди е доказан по основание за всички разходи,
свързани с лечението на травматичното увреждане и извършването на медицинската
интервенция. По размер имуществените вреди се установяват от представените
писмени доказателства, представляващи фактури и фискални бонове, издадени през
периода от 04.08.2014 г. до 12.12.2017 г. за заплащане на медицински изделия и
лекарства, транспортни разходи до гр.
София и настаняване.
От
приетите по делото заключения на СМЕ от и повторна СМЕ, които съдът кредитира
като компетентно изготвени, се установява, че разходите за лекарства, с изключение
на Розувестат, Тайлол хот, Туинста, Корега партс, Валтензин, Бромхексин,
Росукард, Бизогама, Зинат и Сопрал са във връзка с травмата на гръбначния
стълб.
Предявеният
иск за заплащане на имуществени вреди следва да бъде уважен за следните
претендирани суми: 8200,00 лева съобразно Фактура № ********** от 05.12.2017 г.
(л. 58), издадена от УМБАЛ „Св. Анна“ АД – София, за 043002 медицинско изделие;
90,00 лева за настаняване в хотел „Едона“ –
гр. София, съобразно фискален бон от дата 04.12.2017 г. (л. 56); 1,50
лева за градски транспорт, съобразно билет на „Метрополитен“ ЕАД – София (л.
56); 535,56 лева - разходи за медикаменти и консумативи, съобразно фискални
бонове (л. 29-30 и 49-56), или общо за 8827,06 лева.
Другият
основен спорен въпрос по делото е дали претендираните от ищеца в настоящото
производство неимуществени вреди, претърпени от него в резултат на влошаване на
здравословното му състояние, са били предвидени и съобразени при разглеждане на
спора за присъждане на първоначалното обезщетение от настъпилите увреждания. За
да бъде ангажирана отговорността на ответника, на изследване подлежи дали са
налице претърпени вторично проявили се неимуществени вреди (ексцес), като
същите следва да бъдат достатъчно определими, в причинно-следствена връзка, съгласно
критериите на чл. 45 от ЗЗД, с
първоначално претърпяната травма. Съгласно константна практика на ВС и ВКС (т.
10 на ППВС № 4 от 30. X. 1975 г.), от принципа за пълно обезщетяване за
понесените при непозволено увреждане вреди, уреден с нормата на чл. 51, ал. 1
от ЗЗД, следва, че ако здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в
сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението, нему се дължи
ново обезщетение за самото влошаване, но само ако то се намира в причинна
връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и причин Обезщетението за
неимуществени вреди се определя по справедливост за болките и страданията само
от влошаването, без да се дублира с вече присъденото за първоначалното
страдание. Ново обезщетение не се дължи когато при присъждането на
първоначалното обезщетение влошаването на здравословното състояние е било
предвидено и съобразено от съда, т.е за да се ангажира отговорността на
ответника за ексцес, следва да е налице появило се ново страдание на увреденото
лице или съществено увреждане на старите страдания, което ново състояние се
отклонява съществено от прогнозата при определяне на първоначалното
обезщетение.
От
заключението по допуснатата по гр.д. № 1117/2016 г. по описа на ОС – Варна, СПЕ
е установено, че при ищеца в резултат на нанесения побой на 29.07.2014 г. се е
отключило психично разстройство с код F 32.0, депресивен епизод лек. Съдът, като съобрази
заключенията по първоначалната СПЕ вх. № 74443/13.11.2018 г. и Комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза вх. № 6154/25.01.2019 г. в
настоящото производство, които решаващият състав кредитира като компетентно и
обективно изготвени, намира, че психичното състояние на ищеца се е влошило.
Установено е, че от ноември 2018 г. депресивните симптоми на ищеца са се
задълбочили, депресивните мисли са се обогатили на фона на масивна соматизация
и тревожност, като всичко това е в непосредствена връзка с претърпяната
хронична болка, оперативна намеса и в крайна сметка инвалидизация. От лек
депресивният епизод е вече от по-тежката степен в класификацията – с умерено
тежък със соматични симптоми, тревожно депресивен синдром с протрахиран ход.
Същото се подкрепя и от изложеното в показанията на св. Иванова и св. Д., които
съдът цени като обективни и последователн Независимо от близката съпружеска връзка между св.
Иванова и ищеца, съдът намира, че същата, предвид съжителството си с последния,
има най-преки наблюдения относно промяната в психичното му състояние.
Безпротиворечиво
се установява от анализа на целия доказателствен материал по делото, че
влошеното психично състояние на ищеца се дължи на прекратеното му трудово
правоотношение, установената трайна загуба на работоспособност, болките и
страданията, които той е понесъл при извършената операция, целяща неговото
подобряване. Налице са били и редица битови
неудобства - затруднения за пълноценна дейност от всякакъв характер и за
самообслужване, постоянна необходимост от чужда помощ, които са били
изключително травмиращи за ищеца. Увредена е част от тялото, жизнено необходима
за осъществяване на пълноценен живот. Невъзможността да се справя сам в
ежедневието е провокирала психо-емоционална нестабилност. Преживял е множество
стресови ситуации – не само при инцидента, но и вследствие на цялостния оздравителен
процес, свързан с посещения в болница и извършената операция. Поради травмата,
битът на ищеца е претърпял съществени промени в негативен план, значително
засегнати са личното му самочувствие и възможността за цялостна житейска
реализация. От показанията на всички свидетели по делото се установява
нарушената социална изява и общуване на ищеца. Св. Д. сочи, че ищецът не може
да води социален живот, същото намира опора в изложеното от св. Иванова, която
споделя, че ищецът не контактувал с хора, не се срещал с приятели, не
ходел на разходк В подкрепа на горното се явават посоченото от св. Пеева, че
при ищеца не идвали гости, както и показанията на св.
Г., която излага, че е виждала само и единствено съседа им да ходи в дома на .
Настоящият състав намира
релериваното от ответника възражение за съпричиняване за неоснователно. Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, обезщетението за вредите, причинени на увредения, може да
се намали, ако сам той е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат. Относим за съпричиняване на вредата от страна на
увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би
се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане,
неправомерно поведение вредоносен резултат. Поради това не всяко поведение на
пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на
предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по
см. на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява
пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди (така Решение № 21 от
3.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 437/2016 г., II т. о., Решение № 169 от
28.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 762/2010 г., II т. о., Решение № 159 от 24.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 1117/2009 г.,
II т. о.). Предвид изложеното,
съдът намира, че не може да бъде вменена във вина на ищеца липсата на финансови
средства за извършване на медицинска интервенция. Невисимо от констатацията в
заключението по допуснатата СПЕ по гр. д. № 1117/2016 по описа на ОС - Варна,
за налагащо се оперативно лечение във връзка с увреждането на гръбначния
прешлен, по делото не са налице конкретни предписания от лекар за извършването
на посочената оперативна намеса, които ищецът
своеволно не е изпълнил. От показанията на св. Иванова се установява, че
не са били уведомени за последствия от неизвършване на операция в по-ранен
етап. Напротив, от същите се установява, че след влошаването на здравословното
състояние на ищеца през 2017 г., след проведен разговор с д-р Д. и съобразяване
на бъдещите последствия, ищецът взема решение за извършване на интервенцията,
която е реализирана в края на същата година.
Въз основа на изложеното, съдът
намира, че е налице ексцес, като вследствие на същия ищецът е претърпял нови по
продължителност и интензивност периодични болки и страдание, свързани с депресивен
епизод от по-тежката степен, засягане на личното самочувстие и самооценка,
усещане за безперспективност, изолация в социален и битов план. Поради горното, съдът счита, че претенцията на ищеца за
обезвреда на ексцес е доказана по основанието с
Обезщетението за неимуществени вреди
се определя по справедливост, съобразно чл. 52 от ЗЗД. При отчитане характера и
тежестта на настъпилите усложнения, на силата, продължителността и
интензивността на свързаните с тях болки и страдания, на задълбочаващото се
влошаване на състоянието на ищеца в по принцип трудоспособна възраст, които
възпрепятстват възможността на индивида за самореализация, съдът намира, че
искът за обезщетяване на неимуществени вреди е основателен в размер на сумата
от 7 000 лева.
С оглед на изложеното,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с
която е отхвърлен за разликата над присъдените 4 000,00 лева до размера на
сумата от 7 000,00 лева, предявеният от А., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу
Р.Ж.П., ЕГН **********, с адрес: ***, иск по чл. 45, вр. чл. 51, вр. чл 52 от ЗЗД за сумата от 10 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания,
психически стрес вследствие причинени му телесни увреждания от нанесен побой на
29.07.2014 г., при ексцес, както и в частта му за разноските.
По разноските:
На осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, на страните следва да бъдат присъдени разноски съразмерно с уважената и
отхвърлена част от претенциите.
В първоинстанционното производство:
Ищецът претендира адвокатско възнаграждение в размер
на 2000,00 лева, като съразмерно с уважената част от иска, следва да му бъде
присъдена сумата от 1660,00 лева.
С оглед на фактическата и правна
сложност на делото, претендираното от
ответника адвокатско възнаграждение е определено в размер на 2000,00 лева. В
съответствие с отхвърлената част от иска, ищецът следва да заплати на ответника сумата от 340,00 лева за
адвокатско възнаграждение, както и сумата от 162,32 лева депозит за съдебни
експертиз
Съобразно уважената част от иска,
ответникът дължи в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд
– Варна, сумата от 1188,56 лева депозит за съдебни експертизи и сумата от
636,46 лева, представляваща държавна такса.
За въззивната инстанция:
На осн. чл. 38, ал. 2, вр. с чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗА и с оглед на фактическата и правна сложност
на делото, съдът определя на процесуалния представител на въззиваемия хонорар в размер на 2000,00 лева, от които
900,00 лева за въззивната жалба и 1100,00 лева за насрещната въззивна жалба.
Съобразно отхвърлената въззивна жалба и уважената част от претенцията в
насрещната въззивна жалба, в полза на адвокат С. Н. – ВАК, следва да бъде присъдена сумата от
1813,00 лева.
На въззивника Р.П., съобразно
отхвърлената част от претенцията в насрещната въззивна жалба, също се следват
разноски, но такива не се присъждат, тъй като същият не е представил доказателства
за извършването им.
Съобразно уважената част от
претенцията в насрещната въззивна жалба, Р.П. дължи в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Варна, сумата от 166,00 лева за СМЕ и сумата от 318,23 лева,
представляваща държавна такса.
Водим от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Решение № 1406 от 05.04.2019 г. по гр. д. 2046/2018 г. по описа на РС - Варна, XLVI състав, В ЧАСТТА му, с която е отхвърлен за разликата над присъдените
4 000,00 лева до размера на сумата от 7 000,00 лева, предявеният от А.,
ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу Р.Ж.П., ЕГН **********, с адрес: ***, иск по чл. 45, вр. чл. 51, вр. чл 52 от ЗЗД за сумата от 10 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания,
психически стрес вследствие причинени му телесни увреждания от нанесен побой на
29.07.2014 г., при ексцес, както и В ЧАСТТА за разноските, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на осн. чл. 45, вр. чл. 51, вр. чл
52 от ЗЗД, Р.Ж.П., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на А., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата и от 3 000,00 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди –
болки, страдания, психически стрес вследствие причинени му телесни увреждания
от нанесен побой на 29.07.2014 г., при ексцес, ведно с мораторно обезщетение
върху главницата в размер на 176,66 лева за периода от датата на влошаване на
здравословното състояние на ищеца -
15.07.2017 г., до 11.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба – 12.02.2012 г., до
окончателното изплащане на задълженията, на осн. чл. 45, вр. чл. 51, вр. чл. 52
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 1406 от 05.04.2019 г. по гр. д. 2046/2018 г. по описа на РС - Варна, В ЧАСТТА му, с която Р.Ж.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, е осъден да заплати на
А., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 4000,00 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания, психически стрес,
вследствие на причинените му телесни увреждания от нанесен побой на 29.07.2014
г., при ексцес, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на исковата молба – 12.02.2018 г., до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 235,57 лева, представляваща мораторно
обезщетение за забава, начислено върху главницата от 4000,00 лева, считано от
датата на влошаване здравословното състояние на ищеца - 15.07.2017 г., до
11.02.2018 г., както и В ЧАСТТА, с
която е отхвърлен за разликата над
7 000 лева до претендираните 10 000 лева, предявеният от А., ЕГН **********,
срещу Р.Ж.П., ЕГН **********, иск по чл. 45, вр. чл. 51, вр. чл 52 от ЗЗД за
сумата от 10 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания,
психически стрес вследствие причинени му телесни увреждания от нанесен побой на
29.07.2014 г., при ексцес, както и с която е
отхвърлен за разликата над 430,23 лева до претендираните 590,07 лева
предявеният от А., ЕГН **********, срещу
Р.Ж.П., ЕГН **********, иск по чл. 86, чл. 1 от ЗЗД за сумата от 590,07 лева,
представляваща мораторно обезщетение за забава, считано от датата на влошаване
здравословното състояние на ищеца - 15.07.2017 г., до 11.02.2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 1406 от 05.04.2019 г. по гр. д. 2046/2018 г. по описа на РС – Варна, В ЧАСТТА му, с която Р.Ж.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, е осъден да заплати на
А., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 8827,06 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпяна загуба, изразяващи
се в направени разходи за лечение, медикаменти, пътни и хотелски услуги по
повод предприето лечение, вследствие на причинени телесни увреждания от нанесен
му от ответника побой на 29.07.2014 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба - 12.02.2018
г., до окончателното изплащане на
задължението, както и В ЧАСТТА, с
която е отхвърлен за разликата над
8827,00 лв. лева до претендираните 9170, 49 лева.
ОСЪЖДА
Р.Ж.П., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на А., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата в
размер на 1660,00 лева, представляваща сторени пред първоинстанционния съд съдебно-деловодни
разноски, включващи адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Р.Ж.П., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Варна, сумата в
размер на 1825,02 лева, както и по
сметка на Окръжен съд – Варна, сумата в размер на 484,23 лева, представляващи
съдебно-деловодни разноски, включващи държавни такси и депозит за съдебни
експертиз
ОСЪЖДА,
на осн. чл. 38, ал. 2,
вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, Р.Ж.П., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С.Й.Н. - ВАК, с
адрес ***, разноски за въззивното производство за осъществена безплатна
адвокатска защита на въззиваемия А. в
размер на 1813,00 лева.
ОСЪЖДА
А., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Р.Ж.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата в
размер на 502,32 лева, представляваща сторени пред първоинстанционния съд съдебно-деловодни
разноски, включващи адвокатско възнаграждение и депозит за съдебни експертиз
Решението подлежи на обжалване пред
ВКС в едномесечен срок от връчване на препис от него на страните, при условията
на чл. 280, ал. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.