РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 02.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, 7 състав, в публично заседание на втори
декември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдията административно дело №
691 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на
чл.118, ал.1 от КСО.
Образувано е
по жалба на А.С.Р.
*** против Решение № 1040-17-64/24.10.2019 г. на
директора на ТП на НОИ Русе,
с което са
потвърдени
Разпореждане № Д-17-999-00-0********* от 13.09.2019 г. и Разпореждане
№ Д-17-999-00-0********* от 19.09.2019 г. на
ръководителя по изплащане на обезщетенията
и помощите от ДОО при ТП
на НОИ Русе, с които е спряно изплащането на парично обезщетение за
временна неработоспособност поради общо заболяване, до произнасяне с решение на органа
на медицинската експертиза.
Навеждат се
оплаквания, че оспореното
решение е незаконосъобразно, тъй като лекарската комисия, издала болничните
листи, е спазила изискването за продължителност на срока на временна
неработоспособност /времетраенето/.
Прави се искане да се уважи подадената жалба.
Ответникът -
директорът на ТП на НОИ
Русе,
чрез процесуален представител, оспорва предявената жалба и прави искане да
бъде отхвърлена.
Прави искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд Русе,
след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена срещу
административен акт, с който се засягат неблагоприятно
права на жалбоподателя, поради което е налице правен интерес от
оспорване. Оспореното решение
е връчено на А.Р. на 28.10.2019г., като жалбата е подадена на 30.10.2019г., поради
което съдът счита, че същата е подадена в предвидения за това преклузивен срок по чл.118, ал.1 от КСО, поради
което е допустима за разглеждане.
По фактите:
Съдът приема за установени следните факти, релевантни за
правния спор, предмет на делото:
С болничен
лист № Е20196731075,
издаден на 06.08.2019 г., на
жалбоподателя е разрешен отпуск за временна нетрудоспособност за 20 календарни
дни, за периода от 06.08.2019г. до 25.08.2019 г.
С болничен
лист № Е20196731190,
издаден на 26.08.2019 г., на
жалбоподателя е разрешен отпуск за временна нетрудоспособност за 20 календарни
дни, за периода от 26.08.2019г. до 14.09.2019 г.
Срещу
издадените
болнични
листи,
на основание чл. 112, ал. 1, т. 2 от Закона за здравето е подадена жалба от Директора на ТП на НОИ до ТЕЛК, с
изх.№ 1029-17-3553/12.09.2019г., като за образуваното
производство е налице писмо
до Директора на ТП на НОИ Русе от Председателя на ТЕЛК I състав.
С разпореждане № Д-17-999-00-0********* от 13.09.2019 г. и Разпореждане
№ Д-17-999-00-0********* от 19.09.2019 г. на
ръководителя по изплащане на обезщетенията
и помощите от ДОО при ТП
на НОИ Русе, е спряно изплащането на парично обезщетение за
временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен
лист № Е20196731075,
издаден на 06.08.2019 г. и по болничен
лист № Е20196731190,
издаден на 26.08.2019 г., до произнасяне с решение на органа на
медицинската експертиза.
Разпорежданията са обжалвани по административен ред пред
Директора на ТП на НОИ
Русе. С оспореното пред съда решение Решение № 1040-17-64/24.10.2019 г. на
директора на ТП на НОИ Русе
жалбата е отхвърлена
и разпорежданията са потвърдени.
Въз основа на установеното Административен съд
Русе
формира следните правни изводи.
Решение № 1040-17-64/24.10.2019 г. на
директора на ТП на НОИ и
потвърдените с него Разпореждане № Д-17-999-00-0********* от 13.09.2019 г. и Разпореждане
№ Д-17-999-00-0********* от 19.09.2019 г. на
ръководителя по изплащане на обезщетенията
и помощите от ДОО при ТП
на НОИ Русе, са издадени от материално компетентния
административен орган, по аргумент на чл. 118, ал. 1, респективно чл. 117, ал.
1, т. 2, б. "ж" от КСО.
Спазени са
изискванията за форма и административнопроцесуалния ред при издаване на
оспорения административен акт.
Изложени са
фактическите основания - фактите, поради които е счетено от административния
орган, че производството по изплащане на обезщетение за временна
нетрудоспособност следва бъде спряно на основание чл. 40, ал. 4 от КСО.
Фактите се
установяват по делото от
събраните по делото писмени доказателства.
Съгласно чл.
40, ал. 4 от КСО длъжностното лице, на което е възложено ръководството по
изплащането на обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено
от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен
институт издава разпореждане за спиране на производството по отпускането или
изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност, трудова злополука
или професионална болест, трудоустрояване, бременност и раждане и отглеждане на
дете, когато са обжалвани актове на органите на медицинската експертиза.
Оспорените болнични листи са издадени по решения на Лекарска
консултативна комисия и удостоверяват
временна неработоспособност на оспорващия.
Тези актове са оспорени
по реда на чл. 112 от Закона за здравето пред ТЕЛК.
С това е
осъществено основанието по чл. 40, ал.
4, т. 1 от КСО за спиране на производството по изплащане на обезщетението за
временна нетрудоспособност на лицето. Разпореждането на съответното длъжностно
лице при ТП на НОИ е издадено съобразно предвидена в закона предпоставка.
Възражението на оспорващия, че лекарската комисия, издала болничните
листи, е спазила изискването за продължителност на срока на временна
неработоспособност /времетраенето/ е ирелевантно за настоящото съдебно
производство, тъй като болничните листи не са предмет на производството, като е
и недопустимо в рамките на това производство да се осъществява инцидентен
/косвен/ съдебен контрол за законосъобразността на издадените болнични листи.
Болничният
лист е официален документ, който удостоверява правното основание за извършване
на плащания от бюджета на ДОО. В хипотезата на оспорването му, следва да
приключи производството по обжалване на болничния лист, чийто резултат ще е
основание да се разпореди изплащане, съответно отказ за парично обезщетение.
След приключването му, спряното с разпореждане производство за изплащане на
парично обезщетение за временна нетрудоспособност, подлежи на възобновяване.
Нормата на
чл. 40, ал. 4 от КСО установява предпоставките са спиране на производство за
отпускане или изплащане
на обезщетение за временна нетрудоспособност.
Съобразявайки тези предпоставки, директорът на
ТП на НОИ Русе, в
съответствие с приложимия материален закон,
е потвърдил обжалваното пред него разпореждане.
По разноските
С оглед изхода на спора и като съобрази разпоредбата на
чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и Тълкувателно решение
№ 3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. № 5/2009 г., както и разпоредбата на чл.
24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, настоящият съдебен състав намира претенцията на
ответника за присъждане на разноски по делото - юрисконсултско възнаграждение
за основателна. Такова следва да се присъди в размер от 100 лева.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.С.Р.
*** срещу Решение № 1040-17-64/24.10.2019 г. на
директора на ТП на НОИ Русе,
като неоснователна.
ОСЪЖДА А.С.Р. ***, с ЕГН **********,***
сумата от 100.00 лева /сто лева/ за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
може да бъде обжалвано пред Върховен административен съд на Република България
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: