О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 181 18.03.2022 г. град Стара Загора
Старозагорският административен съд, в закрито заседание на осемнадесети
март две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
като
разгледа административно дело №180
по описа за 2022 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на В.Д.М., ЕГН **********,
с адрес ***, подадена чрез процесуалния й представител – адвокат Мануел
Тепеликян, против разпореждане № РВ-3-23-01046300 от 09.12.2021 г. на
ръководителя на контрола по разходите на ДОО при Териториално поделение на
Националния осигурителен институт – Стара Загора /ТП на НОИ-Стара Загора/,
респективно и против мълчалив отказ на директора на ТП на НОИ-Стара Загора да
се произнесе по депозираната пред него на 22.02.2022 г. жалба срещу същото това
разпореждане.
В жалбата се съдържат подробни съображения за
незаконосъобразност на оспореното разпореждане № РВ-3-23-01046300 от 09.12.2021
г. като постановено в противоречие и при неправилно приложение на материалния
закон, при явно несъответствие с целта на закона и като необосновано. От съда се иска да бъде отменен административният
акт. Претендира се договореното и заплатено адвокатско възнаграждение.
След преценка на
материалите по делото съдът намира, че подадената жалба е процесуално
недопустима по следните съображения:
С оспореното разпореждане № РВ-3-23-01046300 от
09.12.2021 г., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП
на НОИ - Стара Загора, на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 и чл. 114, ал. 3 от
Кодекса за социално осигуряване /КСО/ е разпоредено на В.М. да възстанови
добросъвестно полученото парично обезщетение за отглеждане на малко дете за
периода от 17.10.2016 г. до 15.11.2018 г. в размер на 10 450.00 лв. Видно
от представените по делото доказателства, разпореждането е връчено на жалбоподателката
на 11.02.2022 г., за което спор межди страните не се формира. Срещу така
връчения административен акт и в законоустановения, съгласно чл. 117, ал. 2, т.
2 във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО за това 14-дневен срок,
срещу него е подадена жалба с вх. №1012-23-64 от 22.02.2022 г. пред директора
на ТП на НОИ-Стара Загора, т. е. жалбоподателката е упражнила правото си да
оспори разпореждането по административен ред пред по-горестоящия в йерархията
административен орган – обстоятелство, което също не се спори. От страна на
ответника не са представени доказателства за произнасяне по така депозираната
пред него жалба към момента на образуване на съдебното производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2,
б. „д“ от КСО разпорежданията за възстановяване на неоснователно получени
плащания от държавното обществено осигуряване по смисъла на чл. 114, ал. 3 от КСО, каквото в настоящия случай е и оспореното пред съда, подлежат на обжалване
пред ръководителя на съответното ТП на НОИ по реда на АПК. Решаващият
административен орган, по аргумент от ал.
3 на чл. 117 от КСО, може да отмени разпореждането и
да реши въпроса по същество или да отмени разпореждането и да върне преписката
за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са
изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаването на разпореждането. Съгласно
разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на териториалното поделение
се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок
от получаването им, което от своя страна може да се обжалва в 14-дневен срок от
получаването му пред административния съд /чл.
118, ал.1 от КСО/.
От посочената нормативна регламентация следва
изводът, че е налице въведено задължително административно обжалване на актове
от вида на този, оспорен пред директора на ТП на НОИ –Стара Загора по реда на
АПК. Визираните разпоредби от КСО,
като специални за осигурителните спорове, дерогират общите разпоредби на АПК -
последните са приложими за административните производства пред всички държавни
органи, доколкото със закон не е установено друго - чл. 2,
ал. 1 от АПК. В случая оспорването по административен ред е задължително
съгласно чл.
117, ал. 1, т. 2, б. "д", ал.
3 и чл.
118, ал. 1, изр. първо от КСО във връзка с чл.
148, предл. второ от АПК, а не изборно съгласно чл.
148, предл. първо от АПК. Фазата на
административно оспорване е безусловна и нейното реализиране, чрез произнасяне
с мотивирано решение на директора на ТП, обуславя допустимостта на следващото
се съдебно производство. Първата фаза за административно обжалване по чл. 117
от КСО трябва не само да е започнала, но
и да е завършила, за да се премине валидно към втората фаза за съдебно
обжалване по чл.
118 от КСО. Изчерпването на оспорването по
административен ред се явява абсолютна процесуална предпоставка за допустимост
на съдебното оспорване по глава осма от КСО.
В случая срокът за произнасяне на директора на ТП на
НОИ-Стара Загора по жалбата на В.М. срещу разпореждане № РВ-3-23-01046300 от
09.12.2021 г. изтича на 22.03.2022 г., т. е. към момента на образуване на
настоящото дело този срок не е изтекъл, а и по делото не са представени
доказателства за наличието на решение по чл. 117, ал. 3 от КСО.
От една страна, дори и да е налице надлежно
произнасяне на решаващия орган с мотивирано решение, то съобразно
по-гореизложеното именно този акт е предмет на съдебен контрол и проверка за
законосъобразност, а не първоначално оспореното разпореждане. От друга страна,
дори и да няма произнасяне, както в регламентирания едномесечен срок, така и
извън него в случая не може да бъде формиран твърдения от жалбоподателката
мълчалив отказ, доколкото изначало такъв в производството по чл. 117 от КСО не
може да бъде формиран. Правната фигура на мълчаливия отказ съгласно чл.
58, ал. 1 от АПК важи само при непроизнасяне на административния орган в
срок с оглед предоставеното му от закона правомощие да издаде първичния
административен акт, без обаче това правило да се прилага в производството по
административния контрол на същия. Ето защо неиздаването от ръководителя на
териториалното поделение на решение по чл.
117, ал. 3 от КСО при задължително административно
обжалване по чл.
117, ал. 1 от КСО не представлява мълчалив отказ по чл.
58, ал. 1 от АПК и в това качество не подлежи на съдебно обжалване. В тази
връзка следва да се отбележи, че решението по чл.
117, ал. 3 от КСО е различно по своята правна
природа от това по чл.
97, ал. 1 от АПК и по отношение на
него правилото на чл.
97, ал. 5 от АПК не е приложимо – в случая надделява специалната разпоредба
на чл.
118, ал. 1, изр. първо от КСО, която
императивно сочи именно решението на ръководителя на териториалното поделение
на НОИ като подлежащо на обжалване по съдебен ред.
Така, мълчалив акт на директора на ТП на НОИ е
недопустим, тъй като нормата на чл.
117, ал. 3, изр. първо от КСО изисква
решаващият орган да мотивира решението си за това да уважи или не адресираното
до него административно оспорване, като на съдебен контрол подлежи именно това
изрично решение на контролния административен орган.
Взимайки предвид горното, съдът приема, че в
случая е сезиран в отсъствие на изричен контролен административен акт по
смисъла на чл.
117, ал. 3 от КСО, който да може да се оспорва
съдебно, съгласно чл.
118, ал. 1, изр. първо от КСО и да се
проверява относно законосъобразността му съгласно чл.
145, ал. 1 от АПК във връзка с чл.
118, ал. 3 от КСО.
Депозирана, без подлежащ на обжалване по
съдебен ред акт, жалбата по делото се явява процесуално недопустима по смисъла
на чл.
159, т. 1 от АПК във връзка с чл.
118, ал. 3 от КСО. Същата следва да се остави без разглеждане, а производството
по делото следва да се прекрати. В случая не се налага преписката да се изпраща
по компетентност на директора на ТП на НОИ-Стара Загора, доколкото, видно от
доказателствата по делото, компетентният решаващ орган вече е бил сезиран с
жалба по смисъла на чл. 117, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, б.
„д“ от КСО.
По отношение направеното от жалбоподателката
искане за осъждане на ответника да заплати сторените по делото разноски,
представляващи в случая възнаграждение за един адвокат, съдът намира същото за
неоснователно по следните съображения:
Общият
принцип, на който се основава правната регламентация на отговорността за разноски на страните в процеса, е че разноските се възлагат в тежест на
страната, която с поведението си е дала повод за завеждане на делото. В случая
не се наблюдават действия, с които ответникът да е станал причина за водене на
съдебното производство, още повече че, както вече бе изяснено, предмет на
делото не е годен за обжалване административен акт, който да е засегнал в
определена степен законните права и интереси на жалбоподателката. В този смисъл
жалбоподателката сама се е поставила в положение да сезира съда с недопустима
жалба, поради което тежестта на направените в това производство разходи за
адвокатско възнаграждение следва да остане за нея, а не да се вменяват на
ответния административен орган, който не е предизвикал правния спор. Противен извод
не се следва и от разпоредбите на чл. 143 от АПК, чиито отделни хипотези
изрично регламентират случаите, при които на страните се присъждат разноски по
делото, като настоящият случай не попада измежду тях. С оглед последното и
съобразно извода, че делото следва да бъде прекратено на основание чл. 159, т.
1 от АПК, претендираните от жалбоподателката разноски не следва да бъдат
присъждани.
Водим от горните мотиви и на основание чл.
159, т. 1 от АПК във връзка с чл.
118, ал. 1, изр. първо от КСО и чл. 118, ал.
3 от КСО
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на В.Д.М. ***, подадена чрез процесуалния й представител – адвокат Мануел
Тепеликян, против разпореждане №РВ-3-23-01046300 от 09.12.2021 г. на
ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ-Стара Загора, респективно
и против мълчалив отказ на директора на ТП на НОИ-Стара Загора да се произнесе
по депозираната пред него на 22.02.2022 г. жалба срещу същото това
разпореждане.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно
дело №180/2022 г. по описа на Административен съд-Стара Загора.
Определението подлежи на обжалване пред ВАС
с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ