Присъда по дело №1345/2018 на Районен съд - Плевен

МОТИВИ по НОХД № 1345  / 2018 г. по описа на Плевенски РС:

        

         Делото е образувано по внесен  обвинителен акт за престъпление по чл.210, ал.1, т.3, вр.чл.209, ал.1 от НК       против ***..  Подсъдимият  е роден на *** ***. ***. ***гражданин. Женен. Неосъждан. С висше образование. ЕГН **********.

В наказателното производство  конституираният частен обвинител поддържа обвинението.

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението. Намира, че същото е доказано по несъмнен начин, а фактическата обстановка,  очертана в ОА – потвърдена. Представителят на  прокуратурата счита, че приобщените по делото доказателства подкрепят напълно обвинителната теза и пледира  определянето на наказанието  да бъде при условията на  НК.

 Наблюдаващият прокурор ***поддържа обвинението против ***. на основание чл.210, ал.1, т.3,  вр. чл. 209 от НК. Счита, че от доказателствата по делото е видно, че ***. към момента на периода на обвинението през *** г. е бил ***, ***, дадена му от държавата и като такъв е въвел в заблуждение пострадалия И., че провежда ***, в резултат на което го е мотивирал да му предостави сумата от ***лева с убеждението, че по този начин ще го направи собственик на имота, описан в ОА. Частното съдебно изпълнение е строго формална процедура, при която, за да породи правни последици актът на ***, следва да бъдат спазени всички стъпки, които законът предвижда – обявяването на проданта, провеждането на търг, отваряне на наддавателни предложения. Неща, които се документират в съответните книги на съда с подписа на съдебния изпълнител. Само че доказателствата по делото сочат, че през месец ноември такава продан няма и  наистина няма. За това се е наложило издаването на възлагателно постановление, вписването му, след това - отмяната на наказателното постановление и неговото вписване отново. Забележителна юридическа техника,  непозната на нито един съдия в Окръжен и Районен съд в гр. Плевен. А и не само в гр.Плевен. Законът не предвижда отношения, които да накарат един *** да издаде без процедура възлагателно постановление. Наблюдаващият прокурор не вярва на казаното от К., а и то не се подкрепя от доказателствата по делото. Предлага да бъде признат за виновен и да му се наложи  наказание в размер около средата на предвиденото в НК.

Подсъдимият и неговият служебен защитник изразяват становище, че обвинението е недоказано и молят да бъде постановена оправдателна присъда. *** К. излага следните аргументи:

Недоказано е твърдението, че К. е вписал тръжна цена в пъти по – ниска от пазарната. Съгласно старата редакция на чл. 483 от ГПК,  действала тогава, оценката може да се прави от ***, но не може да бъде по – ниска  от данъчната оценка. При  разглеждането на делото назначените вещи лица са направили  по – ниска оценка,   тъй като имотът не отговаря по квадратура, има много недовършени работи и увредени неща в него,   негоден е за живеене. На следващо място, подсъдимият не е останал с впечатление, че е ***е „млад и неопитен“   и „решил да го манипулира“. Първо, защото го познава много преди това. Второ, защото него и ***му ги е назначавал за ***по предходни изпълнителни дела, тъй като има *** в ***  ***и това се признава от ***.  Трето, защото очевидно са влизали в много по – близки междуличностни отношения с даване на заеми, за които са представени изпълнителни ***ове, с общи познати, с *** ***М. за  извършване на определени действия. Установи  се по делото, че същите без да имат повече от два - три месеца трудов стаж, се оказват с различни имоти, МПС и възможности, което категорично не навежда на извода „за млади и неопитни хора“. На следващо място,  не е установено твърдението и по никакъв начин не е доказано, че подсъдимият се е срещнал с тях и им казал „да дадат задатък 3 000 лева“. Такива доказателства по делото няма, включително и в показанията на двамата ***. Въобще не си спомнят задатъка,  колко е началната тръжна цена, колко е една стъпка, която били дали като начална цена. Такива спомени нямат. Недоказано е твърдението им, че такава сума той им е казал да предадат и че те са я предали лично в брой на този ***.  Абсолютно неориентирани са  твърденията, че „на указаната дата“,   не става ясно коя е тази „указана дата“, как е указана, кой поне сезон е било,  на тази „указана дата“, по отношение на която подсъдимият не може да организира защитата си, защото това е абсолютно неориентация във времето, *** се явил в сградата на *** и там се явил Н.И.. В показанията си И. говори, че „отишъл там, май видял и други хора“, не си спомня дата, не си спомня дали е имало и други хора. Заявява, че си е предал наддавателното предложение, за което не може да каже нито колко лева е, нито с колко стъпки е било отначало. Той въобще не знае колко е цената. Тези суми, които са изписани в обвинителния акт,  са плод на прокурорското въображение. Такива доказателства по делото няма, с такива суми. ***. К. изрично го е попитала „в какви ***, носил ли е бордеро“. И същият  заявява „не си спомням ***те, не си спомням размера, не си спомням  дали съм носил бордеро“. Това, което той разказва относно посещението на ***, тогава е бил сам. ***му не е бил там. Той го признава изрично. В никакъв случай не говори за някакъв симулиран процес. По – нататък, няколко дни по – късно,  *** се обадил на И. да му внесе остатъка от сумата. И тук липсва каквато и да е конкретизация от коя сума, колко остатък и в крайна сметка какво трябва да му се внесе.  Ненужно е да се  преповтарят показанията на двамата ***, които  нямат спомен  какво са платили, как са платили, с бордеро или на ръка, в какви *** и т н. Тук обаче са събрани доказателства от З.П. и В.В.. Те са виждали двамата ***. ***та знаят, че са имали наддавателно предложение, че е представено бордеро,  при проверката не са се засекли парите. Още повече, че по делото е налице и експертиза, която сочи, че по нейна сметка такива пари по бордеро не са постъпили. Освен това, като твърдят, че не е доказано, че те са платили такава сума, това се потвърждава от факта, че самите те са заявили, че са си получили сумата. Абсолютно недостоверно звучат твърденията им, че това го казали, защото той им бил казал. Това просто няма как да се случи, защото те не са хора, които да оставят така нещата. Освен това, не са направили възражение за прихващане в по – късни граждански дела, които са водили. На следващо място, в крайна сметка в случая не се касае за наказателно – правна измама с нейните обективни и субективни признаци, а за   спорни граждански правоотношения, които ако изобщо са съществували,  е следвало да бъдат изчистени по правилата на ГПК, а не да се внасят твърдения чрез обвинителен акт за факти, които  не са доказани. В този смисъл е и приложената практика на ВКС, тъй като, за да се твърди, че някой е извършил такава наказателно-правна измама,  следва да са налице определени признаци от обективна и субективна страна, които в случая  не са налице. Поради изложеното обвинението не е доказано и подсъдимият следва да бъде оправдан.

Съдът, като съобрази становищата на страните, събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

         Внесен е за разглеждане в Районен съд - Плевен  обвинителен акт, като на основание чл. 246 ал.1 от НПК, на подсъдимия  е повдигнато обвинение, за това, че:

През периода от ***г. до ***г. в гр. Плевен в качеството си на ***– ***при ***гр.Плевен, вписан под рег. № ***в ***, в кръга на неговата ***като такъв, с цел да набави за себе си ***облага, възбудил заблуждение у Н.В.И. с ЕГН ********** ***, че изнася на *** самостоятелен обект - *** ***– ***, находящ се в гр. Плевен, ул. ****** със застроена площ ***кв. м. с идентификатор ***по ***дело № ***, че е спечелил проданта и с това му причинил ***вреда в размер  на *** /***/ - средства заплатени като цена  за недвижимият имот  - престъпление по чл. 210, ал.1, т.3 вр.  с  чл.209, ал.1 от НК.  

В обвинителния акт е описана  следната фактическа обстановка:

***. ***. През месец ****** г. осъществявал трудова дейност като ***(***) с ***на действие ***гр. Плевен, вписан под рег. № ***в ***. В това си качество той посетил  сграда на адрес гр. Плевен, ул. ******. На място се запознал с разпределението на ***и извършил проверка на собствеността им. Вниманието му привлякъл *** ***– *** със застроена площ ***кв. м. с идентификатор ***,  закупен от ***И.  с ***кредит. Тъй като не могла да обслужва кредита си,  против И. било образувано ***дело (***) от ***кредитор, който насочил изпълнението върху недвижимия имот. ***ът се намирал в състояние без  извършвани подобрения, като дори нямал монтирана входна врата.

К. решил да даде вид, че този *** е изнесен на *** по несъществуващо ***дело, под предлог, че е собственост на  *** – ***,  по отношение на което вече бил образувал друго *** по ******, издаден въз основа на Решение №*** / ***г.  по ТД № *** / ***г.  по описа  на ОС-Плевен. По този начин той очаквал различни заинтересовани лица от покупката на процесния имот да  се свържат с него, а след преценка на съответните кандидати да избере такъв, който може лесно да въведе в заблуждение относно обстоятелството, че имуществото се продава от него на основание годно да прехвърли собствеността, да манипулира купувача и да набави за себе си облага,  изразяваща се в  цената  на имота,  която сам щял да определи.

В изпълнение на замисленото,  през месец  ****** г, *** поставил обяви на видно място,  както и на сградата на ул. ******, така и на съответното табло в *** в гр.Плевен, че *** ***– *** със застроена площ ***кв. м. с идентификатор ***ще бъде изнесен  на *** по ***дело №*** по негов опис. Вписал начална тръжна цена в пъти по - ниска от пазарната такава. Същевременно,  не вписал *** под този  номер  нито в своите  регистри,  нито  в  тези  на ***.

Н.В.И. решил  да закупи имот за себе си и по тази причина проявявал интерес към обявите за продажби. През м. ******г. случайно попаднал на обявата,  поставена от *** К. *** и проявил интерес. Посетил и *** в гр.Плевен. Там отново открил обява идентична  с  тази, с която  вече се бил запознал.  Решил  лично да  се  срещне с И.К. и отишъл в ***му в гр. Плевен, ул. ***. Срещнал се лично с него. Провели разговор, по време на който К. се представил като ***. К. възприел интереса от покупката на жилището у Н.И., останал също и с впечатление, че той е млад и неопитен и че лесно може да бъде манипулиран. Решил да се възползва именно от това обстоятелство. К. му обяснил, че  в  действителност ще се проведе процедура по ***, във връзка с нея е било необходимо да се внесе задатък, в размер около ***лева. Обяснил му, че ако желае да участва, е необходимо да се яви в *** и да депозира своето наддавателно предложение, което ще бъде съпоставено с други такива и при най-висока стойност на предложението, ще стане собственик на имота, след като му бъде възложен от ***. В резултат на това у И. се формирала представа, че е налице процедура,  в резултат на която може да се сдобие с желания  от него недвижим имот. Няколко дни след това Н.В.И. и И.В.И. отишли в ***на ***, който бил любезен с тях, обяснил им отново цялата процедура,  която следвало да се проведе. Декларирал, че той е отговорният фактор,  който следва да вземе съответното решение, както и всичко е в рамките на закона. Възприемайки тази му позиция,  Н.И. взел решение да участва в публичната продан. Предал сумата,  която носел в себе си ***лева на К. като задатък. ***обявил, че ще ги избави от формалностите и лично ще внесе сумата по съответната специална сметка, след което излязъл от ***си. К. не внесъл сумата по специалната си сметка,  тъй като нямал и основание за това,  без да има съответно ***, а я задържал за себе си. След това ***обяснил на И., че ще се проведе търг, на който той трябва да се яви и да напише своето предложение за цената, на която желае да закупи имота.

На указаната дата К. се явил в сградата на *** в гр. Плевен. Явил се и Н.И.. С поведението си *** симулирал провеждане на ***по ***дело № *** по негов опис. Н.И. представил своето наддавателно предложение лично на И.К., което той прибрал. С това срещата им приключила. Никъде в книгите на *** към ОС – Плевен не било отбелязано, че И. е участник в ***по каквото и да било ***.

Няколко дни по - късно К. се обадил на И. и му казал, че е спечелил търга и следва да се яви в ***му, за да му внесе остатъка от покупната цена. На неустановен ден *** ***отишли заедно в ***на ***. Носели в брой остатъка до ***лева. Парите ги предали лично на К.. Той ги преброил и казал, че до дни ще издаде постановление за възлагане на недвижимият имот.

К. изготвил постановление за възлагане на недвижимия имот на ***.***г. и го вписал в ***гр. Плевен на същата дата. Предоставил вписаното постановление за възлагане на ***а на И. в едно с ключ от сградата, като обяснил, че документът има по – голяма сила дори от ***акт.

След известно време М.И.И. разбрала, че в закупения от нея *** се нанасят лица, определяйки се като собственици. Провела разговор със служители на *** К., които и обяснили, че действията на *** К. са незаконни. Снабдила се със съответните документи. Срещнала се с К.. Първоначално той решил да твърди, че не е провеждал такава продажба, но след като се уверил, че М. И. няма да се откаже да се бори за собствеността си я уверил, че ще отмени постановлението си. След това срещата им приключила. Недоволна от развитието  на ситуацията около недвижимия имот,  И. се обърнала за съдействие към ***. Там срещнала разбиране и бил излъчен ***по нейния случай. По този повод,   К. побързал да предприеме действия, които биха снели от него отговорността. Повикал при себе си Н.И. и изискал той да го сезира с молба за отмяна на  постановлението за възлагане,  по силата на  която той да го отмени. На Н.И. обяснил, че по случая ще има ДП, което ще продължи с години и ако иска да си получи парите бързо трябва да почака, а междувременно,  ако бъде поканен  от представители  на правораздавателните органи,  да твърди, че покупната цена му е възстановена изцяло. И. подал изисканата от него молба с цел да си възстанови парите по безпроблемен начин. *** изготвил постановление за отмяна на постановлението за възлагане на недвижим имот и го вписал в АВ.

Въпреки  че Н. И. изпълнил точно поръчаното му от ***, като пред служителите от  ***декларирал, че средствата са му били възстановени, К. не възстановил предоставената му сума като цена на имота.

С оглед на установеното по делото, наблюдаващият прокурор  намира, че   ***. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението измама по чл. 210, ал.1, т.3, вр. чл. 209, ал.1 от НК.

Подсъдимият  по повод разяснената му наказателна отговорност отказал  да  даде обяснения и не се признал за виновен.  По случая било образувано и проведено досъдебно производство.  

 Съдебният състав приема, че отразените в обвинителния акт факти не се доказват от събраните в хода на разследването и съдебното следствие материали.

Описаната в обвинителния акт фактическа обстановка не се потвърждава безспорно от събраните в хода на съдебното следствие  доказателства.

         Така повдигнатото обвинение не се доказа по безспорен и категоричен начин от разпитаните свидетели, които дават противоречиви показания. Съдът  счита, че разследването  е вече опорочено.

         Съгласно чл. 209 от НК, който с цел да набави за себе си или за другиго ***облага възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиму ***вреда, се наказва за измама с лишаване от свобода от една до шест години.  Който със същата цел използва заблуждението, неопитността или неосведомеността на някого и с това причини нему или другиму ***вреда, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

         Съгласно чл. 210 от НК,  за измама наказанието е лишаване от свобода от една до осем години, ако измамата е извършена от ***или от пълномощник в кръга на неговата ***или пълномощие или от лице, което непосредствено извършва по занятие сделки с валута в наличност.

         От обективна страна не е доказано по безспорен начин осъществяване на  престъпния състав на деянието измама.

          В ДП № - *** в собственоръчно обяснение ***И. е написал, че парите са му върнати.

         Съдът не кредитира изцяло свидетелските показания, тъй като са  непоследователно и нелогично изложени, не кореспондират помежду си  и не съответстват с приложените по делото писмени доказателства.

         Съдът приема, че доказателствата по делото не подкрепят възприетата от наблюдаващия прокурор  в обвинителния акт фактическа обстановка. 

         Безспорно е обстоятелството, че в инкриминирания  период К. *** действие ***– Плевен. Имал е своя ***,  известна и обозначена в гр. Плевен. Не е доказано твърдението в обвинителния акт,  че К. е решил да даде вид, че този *** е изнесен на *** по несъществуващо ***дело под предлог, че е собственост на  ***. По делото подсъдимият е  представил ****** за ***лева, които *** дължи на ***. Твърденията на подсъдимия са, че това е причината ***да се насочи към този имот. Още повече, че в кадастралната карта като собственици на имота  към онзи момент са вписани ***. На следващо място, невярно е твърдението, че е могъл да въведе в заблуждение *** и неговия ***, които са  млади и неопитни,  относно обстоятелството, че се продава имотът. Повече от очевидно е от събраните по делото доказателства, че Н.И. и ***му познават К. много преди това, като същият в ДП заявява „познавахме се преди много време. Преди това имахме имот в ж.  к.  ***и той имаше при нас имот и непрекъснато се заяждаше с нас“. Абсолютно неверни са твърденията, че тези млади, неопитни хора изобщо не ги познавали и че можело да бъдат заблудени. В уговореното време, Н.В.И. се е явил. К. е написал  протокол, съответно възложил е имота на това лице, като му е казал, че следва да  заплати и такса в размер на 2950 лева. Той действително е посочил, че такава такса ще плати и след известно време ***ът, който го е представлявал,  се е  явил и представил бордеро за това нещо. Възложил е имота на Н.В.И.. ***му продължил да идва при ***, тъй като против него е било образувано ***дело още преди това и са поддържали  отношения,  докато ***та са се укрили във връзка с това, че са му дължали заети от тях парични суми. По – късно е  установил, че таксата не е платена от тях, както и че има проблеми във връзка със собствеността на въпросното жилище, тъй като  ***М. е ипотекирал цялата сграда на въпросната ***, след което е прехвърлил ***а на друго лице М. ***и то също е ипотекирало ***а и са започнали да се водят други изпълнителни дела във връзка с продажбата на процесния имот. Търсил е  няколко пъти лицата. Те са отказвали телефонните повиквания.  К. *** по наказателни дела  против *** ***, във връзка с извършени от тях там деяния. Същият Н. е идвал многократно в ***на К., даже е идвал и в дома му по някакви поводи и т. н.

         Н.В.И. е известен с нрава си и декларацията, че е бил ***. Тренирал с *****а или с еди кой си. Неговите  спортни постижения, нито съответните умствени,   не са предмет на делото. Такава голяма парична сума не може да се даде на четири ръце. Тя се дава винаги чрез банка, чрез бордеро и т.н., като се подписва и съответният документ за произход на паричните средства.

         Предвид гореизложеното, съдът намира, че не е установено по несъмнен начин от събраните доказателства по делото в досъдебното производство и в хода на проведеното съдебно следствие, от обективна страна подсъдимият  да е извършил деянието, за което е повдигнато обвинението. Не осъществен престъпният състав на измамата.

          С оглед на това на основание чл.304 от НПК,  подсъдимият  следва да бъде  признат за невиновен  и  да бъде оправдан.

На основание чл. 190 от НПК направените деловодни разноски остават за сметка на държавата.

По гореизложените съображения съдът постанови присъдата  си.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: