РЕШЕНИЕ
№ 279 / 2.12.2019г. , град Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАРНОБАТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД І граждански състав
На
двадесет и девети октомври, през две хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Станчева
Секретар: Веска Христова
като разгледа докладваното от съдия Т.Станчева
гражданско дело номер
644 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба на
“ФРЕШ КРЕДИТ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
Бургас, ж.к.Славейков бл.161, представлявано от управителя П.С.С. против А.М.Г.,
ЕГН-**********, с постоянен и настоящ адрес: *** и В.Р.А., ЕГН-**********,*** и
настоящ адрес:***, за приемане за установено, че дължат на ищеца условията на солидарност сумата от 1688.72 лв,
от които: 707.01 лв. главница и 122.88 лв. договорна лихва от 19.12.2017 до
28.01.2019 - по Договор за потребителски кредит №0002384 от 19.12.2017, 809.37
лв. —главница по т.1 (финансиране) и 24 лв. - главница по т.2 (за „СМС
известяване“) от Договор за допълнителни услуги от 19.12.2017 г., 25.46 лв. -
лихва за забава върху неизплатената главница по Договора за потребителски
кредит за периода от 20.01.2018 до 28.01.2019 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, депозирано от ищеца по ч.гр.д.
№ 116/2019 г. на КРС. В срока за отговор
по чл.131 от ГПК, ответниците редовно уведомени не са подали отговор на
исковата молба, не се явят в съдебно заседание и не вземат становище по иска.
Съдът,
като прецени доказателствата по делото, намира за установено от фактическа
страна следното:
С определението на за насрочване
на делото страните са уведомени, че при постановяване на решението си съдът ще
се произнесе за наличието на неравноправни клаузи на договора за потребителски
кредит.
В
производството по ч.гр.д. № 116/2019 год. на КбРС в полза на заявителя „Фреш кредит“ ЕООД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 01.02.2019 год. срещу ответниците в настоящото производство, за солидарно
заплащане на сумата от 1540,38 лева главница, договорна лихва в размер на 122,88
лева за периода от 19.12.2017 год. до 28.01.2019 год., 25.46 лева - законна
лихва върху главницата от 20.01.2018 год. – 28.01.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата от 31.01.2019г. до изплащане на вземането, както и разноски в
размер на 34 лева.
Видно от
приетите по делото писмени доказателства между кредитодателя и ответницата Г.,
като кредитополучател е бил сключен договор за потребителски кредит № 0002384
от 19.12.2017г. за сумата от 900 лева, при уговорен лихвен процент от 38,97 %,
общата сума за погасяване е 1106,52 лева, годишният процент на разходите е 48,15
%, а датата на първото плащане е 19.01.2018 год. По делото е приложена
разписка, видно от която в брой по договор потребителски кредит № 0002384 на
ответницата Г. е изплатена сумата от 900 лева.
Съгласно
чл. 3 от ДПК ответницата се задължила в срок от 48 часа от подписване на
договора да осигури като обезпечение по кредита поръчителство от две физически
лица, имащи трудови договори с минимално месечно брутно трудово възнаграждение
от 1500 лева за всеки поръчител, или неотменима и безусловна банкова гаранция
от одобрена от кредитодателя банка. В случай, че обезпечение не бъде
предоставено в срок, се счита, че кредитополучателят се съгласява и упълномощава кредитодателя да
сключи от негово име и за негова сметка, в това число при условията на чл. 38
от ЗЗД, договор за поръчителство с одобрено от кредитодателя дружество –
поръчител, което да предостави на кредитодателя гаранционна услуга
/поръчителство/ за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя,
възникнали по договора, с възнаграждение за поръчителя на стойност 1155,60
лева, като посоченото възнаграждение за поетото поръчителство се заплаща от
кредитополучателя разсрочено на равни месечни вноски.
На
същата дата, 27.09.2017 год., е сключен договор за гаранционна сделка
/поръчителство/ между ,,Фреш кредит” ЕООД, в качеството на кредитор,
ответницата Г., в качеството на длъжник, и ,,Гаранционен фонд България” ЕООД,
като поръчител, по силата на който поръчителят се задължил спрямо кредитора да
отговаря за изпълнението на всички задължения на длъжника по договор за
потребителски кредит № 2384/19.12.2017г. Според
чл. 11 от коментирания договор за предоставяне на кредитора от страна на
поръчителя на гаранционната услуга, длъжникът дължи на поръчителя
възнаграждение в размер на 1155,60 лева общо за целия период на действие на
договора за потребителски кредит, платимо на месечни или седмични вноски /в
зависимост от договора за потребителски кредит/. В настоящия случай А.Г. се
задължила да плаща вноска от 96,30 лева за срока на ДПК -12 месеца. На същата дата, 19.12.2017 год., е сключен и
договор за допълнителни услуги към договор за потребителски кредит № 0002384,
по силата на който ,,Фреш кредит” ЕООД предоставил на oтветницата Г. – страна
по договора, по нейно искане допълнителни услуги ,,финансиране, разсрочване и
заплащането на поръчителя на сумата, която се дължи от клиента за
възнаграждението по договор за поръчителство за кредита”, като Г. следвало
плати на кредитора сумата от 1155,60
лева, на 12 месечни вноски по 96,30 лева всяка.
На
същата дата 19.12.2017г. е сключен договор за поръчителство между кредитора „Фреш кредит“
ЕООД и втория ответник В.Р.А., по силата на който последният се задължил към
кредитора да отговаря за всички задължения на длъжника А.Г. по договора за
потребителски кредит № 0002384 от 19.12.2017г. и по договор за допълнителни
услуги № 0002384/19.12.2017г.
По
делото е представено и заверено копие на Общи условия към договора за
потребителски кредит.
В
исковата молба ищецът е заявил, че ответницата е погасила 192,99 лева – част от
главницата по договора за потребителски кредит, 83,64 лева – договорна лихва
към 28.01.2019 год., 346,23 лева –по договора за допълнителни услуги, законна
лихва за забава върху кредита – 27,14 лева. Твърди се от ищеца че след
28.01.2019г. не са извършване други плащания. С допълнителна молба вх. №
5084/15.10.2019г. ищецът е представил заверени копия от приходни касови ордери
за извършени плащания от ответницата Г. към него по договора за кредит № 2384. Въпреки
дадените указания в о.с.з. на 15.10.2019г., ищецът не представи доказателства за извършеното от
него плащане, дължимо от Г. към поръчителя
,,Гаранционен фонд България” ЕООД.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявени са искове с
правно основание по чл.422 във вр. чл.415 от ГПК във чл. 79 ал.1 във
вр. чл. 240 от ЗЗД във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД за установяване вземането на ищеца към ответниците. Процесният
договор за кредит попада под уредбата на ЗПК.
Съгласно
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишният процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 към ЗПК начин.
Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК,
"общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия, а в т. 2 от същата разпоредба е указано, че
"обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на
кредита и общите разходи по кредита за потребителя.
Видно от
съдържанието на процесния договор за кредит, в него не е отразена
действителната "обща сума, дължима от потребителя". Така в графа
"детайли на кредита" фигурира "обща сума за погасяване", но
тя отчита само общия му размер, без да включва общите разходи за потребителя, в
това число и възнаграждение за поръчителя, което е "допълнителна
услуга", пряко свързана с кредита, независимо че задължението за
кредитополучателя може и да не възникне, ако успее да представи обезпечението
по чл. 3 от договора за кредит. Това, от своя страна, се отразява и на
стойността на годишния процент на разходите, защото той изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит – чл. 19, ал. 1 от ЗПК.
Съгласно
чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, като не е включил
възнаграждението за поръчителя – на стойност, близка до тази на отпуснатия
кредит, в "общата сума, дължима от потребителя", кредиторът е
заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на
кредита за длъжника, поради което клаузите от договора, касаещи общата сума за
погасяване и годишния процент на разходите, са нищожни, т. е. не съществуват по
договора. И тъй като не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК.
В чл. 23 от ЗПК е предвидено, че
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други
разходи по него.
Следователно,
А.Г. не дължи договорна лихва и лихва за забава, както и възнаграждение за
поръчителя и разходи за СМС известяване, тъй като същите се явяват "друг
разход по кредита".
Според
чл. 138, ал. 2 от ЗЗД,
поръчителство може да съществува само за действително задължение. Следователно,
след като договорът за кредит е недействителен, за поръчителите В.Р.А. и
,,Гаранционен фонд България” ЕООД не поражда за тях задължение да обезпечат кредитора.
От изложеното следва, че претенцията на ищеца за вземането му срещу А.Г., при
условията на солидарност, с втория ответник В.А. е неоснователна. За прецизност
следва да се отбележи, че ищецът не представи доказателства за извършеното от
него погасяване на възнаграждението, дължимо от Г. към поръчителя ,,Гаранционен фонд България” ЕООД.
С допълнителна
молба вх. № 5084/15.10.2019г. ищецът представи приходни касови ордери, както
следва: № 586/26.07.2018г. за сумата от 150 лева, № 419/21.05.2018г. за сумата
от 100 лева, № 492/21.06.2018г за сумата от 100 лева и № 348/25.04.2018г. за
100 лева, с които ответницата А.Г. е погасявала кредита. В изброените документи
е отразено: плащане към „Фреш кредит“
ЕООД чрез частична вноска по кредит № 2384. Със същата молба е представен и
приходен касов ордер, с който А.Г. е направила вноска на 09.10.2018г. за сумата
от 96 лева, но е очевидно, че това плащане не е по ДПК № 0002384/19.12.2017г.,
тъй като в ордера е посочено, че погасяването е по кредит №
0003749/10.09.2018г.
Общата
сума на платената от ответницата А.Г. главница е в размер на 450 лева и следователно
претенцията на ищеца е основателна за разликата от 450 лева до претендирания
размер от от 707,01 лева, т.е. за сумата от 257,01 лева, ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на заявлението по чл.410 от ГПК -31.01.2019г.
до окончателното плащане. Останалите претенции - за възнаградителна и
мораторна лихви, както и за възнаграждение на поръчителя и за СМС известяване,
следва да се отхвърлят, като неоснователни.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски съобразно
уважената част от претенцията, в исковото производство, в размер на 32,87 лева и разноски в
заповедното дело в размер на 5,17 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Карнобатският районен съд
Р
Е Ш И:
Приема за установено по отношение на А.М.Г., ЕГН-**********, с постоянен и
настоящ адрес: *** че дължи на “Фреш кредит” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. Бургас, ж.к.Славейков бл.161, представлявано от
управителя П.С.С. сумата от 257,01лева, представляваща главница по договор за
потребителски кредит № 002384/19.12.217г., ведно със законната лихва считано от
31.01.2019г. до окончателното плащане, за която сума ищецът се е снабдил със
заповед за изпълнение по ч.гр.дело №
116/2019г по описа на КбРС, и отхвърля иска за главница над уважения
размер на от 257,01 лева до претендирания от 707,01 лева, както и исковете за сумите: от
122.88 лв. - договорна лихва за периода от 19.12.2017г.
до 28.01.2019 г.- по Договор за потребителски кредит № 0002384 от 19.12.2017г.;
от 809.37 лв. —главница по т.1, /за финансиране/
и от 24 лв. - главница по т.2 /за „СМС известяване“/ от Договор за допълнителни
услуги от 19.12.2017 г. и от 25.46 лв. - лихва за забава върху неизплатената
главница по Договора за потребителски кредит за периода от 20.01.2018г. до
28.01.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК, депозирано от ищеца по ч.гр.д. № 116/2019 г. на КРС.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА
за признаване за
установено по отношение на В.Р.А., ЕГН-**********,***, че дължи на “Фреш кредит” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к.Славейков бл.161, представлявано
от управителя П.С.С., при условията на солидарност с А.М.Г., ЕГН-**********, с
постоянен и настоящ адрес: *** сумите: 707,01 лева - главница и 122.88 лв. - договорна лихва от 19.12.2017г. до
28.01.2019г. - по Договор за потребителски кредит №0002384 от 19.12.2017; 809.37 лв. — главница по т.1, /за финансиране/
и от 24 лв. - главница по т.2 /за „СМС известяване“/ от Договор за допълнителни
услуги от 19.12.2017г., 25.46 лв. - лихва за забава върху неизплатената
главница по Договора за потребителски кредит за периода от 20.01.2018г. до
28.01.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК, депозирано от ищеца “Фреш кредит” ЕООД по ч.гр.д. № 116/2019 г.
на КРС.
ОСЪЖДА А.М.Г., ЕГН-**********, с постоянен и настоящ
адрес: *** да плати на “Фреш кредит” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. Бургас, ж.к.Славейков бл.161, представлявано от управителя П.С.С.,
разноските по исковото производство в размер на 32,87
лева.
ОСЪЖДА А.М.Г., ЕГН-**********,
с постоянен и настоящ адрес: *** да плати на “Фреш кредит” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к.Славейков бл.161,
представлявано от управителя П.С.С., направените разноските в заповедното
производство в размер на 5,17 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: