О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
2021 Дупница
Номер Година Град
IІ гр. отделение
Районен съд –
Дупница състав
05.03. 2021
на Година
закрито Иван Димитров
В заседание
в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от
Гражданско 2224 2020
дело №
по описа за г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от С.Е.Я., ЕГН **********,***, чрез адв. Й.Г., с адрес ***, против Й.Д.С., ЕГН **********,***, с правно основание чл.108 ЗС. Искането е за признаване за установено по отношение на Й.Д.С., че С.Е.Я. е собственик на едноетажна масивна жилищна сграда, с площ от 30 /тридесет/ квадратни метра, паянтова сграда, с площ от 20 /двадесет/ квадратни метра, друга паянтова сграда, с площ от 15 /петнадесет/ квадратни метра, гараж с площ 45 /четиридесет и пет квадратни метра/, навес с площ 16 /шестнадесет/ квадратни метра, изградени в УПИ IV - 1172 в квартал 84 по плана на град Кочериново и за осъждане на ответницата да предаде на ищцата владението върху описаните постройки; на основание чл.537, ал.2 ГПК да бъде отменен нотариален акт № 126, том I, рег. № 1904, д. № 97/2016 г. на нотариус Д. Гърнева.
Съдът е изискал и приложил служебно гр. дело № 3/2020 г. по описа на ДнРС, образувано по искова молба от Й.Д.С., ЕГН **********, срещу С.Е.Я., ЕГН **********, с правно основание чл.64 ЗС. С решението по него, влязло в сила на 16.09.2020 г., съдът е уважил предявения иск и е определил незастроена част от УПИ IV - 1172, която Й.Д.С. да ползва за упражняване правото й на собственост съгласно нотариален акт № 126, том I, рег. № 1904, д. № 97/2016 г. на нотариус Д. Гърнева върху едноетажна масивна жилищна сграда с площ от 30 /тридесет/ квадратни метра, паянтова сграда с площ от 20 /двадесет/ квадратни метра, паянтова сграда - мазе с площ от 15 /петнадесет/ квадратни метра, гараж с площ 45 /четиридесет и пет квадратни метра/, навес с площ 16 /шестнадесет/ квадратни метра.
Правото на собственика на постройка в чужд имот да може да се ползва от терена, доколкото това е необходимо за използването на постройката, е уредено с разпоредбата на чл.64 ЗС. Това субективно право на суперфициарния собственик може да се защити самостоятелно по исков ред с предявяване на иск или да се заяви в рамките на защитата по предявен срещу него иск за собственост по чл.108 ЗС от собственика на терена чрез възражение.
Силата на пресъдено нещо се формира по отношение на спорното право, индивидуализирано посредством основанието и петитума на исковата молба. По гр. дело № 3/2020 г. по описа на ДнРС спорното право е идентично с правото, претендирано по настоящото производство: правото на собственост върху гореописаните постройки – без наличие на суперфициарна собственост, установена по делото, искът би бил неоснователен. За силата на пресъдено нещо, която се свързва с правния спор и е средство за разрешаване на спорното материално право, видът на отделните предявени искове е правно ирелевантен /Определение № 168 от 6.03.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 928/2012 г., II т. о., ТК/.
В рамката на осъществената защита срещу заявения иск по чл.64 ЗС ответникът – собственик на земята, следва да изчерпи всички възражения, включително изключващите правото на собственост на ищеца върху постройките. Незаявените твърдения, доводи и възражения се преклудират от силата на пресъдено нещо на решението, с което искът по чл.64 ЗС е уважен. Обективните предели на силата на пресъдено нещо се разпростират изцяло по отношение обектите на правото на собственост, индивидуализирани в диспозитива на съдебното решение. Незаявените обстоятелства относно наличие на противопоставимо на претендираното от суперфициарния собственик право на ответника се преклудират от силата на пресъдено нещо.
Предмет на делото е спорното материално право, което се
характеризира с правопораждащия факт, носителите и съдържанието му. В
конкретния случай е налице идентичност в предмета и страните на настоящото и на
гр. дело № 3/2020 г. по описа
на ДнРС.
Предвид изложеното
съдът счита, че е приложима разпоредбата на чл.299, ал.1 ГПК - влязлото
в сила решение по гр. дело № 3/2020 г.
по описа на ДнРС обвързва страните по въпроса за собствеността върху описаните
постройки, разрешен със сила на пресъдено
нещо. Поради това съдът намира
образуваното производство по делото за недопустимо, поради което и следва да го
прекрати.
Водим от горното и на основание чл.130, чл.299, ал.1 и ал.2 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 2224/2020 г. по описа на ДнРС, поради недопустимост на иска.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред Окръжен съд - Кюстендил.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: